Здравейте мили момичета!
Ето ме отново във форума с новини.Приятно ми е да ви представя моето малко момиченце Дея, която се роди на 30.12.2004г.
Тъй като изтече доста вода и минахме през доста премеждия, разказа ще бъде малко дълъг.И така.....
Повечето от вас знаят, историята около мойто забременяване - колкото и желано, толкова и неочаквано./няма да я повтарям, за да не досадя/Така, че термина ми не беше много ясен.Варираше от 8 Януари до 1-2 Февруари./В крайна сметка се оказа, че мойто предположение е най-вярно - 20 Януари/.Официално се водех с термин 13 Януари.но както и да е.
В 5 месец постъпих в МД с бактерии в урината./От миналата бременност си влача един пиелонефрит/.Последва курс на лечение с антибиотици и уж ги излекувахме.Всичко добре, но към началото на Декември месец, доктора ми ме "зарадва", че бактериите отново са се появили.И отново влязох в болницата.Първоначално всичко вървеше добре.Отново започнах лечение с антибиотици.Ехографът показа, че бебето не отговаря на седмиците, че расте по-бавно и че имам много околоплодни води /което в последствие се оказа не много добре това/.Съмняваха се за забавено развитие, но аз не се притесних особено, тъй като знаех че термина ми не отговаря на действителността.
На следващата седмица бебето беше пораснало, беше главично, в много добро стартово положение, но бактериите все още си ги имах.Започнах отнова да пия антибиотици.През това време ходех в болницата само за запис всяка сутрин.На 27 Декември реших да помоля да ме пуснат отпуска за новогодишните празници.Нямаше проблем, но трябваше да ме погледнат на видеозон.При прегледа се оказа, че бебето се е обърнало седалищно.Забраниха ми да си ходя и ми назначиха записи по 3 пъти на ден.Записите бяха кошмарни.тоновете скачаха от 90 на 190.Местиха ме от апарат на апарат докато най-накрая се получи добър запис.
На следващата сутрин отново на видеозон - бебето отново беше главично.Многото околоплодни води се оказаха добра среда за бебка да се върти както си иска.това страшно много притесни доктора, тъй като имаше опастност от задушаване с пъпната връв.Този фактор+бактериите накараха доктора да вземе решение:операция на 30 декември в 12,30ч.По това време приблизителното тегло на бебето беше около 3 кг. и общо взето не се притесних.
И така на 30 сутринта както си лежах спокойно ми изтърсиха в 9 часа :"Хайде слизай".Шубето ме подгони със страшна сила.Последваха стандартните процедури около операцията.Абокати, упойка.....Имах страхотен екип, страшно мили и добри хора.Операцията започна и в 9,45 ч малкото ми момиченце изплака.Показаха ми я.Малко, синьо вързопче./Ох, сега като преживявам всичко отначало отново рева като магарица/.Всичко добре, но се оказа че бебка тежи само 2,300 кг., 49 см.Мислите течаха с пълна сила в главата ми докато ми шият....Боже, беше толкова малка....... дали всичко е наред?Дали е добре?Не очаквах да е толкова мъничка /още повече че Митака се роди 3.800/.
Зашиха ме.Последваха дълги часове в реанимация, които не искам да си спомням....болката, притесненията за детенцето ми.Беше кошмар.
На следващата сутрин ме качиха в стаята, а бебето не успях да се го видя.Беше добре, имаше си всичко, но беше на кислородно дишане в кувиоз.Беше си видимо недоносена.И все пак това се оказа по-добрия вариант.
Оказа се, че е имала от "мойте"бактерии, че плацентата ми била калцирана и че дори да не ме бяха оперирали сега, надали е щяла да наддаде, тъй като е нямало да може да се храни от плацентата.Пък и бактериите са могли да окажат ужасяващи последици.С две думи ранното й изваждане е било най-добрия вариант.
Последва тежка за мен седмица...Можех да я виждам само по веднъж дневно и то през кувиоза.Чувствах се така безпомощна...Исках да гушна малкото ми момиченце и да й помогна.На всичкото отгоре ме разтресе страхотна следродилна депресия, а и това се посилваше от болничната обстановка.Но най-лошото мина.
Сега, седем дена след операцията Дея още е в кувиоз.Но е много по-добре.Вече диша сама, на антибиотици е заради инфекцията и ще се наложи да остане там още няколко дни.Сега се моля да започне да приема храна и да я изкарат от кувиоза.Тогава ще мога да ходя да я кърмя и ще я чакаме да наддаде.Сигурна съм, че ще е скоро, защото малкото ми момиченце е героиня.
Стискайте палци да гушкам в скоро време моето здраво бебе.
И на края един съвет към всички бременни - изследвайте се и се лекувайте на време!
Поздрави на всички и ме извинете, ако съм досадила с дългия разказ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите