Моето раждане. Разкази на мамите от клуба / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Четох, четох и реших, че и аз мога да се включа, въпреки, че май ще поставя рекорд за най- отдавнашни събития, макар че нищо ново под слънцето...
Започвам с една крилата фраза на моя комшийка, която роди година преди мен седалищно "... и усещам аз , че ми се сере/ пардон за израза, но е цитат/, ама ще се насера, поглеждам се- краката ми в лайна и викам "Докторе, насрах се ..." , а той ми казва- не ,бе, детето ти се е насрало..." Та тя ми разказваше- усетиш ли, че неудържимо ти се ходи по голяма нужда, значи ще раждаш...
Та при мен нещата се развиха така:
Първо раждане- аз, на 21, след чудесна планирана бременност,умряла от жега след прословутите мартенски повишения на температурите, ужасно отегчена от големия си корем, тромавата си походка и всички съпътстващи неразположения, се събуждам една прекрасна утрин на 5 април 1989 г.и първата ми мисъл е:"Боже, вече и се напикавам...". След което се поразсъних ,тикнах си един памук отдолу- първо на едната дупка, после на другата- и установих от къде тече. А не бях подготвена, че може да започнеш да раждаш без грам контракции... Часът беше около 7, казах си- поне се наспах... Изкъпах се, направих си тоалет и топур- топур, към 9.30 ме закараха в Майчин дом. Там е ясно- както преди, така и сега- клизма, йод, документи, асансьори, предродилна зала, десетки- тогава се раждаше на поразия- родилки, коя стенеща, коя викаща, коя спяща, а аз вадя "Екатерина Велика ", която е ееей толкова дебела и започвам да си чета... След известно време идва един негър - стажант- честа гледка там, ме пита " Ти защо четеш, нямаш ли болки" А аз казвам- нямам- от там система окситоцин, две - три туширания и принудително разкритие и бам, в предродилна зала- така и не разбрах болеше ли, не болеше ли- в 14.20 родих Елена 3000 гр. и 50 см. Класика в жанра. После 2 часа на количка, лигнин между краката, пясък на корема и - на 13 етаж. Най- много ми хараса, че ми връчиха бебето веднага след двата часа и си беше при мен през цялото време- не се наспиваш, ама си го гушкаш! Първата нощ беше добре- бях с още една майка в стаята, ама на втората я изписаха и като ме налегна следродовата депресия- изплаках си очите,гушкайки бебето, а тогава нямаше свиждания ей така, казарма.. Както и да е, най- ужасното беше, че си виждах къщата от болницата- аз живеех тогава в Лозенец на х-л Хемус/ както и с второто де!/
Второ раждане- аз, на 31, след една чудесна планирана- отново- бременност, с друг татко / първият така и не се върна от Канада/, с голяма кака, умряла от жега след известните августовски "горещници" и спяща гола с климатик, от който мъжа ми носеше шуба, едвам дочаквам края на септември. Имам бегло предчуствие, че втория път ще разбера какво е раждане, въпреки всеизвестното схващане, че втория път е по- лесно... Термин 14 окотомри. През цялото време си имам един прекрасен доктор Георгиев от Шейново, който ме гледа и който ми е приятел, който обаче заминава на симпозиум в Сингапур и ме упътва да му се обадя към края на Септември. Е да , ама не...На 27 септември усещам, че коремът ми натежа надолу- срам, не срам, тичам при акушерката- спокойно, смъкнало се е бебето. На 28 септемви сутринта в тоалетната- ужас, кръв по хартията- кой да знае, че може да е запушалката- бегом в Майчин дом, добре че си имах документи за там- тогава беше районирано- и не чаках доктора от Сингапур..Та там, слава богу, не ме бързат, казаха че мога да родя и до три дни, че имам 3 см. разкритие, чуха тоновете и ме пратиха обратно. На 29.9. се събудих с усещането за тежест долу ниско, леки контракции, ама ми писна- мъжа ми ми казва, давай да те карам, че си имам работа- айде пак да МД, тонове и т.н., добре че ни е наблизо, и пак у дома. От там вече ми писна, на обяд отидох с колата, взех голямата от училище и оттам- на пазара "Иван Вазов"- пазарувай, готви зелен фасул, а болки- леки, нарядко, но постоянно. След обяд си легнах да почина, белким се размине, бях чела някъде, че при секс се отделят някакви хормони, които спомагали започването на родова дейност та и това пробвахме...Към 22ч.- гледаме филм, мъжа ми ме ръчка да тръгвам- били ми контракциите на 10 мин., а аз твърдо бях решила този път да чакам до последно.
И точно си легнахме към 23 ч. и ми изтекоха водите- ама аз съм стрелян заяк и си знам, тръгнахме кам МД. И както ми изтекоха водите, така се почнаха големите болки- поносими, но все пак силни.А моят с цялата си наглост ми вика- 29.9.99 не е хубава дата- много деветки, чакай до 30- ти- а аз му казах , чакай ти..
Та в МД ни посрещна една много симпатична акушерка, която веднага симпатизира на мъжа ми- той е по- младичък от мен- видя, че съм куражлия, та се отнесе прекрасно с мен. Имаше, разбира се, задължителните процедури и задължителния доктор- чужденец- в случая арабин.
Качиха ме в предродилна зала към 23.30, а там само още една жена, която както се установи, беше ВИП и няма скоро да ражда, та след 45 телефонни разговори я качиха в отделението. И аз- сама, с болки- адски- и много любезни доктор и акушерка. Имаше обезболяващи, но знам, че накрая едвам издаржах, доктора обаче ме успокои- до един час ще родиш- вече беше 00.10 на 30.09.- все едно се бяха уговорили с таткото...
Та с две думи устисках още един час и в 1.20 родих Йоана-3150 гр. 50 см. Акушерката Манчева ми ръководеше раждането като по книгите с всичките дишай, не дишай, напъвай, не напъвай и даже ми разказа, че и тя е зодия Овен като голямата ми дъщеря... Ако още е в МД, защото твърдо искам бебето да си е при мен, ще я потърся и този път...
Та така- най - голямата ми изненада беше, че таткото дойде в отделението в 4 сутринта- подкупил пазача в приемното и как е накарал сестрите да му отключат отделението на 14 етаж, не знам, ама той си е чаровник- това беше най- големият подарък за мен. После , след години, ми казваше какво било грозно бебето- синьо, особено на луминисцентното осветление, ама за мен си беше най- прекрасното.
Та така, най- смешното беше, че си бях с домашния телефон в болницата и през цялото време работех- тогава имах офис за недвижими имоти и отговарях на обявите...И си гушках, гушках новата си дъщепичка...
В заключение на този дълъг постинг ще кажа, че винаги съм искала три деца и сега съм щастливо бременна с трето, планирано, дете. С душата си искам момиче, но таткото заслужава наследник, така че каквото Господ даде!
Много ме е страх,какъвто съм карък, ще е най- зле третият път, но като наближи ще ви искам съвети къде и как да родя, дано всичко до тогава е ОК.
Целувки на всички мами и техните прекрасни деца!!!

Такаааа,най-накрая и аз да разкажа за моето раждане!Тя моята маймунка хич не ме оставя да разкажа как се е пръкнала!Започвам на няколко пъти и все ме прекъсва едно силно “Уааааааа!!!”
Денят е 16.02.2005, 8:00 сутринта ( 2 дни преди термин),събужда ни ужасен тътен-преди да съм скочила от леглото започвам истерично да плача,защото знам вече какво е това-част от дворът ни се е срутил,заедно с част от къщата!До нас е започнал нов строеж на административна сграда и очквахме това да се случи всеки момент.Изпадам в половинчасова истерия,която се изявява в непрекъснат плач,които не може да спре.представям си какво ли не,че къщата се срутва докато сме в нея,че излизам от родилния дом и няма къде да отидем с бебето ,че къщата пада,докато сме с бебето вътре...Мъжа ми не издържа и ми се развиква,което дава резултат и аз спирам да пача най-накрая.взимам се в ръце,обличам се,правим кафе и започваме да търим квартира.В 11 часа имам уговорка с лекар,с когото евентуално ще се уговорим за секцио.бебка е голяма,не е слязла и сантиметър надолу,съмненията са за голяма глава/тсен таз и че пратически няма да успее да слзе надоу при раждането.Както и се оказа на практика-главата и беше 36см.Криво-ляво се стабилизирам и се отправям към болницата,за да се видя с лекарят.Там ме чака една от февруарките-Nebesna,която ще ме свърже с нейният доктор-д-р.Красимир Недялков.Тук е мястото да благодаря на Небесна,че ме свърза с този невероятен човек и специалист!!!Срещаме се с д-ра,разбираме се в петък сутринта(18.02) да се явя в болницата ,с все багаж,или да ме приемат,или да се уговорим за час в събота.Междувременно следобяда правим огледи,намираме квартира,местим най-необходимото и вечерта спим в квартирата.
17.02-Цял ден пренасяме багажи-оправяме квартирата.
18.02-Ставаме в 7,пием по едно бързо кафе,гримирам се(е как ще тръгна да раждам без грим!),отиваме в болницата,майка ми кърши пръсти притеснена милата.Оказва се,че ще ме приемат на следващия ден,събота сутинта,тръгвам си по живо,по здраво.
19.02(денят на раждането)ставаме в 8,пием по кафе,през цяото време се налага да юркам майка ми и особено мъжа ми-да станат,да се облекат,да си пият по-бързо кафето и т.н.Благоверния един надекватен,все едно жена му няма да ражда днес,разхожда се с дистанцонното през програмите и ми ръси някакви смешки,от които само ми вдига нервите!В 9 часа звъня на доктор Недялков ,за да му кажа,че тръгваме от вкъщи,за да тръгне и той от тях (такава ни е уговорката).След това вдигам едно мини скандалче,че само ми се мотаят из краката и ме бавят и не искат да родя  и потегляме .Към 9:30 се виждаме с доктора,мен ме вкарват в приемен кабинет.там следват раните му процедури-от там-в предродилна,запис на тонове,система с две банки,слагане на катетър!Ей това нещо е най,най-неприятното от цялото ми раждане!При второто ще си издействам да ми сложат катетъра след спиналната упойка.Закачат ми трета банка,идва анестезиолога и ме подюрва да тръгвам към операционната...който е раждал в Св.София знае,предродилна е в единия край на коридора,операционната в другия.хващам си аз системи,торбички,маркучи и се понасям към залата.къде от системата,къде от страх започвам да треперя доста.Уж не ме е страх,ама подсъзнателно-знае ли човек?Пристигам аз в операционна зала-гледам на средата на стаята една маса-една такава,кожена,тясна,леко наклонена...изглежда ми супер паянтова! анестезиолога вика,хайде качвай се!за малко да го питам даи се майтапи с мене,ама си викам-дай де се държа сериозно.Ама как ме вижда –с големия корем,с все системи и катетър,да се кача САМА на тази маса,дето само като я гледам и ще падне!Пуля се половин минута и я оглеждам от тук,от там,ама няма накъде вече и се покатервам някакси.Можело значи.От там,на една страна,започват се обясненията за спиналната,как да застана,как не трябва да мърдам и т.н.през това време си мисля,ама аз така,както треперя като лист,как ще спра да мърдам за спиналната?Чудя се аз,ама си мълча.Слагат ми местната упойка и като ми каза анестезиологът(който впрочем също се казва Недялков,ама Милко Недялков)-“Сега не мърдаш за нищо на света” и веднага спирам да треперя.Слагат ми упойката,обръщам се по гръб и се почва-“вдигни си левия крак”,аз вдигам десния,”вдигни си десния крак”,аз вдигам левия.И пак така-вдигни левия-вдигам десния,тука анестезиолога не издържа и ми вика-“Ей,какво сте такива,значи,една до сега не си е вдигнала точния крак!”.При което на мен ми става адски смешно и ми идва да му кажа да не се оплаква,нали все пак си вдигаме краката  ама се въздържам,само му казах ”Какво да ни прави човек,жени!”.След малко започва операцията.Казват ми кога да си напъля гърдите с въздух и да се опитам да го избутам бебето,за да го извадят по-лесно.Да,ама не.малката е толкова голяма,че аз пълня гърдите,надувам се,напъвам се,и пак,и пак,ама не!Доктора не натиска,ребрата ми после ме боляха 2 дни,ама не.По едно време викам-ааааааааа,аз ще си почивам,вие си я вадете! Ами така де,изморих се.И те хората я извадиха.  Малката Никол излее точно в 11:28 и изплака веднага!Малката принцеса се роди 4050кг и 52 см!Това дете такъв силен глас извади и токова бързо изплака,че се чудех това моето бебе ли е,дето плаче(кое друго да е,като само аз съм в операционната)!изнесоха я,за да я къпят,мерят и теглят.Мен започнаха да ме шият.По едно време викам на доктора-абе тази маса много нестабилна ми се струва!,а анестезиологът ми казва,ааа,ами дръж се,дръж се да не паднеш.и аз вкам,добре,ама няма за какво да се хвана!Смях,смях!анестезиологът-спокойно бе,бъзикам се,никой не е падал до сега!аз му казвам-е,аз може да съм първата!Пак смях,смях!След малко ми донесоха едно малко вързопче,дето беше с много щръкнала нагоре коса и си стискаше силно очичките!акушерката ми я подържа до главата ми и аз си желувах много,много пъти по меката бузка и по челцето.После я отнесоха да я видят таткото и бабата.Мен ме зашиха,сложиха ме на носилката и ме изведоха в коридора да се ивдя с майка ми и с мъжа ми.Майка ми много ми се радваше,каза,че малката е страшно красиво бебе,а таткото се разплака миличкия и единственото,което повтаряше беше-“как си” и го повтори поне 10 пъти.Милият хич не беше в час!  После ме заведоха в реанимация и там се почнаха едни разговори по телефона едно писане на смс-и...едно наливане с вода и ябълков сок!
Вечерта мина много добре,спала съм цяла нощ,другте момичета в стаята на сутринта казаха,че не са мигнали почти,а аз си спах като къпана,едва отлепих в 6 сутринта,когато ни събудиха.В 8 ни раздвижиха.Честно казано си мислех,че няма да мога да стана и да ходя,но всичко е психика,защото като знаеш,че са ти срязани мускулите се чудиш как ще ходип със сразани мусклуи.Ама си станах,измих си зъбите,лицето,обух си бельо,даже тръгнахме да си видим бебоците,ама една акушерка ни сряза,че не било сега време,да сме отидели в 10.И се върнахме  .После ме приведоха в една от ВИП стаите и в 12 на обяд ми донесоха моята дъщеричка!!!Започнахме да се гледаме двечките,за пръв път я видях с отворени очички!
Това беше моето раждане!Искам да благодаря най-сърдчно на двамата д-р.Недялков-Красимир и Милко Недялкови ,както и на целия екип,който направи секциото ми!Нямам никакви забелжки към акушер-гинекологичния сектор в Св.София,искренно съм им благодарна и след 2 години,живот и здраве,възнамерявам пак да им отида на гости  .