Така е. Религията изисква персонализация на върховното божество или най-малкото някаква различителна основа за обединяване на човешката душа с божествения дух. Раманужда, Мадхва и Нимбарка дават такива възможности, докато при Шанкара и абсолютния ведантичен монизъм те са изключени. Но трудовете на тези тримата си остават все пак философия. Докато при Шанкара има и религиозни произведения, например Дакшина-стотра или Бхагавадгита-бхашя, които обаче нямаме никакво основание да причисляваме към Веданта.

P.S. В теологията например също се обсъждат религиозни въпроси. Но дава ли ни това основание да наричаме теологията религия? По същия начин стоят нещата и с Веданта. Шанкара може да обсъжда полезността на религиозните ритуали, но той прави това като философ, а не като религиозен проповедник. Затова Веданта е даршана, а не санатана-дхарма.

Редактирано от lmago на 10.02.07 11:09.

Ако продължим да говорим в този дух, лесно ще ти докажа, че е исляма е една абсолютно атеистична религия.

Така например една от най-важните сури в Корана (Сура 112. Пречистването), за която се казва, че е равна по значение на една трета от целия Коран гласи следното:

„Кажи: той е Аллах – Единствения,
Аллах, Целта [на всички въжделения]!
Нито е раждал, нито е роден,
и няма равен Нему.”

‘Аллах” буквално значи „Богът”. И в исляма, както в юдаизма е недопустимо да се приписват на Бога каквито и да е антропоморфни характеристики. Забележително е обаче, как Бог определя сам себе си в древноеврейската Тора (Петокнижие Мойсеево в Библията): „Аз съм този, който СЪМ.”

Така или иначе реалността нареченна "Аллах" е изцяло трансцендентна спрямо проявения преходен и безсъщностен свят. Тя може да бъде описвана с различни възвишени имена само условно, защото е лежи отвъд всякакви описания.

Ето какво бях писал преди време в един свой доклад на тази тема:

Вторият величествен синтез на универсалната мъдрост е безусловно по-зрял. Освен това за разлика от синтеза на Сухраварди, той e чисто ислямски по форма и не скандализира поне на първо време толкова много сунитската ортодоксия.

Негов автор е роденият в ислямска Испания “Султан на гностиците” Ибн Араби (1165–1240). Неговата концепция за единството на битието (уахдат ал-уджуд), както впрочем и цялото му учение се радват на еднакво висока почит и топъл прием и сред езотерично настроените сунити, и сред шиитите, за които езотеризма е основополагащ принцип. Някои съвременни западни изследователи определят учението на Ибн Араби като “екзистенциален монизъм”.

“Битието – пише Ибн Араби – е единствената реалност: ако погледнем на него от една гледна точка, ние ще го схванем като битието на материалния свят, ако обаче погледнем от друга – това е битието на самия Бог”.

Щом има само един истински Бог, очевидно неговото битие е единствената реалност. Допускането, че може да има “вечни” души е многобожие и илюзия. Според Ибн Араби, когато съзнанието на суфия се слива с изначалното Абсолютно съзнание, душата му не престава да съществува, просто защото тя, като отделно битие, никога не е съществувала.

Така кръгът се затваря. Оказва се, че привидно толкова несъвместимите помежду си будизъм и ислям, се опират на едни и същи онтологични предпоставки:

Докато Ислямът учи, че само Бог е абсолютната реалност, Буда учи, че целият проявен свят (самсара) е преходен и несубстанциален по природа (пуст), а истинската реалност (нирвана) е неописуема в рационални категории.

През 2-ри век Нагарджуна, може би най-дълбокият мислител на будистката традиция Махаяна и автор на най-авторитетното и до днес учение на тази традиция - учението за Пустотата (шуня-вада) обобщава:

“Няма никаква разлика между нирвана и самсара, няма никаква разлика между самсара и нирвана.”

Често се казва, че учението на Нагарджуна дори не е теория, а само точно изложение на най-висок и чист духовен опит. Нещо, което може каже със същата сила и за учението на Ибн Араби.

Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.

Репликата ми имаше за цел да покаже, че изказванията на Брахман, колкото и резки да изглеждат, са в съгласие с историческата истина и научната индология. Ресентиментът по отношение на Брахман_ е продукт на религиозен атитюд, а не на трезво и обективно отношение към индийските реалии.

Това обяснение ме задоволява напълно.

Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.

Религията и религиозните ритуали съществуват само защото много хора имат нужда от тях.

Но в същността си истинита е е една и няма нищо общо нито с утвърждаването на абсолютната ценност ма тези ритуали, нито пък с тяхното абсолютно отричане.

Да вземем Кришнамурти.

За едни той е атеист, а за други голям религиозен учител, разкриващ истината за Бога.

Всъщност и двете твърдения са верни.

Защото Бог не съществува - той просто Е!

Не е необходимо въже, когато хората сами се обвързват.

Много ми харесва, аз съм си адвайтин по разбиране.
Благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти да не си баннал Брахмана, че Имаго се изживява като секретарка на Брахман? Ако не си го баннал, защо той сам ням адоблестта да си каже какво мисли, ами праща секретарката си?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този чесън против уруки ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите