Re: ОБЯСНЯВАМ ЗА МОТИВАЦИОННОТО! / Общества / Професионални / Човешки ресурси

Понеже напоследък стана модерна тема в тоя форум и - аз лично - почвам да се дразня, ето малко пояснения (съвсем сбито!). Няма да говоря в множествено число, ще говоря от свое име, по простата причина, че не отговарям за действията и мисленето на колегите от гилдията:
1. Мотивационно писмо искам, за да преценя от наличието/липсата и съдържанието му за някои личностови черти на кандидата. Какви са - няма да казвам, защото е въпрос и донякъде на професионална тайна. Това, дали е написано от самия кандидат, или не - няма никакво значение, защото - дори и да е чуждо творение, е въпрос на други качества, които е демонстритал кандидатът, когато е накарал другиго да го направи вместо него. Лекции по психология няма да изнасям тук и сега.
2. Мотивационното писмо изобщо не ми е от важните критерии, за да реша, че някой "става" или "не става" да го поканя на първо интервю, но е един добър дребен детайл към цялостното впечатление, което кандидатът ще ми създаде;
3. В мотивационното писмо обикновено учтиво МОЛЯ да ми бъде уточнен реферетният номер на позицията, защото - във времето, което "не си губя по форумите" (според всеобщото мнение на гастролиращите тук недоволни, че не са се харесали на някой колега), имам и други занимания, различни от това, да хвърлям боб, за да позная конкретният човек какво точно иска от мен, като ми е изпратил само едно СV в празно писмо, без дори да ми каже "Добър ден" (дали от това ще стане по-добър, е много отделен въпрос!). Обикновено позициите, по които аз работя, са доста - ама, наистина доста! - повече от една, а понякога са със сходни изисквания и само по автобиографията трудно се преценява. Отделно от това, доста често (наистина!!!) има хора, които (колкото и да е мило и чаровно!) не са наясно, че 3 месеца стаж като продавач не ги прави автоматично способни да поемат предизвикателството да станат нито търговски директори, нито дори менижъри продажби;
4. Тук ще удебеля, за да се разбере най-накрая: Всяка позиция си има име, то, обикновено, възможно най-ясно обяснява в какво се изразява работата. Предполага се, че който е прочел обявата и е отговорил на нея, има някаква идея, че става за тази длъжност. Именно ДЛЪЖНОСТ - това, моля, нека се разбере веднъж завинаги! И аз очаквам кандидатът да мотивира избора си да кандидатства за тази ДЛЪЖНОСТ - да ми обясни защо смята, че е подходящ за нея, а не за фирмата Х, У или Z. Когато в обявата е написано "Маркетинг мениджър", очаквам обосновка за това, защо кандидатът мисли, че става за маркетинг мениджър, НЕ ДРУГО!!!
5. Много от фирмите държат да останат анонимни и това не е прищявка или поредната простотия, измислена от болния мозък на някой, който се занимава в областта на човешките ресурси (обобщено HR). Това е особено важно за тях, когато става въпрос за мениджърски позиции. В общия случай е по две причини: за да не разбере конкуренцията или - за да не разбере някой, който все още е на тази длъжност в съответната фирма. Обяснявам: Ако фирмата Х обяви, че си търси маркенинг мениджър, това е знак за конкуренцията, че в нея нещо "се случва", а този знак е добър за нея (конкуренцията), но може да е пагубен за фирмата, която си търси такава позиция - бизнесът е динамична система и в него няма място за нежности и добри чувства към съперниците... Другият вариант ще го представя като цитат (!): "И сега си имаме човек на тази позиция, но не си върши работата както трябва, за последната година ефективността на регионалното поделение е спаднала с n-процента и работи на загуба. Не бихме искали, обаче, да "обезглавяваме" поделението докато не намерим подходящия човек" - нали разбирате, че намирането не е на принципа "бодни пръчка - пий вино!" - при всеки един случай минава поне месец - възлагане на поръчка, пускане на обява, събиране на документи, пресяването им, първо интервю, второ интервю, представяне пред работодател... ами, ако той не си хареса никого от представените!? И ако аз прочета, че за моето място е обявен конкурс, какво става, а!? Едва ли някой ще реши, че ще продължа да бъда достатъчно адекватен (нека да е тази дума, а не друга!) в работата си до намирането на заместника ми! Ако пък прочета, че е пусната обява за мястото на шефа ми - к`во!? Сигурно ще продължа да го уважавам (не като човек!) и да изпълнявам нарежданията му както преди, така ли!?
6. По отношение обявяването на заплатата:
а) в повечето случаи става въпрос за фирмена тайна и тук мнозина сигурно ще си признаят (дори и само пред себе си), че и те самите са подписали споразумения към трудовите си договори, че не трябва да изнасят фирмена тайна, още повече - че дори колегите им нямат право да знаят те каква заплата взимат. Тогава, какъв е смисълът от подобна политика, ако утре видите в обява, че за мястото на колегата до вас, с който сте на едно и също ниво в йерархията, е обявен конкурс и е упоменато, че новоназначеният след него ще взима еди-колко си лева (още по-страшно става, ако се окаже, че ще взима повече)?!
а1) това се прави и за да не знае конкуренцията какви заплати се дават във фирмата Х. Пропускам хипотезата, че някой в НОИ стои и отчита, че фирмата Х е обявила, че би дала n-хиляди на новия си служител, а месец по-късно регистрира, че му плаща (осигурява го) на пъти по-ниска заплата;
б) много от работодателите, поне в моя опит, постигат договорки за заплащането "на място" - ако кандидатът им е харесал - преговарят по сумата, която той е поискал.
7. Според действащото законодателство, понякога HR-ът е с доста "възрани ръце" по отношение съдържанието на обявата и възможността за налагане на дискриминация от някои конкретни изисквания. Така че - просто трябва да се приеме, че текстът, който е публикуван, е (вероятно) най-оптималния вариант, който е могло да бъде написан.

Сигурно има и още неща, които пропускам, но, засега - нека обобщя:
1. Мотивационното писмо е с относителна психологическа стойност;
2. То не е най-важното и не е повод да се допусне или не определен кандидат до първо интервю, но е един добър щрих към образа му;
3. Добре е да се споменава референтният номер на позицията;
4. Мотивационното писмо касае ПОЗИЦИЯТА, а не фирмата, за която се кандидатства;
5. Името на фирмата не се споменава по обекнивни причини от бизнес-естество, а не заради вроден садизъм у някого от отдел Човешки ресурси;
6. Заплатата не се обявява, защото: или е въпрос на фирмена тайна, или е въпрос на склонност от страна на работодателя да я договаря "на място";
7. Понякога обявите звучат "странно", но то е, защото трябва да са съобразени със законодателството.