Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:44 30.03.20 
Непрофесионални
   >> Вегетарианство
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
Тема Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диети  
Автор бeзпътeн (обективен)
Публикувано14.09.09 17:36



Из книгата

на д-р Хироми Шиния, световно известен гастроентеролог, изследвал в практиката си стомашно-чревния тракт на повече от 300 000 души, американци и японци, запознавайки се също така и с хранителните им режими и правейки връзка между двете. Книгата е страхотна и я препоръчвам на всеки.

Пускам тук една малка част от книгата, обръщаща внимание на вредите от месото и високо-протеиновите диети:

"ЯДЕНЕТО НА МЕСО НЕ ВИ ОСИГУРЯВА ЕНЕРГИЯ

През 1977 г. в Америка бе публикуван много интересен доклад за храненето и здравето - докладът „Макгъвърн".
Този доклад бе публикуван, защото назряваше сериозен проблем: разходите за медицински услуги в САЩ оказваха огромен натиск върху икономиката. Независимо от напредъка на медицината, броят на боледуващите хора, особено от рак и сърдечни заболявания, продължаваше да нараства с всяка изминала година. Беше ясно, че докато причината за заболяемостта в Америка не се изясни и не се изработи конкретна политика за борба срещу тази негативна тенденция, обстановката може да стане финансово нестабилна. Пред лицето на опасността от надвисваща криза бе създаден специален комитет от членове на Сената на САЩ под председателството на сенатора Джордж С. Макгъвърн.
Със съдействието на видни специалисти в сферата на медицината и храненето по това време, членовете на комитета събраха данни за начините на хранене и здравното състояние от всички краища на света и изследваха причините за нарастващата заболяемост. Резултатите и данните бяха поместени в доклада „Макгъвърн" - внушителен документ от 5000 страници.
Тъй като докладът стигаше до извода, че много от болестите са причинени от вредни хранителни навици, публикуването му принуди американците да стигнат до съдбовни решения. Нямаше начин Америка да стане по-здрава, докато не се променят съществуващите хранителни навици.
По това време в САЩ широко бе разпространена хранителна диета с високо съдържание на белтъчини и мазнини от рода на тези, съдържащи се в дебелите стекове или в мазните хамбургери, които обикновено се сервираха за вечеря. Разбира се, протеините са много ценни, защото са основен градивен елемент в тялото. Поради тази причина приемането на храна, богата на животински белтъчини, се смяташе за добро не само за спортистите и подрастващите, но също така за физически слабите и възрастните. Дори в Япония дълбоко вкоренената представа, че „месото е извор на енергия", бе повлияна от американските хранителни навици.
Докладът „Макгъвърн" не само опроверга това общоприето вярване, но също така описа и идеалната диета, която не е нищо друго, освен японската диета по време на японския период „Генроку" (1688-1703 г.), състояща се от зърна като основно ястие, допълнена от сезонни зеленчуци, морски водорасли и малки количества риба за протеини. Поради този факт здравословните предимства на японската кухня започнаха да привличат вниманието на хората от цял свят.
Общоприетото вярване, че ако не ядете месо, мускулите ви няма да се развият, е очевидно неправилна. За да се убедите в това, е достатъчно да се огледате в природата. Някой би сметнал, че лъвовете, които са месоядни, имат изключителни мускули. В действителност тревопасните коне или елени имат далеч по-добре развита мускулатура, отколкото лъвовете. Доказателство за това е фактът, че на лъвовете и тигрите не достига сила да преследват плячката си дълго време. Вместо това нападат за миг и използват скоростта, за да заловят и убият плячката си колкото може по-бързо. Те действат така, защото знаят, че ако се стигне до издръжливост, не могат да се сравняват с по-добре развитите мускули на тревопасните.
Не е истина също така, че ако не ядете месо, няма да пораснете достатъчно. Слоновете и жирафите са няколко пъти по-високи от лъвовете и тигрите, а са тревопасни.
Яденето на месо ускорява растежа и бързото израстване и съзряване на децата през последните няколко десетилетия може да се отдаде на увеличения прием на животински белтъчини. Въпреки това съществува опасна клопка от консумирането на месо. До определена възраст вашето тяло расте, а след това започва да старее. Яденето на месо може да ускорява растежа, но също така може да ускорява и процесите на стареене.
Може би не сте склонни да се откажете напълно от месото. Това не променя факта, че месото има вреден ефект върху здравето ви и ускорява процеса на стареене. Преди да затворите съзнанието си (и тази книга), прочетете следващите материали.


ШЕСТ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ВИСОКО ПРОТЕИНОВИТЕ ДИЕТИ ВРЕДЯТ НА ЗДРАВЕТО ВИ

1. Токсините от месото спомагат за появата на ракови клетки

Всяка клетка има ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) - химическо вещество, което съдържа „картата" на тялото и на неговите функции. Токсичните отпадъчни продукти от излишната животинска мазнина и от смилането на белтъчините може да увредят нашата ДНК и да превърнат нормални клетки в ракови. По-нататък раковите клетки започват самостоятелно да се размножават. Кръвта ни съдържа червени кръвни телца, бели кръвни телца и лимфоцити. Белите кръвни телца и лимфоцитите атакуват неприятелите, бактерии и вируси, унищожават ги или ги обезвреждат. Когато тези клетки са увредени, отбранителната фронтова линия на организма не действа добре и това може да доведе до инфекция и появата на ненормални, ракови клетки.

2. Белтъчините предизвикват алергични реакции

Белтъчините, които не са разградени на хранителни съставки, навлизат през стените на червата в тока на кръвта като чужда субстанция. Това често се случва при малките деца. Тялото реагира като на чуждо вещество и отключва алергична реакция. Този вид протеинова алергия най-често е причинена от мляко и яйца. Прекомерното приемане на животински белтъчини и последващите от това алергични реакции стават причина за увеличаващите се случаи на атрофични дерматити, копривни трески, колагенови заболявания, язвени колити и болестта на Крон.

3. Излишните белтъчини стресират черния дроб и бъбреците

Излишните белтъчини в тялото трябва да бъдат разграждани и отделяни чрез урината, като тези процеси обременяват много черния дроб и бъбреците.

4. Прекомерният прием на белтъчини причинява калциева недостатъчност и остеопороза

Когато се образуват големи количества аминокиселини, кръвта повишава своята киселинност и за да се неутрализира този процес, са необходими допълнителни количества калций. Така прекомерният прием на белтъчини в крайна сметка води до загуба на калций. Освен това нивото на фосфор в месото е много високо, а кръвта трябва да поддържа определено съотношение между калция и фосфора - някъде между 1:1 и 1:2. Диета, която повишава съдържанието на фосфор, ще принуди тялото да изтегля калций от зъбите и костите, за да поддържа това равновесие. Също така, когато човек има много фосфор и калций в организма, фосфорът и калцият се съединяват в калциев фосфат. Тялото не може да абсорбира това химическо съединение и го изхвърля, като по този начин допълнително се увеличава загубата на калций, а това, от своя страна, прави организма податлив на остеопороза. Ето защо много хора от страни, където храненето е богато на животински белтъчини, страдат от остеопороза: порозните, неплътни кости са резултат от изчерпване на калция.

5. Излишните белтъчини може да предизвикат спад на енергията

Смилането на храната изисква голямо количество енергия. Излишните количества белтъчини не се метаболизират напълно и поради това не се абсорбират, което води до гнилостни процеси в червата и появата на токсични отпадни вещества. За детоксикацията на тези субстанции е необходимо голямо количество енергия. Когато се използва голямо количество енергия, се образува и голямо количество свободни радикали. Те, от своя страна, са отговорни за процесите на стареене, за рака, сърдечносъдовите заболявания и атеросклерозата.

6. Излишните белтъчини може да допринасят за разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) при децата

Изследванията от последните години показват, че при децата се увеличават случаите на неспособност за задържане на вниманието и повишена раздразнителност. Храната и начинът на хранене може да имат сериозно отражение върху детското поведение и социалната адаптация. При децата - както у дома, така и в училище - се наблюдава растяща тенденция към консумиране на големи количества готови храни. Тези храни не само че съдържат редица добавки, но и съдействат за повишаване киселинността на организма. Животинските белтъчини и рафинираната захар също така се употребяват във все по-големи количества, като при това често се пренебрегват храните от растителен произход. За усвояването на животинските протеини и захарта се изискват повече калций и магнезий в кръвта, което, от своя страна, води до калциева недостатъчност. Недостигът на калций стимулира нервната система и допринася за повишена нервност и раздразнителност.


КАКВО МОГАТ ДА РАЗКАЖАТ СТОМАХЪТ И ЧЕРВАТА ВИ?

В Япония съществува мнение, че по чертите на лицето може буквално да се разчете какво е качеството на живот на човека. В Съединените щати подобна поговорка гласи: „Изписано му е на лицето". Както чертите на лицето могат да бъдат добри или лоши в зависимост от жизнения опит на човека и от душевното му състояние, така също стомахът и червата могат да притежават добри и лоши характеристики, които очертават здравното състояние на индивида.
Гастроинтестиналните тъкани на здравия човек са много чисти. Здрав стомах е този, при който лигавичната мембрана е равномерно розова, без никакви подутини или неравности по повърхността, а кръвоносните съдове под лигавицата не се виждат. Нещо повече, тъй като лигавицата на здравия човек е прозрачна, тя блести, когато отразява светлината от ендоскопа. Червата на здравия човек са розови, извънредно меки и имат големи, еднакви по форма гънки.
Всеки от нас е с чист стомашно-чревен тракт като дете, но той се променя в зависимост от всекидневната диета и начина на живот на отделната личност.
Един нездрав стомах се характеризира с наличието на петна и на определени места е червен и подут. Нещо повече, когато стомахът развие хронично или остро възпаление на лигавичната мембрана, което твърде често се наблюдава при американците и японците, лигавицата изтънява и кръвоносните съдове стават видими под лигавичната мембрана.
По-нататък, когато стомашната лигавица започва да атрофира или да се набръчква, повърхностните клетки в опита си да компенсират уврежданията започват да се размножават в определени зони, като по този начин образуват издутини в стомашната стена. От този момент до появата на рак ни дели само една крачка. В едни нездрави вътрешности, поради това че мускулите на чревните стени са уплътнени и втвърдени, се развиват нееднакви по размер гънки, които предизвикват стеснявания на определени места, сякаш там червата са пристегнати с гумени ленти.
Хората с „дремещи болести", които все още не са развили физическо неразположение, може да не са толкова силно мотивирани, за да спрат да ядат месо. Може би много малко червендалести американци ще обърнат внимание на съвета ми. Защо? Защото не могат да се откажат от месото. Общественият натиск е твърде голям. Може би те напълно разчитат на месото като основен компонент във всекидневното им хранене и не знаят какво друго да ядат. А твърде вероятно причината се крие във факта, че не могат да видят как изглеждат собствените им вътрешности.
Когато външният вид на телата ни започва да се променя, ние сме склонни да възприемаме нещата по-сериозно. Оплешивяване, бръчки, затлъстяване или увиснала кожа притесняват хората и ги карат да отделят време и средства в опитите си да поправят тези състояния. Промените, извършващи се в храносмилателния тракт, не може да бъдат наблюдавани и затова не ангажират човешкия ум. Хората са склонни да смятат, че щом нямат силни болки в стомаха, всичко там е наред. Нищо не предприемат, за да положат грижи за стомаха и червата си и така те продължават да се износват и състоянието им все повече се влошава. Едва по-късно, когато се разболеят, мнозина съжаляват, че не са променили начина си на живот, за да предотвратят заболяването.
Самият аз съм много повече загрижен за промените вътре в тялото, отколкото за външно забележимите промени. Отчасти това се дължи на факта, че мога да виждам вътрешностите с помощта на моя колоноскоп. Но най-вече на факта, че ми е напълно ясно - вътрешните промени са пряко свързани с общото здравно състояние на всеки отделен човек.
Пациентите, които сериозно следват моята диета „Ензимният фактор" и моите напътствия за начина на живот, го правят със съзнанието, че животът им зависи от това. За онези обаче, които са имали рак, здравословният начин на живот, водещ до нула процента рецидиви, стои над всичко останало. Но лично аз бих искал да променя нулевия процент рецидиви на рака на нулев процент заболяемост изобщо, убеждавайки хората с „дремещи" болести да се придържат към този здравословен начин на живот.
За да се случи това, всеки ясно трябва да осъзнае какви промени настъпват в стомашно-чревния му тракт, ако не престане да консумира месо и месни продукти.
Най-основната причина, поради която яденето на месо уврежда вътрешностите ни, е, че то не съдържа хранителни влакнини, а изобилства на мазнини и холестерол. Освен това месото е причина стените на дебелото черво все повече да се удебеляват и втвърдяват. Това се случва, защото липсата на влакнини в месото води до значително намаляване количеството на изпражненията в дебелото черво, което го принуждава да работи по-активно от обикновеното, за да изхвърли малкото изпражнения чрез перисталтика. С други думи, усиленото движение на червата способства за удебеляването и уплътняването на мускулите на чревните стени, като това, от своя страна, води до втвърдяване и скъсяване на дебелото черво.
Тъй като стените на дебелото черво се удебеляват, луменът (просветът) му се стеснява. Макар че вътрешното налягане във втвърденото и стеснено дебело черво нараства, когато от организма се усвояват големи количества мазнини плюс животинските белтъчини, мастната обвивка около дебелото черво също нараства и така оказва по-голям натиск върху чревната стена. При повишаване на вътрешното налягане в дебелото черво, лигавичната мембрана започва да се издува навън, като образува подобни на джобове кухини, наричани „дивертикули", а състоянието - „дивертикулоза".
Така малките количества изпражнения започват все по-трудно да бъдат изтласквани през дебелото черво. В резултат на това в него се натрупват неподвижни твърди изпражнения, които се задържат дълго време там. Неподвижните, сбити изпражнения се натрупват и прилепват към стените на колона, а поради наличието и на дивертикулоза те навлизат също така и в приличните на джобове кухини, което още повече затруднява изхождането.
Неподвижните, стагниращи изпражнения, които се натрупват в дивертикулите или между отделните гънки, произвеждат токсини, предизвикващи генетични мутации на клетките в тези области и в резултат на това се появяват полипи. Полипите растат и постепенно може да се превърнат в злокачествени образувания.


РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОРЕМНИТЕ ОРГАНИ НА АМЕРИКАНЦИТЕ И ЯПОНЦИТЕ

През 1963 г. за първи път пристигнах в Ню Йорк като стажант по хирургия. По това време типичният метод за изследване на дебелото черво се състоеше в прилагането на бариева клизма -процедура, при която в дебелото черво се вкарва барий, след което то се изследва на рентгенов апарат. Въпреки че този метод може да покаже наличието на голям полип, той не разкрива отделните детайли и състоянието на дебелото черво отвътре. Нещо повече, необходимо беше да се извършва и лапаротомия - голям разрез в коремната стена, за да се отстрани диагностицирания вече полип. Извършването на тази коремна операция изправяше пациентите пред тежко изпитание - както физическо, така и психическо. Освен това с помощта на този метод не можеше да се установи дали полипът е доброкачествен или злокачествен, преди хирургът да е надникнал директно вътре в дебелото черво по време на операцията.
По това време съществуваше и ендоскоп, наричан проктоскоп, но това беше само една подобна на лула метална тръба и независимо от това, колко се стараеха лекарите, тя не можеше да проникне повече от 20 сантиметра навътре от ануса.
Поради това през 1967 г. закупих един езофагоскоп (уред, използван за изследване на хранопровода), който се произвеждаше в Япония, и открих начин да използвам същия този инструмент от фибростъкло за изследване на дебелото черво. Това беше първият ми колоноскоп.
Впоследствие, когато вече бе разработен дълъг колоноскоп (185 см), специално за изследване на дебелото черво, си го закупих и използвах да преглеждам пациентите си. Когато за първи път огледах дебелото черво на американец, останах учуден от лошото му състояние.
Поради богатата на месо и месни продукти диета дебелото черво на американците беше определено по-твърдо и по-късо от това на японците. Освен че луменът (кухината на червото) беше по-тесен, в определени сектори се бяха образували кръговидни издутини, изглеждащи така, като че ли червата бяха пристегнати с гумени ленти. Имаше много дивертикули и чести натрупвания на стагниращи (задържани) изпражнения.
Подобни нарушения на състоянието на червата водеха не само до болести като рак, полипи и дивертикули на дебелото черво. Много хора с нездрави черва на практика страдаха от заболявания, свързани с начина на живот, като фиброзни тумори, високо кръвно налягане, атеросклероза, сърдечни заболявания, затлъстяване, рак на гърдата, рак на простатата и диабет. Когато вътрешностите ви не са здрави, тялото ви постепенно отслабва отвътре.
Много американци имат проблеми с дебелото черво и още навремето изследванията показаха, че всеки десети има полипи. Всъщност в хирургичното отделение, където стажувах като млад лекар, операциите за отстраняване на полипи съставляваха една трета от всички хирургични намеси. Ситуацията беше такава, че всеки ден се извършваха лапаротомии за отстраняване на малки полипи с размер от 1-2 см. Това ме накара да се замисля, дали няма начин да ги ексцизираме, без да излагаме пациентите на такава тежка операция.
Междувременно в Япония в практиката бе въведен „гастрокамерен фиброскоп" - приспособление от фибростъкло, снабдено с оптична камера на върха. И така през 1968 г. направих поръчка на японския производител. Помолих производителите от фирмата да приспособят един проводник във вътрешността на колоноскопа, за да може полипите да се изгарят без хирургично отваряне на коремната стена. През 1969 г., след многобройни консултации с офиса на фирмата производител в Ню Йорк и редица изпробвания, станах първият човек в света, успял да извърши полипектомия - т.е. отстраняване на полип с помощта на тънка жица с нещо като примка накрая, която бе прекарана през колоноскопа. По този начин отстраняването на нежелания израстък се извършваше без отваряне на корема.
Тогава това технологично нововъведение започна да се прилага за премахване на полипи от стомаха, хранопровода и тънките черва. След като моите случаи на колоноскопска полипектомия бяха докладвани пред годишната конференция на Хирургическото дружество в Ню Йорк през 1970 г. и на Американската конференция по гастроентерологична ендоскоиия през 1971 г., бе разкрита нова област в хирургията, наречена „хирургична ендоскопия".
Оттогава изминаха повече от 30 години. През това време продължих активно да работя както в САЩ, така и в Япония. Имах възможност десетилетия наред да наблюдавам измененията в стомашно-чревните характеристики на хората от двете държави.
През 60-те години на XX век Япония навлезе в период на бърз растеж и страната се научи да догонва и надминава Америка в много отношения.
Като се почне от 1961 г., когато в училищата в Япония бе въведено млякото за ученическите закуски, хората свикнаха да ядат млечни продукти, като сирене и кисело мляко, и ги включиха във всекидневната си диета. В същото време зеленчуците и рибата, които някога съставляваха сърцевината на японското хранене, започнаха да се изместват от животинските белтъчини, постепенно превръщайки японската диета във внсокопротеинова, високомастна, основаваща се предимно на хамбургери, стекове и пържени пилета. Тази тенденция продължава и до ден днешен.
Противно на това, след публикацията през 1977 г. на доклада Макгъвърн много американци се замислиха как да подобрят всекидневните си хранителни навици. Настъпилите различия може да се наблюдават в характеристиките на храносмилателната система на хората от САЩ и Япония.
Настъпилите значителни промени в хранителните навици на японците доведоха до това, че някога чистите и здрави вътрешности на японските хора твърде много заприличаха на тези на американците, които се хранят предимно с месо. От друга страна, много американци, конто сериозно се замислиха за здравето си и промениха своята високопротеинова и мастна диета, забележително подобриха характеристиката на стомашно-чревната си система. В резултат на това след 1990 г. процентът на заболяванията от полипи на дебелото черво и раковите образувания в Америка започна да намалява - ясно доказателство, че може да подобрите състоянието на коремните си органи, подобрявайки своите хранителни навици."




Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: бeзпътeн]  
Автор бeзпътeн (обективен)
Публикувано14.09.09 22:59



Друг интересен откъс от книгата, който сканирах днес:

"ЗАЩО ЖИВОТИНСКИТЕ БЕЛТЪЧИНИ В ТВЪРДЕ ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО СА ТОКСИЧНИ?

В Ензимния фактор - диета и начин на живот съветвам моите пациенти да ядат повече зърна и зеленчуци и да ограничават животинските продукти, като месо, риба, млечни продукти и яйца, като свеждат вноса им до по-малко от 15% от необходимите дневно калории.
Много специалисти по хранене в наши дни хвалят животинските белтъчини, че съдържали много елементи, които се разграждат и усвояват от аминокиселините в червата и евентуално се превръщат в кръв или мускули. Независимо от това, колко е добра една храна, ако я консумирате в по-големи от необходимите количества, тя ще стане отровна за тялото. Това е особено вярно, когато става въпрос за консумация на големи количества животински белтъчини, защото те не могат да се разграждат напълно и да се усвояват от гастроинтестиналната система. Вместо това те се разлагат в тънките черва, произвеждайки големи количества токсини, като сероводород, газ метан, амоняк, хистамин и нитрозамин. Освен това се образуват и свободни радикали. И за да се неутрализират тези токсини, се изразходват огромни количества ензими от червата и черния дроб.
Необходимото количество белтъчини, от които един човек се нуждае, е приблизително 1 грам на 1 килограм телесно тегло. С други думи за човек с тегло 60 килограма са достатъчни 60 грама животински протеини на ден. Но в действителност данните показват, че понастоящем средната дневна консумацията на животински белтъчини в САЩ варира между 88 и 92 грама за мъжете и 63 до 66 грама за жените. Очевидно това е твърде много.
Излишното количество белтъчини се отделя с урината, но междувременно нанася много вреди на тялото. Първо, излишните белтъчини се превръщат от смилателните ензими в аминокиселини, които по-нататък се разграждат в черния дроб, преди да нахлуят в кръвния ток. Тъй като впоследствие кръвта става по-кисела, от костите и зъбите биват отделяни големи количества калций с цел да се неутрализира тази киселинност. Калцият и окислената кръв след това се филтрират през бъбреците, като излишното количество протеини се изхвърля заедно с големи количества вода и калций. Не е нужно да казваме, че в течение на този процес се изразходват и големи количества ензими.
Ако поглъщате прекалено големи количества белтъчини, като ядете месо (включително и обработени месни продукти), както и мляко (или други млечни продукти), уврежданията на тялото ви могат да бъдат и по-сериозни. Защо? Защото животинската храна не съдържа хранителни влакнини и това ускорява увреждането на вашето стомашно-чревно здраве.
Хранителните влакнини не могат да бъдат разграждани от храносмилателните ензими на човека. Типичен пример в това отношение са целулозата и пектинът в растенията, както и хитинът в черупките на раците и мидите.
Ако ядете много месо и недостатъчно влакнини, количеството изпражнения намалява, което причинява запек и застой на втвърдени изпражнения. По-нататък, ако положението се остави така, в чревните стени се развиват дивертикули (подобни на джобове кухини), където се натрупват застойните изпражнения и токсините и предизвикват полипи, а впоследствие - рак.

ЗАЩО РИБНИТЕ МАЗНИНИ НЕ ЗАПУШВАТ ЧОВЕШКИТЕ АРТЕРИИ?

Досега споменавах само месото, когато говорех за животински протеини, но дори и рибата крие рискове за здравето, ако се консумира в много големи количества.
Според събраните от мен клинични данни обаче има определена разлика между „вътрешностите на консумиращите месо" и „вътрешностите на консумиращите риба". Разликата е в това, че моите пациенти, които ядат предимно риба, не развиват дивертикули, независимо от това колко са се влошили техните гастроинтестинални характеристики. В много съвременни медицински книги може да прочетете, че независимо от това, какво се консумира - месо, риба или млечни продукти, яденето на много храна с недостатъчно хранителни фибри води до дивертикулоза. От моя клиничен опит обаче забелязах, че хората, които ядат малко или не ядат месо, но много риба, имат еластични, плътни чревни стени, но не стигат до развитие на дивертикулоза.
На какво се дължи тази разлика в чревните характеристики? Смятам, че разликата е в различния вид мазнини в месото и в рибата.
Известно е, че разликата между мазнините в месото и в рибата се състои в това, че наситените мастни киселини (месото) са лоши за тялото, докато ненаситените мастни киселини (рибата) са добри заради по-ниското ниво на холестерол. Съществува и един по-лесен начин да се разсъждава по въпроса, като се вземе за стандартна мярка човекът. Мазнината на едно животно, чиято телесна температура е по-висока от човешката, трябва да се смята за лоша, а мазнините от живи същества, чиято телесна температура е по-ниска от човешката, могат да се смятат за добри.
Телесната температура на кравата, прасето или птицата обикновено е с няколко градуса по-висока от човешката, която е 36,6 градуса. Температурата на едно пиле е дори още по-висока - до 41,5 градуса. Мазнината на тези животни е в стабилно състояние при тази телесна температура. По този начин, когато такава мазнина навлезе в човешкото тяло, което е с по-ниска температурна среда, тя става по-лепкана и се втвърдява. Именно тази лепкава мазнина сгъстява кръвта. Токът на сгъстената кръв е по-бавен и тя започва да полепва по стените на кръво¬носните съдове и постепенно се образуват плаки.
От друга страна, поради това, че рибите са студенокръвни, при нормални условия тяхната телесна температура е по-ниска от тази на хората. Какво става, когато рибните мазнини навлязат в човешкото тяло? Подобно на сгорещената мазнина в тигана, те се стопяват и втечняват. Течната рибна мазнина, когато навлезе в кръвния ток на човека, разрежда кръвта, като намалява нивото на лошия холестерол.
Дори ако се консумира еднакво количество мазнини, рибните са далеч по-добри за човешкото тяло от тези на топлокръвните животни, защото се втечняват в кръвния ток.

ЧЕРВЕНОТО РИБЕНО МЕСО ДА СЕ КОНСУМИРА ПРЯСНО

Рибите може да се разделят на такива с червено и с бяло месо. Бялото рибено месо се смята за по-добро за здравето ви, отколкото червеното, защото червеното се окислява по-бързо. А това пък се дължи на факта, че червеното рибено месо съдържа повече желязо.
Месото на рибата тон и рибата бонито е с червен цвят, защото мускулната им тъкан съдържа специални протеини, наречени миоглобин.
Миоглобините са глобулни протеини, които складират кислород и са образувани от верига полипептиди, които са аминокиселини, и полиферин, разновидност на желязото. Миоглобините се намират в мускулатурата на животните, които плуват продължително под вода, като делфини, китове и тюлени. Това става, защото миоглобините могат да складират кислород в клетките, необходим за метаболизма. Мускулите на животните обикновено са червени заради съдържанието на миоглобин.
Рибите тон и бонито имат много миоглобин, защото плуват из океана с огромна бързина, което изисква мускулите им постоянно да бъдат снабдявани с големи количества кислород. За да се предотврати недостигът на кислород, те имат големи количества миоглобин в мускулите си. Тъй като червените рибни меса съдържат големи количества миоглобин, те незабавно се окисляват, след като са филирани и изложени на въздух. Това е причината червените рибени меса да се смятат относително нездравословни. От друга страна, бялото месо от риба не съдържа миоглобин. Поради това, дори и филирано, и на парчета, то не се окислява толкова бързо.
Все пак червеното рибено месо има повече антиоксиданти агенти като DHA и ЕРА. Освен това голямото количество желязо, което се намира в естествена форма в миоглобина, може да бъде много подходящо за страдащите от анемия. Но когато това желязо се окисли, то се превръща в железен оксид, който причинява повече вреди, отколкото добро за хората, страдащи от анемия. Следователно, когато консумирате риба с червено месо, трябва да я избирате възможно най-прясна.
Аз обичам суши от риба тон, така че, когато понякога ям такова ястие, предварително махам около 5 милиметра от повърхността, преди да се приготви сушито, с цел да се отстрани онази част, която е била В допир с въздуха по-дълго време и вече се е окислила.
С малко повече време и енергия червеното рибено месо може да бъде превърнато във висококачествена храна. Така например в префектура Кочн има един местен специалитет, наричан кацуо но татаки (сурово пърлена риба бонито). Приготвя се по метод, при който повърхността на рибата бързо се пърли, като се променя качеството на белтъчините и по този начин се предотвратява окисляването, дори когато рибата е изложена на въздух. Поради бързината на пърлене най-горният слой на рибата предпазва останалата част от излагане на кислород и по този начин предотвратява окисляването. Същевременно този метод на готвене има предимството да убива паразитите, които обикновено се струпват по кожата на рибата.
Въпреки това, тъй като рибата е все пак животински протеин, вие трябва да внимавате да не я консумирате прекалено много. Нещо повече, в докладите, публикувани напоследък, се отбелязва нарасналото количество живак в рибата тон. При кръвни изследвания се откриват хора с чудовищно високи равнища на живак в кръвта. Ако често ядате риба тон, най-малко веднъж годишно си правете изследване на кръвта. Трябва да признаем, че замърсяването на земята и морето е пряко свързано с индивидуалното ни здраве, ето защо се налага да бъдем много внимателни в това отношение.

ИДЕАЛНОТО МЕНЮ СЪДЪРЖА 85% РАСТИТЕЛНА И 15% ЖИВОТИНСКА ХРАНА

Ензимният фактор - диета и начин на живот съветва делът на плодовете, зеленчуците и семената да съставлява 85% от нашата храна, а на месото - 15%. Често ми задават въпроса: „Ако намаля толкова много месото, няма ли организмът ми да почувства недостиг на белтъчини?". Отговарям на задалите този въпрос да не се тревожат. Дори и вегетарианската диета може да ни достави достатъчно протеини.
Както повечето животни и растения, така и човешкото тяло е изградено главно от белтъчини. Но дори и да ядете много храни, богати на белтъчини, като месо и риба, това не означава задължително, че ще бъдат използвани пряко в строежа на тялото ви. Това се дължи на факта, че белтъчините са образувани от аминокиселини, а тези киселини се различават по своя строеж.
В човешките черва белтъчините се абсорбират от чревните стени едва след като са разградени от храносмилателните ензими и превърнати в аминокиселини. Абсорбираните аминокиселини след това отново се синтезират в тялото в необходимите протеини.
Съществуват близо 20 вида аминокиселини, които образуват човешките протеини. От тези двадесет вида осем не могат да бъдат синтезирани от човешкото тяло. Тези осем аминокиселини са лизин, метионин, триптофан, валнн, треонин, леуцин, изолеусин и фенилаланин, наричани с общото наименование „есенциални аминокиселини". Те са извънредно ценни, защото дори само една от тях да ви липсва, това създава възможност за сериозни хранителни разстройства. Ето защо е абсолютно наложително да бъдат включвани във вашата всекидневна храна.
Животинските белтъчини се смятат за доброкачествени, защото съдържат всички от гореизброените есенциални аминокиселини. Това е причината, поради която съвременните специалисти по хранене ви съветват всеки ден да консумирате животински протеини. Но растителните белтъчини също съдържат много, макар и не всички, от въпросните есенциални аминокиселини. Ядките, зърнените храни, бобовите растения, зеленчуците, плодовете, гъбите и морските водорасли също съдържат много аминокиселини. Много хора се изненадват, когато разберат, че 37% от нори (изсушено водорасло) е протеин, но мнозина вече знаят, че кафявите морски водорасли са истинска съкровищница на аминокиселини.
От всички растителни храни соевите зърна се смятат за „месото на полетата", защото съдържат изобилие от аминокиселини. Съществува минимална разлика между количеството есенциални аминокиселини в соята (с изключение на треонина, който е в по-малък процент от стандарното) и това на аминокиселините в месото; за сметка на това растителните съставки се смилат далеч по-лесно, без да изразходват първоизточните ви ензими, както прави месото.
Разбира се, консумирането на твърде много растителни белтъчини не е добро, но ако вземете предвид, че растенията съдържат и много хранителни фибри и нямат животински мазнини, бих ви препоръчал да се храните основно с растителни белтъчини, като понякога ги комбинирате с малко животински протеини, за предпочитане от месо на риба.
Ако разглеждате различните растения поотделно, е вярно, че нито един зеленчук не съдържа всичките есенциални аминокиселини. Но ние обикновено не ядем само един вид храна, когато седнем на масата. Ако умело съчетаете ядки и зърна като основна храна, зеленчуци за гарнитура, и супа, може да приемете достатъчно есенциални аминокиселини с растителна диета."




Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: бeзпътeн]  
Автор kambam (ollǝɥ)
Публикувано15.09.09 13:33



А за доматите пише ли нещо

?
Обядвах 3 домата и сега ми щипе от езика до стомаха, все едно ракия съм пил Не е неприятно, дори освежаващо ... дали не е споменал за тях?



Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: kambam]  
Автор бeзпътeн (обективен)
Публикувано15.09.09 14:51



За доматите конкретно не съм прочел, но още не съм прочел и цялата книга. Към края дава по-конкретни препоръки за диета, ориентирана предимно към растителната храна.

Но ако са пресни доматите, не би трябвало да са проблем. Виж, все пак 3 май са множко, ако са по-едри. На мен един голям домат ми е предостатъчен на ядене.



Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: бeзпътeн]  
Автор mo32 (изотзадзе)
Публикувано24.09.09 15:36



Сигурен съм, че тая книга е била хит в Америка... преди 30 години. Бая обезмаслено мляко е било продадено на тамошните идиоти.

Ей ти един пример от практиката, който показва, че хората са различни. Приблизително 2 часа преди танци, аз и един вегетарианец, похапваме сладко на среща с приятели. И двамата бяхме изгладнели и следователно хапнахме малко повечко.

Аз ядох пилешка паржола с картофи и гъби, пих бира, 2 хлебчета и за десерт сладолет. Вегетарианеца яде запечени картофи, пи айрян, салата и малко сладолед.

В началото на тренировката и на двамата ни беше леко дискомфортно, макар че беше минал повече от час и полвина след храненето. След загрявката, аз вече нямах проблеми, а вегетарианеца не можа да отлепи до края на тренировката, оплаквайки се от тежест в стомаха.

Който има слаб стомах (и не знае какво точно да прави с него), трябва да се пази с диети и да внимава какво яде.

___________



Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: mo32]  
Автор бeзпътeн (обективен)
Публикувано24.09.09 16:17



Книгата е писана през 2005 г. и е световен хит точно сега. И това, че е световен хит, се базира на факта, че авторът и - д-р Хироми Шиния е световно известен гастроентролог с огромна практика, изследвал стомашно-чревния тракт на стотици хиляди пациенти от САЩ и Япония, като заедно с това им е задавал и въпроси, свързани с хранителните навици и цялостния начин на живот.

Така че за такива абсолютно невежи по този въпрос като теб, не остава нищо друго, освен скромно и смирено да си траят и да не се обаждат, излагайки се с невежеството си.



Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: бeзпътeн]  
Автор Modest Mouse (непознат )
Публикувано24.09.09 18:41



Този клуб най-малко се нуждае от такива агитации.
Вегетарианците и без това употребяват малко белтъчини, да не говорим за месо, а наблягат на въглехидратите.
От медицинска гледна точка за правилното хранене се знае, че основно калориите трябва да са от въглехидрати 60 или 80% бяха, после са белтъчините и накрая мазнините.



Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: Modest Mouse]  
Автор -TOШE- (момец)
Публикувано24.09.09 18:46



Да знае се, ама все пак не се знае знае ли се или така се знае :)



Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: -TOШE-]  
Автор Modest Mouse (непознат )
Публикувано24.09.09 18:55



?

каза ли нещо?
или си на диета?



Тема Re: Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диетинови [re: бeзпътeн]  
Автор mo32 (изотзадзе)
Публикувано24.09.09 21:33



Извинявам се и веднага се поправям: тая книга ще продаде много веге хот-доци и хамбургери на идиотите в щатите. (обезмасленото мляко май се оказа, е не е толкова полезно, заради технологията по извличането...)



___________




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.