Ти може и да знаеш, но знаят ли жените колко е важно тяхното отношение към него, за неговото обожание?

И цикъл, болезнен цикъл, кошмарен цикъл... ама ако една жена две седмици от всеки месец е в кошмарно настроение, ебЕм ти обяснението с циклите, ебЕм ти свирките, ебЕм ти аналния секс, ебЕм ти вкусните манджи...

Някъде, някога, някой спомена, че имало санитарен максимум на лошите емоции спрямо добрите, които двама души си причиняват, и този максимум бил 20%. А ако лошите емоции спрямо добрите са 50% на 50%? Кой от двамата няма да издържи и първи ще побегне с крясък в нощта?

пп. Лепнах го на теб, но това са думи по принцип, и дори не са само към жените, а и за немалко мъже вАжат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пич... до момента споменаваш въпросната стрелка няколко пъти, и като те питат мълчиш като партизанин на разпит. Ще бъде ли грубо, ако те помоля, на тези, на които предлагаш да разкажеш, при това им го предлагаш само на тях... да им го предлагаш за в бъдеще на бележки, та да не дразниш любопитството и на останалите?

Нищо лично към теб. Признавам ти и хубавата тема, и смислените постове, и приятния начин на поддържане и развиване на темата... но не пускай мухата да бъзди, ако нямаш намерение да довършиш нещата докрай. За мен лично, достоен отговор в подобна ситуация, е да престанеш да сучеш и да отговориш за проклетата стрелка на часовника..

Няма ме, не ме търсете.

Абе не съм сигурна, че жените го правят само от страх да не бъдат сменени. Мъжете по принцип са по-инертни що се отнася до поддържане на външен вид. Я помисли колко пъти годишно, примерно, ходи една средно статистическа жена на маникюр и педикюр и колко един мъж. То елементарен пример, но и за други неща е така.
А за възрастта - нищихме го този въпрос с една моя приятелка на 44, привлекателна жена, но сама. Та тя твърди, че българският мъж определено има проблеми с възрастта на жената и че имала приятелки французойки, които казвали, че във Франция този проблем не съществува. Тоест предразсъдъци по отношение възрастта на жената от страна на мъжете няма.

Думата равнопоставеност, да ме прощаваш, малко особено звучи. Баланс на мен ми звучи по-добре, щото, да ме прощават мъдераторките, ама като стане въпрос за пълна равнопоставеност, представям си как една жена, след като мъжът я е оправил, запасва един пенис колан, и го награбва да го оправи и него.

Иначе си мисля, че прекрасно разбирам какво имаш предвид, но скъпи дами... ние с вас просто сме различни. Наречете ме старомоден ако щете, но въпреки всичко аз продължавам да смятам, че има както типично мъжки, така и типично женски работи, и ми е трудно да приема например как една жена е награбила ударната бормашина или перфоратора, как дупчи дупки, разкроява винкелите с флекса, после вади електрожена и им тегли тегелите, грундира заварките докато още са топли, и след това монтира готовата конструкция било на стената, било в мазето... или за където там е изделието.

Това просто не мога да си го представя за женствено... не че най-вероятно няма да се намерят и жени, които го могат и правят.

Що се отнася до миенето на чинии, пране, простиране - ти знаеш мнението ми, но нека и клуба го знае, за да не ми казват, че съм пуснал мухата и не съм обяснил:

- Какъв е проблемът на един мъж да сортира парцалите по цвят, да сипе малко от съответния вид прах, да отвори кранчето на водата, да завърти селектора на програмите, и да натисне бутона старт?
- И какво пречи на един мъж след това да просне?
- Където има миялни машини какво пречи на един мъж да подреди чиниите и да пусне машината, проверявайки за сол и гланц, и сипвайки прах, или слагайки хапчето?
- Какво му пречи след това да ги извади и да ги подреди където им е мястото?

Нека поне един мъж се изправи на живо пред мен, и ми каже, че това той не го умее. Такъв няма да има по простата причина, че е срамно при наличие на машини да не можеш да се опереш, и да не можеш да си измиеш чиниите.

А там, където няма миялна машина, това е още по-сериозен повод И мъжът, И ДЕЦАТА (това последното всеки сам да решава дали се отнася до него/нея), да се хванат и да мият от време на време чинии, като той иска да го галят меки и нежни ръчички, а те като искат спокойна и усмихната мама.


Колко много още мога да изпиша... ама стига толкова.

Няма ме, не ме търсете.

Ами ти постави нещата на много битово ниво. Аз нямах предвид това. Друго имах предвид. Смятам, че успешните връзки се градят на интелектуална, социална и финансова равнопоставеност. Тоест ако единият е доктор, нещо не ми се връзва другият да е барман (примерно), или ако единият е изчел цялата европейска литература (примерно), другият да не е чувал за Скот Фицджералд, или ако аз получавам еди колко си заплата, мъжът ми да взима от мен пари за цигари.

Какви мъже познаваш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех сестро.....ние със шкембетата да мрем ли:)
Що си мислиш че ние мъжете сме слепи и не виждаме увисналите цици или напиращия целулит......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lud gidiq на 24.07.13 13:56.

Искаш ли да ти кажа каква е разликата между увисналите цици и увисналото шкембе? Със шкембето можеш да се пребориш. То е външен израз на вътрешния мързел. С увисналите цици няма как да се пребориш. Донякъде можеш нещо да направиш, но е основно въпрос на възраст, раждания и прочие. Та, те не говорят за проблем на духа.

Най обичам да чета, ама не мога.

или ако аз получавам еди колко си заплата, мъжът ми да взима от мен пари за цигари.

Единствено с това мога да се съглася с чиста душа, че е нередно. За останалото - не мога.

А за битовият труд нали няма да ми кажеш, че е без значение?

пп. Прекалено изкъсо следената равнопоставеност много близко граничи със сметкаджийството, както и прекалената (особено финансова) неравнопоставеност. Това обаче далеч не ми пречи да наблюдавам двойки, които, погледнати отвън са тотално и отвсякъде различни, неравни, неравнопоставени... но които си живеят мирно, и пак погледнато отвън - щастливо.

Въпроса обаче, който на моменти си задавам е, докъде трябва да се следи за равнопоставеност, и къде трябва да се тегли чертата и да се каже - ОК. Различни сме, но можем да живеем с различията си, и те няма да ни попречат да сме щастлили заедно.

Къде е точната граница?

Няма ме, не ме търсете.