|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|
Е, недей така. Не всичко почива на чак такъв циничен прагматизъм. Идеите за любовта като основа на брака също не са нови - те са плод на ренесансовото мислене и на Великата френска буржоазна революция. Даже се е стигнало дотам буржоазни мислители да твърдят най- сериозно(представи си!) , че брак, който не почива на взаимна любов, е дълбоко безнравствен. Друг е въпросът, че май само пролетариатът е бил в състояние да се "радва" на свободната изява на чувствата си, докато други класи в епохата на първоначалното натрупване на капитала все още не са можели да си позволят лукса "брак по любов".
| |
|
Тема
|
 Re: Защо, по дяволите, хората се женят?
[re: Markizata]
|
|
| Автор |
EvaB. (Führerin) |
| Публикувано | 26.11.06 16:45 |
|
|
Не знам защо се почувствах едновременно на урок по теология и математика, преподавани ми от краен материалист И странно, някак имам усещането, че от самото начало си тръгнала с предварително изградена идея и сега търсиш не нашето мнение, а дали ще се доближим или не до нея Намирам го за малко нечестно, знаеш ли
На католическите свещеници е забранено да се женят едва от 10 век, почти хилядолетие след появата на католическата християнска църква и повече от половин след поставянето на основите й при Никейския събор. При това, неправилното обозначение само на "католически" свещеници чисто теоретично обхваща, през 10 век и ако не е допълнено с "римски", абсолютно всички християнски свещеници А не на всички е поставена такава забрана, нито тогава, нито сега. Прието е, че католическите англикански свещеници могат да стъпват в брак, както и всички онези, служещи в източните православни църкви. Този постулат е създаден за да се приближи църквата до символичната чистота на Исус, който остава неженен до края на живота си. Езическото наследство се усеща между другото и тук. Идеята за един единствен неделим брак, бил той с жена или божество, е остатък от същите онези времена, в които бракът е бил задължителен, бил той на гражданска или божествена основа. Не случайно единствените неомъжени жени - жрици на едно или друго божество, изискващо непорочност в култа си, се виждат и като негови невести. Това не е селибат, а друга форма на брак.
Имуществото на Католическата римска църква принадлежи, от 6 век насам, на политически автономната папска държава, под управлението на папата. То е отделна икономическа и правова единица от това на отделните църковни служители, които могат да разполагат със своето както намерят за добре, в това число и да го завещават на близки. Посочените от теб причини за селибата на свещениците категорично не намират реална и логична подкрепа в историята
Що се отнася до цялата онази азбука по-горе, забравила си няколко основни аспекта. Много рядко се срещат кланове само от момичетата или момчета, но дори и така в средновековната култура се запазват феодалните закони и наследяване, които позволяват на една жена да наследи не само състоянието на баща си, но и титлите му. Това е примерно причината херцогство Бретан (онази най-западната област във Франция, полуострова, дето сочи към Англия) да стане част от Франция не при брака на неговия суверен, Ан Бретанска с двама поредни френски крале, а едва след като нейната наследница, дъщеря й Клод го завещава най-накрая на човек, който в последствие става френски крал. Правото на наследство на жените е и поводът на 100 годишната война, едва след която окончателно жените се лишават от наследство за да се премине от феодалния към салическия закон.
другото, което забравяш е, че не навсякъде жените носят зестра, т.е., тяхното семейство плаща предварително разходите, които смята за евентуални по тяхната дъщеря. Има култури, в които мъжът плаща на семейството на бъдещата си съпруга като компенсация, че им взема работна ръка, което ще ги лиши от доходи и богатство. Т.е., дъщерята е с финансова стойност, по голяма от тази на сина.
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
|
|
1. Добре Посочи да прочета директно какво си имала предвид с икономическите причини и доколко те са много по-различни от финансови изгоди
2. Разбира се, в законите на Август (впрочем, за времето, за което говорим той вече не е Октавиан) не може да не се открие и моралният елемент. Нормално, предвид семейните му лични опити в това отношение Но в забраната на брак с поредица хора не стои само морала, а много по комплексни фактори. Само това исках да напомня и да те допълня, а не да се изживявам като диджей миксатор
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
|
|
И странно, някак имам усещането, че от самото начало си тръгнала с предварително изградена идея и сега търсиш не нашето мнение, а дали ще се доближим или не до нея Намирам го за малко нечестно, знаеш ли ...ти оплакваш ли се?...
Какво значение има , каква е моята нагласа? Тук сме в клуб , а не в детската градина - никой не е длъжен да слуша никого и никой не трябва да превъзпитава никого - всички си излагаме тезите (които имаме такива, а май в случая е така) и всеки си защитава своята според колкото му стигат силите - не е ли така? Разбирам, че си Fuehrerin, което не винаги значи, че си права
Да видим какво имам пред вид:1. за католическите свещеници нещо ставаше дума..."С утвърждаването на християнството като официална религия общините губят своя затворен характер. В тях по необходимост се включват всички миряни. уравнителният принцип на ранното християнство влиза в колизия с правото на собственост.И през 4 - ти и 5 - ти век отците на църквата продължават да отстояват премахването на частната собственост(...)
(...) в ПОСЛЕДНА СМЕТКА цЪРКВАТА , В ЛИЦЕТО НА СВОЯ КЛИР успява да оцени собствеността като власт и да я прибави към политическото си господство. Църквата не успява да ликвидира частната собственост на миряните, но за сметка на това получава правото да приема от тях дарения и наследства, (...)както и данъци в своя полза
В резултат на това тя съсредоточава в свои ръце огромни материални ресурси. И все пак,до началото на 9 - ти век църковното имущество се смята за имущество на бедните (patrimonium pauperum) а не на църквата като инситуция
аааааааааа, ето защо до 10 - ти век браковете на свещеници не били чак такъв смъртен грях...
Няколко години след смъртта на Карл Велики се появяват Исидоровите декрети . Това е сборник от фалшиви документи, които целят юридическото оформяне на правото на собственост по отношение на Римската църква. В декретите се развива тезата, че "бедните" , чиято сибственост са църковните имущества,визират само и единствено духовенството, поради това, че то е дало клетва да остане завинаги безимотно. Светската власт не се противопоставя на тази теза и от този момент нататък църковните имоти се възприемат не като собственост на християнската община, не на бедните, а като собственост на църквата в лицето на клира. През XII - ти век тази теория получава своето доразвиване в действията на папа ГРигорий VII. Той въвежда безбрачие на духовниците (целибат), с което слага край на отуждаването на църковните имоти в полза на техните семейства и обявява папата за единствен титуляр на църковната собственост. Л. Дачев - "История на политическите и правни учения"
Малко дългичко, но предпочитам да съм многословна, от колкото голословна и да правя елементарни грешки за доказани исторически факти.
Колкото до т.нар "католически англикански" свещеници (какъв е този термин не ми е ясно, до колкото има англиканска църква, то тя е създадената от Хенри VIII , за да отговори на неговите интереси, като разновидност на протестантската църква и е анатемосана от католическата такава. Да, свещениците на англиканската църква се женят, поради простата причина, че Хенри им е отнел цялата собственост и я е присвоил, така че , естествено, не е имало никаква друга причина да се спазва "целибат". същото важи и за т.нар "източноправославна" църква
За да не задълбаваме още в историческа хронология, ще отбележа, с риск да "откривам шевната машина", че всичко, що е сътворено от човека, съществува, за да задоволява нечии интереси и потребности за сметка на други. Това е начинът, по който съществува света. А , че "силните на деня" намират придворни поети и музиканти, които да възхваляват и романтизират техните оръжия за манипулация на социума, е просто едно от средствата...
Жалкото е, когато и умните хора се поддават на...слабоват PR
Редактирано от Markizata на 26.11.06 19:13.
| |
|
|
|
Обзалагам се на 5:2, че Ева ще те надвие в този спор. Най-малкото защото мисълта ти е разпиляна и неугледна в този неформатиран вид. Разбира се и двете грешите, но пък е интересно. :)
C'mon, meat!
| |
|
Тема
|
Re: Защо, по дяволите, хората се женят?
[re: Markizata]
|
|
| Автор |
БилиДъKид (Supersonic Kid) |
| Публикувано | 26.11.06 19:05 |
|
|
Ти или си недоебана мома 'секънд хенд', или ти липсва емпиричен опит или и двете в комплект. Вместо да си тормозиш мозъка с парадигматично сбъркани опити за оригиналност, хвани вземи един дебел чеп и си го заври отзад дорде е време. Щото най-мразим вкиснати XX хромозоми, който се събуждат на 40 и чак тогава откриват, че оргазмите в тоя живот са константа. Другото, което откриват е , че мераклиите за техните яйцеклетки намаляват с увеличаването на ефекта на гравитацията върху циците. Затова, моят съвет е да хванеш да се наебеш някъде, белким ти присветне малко. А не да цивриш после "Тоя дъли няма дъ искъ дъ съ ожени зъ мени" и да лекуваш самотно симптомите на старомумуването в компанията на две проскубани котки и евтин вибратор. Окей?
C'mon, meat!Редактирано от БилиДъKид на 26.11.06 19:08.
| |
|
Тема
|
Re: Защо, по дяволите, хората се женят?
[re: БилиДъKид]
|
|
| Автор | wlado (Нерегистриран) |
| Публикувано | 26.11.06 19:13 |
|
|
лили да, кит. ама ти с тез хиксове некви...и за кво
си се закичил с тез ръкавички. ше са биеш ли с някого
| |
|
Тема
|
Re: Защо, по дяволите, хората се женят?
[re: wlado]
|
|
| Автор |
БилиДъKид (Supersonic Kid) |
| Публикувано | 26.11.06 19:21 |
|
|
Тц, просто гледам много филми.
C'mon, meat!
| |
|
Тема
|
Re: Защо, по дяволите, хората се женят?
[re: БилиДъKид]
|
|
| Автор |
Markizata (sense ) |
| Публикувано | 26.11.06 19:35 |
|
|
Мойто момче,
вЕрвам, че твоите възгледи са силно повлияни от модела на възпитание, който ти е вроден в семейната среда и повлиял липсата на каквито и да е мозъчни клетки.
Както разбирам, такива и без това са ти излишни, поради простата причина, че по - далеч от края на оная си работа едва ли виждаш, а , като ти гледам агресивните прояви на комплекси, той едва ли е твърде далеч...
Все пак, не виждам защо се трепеш да четеш тази дискусия, щото, като те гледам, едва ли някои от имената и понятията, за които говорим, нещо ти говорят - не са нито марка бира, нито марка кола, да кажа!
Коя съм и каква съм ще спестя да обяснявам, защото не това е предмет на дискусията (ако знаеш какво значат тези думички). Но е забавно да видя, как някой рисува в малката си, комплексирана душица портретът на пълната ми противоположност и то, не за друго, а защото изказванията на такива като мен им бъркат дълбоко в душицата и им разстройват онези малки, жалки лъжи, върху които се гради целият им безсмислен животец... (ако не си разбрал горното изречение, не се притеснявай! Това е, защото в него има повече от един подлог, едно сказуемо и няколко междуметия!)
Свят широк - хора разни - не се притИстИскай, мойто момче, и за теб ще се намери някоя, която да ти е на нивото и да можеш да й говориш така по цели дни и нощи, а тя да ти готви, чисти и цвъка дечица, без дори да се замисли, защо и кому е необходимо това!
| |
|
|
|
Разбира се, че се оплаквам. Това тук е, както правилно отбеляза, клуб, а не детска градина - нямаме навика, а често и желанието, да говорим само заради думоплетието и да наливаме от пусто в празно, разговаряйки с човек, който вече е твърдо убеден в нещо. Нали затова употребяваме и думата диалог, а не надвикване. Иначе, ако всеки си мрънка нещо без да слуша поне малко другите, къде е смисълът на упражнението?
Но наистина със съжаление забелязвам, че съм била права в предположението си, че подвластна на прочетено някъде горе долу смислено мнение, наистина нямаш желание да дискутираш, а да го налагаш. Беше ми доста интересно от коя книга се водиш, сега ми стана ясно
Но в крайна сметка, трябва да се извиня. Наивно бях решила, че е по-добре да напиша нещата с прости думи за да са разбираеми за всички, но явно за да е прав човек в днешно време, важното е да пише засукано с много сложни думи, непознати дори на някои речници. Преди да поправя тази ми грешка (после ще се и самобичувам), нека ти кажа няколко основни правила в историческата наука.
1. Когато четеш някой автор, винаги подлагай на съмнение казаното от него. Може да ти звучи много интересно, достоверно и право, но ако наистина е така, това няма да изчезне след една малка проверка. Нали казват, че тя е висша форма на доверие
2. Ако все пак решиш, че той ти звучи най-аргументирано, постави на оценка реалната му способност на oбективна преценка. Погледни епохата, както и нейните вътрешни механизми, под влиянието на които е писал. И бъди повече от подозрителна, ако автор, живял или писал в политическа система като комунизма, основана на равенството и как беше, премахване на частната собственост и съсредоточаване в рацете на една партия големи материални ресурси, открива и защитава такива в ранно-христианската система на църквата. Има нещо гнило, и то не само в Дания
Сега по същество.
С утвърждаването на християнството като официална религия общините губят своя затворен характер. В тях по необходимост се включват всички миряни. уравнителният принцип на ранното християнство влиза в колизия с правото на собственост.И през 4 - ти и 5 - ти век отците на църквата продължават да отстояват премахването на частната собственост(...)
Според "Актовете на Апостолите" първите християни събират заедно материалните си притежания за да докажат интегрирането си в новосъздаденото религиозно общество. В същия източник се казва и обаче, че това споделяне в никакъв случай не е било задължение, а по желание на даващия и показва, че от самото начало някои са търсели винаги (освен последните години при нас) престижната позиция на дарители. В последствие обаче бедни христиaни и някои религиозни лица изказват съмнения относно възможността за истинско спасение на техните богати съверци, отразено най-ярко в студията на Климент Александрийски "Кой богат ще бъде спасен?", в която се прокрадва и идеята за бедност и отказване от материалните придобивки. Но тя доста интересно е релативизирана и Климент буквално легитимира богатството, като приканва към щедрост богатите, благодарение на която могат да се извършат молитви и строежи на храмове за Господ Бог. В края на 5ти век, само малко повече от стотина години след Климент видни църковни фигури ще проповядват, че земята е била дадена на всички хора и че частната собтвеност не е нищо друго, освен следствие на първородния грях. Забележи, но отвъд силно анахроничните марксистки аргументи за частната собственост, че те никъде не призовават към изземване, а само изпискват от време на време и признават с половин уста, че богати дарения биха помогнали този грях да се прости.
(...) в ПОСЛЕДНА СМЕТКА цЪРКВАТА , В ЛИЦЕТО НА СВОЯ КЛИР успява да оцени собствеността като власт и да я прибави към политическото си господство. Църквата не успява да ликвидира частната собственост на миряните, но за сметка на това получава правото да приема от тях дарения и наследства, (...)както и данъци в своя полза
В резултат на това тя съсредоточава в свои ръце огромни материални ресурси. И все пак,до началото на 9 - ти век църковното имущество се смята за имущество на бедните (patrimonium pauperum) а не на църквата като инситуция
Или казано по друг начин, няма реални доказателства, че църквата е търсила тотална ликвидация на частната собственост. За такава няма директни следи в писанията на отците на църквата, а опитът от например комунизма показва, че при истинско желание това е повече от възможно. В общи линии през първите 6 века христианство, еклезиастите успяват да създадат отчасти нови, отчасти да запазят старите антични отношения между бедни и богати. В самото общество богатите никога не са били реално заплапвани с изземване на състоянието, а по скоро приканвани към, между другото, полезни и за двете страни щедри дарителски жестове, подобно на езическите евергети. Така се оформя новото в случая - поведението на бедните, които поради неимането си на блага се виждат двойно привилегировани. Но това не ни засяга и ще го прескоча. Що се отнася до имуществото, то реално е разделено на две основни категории, като не имуществото на цурквата в неговата цялост, а имуществото от даренията се смята за собственост на бедните (под разбира се контрола на папата), но подобно на правото в римската империя, това, което е res privata се различава от patrimonium, макар тези двете да губят смисъл в Късната античност. Що се отнася до реалното имущество на католическата църква, от 6ти век то е единствено и само притежание на самата автономна държава. Това не е самоцелно желание на куп алчни старци (макар че може и да има от това), а реална необходимост за отделяне спрямо набиращите все по голяма сила отделни политически образования (демек, дуржави), които могат да претендират за част от финансовите блага. Затова и трябва да се прави разлика с църковни имоти и тези, частни такива, на църковни лица. Това, което прави Григорий не е да забрани наследяването на личната собственост, а прехвърлянето на църковна такава, под властта на отделни религиозни лица, на техните наследници.
Що се отнася до термина Католическа църква и англо-католическа църква, и въобще католицизъм, те не трябва да се бъркат. Това, което ние наричаме малко всекидневно католическа църква е само едно от разклоненията в миналото, римокатолическата църква. Самата католическа църква е директен наследник на апостолическата църква. Но това вече е съвсем отвлечено, а на мен ми омръзна да пиша.
За повече справки, можеш да прочетеш:
Countryman L., The Rich Christian in the Church of the Early Empire,
Brown P., Poverty and Leadership in the Later Roman Empire,
Grant R., Early Christianity and Society,
както и някои други на различни езици, ако ги четеш
Играя на руска рулетка с напълно зареден револвер. И печеля.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
