Може, разбира се да се купи на името на двамата апартамента, ама хората, когато са влюбени какви ли не глупости правят, пък със Семейния кодекс държавата ги предпазва от тези глупости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....спирам,че се разфилософствах Тъкмо щях да го кажа и ти си го написа сама.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И без думи съм сигурна,че ще можем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип си прав/а и съм на същото мнение.Обаче май само аз и ти сме така.Защото повечето хора изкривяват и понятието "свобода" и понятието "брак". Аз не казвам,че съм против институцията"брак" по принцип,това е един вид сигурност и семейството е главна социална единица.
Все пак живеем в социума,а не извън него ,за да отричаме до крайност нормите му. Твърдо против схващането съм,че видиш ли брака ти дава някакви по-особени права върху личността до теб и мразя изказвания от рода: Ти си ми съпруг/а и си длъжен/на да правиш еди какво си за мен,да ми даваш това или да вършиш онова.Няма такова нещо. Ето За това посегателство върху личната свобода,върху индивида и правото му на избор говоря. Статута "семеен " не ти дава никакви права,а само отговорности,но.....изключително малко хора го разбират,а на повечето им е удобно да изкривявавт смисъла на всичко.За това обществото ни е болно.Няма виновни,но всички сме жертви.
Викам да спра да философствам а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се ,че в брака има права и отговорности,като във всеки социум.Иначе си противоречиш "твърдо".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казват, че глупацияте са осъдени да повтарят цял живот едни и същи грешки, а умните - да правят все нови и нови...вие от кои сте?

Интересно е ти от кои си?

В отговор ще ти цитирам едно изречение от предишен мой постинг по темата,а именно,че човек сам си слага граници на поведението си.Тук имам предвид точно това за което говориш и ти...за отговорността и дълга,който поемаш към партньора,но не наложеният от "брака" а самоосъзнатият без натиск от други субективни фактори.Права и отговорности има и извън брака и те са моного по -достоверни и истински.Това се опитвам да обясня.Сигурен си,че човека до теб ти дава всичко това не защото е притиснат от обстоятелствата на брака.., а защото го иска и го чувства наистина като свой дълг към теб.Дано да си ме разбрал правилно.Бързам и може да пиша леко объркано.
Поздрави!

Трогната съм от вниманието към моята личност!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да отговоря със сигурност - може би трябва да минат още години, за да покаже самият живот...Но до момента никога не съм повтаряла едни и същи грешки - освен един - единствен път...
Ще рече, правя нови и нови...и по тази причина никога не ми е скучно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бракът си е много хубаво нещо, стига да е с точния човек. Какво да ми баете сега като съм сбъркала човека?
Повторният брак не е грешка, стига да е с различен човек. Грешка е да се ожениш пак за същия. Сещам се, че миналата седмица си поръчах шкембе чорба в една кръчма. Така драстино намерисваше, че я оставих недокосната. По тази причина не съм спряла да харесвам шкембе чорбата. Просто смених кръчмата.

Защото повечето хора изпитват дълбоката потребност да принадлежат на някого, на нещо и на някое конкретно време. Да живеят в социума в общ план и в малка клетка (семейство) в частен. Това са анцестрално заложени в нас нужди, които са тръгнали от времето, когато да встъпиш в брак е било поставено под закрилата на боговете и следователно е било по-висш етап на развитие и съществуване. Да се борим с традициите, емоционалното ни наслество, без да забравяме и митлогичното ни такова е много малко възможно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите