Може би не съм се ровила достатъчно в темите на клуба и предварително моля за извинение, ако повдигам въпрос, който е решен. Преди дни писах за загубата на съпруга си и ви благодаря за подкрепата. Бих искала да се направят три нови теми :
Черен списък на лекарите - онколози
Бял списък на лекарите - онколози
Адреси на клиники в чужбина
Ако вече тези теми съществуват, моля по възможност модераторите да ги поставят така, че да са винаги на първа страница. Аз също бих искала да дам координати.

Редактирано от Buba67 на 15.12.15 09:06.

В спарвочника има списък на клиники в Европа,който предполагам,че се актуализира когато някой даде нови данни, а що се отнася до черен и бял списък може би е доста относително,всеки изхожда от неговата гледна точка,един лекар в дадена ситуация може да е "бял" в друга "черен"Е това е моето мнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 03.03.10 22:59.

Аз съм "ЗА" такива списъци. Донякъде могат да бъдат ориентир в този жесток здравен лабиринт, всеки иначе си преценява сам, но е хубаво, когато казваш, че си "ЗА" или "ПРОТИВ" даден лекар да се обосноваваме защо. Оттам насетне всеки да си прави умозаключения.
Аз мога да напиша в момента, че съм "ПРОТИВ" Д-р Георги Бориков от Онкологичният Диспансер на ул. "Столетов" в гр.София, поради грубо отношение с близките на пациента(в случая аз), необясняване и неотделяне достатъчно внимание на самия пациент(в случая майка ми) и неспазване на елементарни хигиенни изисквания в подобна работа(не си свали ръкавиците след прегледа на една или две жени, които чакаха преди майка ми), като последното е най- недопустимо според мен..иначе като хирург можуе да е добър специалист, но..аз видях това, за което пиша тук, не искам никого да настройвам с нищо, всеки сам да си решава..може просто при нас така да се е случило..

Др.Запрянов/ортопед/от Военна болница.
Некомпетентната му намеса,оперирайки без да е направил необходимите изследвания беше фатално за живота на майка ми.
В черен списък слагам и спешното звено на Медицинска Академия.

д-р Ангелов, хирург-онколог , от диспансера в Бургас. Остави без внимание опериран от него онкоболен, обявен за напреднал случай,но намери начин да си изиска заплащане. Човешкото отношение, елементарното внимание са сред най-важните лекарства ,които някой лекари не умеят да прилагат...

Връщам се няколко месеца назад, когато провеждахме лъчетерапия на сина ми в СБАЛО-София. Всеки ден изчаквахме реда си в коридора. И всеки ден в коридора двама от лекарите /единият от които-дама/, не им зная имената, ходеха със запалена цигара в ръка. Тогава синът ми, въпреки, че преди заболяването беше пушач, попита- Тези лекари ли ще ме лекуват? Та те дори не се съобразяват, че коридора е пълен с болни! Тогава не се замислих над думите му. Сега се питам- дали преди да приложат професионализма си, първо не трябва да се научат да уважават болните. За болните темата черен и бял списък ще бъде от полза, но ако тук четат лекари, със сигурност и те ще могат да извлекат поуки.

Д-р Майнхард от патологията на Майчин дом - погрешна диагноза в следствие на непълна хистология на дъщеря ми, довела до влошаване на състоянието и.
Д-р Великова - химиотерапевт в ИСУЛ - винаги е груба, миналата година януари ми каза, че за нас лекарство вече няма и сами да се оправяме, а това не беше вярно. И до днес се чудя защо го направи, за да ме види как за секунди качвам кръвно? Слава Богу, там има и други лекари, просто я избягвайте.
Спешната помощ на ВМА - тук вече е малко субективно, просто с нас така се случи - не обърнаха никакво внимание на дъщеря ми, може би защото въпреки диагнозата която и поставиха месец след 2-те ни посещения там изглеждаше добре. За промените в ПКК - решиха, че е на диета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaD на 15.01.10 11:52.

Винаги има субективизъм, но си има хора които ще са предимно в черния или предимно в белия списък.
Имахме на времето един преподавател, професор в детска онкология. Е на едно упражнение, жената (тогава още не ми беше жена де) имаше голямото желание да му счупи тиквата. И може би трябваше да го направи. Беше голям изрод. Спрямо пациентите (и родителите им) на първо място.
А когато се оформи и бял списък - грижете се за тези хора. Малко са, много са малко и намаляват. По някога - да се съобразите с лекаря също е от голяма полза. И за него и за вас. Става дума да се съобразите с човек. Щото с говедо няма смисъл.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е.
На мен лекари са ми спасявали живота, с професионализъм (знания за заболяването и лечението му) и човешко отношение.
Но за съжаление тези, които лекуваха баща ми не бяха от тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

д-р Атанасова СБАЛО, по принцип е усмихната, но зависи дали е на кеф, разбирам, и лекарите са хора, но професията им не допуска нехуманно отношение.
Конкретен случай-макар и преди 2-3 години:
Нямаше продължително време лекарства, в деня, в който дойдоха, се събра голям брой чакащи за рецепти, но тя вместо да прояви разбиране, започна да крещи, че те имали много работа, били затрупани, не можели през този ден да напишат толкова много рецепти и трябвало част от чакащите да дойдем друг ден, цитирам"...Разберете, ние тука умираме, бе...", на тези думи май подхождаше ние пациентите да кажем, колкото и цинично да звучи:" ами умирайте, ние пациентите пък желаем да живеем!!!"
доц д-р Куртева, при цялото си уважение към нейния професионализъм, и тя на моменти подхожда избирателно в отношенията си към пациенти и техни близки:
Ето един пресен случай-преди 2-3 месеца, почти идентичен с гореописания, лекарства няма близо месец, всяка седмица-вторник и четвъртък в дните, определени за отпускане на лекарства, аз, както и редица други посестрими, провеждащи лекарствено лечение, звъняхме на телефоните на аптеката и на приемния кабинет, ходихме неколкократно до болницата, но получавахме отрицателен отговор относно наличността на тези хапчета. В деня, в който се получиха, звъннах сутринта рано и от аптеката ми казаха, че може би ще имат пратки към обяд, но не е сигурно.След многократни нови безуспешни опити, около 11ч15мин. успях да се свържа със сестра от приемния кабинет и бях радостно изненадана, когато ми каза, че ще почнат да пишат рецепти, защото лекаствата ще има! Не работя, и се изтрелях веднага от къщи, но поради задръстване, успях да пристигна в боницата едва в 11.50, и докато взема картона от регистратура и отида пред кабинета, минаха няколко минути, изчаках докогато се появи сестрата.Тя излезе точно в 12 ч, за да заяви, че няма повече да приемат картони, въпреки, че на вратата е написано ясно, отукане на лекрстава става всеки вторник и четвъртък от 11-13ч.Това да приемат картони до 12ч било ново решение, дори залепи нов лист с това съобщение, написан на ръка. На молбите на няколко чакащи като мен, дошли почти едновременно с мен, тя се развика, че не можели да се справят, че нямало да стои заради нас да работи до 3 часа...Имаше хора пътували от провинция, почнаха да обясняват, да се молят, и тогава отвътре излезе д-р Куртева и също почна доста грубо да говори, отрече, да е нямало лекарства от доста време и заяви, че трябва да дойдем следващата седмица. Най- бездушно каза, че не било фатално, ако се прекъсне лечението за няколко дни( всички доктори-онколози са предупреждавали, а и тя самата го е повтаряла, че тези лекарства трябва да се вземат всеки ден, дори по едно и също време). На повторните молби (от страна на около 6-7 пациентки, не успели да внесат картоните, тя дори се ядоса още повече и каза, че ще даде нареждане оттук нататък всички да бъдат лекувани на други места. Сестрата пък излезе мрънкайки, че не била имала време дори кафе да пие...Добре, че се появи още една медсестра, която ни съжали и когато лекарката я нямаше, а колежката й отговаряше на друг пациент, тихомълком събра картоните на чакащите и ги внесе вътре в кабинета. Но разярената й колежка, почна да крещи по нейн адрес, че никой няма да й бъде благодарен за това, което е направила, че заради пациентите сега ще трябва да стоят повече време на работа, че било обяд и вече е гладна....Всъщност рецептите на чакащите бяха написани много бързо, доста преди края на работното време на сестрите.Освен това, както обърнаха внимание някои от чакащите, дни наред докато е нямало лекарства, те не са били затрупани с работа. Само дето се създаде за пореден път излишно напрежение, което допълнително натоварва болните, някои, от които в много тежко състояние-имаше 2 жени-възрастни с бастунчета, имаше такива, които за пореден път бяха излезнали от работа, и споделяха, че с всяко идване имат служебни конфликти и рискуват да загубят работата си. Една дори спомена, че именно поради факта, че не може да си позволи повече от един път месечно да излиза от работа, за да чака за лекарства, вече 3 месеца не е взимала хапчета...
Мнозина оставаме почти всеки месец без лечение, поради липса на лекарства, купуваме от чужбина, делим си блистерчета, за да изкараме промеждутъците, но когато липсата е продължителна, това всички знаят се отразява на ефективността на лечението.Вярно, че лекарите нямат вина за липсата на лекарства, но би могло да се направи друга организация, така че да се спести на пациентите това многократно връщане и безобразно чакане. А и отношението на сестри и доктори би могло да е по-любезно, а не да рекушира върху и без това лабилното здраве на пациените, върху тяхната психика и тази на близките им.
Искам обаче да подчертая за изключително внимателното отношение на целия персонал, работещ в ПЕТ скенера в св.Марина-Варна. Работят до късно вечер докато мине и последния записан за деня пациент, дори и в дните когато по една или друга причина изотопа е закъснял и съответно реда на изследванията се измества с час-два по-късно.Това е мнение споделено от мои познати, които са били в различни дни, и се потвърди при моето посещение.Както каза една пациентака-:"Та, то самото им отношение ще ни излекува!!!!"Дай Боже повече такива!