|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|
Да се отнасяш здравословно към себе си?Това със сигурност означава нито да учиш, ни най-малко да работиш.Тези които например работят тежка физическа работа вече на 40 годишна възраст са смазани.Един пример ако не са могли да избегнат кредит примерно за жилище това е точно едно такова неизбежно катастрофално събитие което ги е повлякло надолу към пропастта на тежкия физически труд.Или са направили грешката са създат семейство което не се храни с работа като охрана за 450 лева, а трябват хиляди на месец.Но в този случай сами са се нахендрили.
| |
|
|
|
Ами и да искам не мога да бъда песимист... това ми е толкова чуждо и далечно, че не може да ме привлича по какъвто и да е начин. Общо взето се мотая някъде между оптимизма и цинизма. И двете ги има у мен - а кое преобладава - идея си нямам - пък и не искам да знам.
Това, което знам е, че всичко ще се нареди по най-добрият възможен начин без значение какво искам аз, ти, той, ние, вие, те... и обикновено така се случва.
| |
|
|
|
Знаеш ми мнението по отношението на демоните... не вярвам, че има толкова дълбоко увредени и слаби свръхестествени същества. Злото (не че го има в идеалният му свръхестествен вид) е слабо - изключително слабо щото започва с болка и завършва с болка. Цялото му съществувание е болка. То е жалко...
Доброто е възвишено, естествено състояние на духа.
| |
|
|
|
ОК. Щом така ти харесва.
| |
|
|
|
Цинизмът е присмехулна, неаргументирана негативна критика, която уж показва недъзите на обществото и начините на поведение на членовете му. Тоест, циникът поставя себе си в положение над другите, но самият той и идея си няма, че нещата могат да се случват по друг начин.
| |
|
|
|
По мои груби оценки от това което съм чел в интернет разни преживелици в клинична смърт над 80% от хората отиват в ада.А ти продължавай да пишеш неверни неща и да разсъждаваш като щраус заровил глава в пясъка пред идващите лъвове.
| |
|
|
|
На циникът най-вече не му пука как ще се развият нещата. Той си седи някъде и наблюдава включително себе си. Присмива се на всичко - дори и на себе си. Така поне аз го разбирам
| |
|
|
|
Не отричам това, което си чел или си бил свидетел. Но аз някак не вярвам на тези неща.
| |
|
|
|
Това е някой, който пуска нещата: остава непривързан към резултата. Наблюдавайки себе си и случващото се, може да да прояви гъвкавост, за да се придвижи към повече благоденствие. Ако може да се посмее със себе над себе си - развил е способността да прощава. Това не е цинизъм. :) Това е радост от живота.
| |
|
|
|
То май е същото. Аз доста често се присмивам и на собствените си глупости.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
[