|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Най-сетне! Най-накрая се намери решение за тези, на които им омръзна да им завират клечки в носа при тест за Ковид. Алелуя!
Дали и този тест можем да го правим през прозореца на колата?
| |
|
Хахаха... тия съвсем изтрещяха.
| |
|
'Секи се чуди как да ти бръкне у г*за дагоева...
| |
|
Аз пък не го разбирам съжаляването. Имам предвид психопатологичния цикъл, при който прецакваш някого, след което му се извиняваш, а накрая все едно нищо не се е случило, понеже играеш логиката "Аз нали се извиних!"... Да де, ама sorry doesn't make it right; ако счупиш метафоричната паничка, после колкото и да съжаляваш, тя си остава счупена, евентуално най-много залепена на мозайка.
Да ти кажа и другия вид съжаляване като че ли не го разбирам съвсем... Онзи вид, при който съжаляваш някого или дори изпитваш състрадание към него, но само дотам. Например кучетата напоследък често са обект на съжаление, а те, също както пословичното лозе, не искат молитва, а копане. Та и човек може ужасно да съжаляваш, да изпитваш трогателно състрадание към него, но в края на краищата съжаляването и състраданието реално търбух не пълнят и не пазят топлото зиме. В този случай по-скоро съжаляваш като начин да бъдеш извинен, че не можеш да помогнеш с нищо – и толкоз.
Прошката я разбирам, когато позволява да се избегне безсмислен конфликт, но съжаляването... Може би е начин да осъзнаеш грешка – когато сгрешиш, съжаляваш (че си сгрешил – все ще се намери нещо, което да те накара да съжалиш, най-малкото загубата на време в правенето на неща, които грешиш), след което ако ти се наложи да се захванеш пак с това, което си сгрешил, се опитваш да го свършиш без да ти се налага да съжаляваш, тоест да го свършиш по-добре... Или да не го вършиш изобщо, ако води единствено до съжаления. Май така го разбирам съжалението.
| |
|
'Секи се чуди как да ти бръкне у г*за дагоева...
Защо пък точно там?
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
| |
|
Всеки бърка конците понякога, колкото и да не му се ще - често е просто стечение на доста небивали ситуации, а твърде често се дължи на нещо съвсем просто и обикновено нещо. Да поискаш извинение е сигнал, че знаеш че си сгафил с нещо и просто молиш отсрещната страна да не обръща особено внимание на твоята грешка... щото и отсрещната страна е напълно възможно да оплете конците и да сбърка някъде. Всички сме хора в края на краищата - смятам едно извинявай когато си сбъркал някъде е напълно достатъчно.
Да искаш прошка е нещо твърде унизително и ненужно... да ти дават прошка е нещо твърде възвеличаващо и също ненужно... защо да се усложняват нещата дотам?!
| |
|
" (В)секи гледа, бабо, ку®о да ти тури."
(из народна приказка)
"Секой гледа да си му под ку®о на сенкя".
"Секой се мачи да ти се качи".
(народни поговорки)
| |
|
Едно мнение от 11.01.2021. Решение на окръжният съд на Ваймар.
"Общата забрана за контакт е сериозно нарушение на гражданските права. Това е една от основните свободи на хората в свободното общество, че те сами могат да решат с кои хора могат да контактуват и при какви обстоятелства .... Те безплатните срещи между хора за различни цели са елементарната основа на обществото. Въпросът колко хора гражданинът кани вкъщи или колко хора гражданин среща в публичното пространство, за да се разхожда, да спортува, да отиде до магазина с или да седиш на пейка в парка по принцип е нещо, с което държавата няма нищо общо.
От казаното няма съмнение, че броят на смъртните случаи, които могат да се отдадат само на указанията за заключване, често надвишава броя на смъртните случаи, които предотвратяването на заключването е предотвратено. Поради това само изискването за пропорционалност не е изпълнено. Освен това има преки и косвени ограничения на свободата, гигантски финансови щети и огромни щети за здравето.
Политиката на блокиране, провеждана от правителството (...), е катастрофална политическа грешка, която може да има драматични последици за почти всяка област от живота на хората, за обществото и за държавата."
| |
|
Принципно е така - прави са... но пък аз съм доброволен отшелник от дълги години преди ковида още. Работа - у дома, отвреме навреме шопинг или пътуване, пазаруване веднъж седмично и това ми е съприкосновението със света.
| |
|
по какъв конкретен повод или дело са се произнесли така
звучи ми повече като пси анализ, а не да е по казус...
какво точно е "изискване за пропорционалност"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|