|
Тема
|
 Ващето мнение
|
|
| Автор |
osvoboden pich (Ultimate good) |
| Публикувано | 26.01.21 19:42 |
|
|
Вашето мнение за оптимизма и песимизма... в темата на Файлъра е моето мнение и за двете.
|
|
|
|
|
п.с.
И оптимистите и песимистите твърдят, че са реалисти... така че да пропуснем реализма. Той зависи от собствената призма през която гледа всеки човек.
|
|
|
|
|
Можеше да го копираш тук, след като пускаш нова тема. Нямам възможност да ровя в друга тема, за да разбера мнението ти по въпроса.
По темата тук:
Не съм песимист, но не съм и оптимист. По-скоро циник. Защо е така ли?
Е, американските избори минаха, Тръмп и Байдън се състезаваха, а победи Троцки.
Вчера срещата в Давос(дигитална) се откри не от кой да е, а от самият XI, великият китайски предводител на СВЕТА.
Човечеството избра своят път и дали това ми харесва(песимистично погледнато) или не(оптимистично погледнато) вече няма никакво значение.
Казано цинично: Ще ги ручаме жабетата Тъй де, експериментът с варенето на жабата продължава, затова няма никакъв смисъл да подскачаме оптимистично наоколо.
От друга страна, когато една врата се затвори, друга се отваря. Тук залагам своя оптимизъм. И даже доста ми е любопитно. Живяла съм го комунизъма, е верно, малка бях, но все пак, и сега ми е интересно как точно ще се развие той. Не може да е съвсем същия като предишния.
Бъдете циници
|
|
|
|
|
Нито едното от двете.Признавам само твърд реализъм донякъде с известна нотка на песимизъм заради високите нива на хаос и ентропия.
|
|
|
|
|
Няма как да пропуснем реализма защото той е най-най-близо до истината.Не зависи толкова от собствената призма на човека, а по скоро от способността да се прави собствен обективен и научен анализ на ситуацията и бъдещето с известна доза математика.
|
|
|
|
|
Чувал съм мнение, че циниците са най-близо до реализма.
|
|
|
|
|
Не искам да се заигравам с понятия, но реализмът е малко опасен, защото не знаеш кой каква "реалност" ще реши да ти сервира.
|
|
|
|
|
Понякога да си песимист е частичен реализъм. Например, ако ме питаш относно тотото дали се печели от него, съм песимист, оптимистите ходят да пускат фишове, а реалността е, че шансът за печалба от 6/49 е малко под 1:14 милиона или по-точно 0.00000715112%.
|
|
|
|
|
Песимист съм поради професионални обременения, както всеки инженер.
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
|
|
|
|
|
Стамен Стаменов казваше, че българският народ ще пребъде въпреки предателствата.
Аз съм умерен оптимист.
|
|
|
|
|
Сори... Наистина трябваше.
И аз намирам доста цинизъм у себе си, но твърде често е примесен с оптимизъм.
|
|
|
|
|
Реализмът - дали твоят или на някой друг зависи от това как пречупваш светът през своята си призма. Много хора песимистично или оптимистично твърдят че са реалисти ама бъдещето често ги оспорва... От друга страна не можеш да бъдеш реалист по отношение на бъдещето, тъй като то не все още не съществува и може да изненада и най-смелите предположения...
Затова оставяме реализма настрана и обсъждаме оптимизма и песимизма.
|
|
|
|
|
Не искам да се заигравам с понятия, но реализмът е малко опасен, защото не знаеш кой каква "реалност" ще реши да ти сервира.
+
|
|
|
|
|
Ах ти потискащ тип
|
|
|
|
|
И аз така ама бъдещето ще покаже.
|
|
|
|
|
Няма как да пропуснем реализма защото той е най-най-близо до истината.Не зависи толкова от собствената призма на човека, а по скоро от способността да се прави собствен обективен и научен анализ на ситуацията и бъдещето с известна доза математика.
По отношение на това в болд - ако утре да речем падне метеорит и затрие планетата - къде отива математиката?! Твърде много са неизвесните за да може да се прави точна прогноза.
|
|
|
|
|
Точна прогноза не може да се направи, могат да се направят само щрихи и да се определят основните насоки до някакъв период от време напред.
|
|
|
|
|
Една от многото тънкости на реализма е, че трябва да се разсъждава от всички гледни точки и да се мисли и прогнозира многовариантно.
|
|
|
|
|
Точно така, браво!Песимизмът е по-близо до реализма отколкото оптимизма до реализма.
|
|
|
|
|
Ако трябва да избирам между оптимизма и песимизма твърдо залагам на песимизма защото човек е длъжен най-малкото в свой собствен интерес да мисли най-лошото за да е подготвен за него.
|
|
|
|
|
Мислейки за най-лошото често го проектираш в реалния живот и то става истина.
|
|
|
|
|
Същото може да се каже и за оптимизма - и той така често се проектира в реалния живот. Просто лични наблюдения и донякъде четено.
|
|
|
|
|
Моето хлапе ми обяснява простичко комунизма така:
Навремето си живяла в класически комунизъм, сега - в културен.
|
|
|
|
|
Въпрос на навик са и двете. Като щастието и като всяко друго състояние.
|
|
|
|
|
Това се нарича права енергетическа връзка.Мислиш за демон и той идва.Мислиш за пари и те идват.
|
|
|
|
|
Да де, ама защо грижата за себе си и собствения интерес трябва да е свързана с мислене за лошото?
Гледната точка (по-правилната, според мен) би трябвало да е свързана с доброто, което искаш в живота си. Усещаш разликата, нали?
|
|
|
|
|
Това зависи от живота на съответния човек, дали в него преобладава доброто или лошото и какви са насоките в близко и по-далечно бъдеще.
|
|
|
|
|
Зависи от умствената му настройка. Фиксираната е: нещата са такива(лоши) - не могат да се променят, я да се пазя от тях. Гъвкавата, с възможност за растеж: нещата са такива(лоши) - ами ОК, я да видим как могат да се променят за добро. И в двата случая е водеща визията за бъдещето. Добрата новина е, че фиксираната настройка може да се трансформира.
|
|
|
|
|
По-малко контрол имаме върху бъдещи отрицателни и катастрофални събития отколкото ти предполагаш.Нещо повече има доста случаи при които знаем точно какво ни чака, правим всичко възможно да го избегнем и въпреки това не успяваме.
|
|
|
|
|
Имаш контрол единствено над себе си - и познай с какво е свързан той. Има неща върху които можеш да окажеш влияние, но не и контрол. И има неща върху които ни можеш да повлияеш, ни да контролираш. Те не са твоя грижа. Но ако се отнасяш здравословно към себе си, оказваш здравословно влияние друго/и и в крайна сметка, дори природните събития и катаклизми се преживяват по-леко.
|
|
|
|
|
Да се отнасяш здравословно към себе си?Това със сигурност означава нито да учиш, ни най-малко да работиш.Тези които например работят тежка физическа работа вече на 40 годишна възраст са смазани.Един пример ако не са могли да избегнат кредит примерно за жилище това е точно едно такова неизбежно катастрофално събитие което ги е повлякло надолу към пропастта на тежкия физически труд.Или са направили грешката са създат семейство което не се храни с работа като охрана за 450 лева, а трябват хиляди на месец.Но в този случай сами са се нахендрили.
|
|
|
|
|
Ами и да искам не мога да бъда песимист... това ми е толкова чуждо и далечно, че не може да ме привлича по какъвто и да е начин. Общо взето се мотая някъде между оптимизма и цинизма. И двете ги има у мен - а кое преобладава - идея си нямам - пък и не искам да знам.
Това, което знам е, че всичко ще се нареди по най-добрият възможен начин без значение какво искам аз, ти, той, ние, вие, те... и обикновено така се случва.
|
|
|
|
|
Знаеш ми мнението по отношението на демоните... не вярвам, че има толкова дълбоко увредени и слаби свръхестествени същества. Злото (не че го има в идеалният му свръхестествен вид) е слабо - изключително слабо щото започва с болка и завършва с болка. Цялото му съществувание е болка. То е жалко...
Доброто е възвишено, естествено състояние на духа.
|
|
|
|
|
ОК. Щом така ти харесва.
|
|
|
|
|
Цинизмът е присмехулна, неаргументирана негативна критика, която уж показва недъзите на обществото и начините на поведение на членовете му. Тоест, циникът поставя себе си в положение над другите, но самият той и идея си няма, че нещата могат да се случват по друг начин.
|
|
|
|
|
По мои груби оценки от това което съм чел в интернет разни преживелици в клинична смърт над 80% от хората отиват в ада.А ти продължавай да пишеш неверни неща и да разсъждаваш като щраус заровил глава в пясъка пред идващите лъвове.
|
|
|
|
|
На циникът най-вече не му пука как ще се развият нещата. Той си седи някъде и наблюдава включително себе си. Присмива се на всичко - дори и на себе си. Така поне аз го разбирам
|
|
|
|
|
Не отричам това, което си чел или си бил свидетел. Но аз някак не вярвам на тези неща.
|
|
|
|
|
Това е някой, който пуска нещата: остава непривързан към резултата. Наблюдавайки себе си и случващото се, може да да прояви гъвкавост, за да се придвижи към повече благоденствие. Ако може да се посмее със себе над себе си - развил е способността да прощава. Това не е цинизъм. :) Това е радост от живота.
|
|
|
|
|
То май е същото. Аз доста често се присмивам и на собствените си глупости.
|
|
|
|
|
Кво значи да прощава - аз нямам какво да прощавам на никой, дори на себе си. Всеки правим това, което може според обстоятелствата и всеки сам си сърба попарата... дори и аз, както и всеки друг. Това е една много балансирана система и ако я дебалансираш - страдаш.
|
|
|
|
|
Ще ли си щастлив оптимист, ако се наложи да живееш в бъчва? И толкова ти се хареса - устроиш се така добре, че да не виждаш смисъл в това да направиш нещо, за да промениш нещата. Би ли живял в бъчва, за да покажеш на обществото към каква деградация и разруха върви? Ако да, признавам те за истински циник.
|
|
|
|
|
Ами прощаването връща баланса. Дори да него наричаш прощаване - означава разделяне с дебалансиращите фактори.
|
|
|
|
|
Много зависи - дали ще имам храна, вода, въздух и слънце. Ако имам тези
неща - не мисля, че има за какво да се безпокоя където и да живея. Всяко живо същество има вопиюща нужда от тези неща... всеки го е страх от смъртта по един или друг начин. Ако животът ми е гарантиран - няма място за притеснение.
|
|
|
|
|
Не я разбирам прошката и туйто. Някой направил нещо, дето ти се е отразило по някакъв начин зле... то говори зле за него... няма какво да се прощава... Абе аз ли съм странен или светът?!
|
|
|
|
|
Че той животът е гарантиран.
Още преди хилядолетия Епикур е стигнал до извода, че докато сме живи, смъртта не съществува, а когато вече не сме живи в тяло - тя пак не съществува.
Струва ли си да се тревожим за нещо, което не съществува в живота ни?
|
|
|
|
|
Смисълът на прошката е, че ти освобождаваш себе от негативното въздействие на неговото поведение. Правиш го за собствения си баланс. Но не извиняваш самото поведение - той остава отговорен за него.
|
|
|
|
|
Навремето си живяла в класически комунизъм, сега - в културен.
Мдаа...новата култура си завира носа чак на нашата трапеза. При вас все още не, но на нас ще ни забранят месото. В скоро време.
ИКЕА например, постепенно замества емблематичните си кюфтенца в сметанов сос с вегетариански такива. До година-две ще спрат да предлагат оригинала от месо.
Само пример.
|
|
|
|
|
защо ли свързвам икеа само с обзавеждане
|
|
|
|
|
Освен мебели, ИКЕА е и място социално, като отличителният им белег е ресторанта с фантастичните шведски кюфтенца.
Ако искаш бърз, топъл и евтин обяд(вечеря), отиваш там. Децата много харесват кюфтенцата. Има и други неща за ядене де.
На мен ми е на 4 мин с колата и често сме ходили, когато децата бяха по-малки, примерно прибираш се от работа и няма нищо в хладилника, нямаш време да готвиш, щото челядта е гладна и не търпи и айде...бум в ИКЕА
|
|
|
|
|
Най-сетне! Най-накрая се намери решение за тези, на които им омръзна да им завират клечки в носа при тест за Ковид. Алелуя!
Дали и този тест можем да го правим през прозореца на колата?
|
|
|
|
|
Хахаха... тия съвсем изтрещяха.
|
|
|
|
|
'Секи се чуди как да ти бръкне у г*за дагоева...
|
|
|
|
|
Аз пък не го разбирам съжаляването. Имам предвид психопатологичния цикъл, при който прецакваш някого, след което му се извиняваш, а накрая все едно нищо не се е случило, понеже играеш логиката "Аз нали се извиних!"... Да де, ама sorry doesn't make it right; ако счупиш метафоричната паничка, после колкото и да съжаляваш, тя си остава счупена, евентуално най-много залепена на мозайка.
Да ти кажа и другия вид съжаляване като че ли не го разбирам съвсем... Онзи вид, при който съжаляваш някого или дори изпитваш състрадание към него, но само дотам. Например кучетата напоследък често са обект на съжаление, а те, също както пословичното лозе, не искат молитва, а копане. Та и човек може ужасно да съжаляваш, да изпитваш трогателно състрадание към него, но в края на краищата съжаляването и състраданието реално търбух не пълнят и не пазят топлото зиме. В този случай по-скоро съжаляваш като начин да бъдеш извинен, че не можеш да помогнеш с нищо – и толкоз.
Прошката я разбирам, когато позволява да се избегне безсмислен конфликт, но съжаляването... Може би е начин да осъзнаеш грешка – когато сгрешиш, съжаляваш (че си сгрешил – все ще се намери нещо, което да те накара да съжалиш, най-малкото загубата на време в правенето на неща, които грешиш), след което ако ти се наложи да се захванеш пак с това, което си сгрешил, се опитваш да го свършиш без да ти се налага да съжаляваш, тоест да го свършиш по-добре... Или да не го вършиш изобщо, ако води единствено до съжаления. Май така го разбирам съжалението.
|
|
|
|
|
'Секи се чуди как да ти бръкне у г*за дагоева...
Защо пък точно там?
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
|
|
|
|
|
Всеки бърка конците понякога, колкото и да не му се ще - често е просто стечение на доста небивали ситуации, а твърде често се дължи на нещо съвсем просто и обикновено нещо. Да поискаш извинение е сигнал, че знаеш че си сгафил с нещо и просто молиш отсрещната страна да не обръща особено внимание на твоята грешка... щото и отсрещната страна е напълно възможно да оплете конците и да сбърка някъде. Всички сме хора в края на краищата - смятам едно извинявай когато си сбъркал някъде е напълно достатъчно.
Да искаш прошка е нещо твърде унизително и ненужно... да ти дават прошка е нещо твърде възвеличаващо и също ненужно... защо да се усложняват нещата дотам?!
|
|
|
|
|
" (В)секи гледа, бабо, ку®о да ти тури."
(из народна приказка)
"Секой гледа да си му под ку®о на сенкя".
"Секой се мачи да ти се качи".
(народни поговорки)
|
|
|
|
|
Едно мнение от 11.01.2021. Решение на окръжният съд на Ваймар.
"Общата забрана за контакт е сериозно нарушение на гражданските права. Това е една от основните свободи на хората в свободното общество, че те сами могат да решат с кои хора могат да контактуват и при какви обстоятелства .... Те безплатните срещи между хора за различни цели са елементарната основа на обществото. Въпросът колко хора гражданинът кани вкъщи или колко хора гражданин среща в публичното пространство, за да се разхожда, да спортува, да отиде до магазина с или да седиш на пейка в парка по принцип е нещо, с което държавата няма нищо общо.
От казаното няма съмнение, че броят на смъртните случаи, които могат да се отдадат само на указанията за заключване, често надвишава броя на смъртните случаи, които предотвратяването на заключването е предотвратено. Поради това само изискването за пропорционалност не е изпълнено. Освен това има преки и косвени ограничения на свободата, гигантски финансови щети и огромни щети за здравето.
Политиката на блокиране, провеждана от правителството (...), е катастрофална политическа грешка, която може да има драматични последици за почти всяка област от живота на хората, за обществото и за държавата."
|
|
|
|
|
Принципно е така - прави са... но пък аз съм доброволен отшелник от дълги години преди ковида още. Работа - у дома, отвреме навреме шопинг или пътуване, пазаруване веднъж седмично и това ми е съприкосновението със света.
|
|
|
|
|
по какъв конкретен повод или дело са се произнесли така
звучи ми повече като пси анализ, а не да е по казус...
какво точно е "изискване за пропорционалност"
|
|
|
|
|
Пусни си съдебното решение през гугъл преводача. И моят превод е от там, затова не мога да обясня някои звучни решения като например "изискване за пропорционалност" На български не знам как е юридическият термин, но става въпрос за пропорция между цел и средство, или по-точно между престъпление и наказание.
При празнуване на рожден ден през април 2020, полицията разваля купона и глобява празнуващите. Един от тях повдига дело и го печели.
Резонаментът на съдията е от значение тук, макар решението вече да е оспорено.
Интересно е да се прочете цялото дело.
|
|
|
|
|
Педерасти, сър!
|
|
|
|
|
Млечният Път
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Благодаря за поздравчето. Ето, черпя по случая с фалшиво KFC и печени картофки. Наскоро ги правих и беше възторжено одобрено ястие
Друг път, ако ще ми пускаш поздравче, моля, нека е нещо южно, топло, палмено и да има море че, в момента живея във филма Frozen, ама наистина съм Frozen
|
|
|
|
|
Леле, как направи такава коричка на пилешкото??? Пилешки гърди ли е? Фантастично изглежда, сподели рецептата, моля.
Южно, топло, палмено и да има море за дамата начаса:
Редактирано от Nuke Dukem на 11.02.21 11:03.
|
|
|
|
|
Ооо, наистина всичко си има тази песничка, благодаря, и реге даже Love it!!!
Относно рецептата бе, ще я напиша, ама направи я де
Да кажа само, че я видях някъде из фейса и това, което ще напиша е това, което аз направих:
Примерно 700 гр. пилешко филе, нарязваш на ивички. Едно филенце на 4 надлъжно нарязани парчета.
В отделен съд слагаш половин чаша брашно, 1 яйце, лъжица-две зехтин(олио) и оттук натакък импровизираш: малко сол, черен пипер, червен пипер, кимион, магданоз, къри, каквото ти харесва на вкус. Малко лимон(може и оцет). Аз разтворих с течна сметана, може и мляко, може и вода. Идеята е да се получи нещо като каша, с която овкусяваш филенцата. Като ги овкусиш, ги мушкаш в хладилника за два-три часа.
като огладнееш, в дълбок съд начукваш царевичен чипс. На снимката чипсът е само със сол, но съм правила и с чипс с чили. Само не надребнявай чипса прекалено, да не стане като пясък, че ефекта се губи
Вадиш тавата на фурната, слагаш хартия за печене, овалваш маринованите филенца в чипса, едно по едно и подреждаш в тавичката.
30 минутки на 200 градуса.
Картофките пека преди това. Обелвам, нарязвам, зехтин(олио), сол, пипер, подправки на вкус, отново на 200 градуса за 30 минути. Ако печеш по-малки количества, може да печеш паралелно във фурната и картофките и пилето в по-малки тавички.
Поднасям с кетчуп и(или) дресинг от заквасена сметана с чесън, зехтин и копър. Или с каквото ти харесва.
И, искам снимка. Ама ха...
|
|
|
|
|
В неделя ще се пробвам да сготвя по тази рецепта и ще заснема. А филенцата по някое време обръщаш ли ги да се опекат и от другата страна, или няма нужда?
А, също така дресингът от заквасена сметана с чесън, зехтин и копър... В какви пропорции това? И с миксер ли разбиваш сметаната?
Сори че те питам такива дреболии, ама нали знаеш, че на мен готвенето ми е като шофьорлъка... Първо ниво начинаещ.
|
|
|
|
|
Филенцата не се обръщат.
Никакъв миксер за сметаната. То е толкова малко количеството, че с миксер само ще омажеш посудата.
Примерно:
300 гр. заквасена сметана, 1-2 скилидки чесън, лъжица нарязън копър, или магданоз, лъжица зехтин(олио). Аз не слагам сол, по простата причина, че филенцата са печени с чипс, който е доста солен. И никакъв миксер, просто смесваш с една лъжица.
|
|
[
