Най-хубавите години са до 9-10 годишна възраст.

Когато бях малка мислех, че детството е робство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си извратена.

взех че се замислих пък сега ...
ми не можах да ги измисля тези най-хубави години бе, Блъди
всяка възраст все нещо най-хубаво си имам

ти защо си си заплюл тази възраст?

Мен ли наричаш Луд? Би трябвало да сляза от този Еднорог и да те зашлевя!

Защото после разбираш в коя паралелна вселена се намираш.

и какво става, като го разбереш това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Примиряваш се.

Защо тези години? Не си ходил на ясла и детска градина, гледали са те в къщи или просто имаш хубави спомени?

/ гледали са те в къщи /
Имено и за мен от блъди изброените години са най хубави, мама и тати се грижат за всичко, пей сърце - живот.

Тате дай 10 кинта ще излизам с гадже, а после като пораснеш трябва сам да си ги вадиш тез 10 кинта.

всичко се случва само в твоето съзнание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питам го, защото сигурно някакви спомени внезапно са му избликнали, за да пуска тази тема.
Да, хубаво е да си си в къщи.

Защо така, Блъди?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми не е задължително. Наситина годините до 9-10 не бяха лоши. Ни най-малко не се оплаквам и в момента на 49 - все още се чувствам красив, умен , прилично дебел мъж в разцвета на силите си (както казваше Карлсон).

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Това е тъпо, в тая възраст вече имаше контролни тестове, май и оценки в училище имаше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не съм. Отношението към децата е такова, че ги занимават с глупости и нямат думата.
Най-вероятно ти си извратен, щом говориш така на другите хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Глупости. Ти от детската градина ли искаш да почват да работят.

Разбираш какви са хората.

Явно си израстнал в доста родителско-изолирана ситуация и оставен да правиш каквото искаш.

Повечето родители имат по-ясни рамки в темата “кой е шефа вкъщи”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Научаваш и си припомняш доста неща.

И това не е така.

При мен на 38 като дойдоха онези, същества малко по-различни от нас. Подарък и аз не знам как да го обясня.

Редактирано от blood9 на 04.07.20 10:50.

Опитвам се.

Е, аз още тогава ги разбрах. Не е същото което съм поискал да е през този живот.

Разочаровах и тях.

Тогава не виждам какво ти харесва родителите ти да определят всичко.
Аз нямах търпение да правя нещата сама.

Както писах долу, възрастта 35-40 г е тази, в която със сигурност си стигнал там за където си тръгнал. (може и доста по-рано)

"Аз нямах търпение да правя нещата сама. " Само това ли? Ние никога не правим нещата сами. Нагласено е. Контролират ни същества четири или повече измерни.




"Както писах долу, възрастта 35-40 г е тази, в която със сигурност си стигнал там за където си тръгнал."

Може и така да се каже.

Ако мечтаеш на 40г за времето, в което си бил на 10г и мама и тате са ти бърсали задника, предполагам че никога не си имал необуздания порив да правиш нещата сам, без значение дали още на първата крачка ще се пльоснеш на физиономията си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-хубавите години ми бяха тия, дето не са минали по план.

И за мен беше така. Дотогава си безгрижен. Живееш леко и щастливо, чист си и неопетнен от живота.
После започваш да усещаш разни несправедливости... да трупаш горчилка... виждаш лицемерието, прикритата и неприкрита злоба, егоизма... понасяш обиди и поражения, които може да те направят по-силен, но може и да те изкривят необратимо... после идва и остаряването... абе детството си е детство. Слънце, чиста радост и безгрижие.
Може би единственото по-хубаво на зрялата възраст е, че си независим и правиш сам изборите в живота си, без да ти се бъркат, без да те поучават, без да те командват. Поне в повечето случаи.

Ей, Синяк, де оди?

Радвам се да те видя. Добър пост.

Има доста чувства и копнежи, които като пораснеш е трудно да изпиташ. Готино е, въпреки че хората не те разбират.

Не съм сигурен. Всяка година от живота ни предлага какво ли не. Иначе - беше славно време... ама така или иначе отмина безвъзвратно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Друга разговорна дума за огорчени от живота човеци е “сдухани” или “изхабени”. Въобще не очаквах че този вариант ще го дадеш като задължителен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Из сините дебри на битието. И пак мисля да потъна за известно време в тях.

Най добрата година е -1, т.е. преди родители ти още да са се наебали и направили теб като страничен продукт на "любовта" си. Всичко след това е мизерия. Единственото предимство да си на 10, е че не знаеш нищо за света и живота, а мечтите ти се подхранват от прикази и кино - то принцове и принцеси, то доброто побеждавало, то някой ти ценял работата. Още можеш да храниш надежди, че те чака нещо по-добро. Но пък "възрастните" те третират като безгласна буква и реално не си свободен човек. Свободата - след 18. Тогава обаче започваш да разбираш колко фалшиви са били всичките приказките. До към 30 чистиш илюзиите които са ти създавали до 18. Повечето дори не успяват да се освободят от тях. Но тези които успеят, ги чакат още двайсетина години по-нормален живот, докато тялото им не вземе да се разпада и да гълташ по шепа хапчета всяка сутрин, за да можеш да си завържеш обувките и спомниш къде си оставил ключовете. Има някои които се справят по-добре естествено от други. Но пак до голяма степен е въпрос на гени колко ще си здрав и до кога ще издържиш.

Мислиш се за свободен ако се мислиш за най-умен, най-силен, най-можещ някои неща.


Как можеш да се мислиш за свободен, ако знаеш, че си тъп, слаб и другите са по-способни от теб.

А, като стана над 50 разбра какво е да не можеш много неща дето другите ги не могат и на 20. Старият лъв разбрал какво не могат някои млади лъвове, заради това че той е имал хубави гени по рождение, а те не.

За пръв път да сме на една вълна. Откак прехвърлих 50, все по -често разсъжденията ми са мрачни и подтискащи. Въпреки това, най-хубавите ми години са сега.

Не ми допада обаче , че обобщаваш, сякаш се отнася за всички и за цялото човечество.
Този черен песимизъм, или ако искаш друго го наречи, се отнася само за една част от хората, а също и за тези, които лавират-ту тъй, ту иначе- днес ми е леко на душата, утре съм в черна дупка.
Никога не казваш за себе си, не говориш в първо лице, но очевидно си песимист.

Редактирано от vida1929 на 01.09.20 12:52.

въпрос на равносметка
след 5г може да решиш, че 2020г. е била най-хубавата в живота ти
нищо не се знае

Откак прехвърлих 50, все по -често разсъжденията ми са мрачни и подтискащи. Въпреки това, най-хубавите ми години са сега.

хормони-мормони?
кое мислиш, че влияе

Хормоните и емоциите са свързани и взаимно зависими.

Редактирано от vida1929 на 01.09.20 19:17.

Съгласен като цяло но бих добавил още 2-3 години нагоре. Безгрижие, яко детство, цял ден игри и закачки, тук-таме по някоя беля, понякога попрекалена беля ама кой ти ги брои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бели си бил правил като малък, значи сега би трябвало да си кротък

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямаше как да мине ден без да направя голяма щуротия.

Редовно се катерехме по покривите на блоковете в Младост 2 и изчиствахме някоя антена за тръби за фунийки... няколко пъти ни хващаха - щото се оказа, че сме спрели на този на 8-ия етаж телевизията, пък той последен етаж... и си ни чака човека, да слезем до асансьора и като ни почна и подгони... после го размотавах по различни апартаменти щото ми беше пипнал здраво ухото - ама най-накрая попадна на точния апартамент по някакъв начин и... да... баща ми по някаква случайност беше вътре и така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баба ме е гледала през деня, докато майка ми е работела и вечер ме е прибирала. Преди години ги попитах каква съм била като дете. Двете изказаха противоречиви мнения.
Баба каза, че съм била проклетница, мама-била съм кротка като котенце.
И двете са били прави-толкоз съм бесняла по цял ден, че вечер каталясала съм заспивала в краката на мама. Демек двойна самоличност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един ден на село, октомври-ноември, студено , с брат ми сме се запиляли и вечерта се усещат,че ни няма, тръгват да ни търсят и да звънят по хората да питат дали не са ни виждали. Една жена казала, че ни видяла в стопанския двор да дразним коня и да му дърпаме опашката. Друга казала, че ни видяла да газим в коритото на чешмата. Трета , че ни видяла как с количката за млеко се спущаме от хълма към пътя.
Четвърта ни видяла мокри, замръзнали и изгубени, ни довела в къщи. Само защото имахме много нещастен вид, не ни биха.

трябва да ми разкажеш как

Нямам подготовка да пиша по такива теми. Има много материали в нета.
Само знам, че има връзка, има и цял раздел в медицината-психосоматика.

Едва ли тогава има осъзнатост, по-скоро безгрижно детство

Има.

Най-хубавите години от живота ми са били тези, които изживявам в момента, които и да са те.

Често съм се обръщала назад, и на 20, и на 30 и т.н., и неизменно съм стигала до този извод: от сега, по-хубаво няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста оптимистично.

Сигурно трябва да е така, но не е.
Има различни периоди в живота - по-тежки и по-леки. Детството, ако е нормално, е най-безгрижното време. Пубертетът често е тежък, после идва време да търсиш работа, да създаваш семейство, след това и всички проблеми свързани с децата и прехраната, и докато се обърнеш, си остарял. Нищо от това не може да се сравни с безгрижното детство, с необременената детска психика.
Но хубаво, че мислиш така.
Нали уж казват, че имаме само настоящето. Което обаче не го прави автоматично най-хубавото.

Редактирано от blue jewel на 17.09.20 14:46.

В отговор на:

---

Нищо от това не може да се сравни с безгрижното детство, с необременената детска психика.

---