При мен на 38 като дойдоха онези, същества малко по-различни от нас. Подарък и аз не знам как да го обясня.

Редактирано от blood9 на 04.07.20 10:50.

Опитвам се.

Е, аз още тогава ги разбрах. Не е същото което съм поискал да е през този живот.

Разочаровах и тях.

Тогава не виждам какво ти харесва родителите ти да определят всичко.
Аз нямах търпение да правя нещата сама.

Както писах долу, възрастта 35-40 г е тази, в която със сигурност си стигнал там за където си тръгнал. (може и доста по-рано)

"Аз нямах търпение да правя нещата сама. " Само това ли? Ние никога не правим нещата сами. Нагласено е. Контролират ни същества четири или повече измерни.




"Както писах долу, възрастта 35-40 г е тази, в която със сигурност си стигнал там за където си тръгнал."

Може и така да се каже.

Ако мечтаеш на 40г за времето, в което си бил на 10г и мама и тате са ти бърсали задника, предполагам че никога не си имал необуздания порив да правиш нещата сам, без значение дали още на първата крачка ще се пльоснеш на физиономията си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-хубавите години ми бяха тия, дето не са минали по план.

И за мен беше така. Дотогава си безгрижен. Живееш леко и щастливо, чист си и неопетнен от живота.
После започваш да усещаш разни несправедливости... да трупаш горчилка... виждаш лицемерието, прикритата и неприкрита злоба, егоизма... понасяш обиди и поражения, които може да те направят по-силен, но може и да те изкривят необратимо... после идва и остаряването... абе детството си е детство. Слънце, чиста радост и безгрижие.
Може би единственото по-хубаво на зрялата възраст е, че си независим и правиш сам изборите в живота си, без да ти се бъркат, без да те поучават, без да те командват. Поне в повечето случаи.

Ей, Синяк, де оди?