|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
| Автор |
aiumi () |
| Публикувано | 14.09.20 11:47 |
|
|
Най-хубавите години от живота ми са били тези, които изживявам в момента, които и да са те.
Често съм се обръщала назад, и на 20, и на 30 и т.н., и неизменно съм стигала до този извод: от сега, по-хубаво няма.
| |
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: aiumi]
|
|
| Автор |
blood9 () |
| Публикувано | 14.09.20 11:49 |
|
|
Доста оптимистично.
| |
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: aiumi]
|
|
| Автор |
ShokoLada (искам лято!) |
| Публикувано | 16.09.20 21:48 |
|
|
да..защото живееш сега..
| |
|
|
|
Сигурно трябва да е така, но не е.
Има различни периоди в живота - по-тежки и по-леки. Детството, ако е нормално, е най-безгрижното време. Пубертетът често е тежък, после идва време да търсиш работа, да създаваш семейство, след това и всички проблеми свързани с децата и прехраната, и докато се обърнеш, си остарял. Нищо от това не може да се сравни с безгрижното детство, с необременената детска психика.
Но хубаво, че мислиш така.
Нали уж казват, че имаме само настоящето. Което обаче не го прави автоматично най-хубавото.
Редактирано от blue jewel на 17.09.20 14:46.
| |
|
|
|
В отговор на:
Нищо от това не може да се сравни с безгрижното детство, с необременената детска психика.
Може би там е ключът, моето детство не беше безгрижно, или поне нямам подобни спомени.
Не можех да отговоря на изискванията, които имаше към мен, непрекъснато се провалях и непрекъснато кроях планове за бягство, които не осъществих, или всъщност осъществих, но чак на 18г., когато отидох да уча в университет, избран, в голяма степен, и заради отдалечеността на града, в който се намира. :)))
после горях от нетърпение да започна работа, за да се освободя напълно от всякаква зависимост от родителите ми,
после семейството, децата, които се позабавиха и отново очаквах с нетърпение и т.н. и беше истинско щастие, когато дойдоха...
Работата е там (според мен), че с годините човек се научава как да живее и се чувства все повече "в кожата си". От пълната неадекватност в детството, през юношеските и младежки грешки и неудачи, към все по-голяма увереност и съпътстващата я стабилност.
Помня, преди години говорихме с една приятелка (да сме били по на 24-5г.), тя се гледаше в огледалото и се ужасяваше от първите си бръчки, каза, че от тук нататък само ще остаряваме, погрозняваме и нищо по-добро не ни очаква, а аз, по това време, за първи път бях почувствала някаква увереност, и и отговорих, че за мен всяка година е плюс, а не минус, защото с натрупването на житейски опит, се чувствам все по-добре.
За мен е така и до сега. Не е ли естествено? Човек си научава уроците и всичко започва да става по-лесно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
