Тема
|
Най-хубавите години
|
|
Автор |
blood9 () |
Публикувано | 03.07.20 18:01 |
|
Най-хубавите години са до 9-10 годишна възраст.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
Luchezara (свободна птица) |
Публикувано | 03.07.20 20:25 |
|
Когато бях малка мислех, че детството е робство.
|
|
|
Ти си извратена.
|
|
|
взех че се замислих пък сега ...
ми не можах да ги измисля тези най-хубави години бе, Блъди
всяка възраст все нещо най-хубаво си имам
ти защо си си заплюл тази възраст?
Мен ли наричаш Луд? Би трябвало да сляза от този Еднорог и да те зашлевя!
|
|
|
Защото после разбираш в коя паралелна вселена се намираш.
|
|
|
и какво става, като го разбереш това?
__________________
Мен ли наричаш Луд? Би трябвало да сляза от този Еднорог и да те зашлевя!
|
|
|
Примиряваш се.
|
|
|
Защо тези години? Не си ходил на ясла и детска градина, гледали са те в къщи или просто имаш хубави спомени?
|
|
|
/ гледали са те в къщи /
Имено и за мен от блъди изброените години са най хубави, мама и тати се грижат за всичко, пей сърце - живот.
Тате дай 10 кинта ще излизам с гадже, а после като пораснеш трябва сам да си ги вадиш тез 10 кинта.
|
|
|
всичко се случва само в твоето съзнание
__________________
Мен ли наричаш Луд? Би трябвало да сляза от този Еднорог и да те зашлевя!
|
|
|
Питам го, защото сигурно някакви спомени внезапно са му избликнали, за да пуска тази тема.
Да, хубаво е да си си в къщи.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 03.07.20 22:24 |
|
Защо така, Блъди?
|
|
|
Ми не е задължително. Наситина годините до 9-10 не бяха лоши. Ни най-малко не се оплаквам и в момента на 49 - все още се чувствам красив, умен , прилично дебел мъж в разцвета на силите си (както казваше Карлсон).
Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
Deern (Познат) |
Публикувано | 04.07.20 09:05 |
|
Това е тъпо, в тая възраст вече имаше контролни тестове, май и оценки в училище имаше.
Аз мисля че най-яките години са 35-40. (Ако децата ти са раждани през твоите 20+ години с родителски семестър и си успял да добиеш висока квалификация)
Това са годините в които имаш вариант да купиш Г-класа и да нямаш място в гаража, или жена ти също да харесва Хеллк@т и да не кара женско кабрио, та да има място в гаража.
Най-много да се занимаваш с проблеми като цвят на плочките на пода и къде да прекараш отпуската. Други сътресения няма, ако всичко през предхождащите 30 г е минало по план.
|
|
|
Не, не съм. Отношението към децата е такова, че ги занимават с глупости и нямат думата.
Най-вероятно ти си извратен, щом говориш така на другите хора.
|
|
|
Глупости. Ти от детската градина ли искаш да почват да работят.
|
|
|
Разбираш какви са хората.
|
|
|
Явно си израстнал в доста родителско-изолирана ситуация и оставен да правиш каквото искаш.
Повечето родители имат по-ясни рамки в темата “кой е шефа вкъщи”
|
|
|
Научаваш и си припомняш доста неща.
|
|
|
И това не е така.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: Deern]
|
|
Автор |
blood9 () |
Публикувано | 04.07.20 10:46 |
|
При мен на 38 като дойдоха онези, същества малко по-различни от нас. Подарък и аз не знам как да го обясня.
Редактирано от blood9 на 04.07.20 10:50.
|
|
|
Опитвам се.
|
|
|
Е, аз още тогава ги разбрах. Не е същото което съм поискал да е през този живот.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
blood9 () |
Публикувано | 04.07.20 11:12 |
|
Разочаровах и тях.
|
|
|
Тогава не виждам какво ти харесва родителите ти да определят всичко.
Аз нямах търпение да правя нещата сама.
Както писах долу, възрастта 35-40 г е тази, в която със сигурност си стигнал там за където си тръгнал. (може и доста по-рано)
|
|
|
"Аз нямах търпение да правя нещата сама. " Само това ли? Ние никога не правим нещата сами. Нагласено е. Контролират ни същества четири или повече измерни.
"Както писах долу, възрастта 35-40 г е тази, в която със сигурност си стигнал там за където си тръгнал."
Може и така да се каже.
|
|
|
Ако мечтаеш на 40г за времето, в което си бил на 10г и мама и тате са ти бърсали задника, предполагам че никога не си имал необуздания порив да правиш нещата сам, без значение дали още на първата крачка ще се пльоснеш на физиономията си.
Разбира се че има значение дали има някой, който да те хване в полета, но има и голямо значение дали знаеш, че полетиш ли, ще се озовеш веднага в позицията на 10годишен (даже по-зле)
Също има и значение колко си работил над това “можене”
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: Deern]
|
|
Автор |
Raffaa (член) |
Публикувано | 04.07.20 12:30 |
|
Най-хубавите години ми бяха тия, дето не са минали по план.
|
|
|
И за мен беше така. Дотогава си безгрижен. Живееш леко и щастливо, чист си и неопетнен от живота.
После започваш да усещаш разни несправедливости... да трупаш горчилка... виждаш лицемерието, прикритата и неприкрита злоба, егоизма... понасяш обиди и поражения, които може да те направят по-силен, но може и да те изкривят необратимо... после идва и остаряването... абе детството си е детство. Слънце, чиста радост и безгрижие.
Може би единственото по-хубаво на зрялата възраст е, че си независим и правиш сам изборите в живота си, без да ти се бъркат, без да те поучават, без да те командват. Поне в повечето случаи.
|
|
|
Ей, Синяк, де оди?
|
|
|
Радвам се да те видя. Добър пост.
|
|
|
Има доста чувства и копнежи, които като пораснеш е трудно да изпиташ. Готино е, въпреки че хората не те разбират.
|
|
|
Не съм сигурен. Всяка година от живота ни предлага какво ли не. Иначе - беше славно време... ама така или иначе отмина безвъзвратно.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
Deern (Познат) |
Публикувано | 04.07.20 16:04 |
|
Друга разговорна дума за огорчени от живота човеци е “сдухани” или “изхабени”. Въобще не очаквах че този вариант ще го дадеш като задължителен.
|
|
|
Из сините дебри на битието. И пак мисля да потъна за известно време в тях.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
specular (безпристрастен) |
Публикувано | 01.09.20 11:09 |
|
Най добрата година е -1, т.е. преди родители ти още да са се наебали и направили теб като страничен продукт на "любовта" си. Всичко след това е мизерия. Единственото предимство да си на 10, е че не знаеш нищо за света и живота, а мечтите ти се подхранват от прикази и кино - то принцове и принцеси, то доброто побеждавало, то някой ти ценял работата. Още можеш да храниш надежди, че те чака нещо по-добро. Но пък "възрастните" те третират като безгласна буква и реално не си свободен човек. Свободата - след 18. Тогава обаче започваш да разбираш колко фалшиви са били всичките приказките. До към 30 чистиш илюзиите които са ти създавали до 18. Повечето дори не успяват да се освободят от тях. Но тези които успеят, ги чакат още двайсетина години по-нормален живот, докато тялото им не вземе да се разпада и да гълташ по шепа хапчета всяка сутрин, за да можеш да си завържеш обувките и спомниш къде си оставил ключовете. Има някои които се справят по-добре естествено от други. Но пак до голяма степен е въпрос на гени колко ще си здрав и до кога ще издържиш.
|
|
|
Мислиш се за свободен ако се мислиш за най-умен, най-силен, най-можещ някои неща.
Как можеш да се мислиш за свободен, ако знаеш, че си тъп, слаб и другите са по-способни от теб.
А, като стана над 50 разбра какво е да не можеш много неща дето другите ги не могат и на 20. Старият лъв разбрал какво не могат някои млади лъвове, заради това че той е имал хубави гени по рождение, а те не.
|
|
|
За пръв път да сме на една вълна. Откак прехвърлих 50, все по -често разсъжденията ми са мрачни и подтискащи. Въпреки това, най-хубавите ми години са сега.
Не ми допада обаче , че обобщаваш, сякаш се отнася за всички и за цялото човечество.
Този черен песимизъм, или ако искаш друго го наречи, се отнася само за една част от хората, а също и за тези, които лавират-ту тъй, ту иначе- днес ми е леко на душата, утре съм в черна дупка.
Никога не казваш за себе си, не говориш в първо лице, но очевидно си песимист.
Редактирано от vida1929 на 01.09.20 12:52.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 01.09.20 18:20 |
|
въпрос на равносметка
след 5г може да решиш, че 2020г. е била най-хубавата в живота ти
нищо не се знае
|
|
|
Откак прехвърлих 50, все по -често разсъжденията ми са мрачни и подтискащи. Въпреки това, най-хубавите ми години са сега.
хормони-мормони?
кое мислиш, че влияе
|
|
|
Хормоните и емоциите са свързани и взаимно зависими.
Редактирано от vida1929 на 01.09.20 19:17.
|
|
|
Съгласен като цяло но бих добавил още 2-3 години нагоре. Безгрижие, яко детство, цял ден игри и закачки, тук-таме по някоя беля, понякога попрекалена беля ама кой ти ги брои.
|
|
|
Бели си бил правил като малък, значи сега би трябвало да си кротък
|
|
|
Нямаше как да мине ден без да направя голяма щуротия.
Редовно се катерехме по покривите на блоковете в Младост 2 и изчиствахме някоя антена за тръби за фунийки... няколко пъти ни хващаха - щото се оказа, че сме спрели на този на 8-ия етаж телевизията, пък той последен етаж... и си ни чака човека, да слезем до асансьора и като ни почна и подгони... после го размотавах по различни апартаменти щото ми беше пипнал здраво ухото - ама най-накрая попадна на точния апартамент по някакъв начин и... да... баща ми по някаква случайност беше вътре и така...
Друг случай пак по покривите на блока хвърляме невинно ситен чакъл паркиралите и отчасти по движещите се автомобили... които пък бяха рядкост за наш късмет. Та на един старшинка от втория етаж на последния вход (дето живеех самият аз)... та същия ни побара и така...
Цяла книга с подобни истории мога да напиша
|
|
|
Баба ме е гледала през деня, докато майка ми е работела и вечер ме е прибирала. Преди години ги попитах каква съм била като дете. Двете изказаха противоречиви мнения.
Баба каза, че съм била проклетница, мама-била съм кротка като котенце.
И двете са били прави-толкоз съм бесняла по цял ден, че вечер каталясала съм заспивала в краката на мама. Демек двойна самоличност
|
|
|
Един ден на село, октомври-ноември, студено , с брат ми сме се запиляли и вечерта се усещат,че ни няма, тръгват да ни търсят и да звънят по хората да питат дали не са ни виждали. Една жена казала, че ни видяла в стопанския двор да дразним коня и да му дърпаме опашката. Друга казала, че ни видяла да газим в коритото на чешмата. Трета , че ни видяла как с количката за млеко се спущаме от хълма към пътя.
Четвърта ни видяла мокри, замръзнали и изгубени, ни довела в къщи. Само защото имахме много нещастен вид, не ни биха.
|
|
|
трябва да ми разкажеш как
|
|
|
Нямам подготовка да пиша по такива теми. Има много материали в нета.
Само знам, че има връзка, има и цял раздел в медицината-психосоматика.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 13.09.20 22:41 |
|
Едва ли тогава има осъзнатост, по-скоро безгрижно детство
|
|
|
Има.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: blood9]
|
|
Автор |
aiumi () |
Публикувано | 14.09.20 11:47 |
|
Най-хубавите години от живота ми са били тези, които изживявам в момента, които и да са те.
Често съм се обръщала назад, и на 20, и на 30 и т.н., и неизменно съм стигала до този извод: от сега, по-хубаво няма.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: aiumi]
|
|
Автор |
blood9 () |
Публикувано | 14.09.20 11:49 |
|
Доста оптимистично.
|
|
Тема
|
Re: Най-хубавите години
[re: aiumi]
|
|
Автор |
ShokoLada (искам лято!) |
Публикувано | 16.09.20 21:48 |
|
да..защото живееш сега..
|
|
|
Сигурно трябва да е така, но не е.
Има различни периоди в живота - по-тежки и по-леки. Детството, ако е нормално, е най-безгрижното време. Пубертетът често е тежък, после идва време да търсиш работа, да създаваш семейство, след това и всички проблеми свързани с децата и прехраната, и докато се обърнеш, си остарял. Нищо от това не може да се сравни с безгрижното детство, с необременената детска психика.
Но хубаво, че мислиш така.
Нали уж казват, че имаме само настоящето. Което обаче не го прави автоматично най-хубавото.
Редактирано от blue jewel на 17.09.20 14:46.
|
|
|
В отговор на:
Нищо от това не може да се сравни с безгрижното детство, с необременената детска психика.
Може би там е ключът, моето детство не беше безгрижно, или поне нямам подобни спомени.
Не можех да отговоря на изискванията, които имаше към мен, непрекъснато се провалях и непрекъснато кроях планове за бягство, които не осъществих, или всъщност осъществих, но чак на 18г., когато отидох да уча в университет, избран, в голяма степен, и заради отдалечеността на града, в който се намира. :)))
после горях от нетърпение да започна работа, за да се освободя напълно от всякаква зависимост от родителите ми,
после семейството, децата, които се позабавиха и отново очаквах с нетърпение и т.н. и беше истинско щастие, когато дойдоха...
Работата е там (според мен), че с годините човек се научава как да живее и се чувства все повече "в кожата си". От пълната неадекватност в детството, през юношеските и младежки грешки и неудачи, към все по-голяма увереност и съпътстващата я стабилност.
Помня, преди години говорихме с една приятелка (да сме били по на 24-5г.), тя се гледаше в огледалото и се ужасяваше от първите си бръчки, каза, че от тук нататък само ще остаряваме, погрозняваме и нищо по-добро не ни очаква, а аз, по това време, за първи път бях почувствала някаква увереност, и и отговорих, че за мен всяка година е плюс, а не минус, защото с натрупването на житейски опит, се чувствам все по-добре.
За мен е така и до сега. Не е ли естествено? Човек си научава уроците и всичко започва да става по-лесно.
|
|