Има и такива.

По-нататък ще ти пиша за Габрешевци.

ОК, ще ми е интересно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. Потвърждавам.

Хахаха, така е, също и пеене на старите, додето люскат карти покрай рикиджоса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо подобно не съм срещал освен да мием пода със сапун за ръце, настърган и разтворен в кофа с вода. Друг препарат нямаше. Не се разтваряше в студена и зора е да го обереш размазан от мозайката после. Тогава четка върши по-добра работа от парцала. Само чакаш да поизсъхне и изстъргваш петното барабар с мръсотията. Тоест, в нея е тарикатлъка, а не зора, разбираш ли. Нищо, че от страни изглежда забавно или унизително. Инак търкай сапун по пода с ледена вода само с парцала да видиш кога ще го махнеш - с часове ще се зориш и само го размазваш. Не се обира.

Оооо, играл ли си магнитофонче?

Един единствен път го караха едно от нашите така да им пее. Беше им се развалил магнетофона и го викнаха, а то диването си мислеше, че го викат да пие с тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За починалите или добро или нищо.
Достатъчно е да ти кажа, че за него и моето семейство по майчина — трЯбва и моЖе да се говори само на книжовн@ + турцизми норма. И те проправят и те гледат на криво. От както почнах там да ходя през лятото на ваканция (от 7 до 13 години), не знаех, че в Орландовци и Малашевци не говорим правилен български и сме шопи :)

Само си представям, като е учил да казват ‘език’, децата в Македония след сръбската окупация ( по—близо на български до май сръбската версия, отколкото до софийската :) ) или ‘хляб’ и ‘бял’. Нямаш си представа на 6 годишно дете от кварталите на София от началото на 80—те как странно звучи в началото говора в централна България. И да получаваш подкани да се поправиш и да те иронизират за това. Както и да е, пичага беше дедо Димитър. Малко са се кара ли с моя дедо Добри, щото единият е офицер (моят) и комунист от преди девети, а дедо Димитър учител и последен дал земята за ТКЗСто ;)

Като ми викаха шоп, им казвах заралии (те се обиждат на заралия, щото са балканци) за обида, ама не съм се сетил да им кажа “розобери” ;)
Човек се учи докато е жив.
Сина на мой приятел в Америка научи, че ‘Шопето’ не е име (може но не в моят случай) — ами че съм от София и говоря на столичен (не шопски) диалект. Така викали на негов съсед у Варна. Без майтап.

Крумово не беше ли някакво летище, ама към Стара Загора?

Иначе по майка — от Дъбово и Мъглиж ;)
По баща от Беломорието и Бесарабия (от 1878 в България)