Според мен пък всички са прави, и не са прави.
Нищо преди "минаването на Дунав" не ме вълнува силно, защото не е със същите културни, езикови и държавнически белези. Тук сме с римски, гръцки, славянски и може би ирански или кавказки. Просто Иран ми е много далеч

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моя хипотеза, политнекоректна.
Не са съществували прабългари. Ордата на Аспарух е съставена от оногури, савири /т.н севери/ и може би сармати.
Именника не споменава думата българи. Така са наричали разни племена на конници степняци, латиноезичните хронисти, като не са знаели как по друг начин да ги нарекат. Възприели са същата техника и гръцкоезичните хронисти. Така са нарекли и ордата на Аспарух и конфедерацията пхреди това на Курт/Кубрат. С християнизацията името е навлязло в България и е утвърдено в славянския език. То и наставката - ия е типично гръцка, за множественост.

При орда от 30,000 души, от които 10,000 са войници, освен за себе си, хората трябва да се грижат и за около 20,000 коня и за още толкова глави добитък, като сведено към минималната дневна дажба, това означава осигуряване на 150 тона храна на ден. За номадска група от 100,000 души това би означавало да се осигурява над 500 тона храна дневно. Това е непосилно и в днешни дни. Виж: Павел Стоев. Електронно пътешествие из нашата история. Някои данни за историческото минало на България, получени чрез модел за икономическо развитие, сп. Младеж, кн. 1 – 2/1969. Стефан Младенов. Към въпроса за броя на българите. Известия на народния етнографски музей, кн. 10 – 11/1932; Анастас Тотев. Демографско-исторически очерк на България. Годишник на Софийския университет, ЮФ, т. 65/1974.

Само дето не се среща в български текстове "България", а само "блъгари", "Цар блЪгаром" или "блЪгарско", "блъгарска". Както и при другите славяни, между впрочем - Словенско, Чехска, Хръвтаска, Сръбска.

Стига смешки. От Крим до устието на Дунав е 7 дни на кон или 40 дни пеша с овце и едър рогат добитък. Никой идиот няма да се заселва на речен остров, заобиколен от блата и тресавища, барабар с всички домашни животни, само за да изчака там дали ще може да се промъкне на Балканите. Още повече от това жалко положение да успее да нанесе поражение на византийска армия, водена лично от императора, а не от някой регионален стратег.

За броя на протобългарите не съм отворил въпрос.


Просто, ако имаш време и интерес, изгледай видеото - човекът е превел от староарменски всички известни извори, в които се споменават българите.

Редактирано от goga на 24.08.19 23:57.

Те тия разни племена на конници, степняци, не им ли викаха хуни. За кво им е да си измислят някво ново име?

То в анонимния римски хронограф още по времето на хуните май имаше българи. Кога хуни, кога скити, кога българи... Въпрос на случайност и на предпочитания на автора.

Редактирано от Dean Dimov на 25.08.19 00:01.

В подкрепа на многобройността на дунавските прабългари се сочи и фактът, че те са победили византийската армия. Точни сведения за броя на ромейската войска няма, но по това време една имперска армия е наброявала между 15,000 и 25,000 души.[17][18][19] Известно е, че първоначално стреснати от нейната многочисленост, прабългарите избягали и се скрили в укреплението си. Няма сведения и за броя на армията на Аспарух, но едва ли числеността ѝ е надвишавала 10,000 – 12,000 души.[20] Тоест, победата на прабългарите в случая се е дължала не на численото им превъзходство, а на по-добра военна тактика и подходящо въоръжение,[21]

Преследван от хазарите и чувствайки се от една страна в недостатъчна безопасност в новото си местоживеене, а от друга – слаб поради малобройността на ордата си, той е принуден да търси съюз с византийците. Последвалото преминаване на Дунав става със съгласието на византийското правителство, което определя място за поселението в зоната около устието на Дунав, вероятно на изчезналия остров Певки, като възлага на прабългарите охранителни функции.

Възползвайки се от критичното положение на Империята в този период, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и Черно море (днешния Канал Дунав – Черно море), където е спрян от византийско укрепление – земен вал и ров.