Някак все ми се струва, че трудно ще свикнем с...

лиубов, тиутиун, "тиух, да му се не види!"

иабълка, иам (ям), "иа, Иана си лиага."

За другите е по дискутируемо, обаче като сме тръгнали, да заменим и Ц с ТС, и Ч с ТШ... Например "отшите", вместо "очите" - направо перфектно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

любов == лйубов != лиубов

В грешка си.
Любов = л`убов = палатално Л +убов

God always hears our requests, but sometimes the answer is NO.

съжалявам, ама Ю е ЙУ, не апострофУ

Личи си, че не си специалист.
Ням ада изпадам в дълги обяснения по фонетика.

God always hears our requests, but sometimes the answer is NO.

съвременните изследвания доказват, че в българския книжовен език не съществуват палатални съгласни фонеми.
съответно:
любов /ljubof/
тютюн /tjutjun/
ям /jam/
изям /izjam/

Мдааа. Моя грешка. В книжовния език действително нямаме палатални съгласни. Имаме ги само в говора от гледище на фонетиката.

God always hears our requests, but sometimes the answer is NO.

да.
фонологично - бифонемни съчетания /Cj/
фонетично - палатализирани (не палатални!) съгласни [C']

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ldtr на 13.09.12 10:16.</EM></FONT></P>

Редактирано от ldtr на 13.09.12 10:35.

И аз не съм специалист, но л'убов, където л' е мекото л (така като го произнасят в някои области), и любов звучат различно. Или не?

Съгласните се палатализират (да се поправя), когато след тях има предна гласна(е,и).
Транскрибира се л`убов , но се изговаря като лиубов, сответно се изписва любов.

God always hears our requests, but sometimes the answer is NO.