НАЛИ ОБЕЩАХ НА РИМЛЯНИНА... / Наука / Хуманитарни науки / История

Накратко, добронамерено:
1.Огромната част от старобългарските аристократични имена са ирански. И тъй като това е добре изяснено от Бешевлиев, не смятам да го цитирам в подробностите тук. Най-важното е, че една част от тези имена се откриват и по археологически паметници.
Тук собствено археолозите работят за обследване на комплексите, в които се откриват тези паметници. И тъй като въпросният надпис, както и всички останали важни паметници с интересни имена, са не от тюркски, ами от комплекси, свързани конкретно с Иран, следва да се направи съответният извод, който мисля вече посочих.

2.Сасанидски е етнокултурно и историческо понятие, което не може да се приравни на категорията "народ", човек с твоите претенции би трябвало да го знае, макар че ме съмняваш, тъй като не посочи три известни сасанидски монумента, когато те попитах за такива. Сасанидски е свръх-категория, подобно на византийски, и в нея има множество различни "елементи". Затова и по-често се употребяват изрази като "културен кръг", ирански културен кръг, в който наблюдаваме определени културни явления. "Посудата" на Кубрат, както и Наги-сен-Миклош, както и един все по-разширяващ се кръг паметници от Дунавска България, принадлежат към този културен кръг, и тъй като в онази епоха неща като костюма, и по-специално колана, са били етнокултурни особености, следват съответните изводи. По отношение на елитите, тяхната идентификация - както вътрешна, автоидентификация, така и външна, тоест отношението към тях на собствените им народи и техните съседи и противници, та елитите боравели с предмети, означавани в теорията на археологията като "артефакти на властта".
Тези артефакти на властта, които ти вероятно си виждала по музеите, са определящи за идентифицирането на етнокултурната идентичност на елитите.
Например ако не познаваш Рустамовия цикъл, Рустамиадата, няма да изпитваш особен интерес към златна кана с магарешки главички. Обаче ако добре познаваш нравите на Рустам, като аристократ се идентифицираш с него, носиш иранско име и иранско въоръжение, тогава нещата си идват на мястото. Същото се отнася и до Наги-сен-Миклош, където нещата са още по-сериозни, тъй като става въпрос не просто за сцени, а за сцени с митологично и религиозно съдържание /което в онази епоха е едно и също нещо/.
Да речем ако не знаеш кой празник се символизира от сцената с грифон разкъсващ елен/есенното равноденствие/ въпросният съд няма да ти е особено интересен.

3.Разсъжденията по т.2 отнасяме, разбира се, и към т.нар. представително изкуство. Представително, защото представя определен елит и служи за издигане на авторитета му, отразява неговите разбирания за красиво, монументално, елитарно. И тъй като Мадарският конник е добре изследван, няма да обяснявам защо той е най-точен паралел на Сасанидския монументален релеф, именно на релефите с конници, един от които се намира край въпросния надпис при Накши Рустам.