Да. За тях говорим. Би трябвало да се запитаме какви са тези жители, за които не е характерно само нестинарството, въпреки че преувеличавате като го изкарвате част от бита им. Тези жители например познават и един особен музикален инструмент, известен като гъдулка. Независимо от гръцките си аналози, инструментът безусловно не е гръцки. Тамошните специалисти нямат претенции да го припознават, а и не биха могли да предявят нужните основания. Тенденциите им са да подценяват неговото разпространение в областта на Беломорска Тракия, за да избегнат проблема с етническия състав на тамошното население или поне проблема с българското влияние. Все едно българите да се правим, че в Родопите и Пиринско няма зурни, за да не излезе, че донесен от турците инструмент ни е харесал. :)

Ходенето по огън е много популярно при религиозниите церемонии на хиндуистите в Азия и Африка.

като и в Япония

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересни сравнения.
По всичко личи, че ритуалът е много по-древен от Стария Завет, например ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Vencci* на 31.10.06 10:19.

Историята на нестинарството, анатемосано от православната църква и забранено от "българските" комунистически правителства, може да се проследи чак до траките –древно население на България, което почитало слънцето като бог и вярвало в безсмъртието. Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали. Те отъждествяват виковете и възгласите "их" и "ех", които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието "иакхе" на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието "нестинари" от гръцкото "анастеназо" (възклицавам, дишам). Нестинарите в Българи обаче казват, че са наследили обичая от своите баби и дядовци като чисто християнско задължение – ако го спазват, са здрави и жънат богата реколта, ако не – настъпва период на болести и бедност за тяхната общност.

Сранен е и самият ритуал, който е посветен на Св. Константин и Елена.
Траките –древното население на България, което почитало слънцето като бог и вярвало в безсмъртието.
Цар Константин не прави изключение, още повече, че е родом от старите ни земи.

21 май - Свети равноапостолни КОНСТАНТИН и ЕЛЕНА

Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление.
Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.


Допълнителна справка :

Нестинарите почитат деня на Св.Св. Константин и Елена

Източник: http://www.burgasinfo.com
21.05.2006 08:22часа

Този празник обикновено се празнува без обичаи и обреди. Тачи се само в някои райони на страната и се чества за предпазване от градушка. На този ден колят курбан и цялото село се събира на обща трапеза. В Родопите това е голям празник на овчарите.
В Южна България традиционен за празника е обичаят нестинарство.
Почти в цялата страна този ден се чества само като църковен празник, посветен на Константин Велики и неговата майка Елена. Според преданието Елена открива Христовия кръст в Палестина (Кръстовден). По време на управлението на Константин Велики в издаден Миланският едикт (313г.), с който християнството става държавна религия.
Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на целия месец - "Костадинския"(имента Константин и Костадин се отъждествяват). Жителите на с. Българи и на околните села и сега го отбелязват по стария календар на 3-5 юни (поне от тридесетина години обредността всъщност е двудневна - на 3 и 4 юни, но се знае, че трябва да бъде тридневна. Нарича се панагир и е един от многобройните пролетно-летни храмови празници-сборове в Странджа планина.

Обикновено общоселският сбор и храмовият празник на селището съвпадат. Те заемат много важно място в традиционната култура на православното население на Югоизточна Европа. Религиозното им значение постепенно отстъпва пред стопанското, особено в големте селища и средищни центрове. Най-често като изключим църковната литургия, основни елементи са семейно-родовите курбани, трапезите и гостуванията, общоселските хора и пазарището. По-рядко се правят общоселски курбани. В отдалечените от градските центрове и големи пътни артерии планински райони обаче, тези празници, до скоро, а в някои райони и до наши дни, са запазили силното си религиозно значение. Такъв район е вътрешна Странджа.

И в странджанските села на панаирите идват гости-другоселци, правят се курбани, вият се общоселски хора. Дотук няма нищо по-различно от известното ни за панаирите не само у българите, но и у другите православни народи от Югоизтока. Благодарение на сборовете и панаирите става онази обмяна на традиции и навици, която е толкова важна за поддържането на специални етнографски области

Редактирано от Vencci* на 31.10.06 10:59.

уважаемия господин, който ни упреква в какви ли не грехове в по-старите теми от миналата година!

Уважаема госпожо или госпожице, твоят цар няма навика да слага всички под общ знаменател. Смятам, че не е нужно навсякъде да обяснявам, че от правилото винаги си има изключения. Факт е, че колегите ти спят, а хъркането им се чува през девет планини в десета, ако ми позволиш да се изкажа по-приказно.

Понеже темата, която те е засегнала е пусната под стария ми никнейм Nimbus, бързам да уточня, че въпросният "етномразец" и аз сме едно и също лице, така че баш демонът ти отвръща лично. Използвам случая, че си имаме етнограф в клуба, който претендира за и показва някаква начетеност, за да те запитам следните две неща:

1. Ако колегите ти не спят, как става така, че все по-упорито напоследък се НАЛАГА мнението, че кукерството е ДРЕВНОГЕРМАНСКО наследство по нашите земи?! Няма ли кой да опровергае ОЧЕВИДНАТА глупост, след като и сама казваш как от бая време проучваш този обичай?

2. Понеже си чела теми и от миналата година, потърси и темите, в които дори съвсем наскоро питам кога българите преведоха от тракийски на славянски своя фолклор. Много държа да знам отговора на този въпрос и няма да престана да го задавам докато не получа задоволителен отговор. Това питане съществува още от 19 век, от времето на братя Миладинови, катализира се покрай Веда Словена, остава валидно и за по-късните събирачи на народно творчество от БАН.

Очаквам с интерес материалите ти за кукерските традиции. Можеш да говориш с всички на "ти". Особено след като се "познаваме" от толкова стари теми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уважаемия господин, който ни упреква в какви ли не грехове в по-старите теми от миналата година!


Кой или който ???

Излишно е да се караме, защото не е продуктивно. Аз също не одобрявам бездействието и сребролюбието на мои колеги, но за миг вашето изказване ми прозвуча като нападка и обида срещу всички етнографи. Бъдете спокоен, че никой не счита кукерството за древногерманско наследство по нашите земи. Разпространението на обичая до Швейцария и по-далеч, където се нарича гюкер, може и да се ползва като аргумент на отделни фонданци и "специалисти", но за сериозната етнография въпросът с германците не стои на дневен ред. В момента не мога да ви отговоря на втория въпрос. По-скоро трябва да го зададете на специалистите по езиците и древна история.