Жертвоприношения на деца / Наука / Хуманитарни науки / История

1. Епископ Формоза Портуенски. След смъртта му той бива обявен за еретик, като от трупа му се отрязват пръстите на дясната ръка, тялото му се дава за поругание и се хвърля в Тибър, но преди това се отрязва цялата му дясна ръка.

Ако беше хвърлен в Марица и отрязаните му части продължаваха да "говорят", както твърдят достоверните грачове, орфизмът щеше да е пълен.

2. Нарушение на родовото табу извършва и легендарният цар на едоните Л икург. Дионис го поразил с лудост, по време на която той отрязал крайниците на сина си Дриант, мислейки, че подрязва лоза (Apollod. Ill, 34-35). Мотивите в мита са най-непостоянният елемент (399). Затова по-важно тук е самото действие на жестокия баща, което не се оправдава от нищо, дори от лудостта, вселена от самия бог. Заради тази своя постъпка Ликург заслужава името си ("Този, който се прави на вълк") - той е типичен извънзаконник.
Ние вече видяхме, че финей постъпва жестоко със синовете си. По същия начин се държи със сина си от първата си жена тракийският цар Касандър. По лъжливо обвинение в инцест от страна на мащехата,
„... обхванат от ревност, се впуснал в гората, измъкнал меча си и преследвал сина си като осквернител на бащиния брак. Понеже пътят му бил отвсякъде отрязан, той се хвърлил в реката Ромбос, която според него се преименувала в Хебър." И тук бащата е пряка причина за смъртта на сина си. По-rope вече показахме, че тракийските реки имат драконоподобна природа, а и самото название Ромбос ни отвежда към същия извод и в конкретния случай. Така реката и бащата се идентифицират като антагонисти.

И това ли е "орфизъм"? Или може би следната гръцка градска легенда:

3. Терей получава за жена Прокна, дъщерята на атинския цар Пандион (вж. 991). Но тракийският владетел се влюбил в сестра й филомела и като я излъгал, че Прокна била умряла, се оженил повторно за нея. Митът твърди, че жестокият тракиец отрязал езика на втората си съпруга, за да йе може тя нищо да разкаже. Всъщност обаче това е една мотивировка на разказвача, за да въведе съдбоносната дреха, в която Филомела втъкала нещастието си (с думи или образи). Когато Прокна получила пеплоса, тя разбрала всичко, издирила сестра си и двете „замислили страшното дело" - убили сина на Терей и му го сготвили, след което избягали. Като разбрал какво е ял, той ги подгонил с брадвата си, но боговете превърнали всички участници в драмата в птици.

Още малко рязане:

4. Същият обред се е съхранил и в скитски военен обичай, защото Лукиан разказва как скитът Токсарис предпочитал вместо да отстъпи на елина в дружбата, да бъде победен в двубой, като загуби дясната си ръка (Точат. 10). Специално е уговорено, че това у скитите се смята за позорно наказание. Същият обичай откриваме и у персите - в двубой с Кир царят Артаксеркс побеждава и отрязва главата и дясната ръка на неприятеля си „според закона" (РНи. Ап. XIII). В нартския епос отсичането на дясната ръка лишава воина от почетно погребение (= оставянето на отрязаната ръка на мястото на жертвоприношението), защото се смята за позорна смърт (Оказания о нартах, 320,366). От тези примери става ясно, че отсичането на дясната ръка винаги е свързано с култа към бога на войната - това е отпукът за пролятата кръв, доста сурово доказателство за осъществено отмъщение. В същото време съзнателното жертване на ръката се смята за върховен военен подвиг. Във всички случаи обаче след загубата на дясната си ръка мъжът престава да бъде воин, т.е. той престава да принадлежи към воинското съсловие. А това се смята за позорно, освен ако не е направено доброволно в името на цялата войска. И обратно, когато Долон тръгва за нощния си поход, той обещава на Хектор, че ще донесе отрязаната глава на Одисеи:
„ще се върна у дома с окървавена ръка" (Еипр. КЬех. 226). По същия начин е описан Змей Огнени Вук - с вълчи кичур и „червена му рука до рамена" (881). „Вълкът" тук сам посочва белега, по който ще познаят воинската му доблест: своята отбелязана от кръвта на неприятеля дясна ръка. Тези анализи ни показват колко дълбок пласт от воинската идеология се повдига от асиметричността на героя воин: той трябва да бъде еднокрак или еднорък, като винаги в тези случаи му остава левият крайник, т.е. той отновое „ляв". Това ни дава основание да приемаме, че и в етнонима скайой сакралното отбелязване на лявата страна трябва да ни насочи към типичната за траките военна функция. Това е друг начин на кодиране на извънсоциалната, животинска (вълча) природа на воина.
---
Тия скити май са били орфици. Като добавим, че са си правили вакханалии и са почитали Хермес (по твърдения на Херодот), май за скитите наистина може да са каже, че са “qui et ipsi sunt Thraces” (Vibius Sequester).

До края на 6 век повечето римски градове в Мизия си съществуват.

А след седми век престават ли да съществуват? - Още през 6 век престават. Много малко оцеляват до 7 век - Монтанезиум и римския град на Царевец.

Така, че по това време империята е поддържала властта си в областта.

Да, чрез полусвободните федерати. В момента, в който на българите им писва, се вдигат въстания. - През седми век кой знае каква власт не е поддържала - Ираклий и наследниците му са се борили за оцеляването на империята и са нямали сили за един второстепенен фронт. за тях самото наличие на полусвободни федерати в Мизия е успех. Но не можеш да ме убедиш, че те са били изключително /пра/българи.

Почти всички са разрушени през последните години на Маврикий, през царуването на Фока и само някои оцеляват до времето на Ираклий.

Като Плиска, Преслав, Силистра и другите, "построени от Константин в земята на скитите"? - кои са римските градове на мястото на Плиска и Преслав? Има ли ги в надписи, в хроники или в Табула Пойнтингериана? Римските камъни в Плиска са домъкнати от крепостта при село Войвода. За Силистра не знам - там май имаше някакви византийски находки и от след средата на 7 век, така, че специално Дуросторум може и да е оцелял до Аспарухово време.

Аспарух установява официално властта на юг от Дунав, така, че това променя нещата. И което е по-важно - не е местен, а пришълец.

Аспарух не е всички българи. Държал е първо княжението (!) "оттатък Дунава" (според Именника), а това, че може и да не се е родил в Мизия, Тракия или Македония, не значи, че там не са се раждали други българи по негово време. -По принцип съм съгласен, не съм съгласен, че тзи други българи са били мнозинството в тези области и че са местни там. А термитът княжение нищо не говори, защото Именникът очевидно е превод. При това преводачът не е превел годините, защото очевидно не е схващал системата на календара, която е китайска.

Никога не съм ти отричал, че през 4-5-6 век българите са се заселили и воювали в Панония, Дакия и частично на Балканите.

Напротив, отричаше го до преди малко. И сега го правиш с ползването на думата "частично". Има сведения за българи в Мизия, Тракия, Македония, двата Епира, а Илирия е наречена "българското отечество". Това за мен са целите Балкани или мнооого значителна част от тях. - Кога Илирия е наречена така - през 6 век ли?

- за директиния етнически и лингвистичен континуитет между траките и днешните българи.

Защо? Защото тракийският език не е български.

- широко разпространеното християнство тук преди Константин.

Това е лишено от смисъл, защото никога не е имало такова нещо като единствено "християнство". От ден първи гърците се опъват да приемат религия, която изповядват и скитите на север. Те наистина си остават в не малка част езичници до Константин. После идва Константин, въвежда религията като официална и почват верските войни между "правоверни" и "еретици" и т.н. - Християнството поначало е еврейска, а не скитска секта. Никой от ересиарсите не се изявява като скит или българин.

- етническия антигръцки характер на арианството.

Такава теза нямам. Точно обратната обаче имам - гърците са имали омраза на етническа отнова срещу арианството. Пример е ползвания поне от трима термин "скитско безумие". - По времето на самия Арий, Константин, Констанций и т.н. - едва ли - тогава арианството едва не става държавна религия. От времето на православния мракобесник Теодосий - възможно - арианството е религията на враговете готи. Още по-голяма омраза в този смисъл са изпитвали западните римляни.

- конспиративната теория за световен заговор срещу българите.

И такава теза нямам. Тезата ми е за идеализиране на грачовете, последващата гъркомания, приписването на заслуги и черти каквито нямат, от което пък има респективните последици за историята на българите. - Идеализиране има, но в повечето случаи е основателно.

За готи, дето уж равно на гети си говорихме - измислица на римски ерудирани мекерета, които се подмазват на готските си господари като Исидор и Касиодор.

Да, говорихме си, и ти щеше да доказваш това свое предположение. Аз ти обясних, че готите са гети за латински, гръцки, египетски и дори испански автори.
Щеше да ми доказваш и защо Сребърния кодекс е готски. Щото Вулканиус е рекъл така? - не го знам кой е този Вулканиус. Ти едно време нещо обърка хронологията на мастилата, но здраве да е. Германските имена на готите и речника на Бусбек вече ти ги казвах. Корабите на Берик не са моя измислица, а си ги пише у Йордан.

За Теофан определението "Придворен писарушка" е крайно несполучливо.

Хубаво, но трудно може да мине и за римски подмазвач. Следователно му вярваме, че готите са траки. - да ама от Аспарух го е отделял около век и малко, а от готите в Тракия - четири века. преписвал е от същите книжки.