Че е подценявано подценявано е. Кой е наричал Фружин Пресиян?
Словакия или поне Западна Словакия не е ли била част от Великоморавия?
Нитра на коя държава е била столица по едно време?
Предполагам, че от времето на Крум е възможно части от Словакия - южни и източни да са били в българската държава, но България ги губи тогава, когато губи и Трансилвания. При всички случаи преди 10 век. Бил съм в Словакия, но не ми е направило впечатление да признават наличие на българска държавност по техните земи. Дори считат Либерец за княз на словашко племе, както и че едва ли не цяла Трансилвания била заселена със словаци, които се оттегляли в Татрите, бягайки от унгарците. А също и че били най-чистите и автентични славяни. И тяхната история, не е лесно да се напише....

Е нали се счита че Фружин е унгарското произнасяне на Пресиян. Поне така считат във великотърновсата школа.

Indomita Bulgarorum juventus! Eновий, 473-521г.

Има въпроси, които не са точно исторически, но засягат темата.
Например - какво е народ? Какво е един народ? Хора, които говорят един език? Или хора, които имат съвместна политическа или социална организация? Или хора, които имат общ произход? Или и трите? Възможно ли е два народа в процес на интергриране и съвместно съжителство и общуване да се превърнат след векове в един? Явно според теб не е възможно.

Две малки допълнения. Стефан Младенов не извежда "българи" точно от думата "буламач", друга беше думата, мисля, че "бул-", за съжаление не си спомням в момента.
Версиите за произхода на името Борис са повече, има и славянска такава. Нито една от версиите не е окночателно доказана (което се отнася и за българи).

В историята има примери, когато по-малобройната върхушка е приемала езика на по-многобройното управлявано население: варягите в Рус. Любопитното е, че името на народа и на държавата е все пак варяжско. Също и франките са възприели романския език на местното население.

И така, късноантичното население посреща славяните - новозаселници на полуострова от Дунав до Егейско море - през 6 век, приобщено поне официално към християнството. Църквата усвоила светите му места чрез своите храмове, които онаследили и много вярвания, обичаи и календарни празници от паганизма. Така някогашната съпротива гаснела, защото в душите на хората, незабелязано от самите тях, се наслоявала християнската религиозност. Този нов религиозен процес бил вече овладян, а през 6в. и достатъчно укрепнал, за да обхване и заселниците славяни. Някои от тях са може би вече християнизирани.
В този ред на мисли едва ли е сигурно твърдението за историята на славянското средновековие, че сред западните славяни във Великоморавското княжество, християнството прониквало от Рим, а сред южните, напр. в държавата на българите - от Константинопол.
Покръстването през 9 в., ако се съди по изворовите сведения за тогавашната политическа ситуация, е било по-скоро въпрос на дипломация и акт с политически последици, легализиращ славянските държави и религиозността на вече християнизираното население на територията на И. Римска империя.
-----------------

Аз не мисля, че Борис покръства народ или народи, покръства се той, а след това задължава покръстване на всички негови поданици, които до този момент още са езичници, т.е. християнството става официално за държавата, елемент от нейната доктрина и задължително за всеки неин поданик, независимо от етническата му принадлежност.

Редактирано от gioni на 17.11.05 16:01.

В отговор на:

---

Например - какво е народ? Какво е един народ? Хора, които говорят един език? Или хора, които имат съвместна политическа или социална организация? Или хора, които имат общ произход? Или и трите? Възможно ли е два народа в процес на интергриране и съвместно съжителство и общуване да се превърнат след векове в един? Явно според теб не е възможно.

---

В отговор на:

---

Стефан Младенов не извежда "българи" точно от думата "буламач", друга беше думата, мисля, че "бул-", за съжаление не си спомням в момента.

---

В отговор на:

---

Версиите за произхода на името Борис са повече, има и славянска такава. Нито една от версиите не е окночателно доказана (което се отнася и за българи).

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

А иначе годините точно ли са разчетени?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От летописеца Нестор:

"След това княз Коцел постави Методий за епископ в Панония на стола на светия апостол Андроник [...] Като следствие на това на славянския народ е учител апостол Андроник, който е идвал в Моравия, и апостол Павел е проповядвал тук. Тук е живял Илюрик, където е идвал апостол Павел, тук са живели словените най-напред. Тъй че на славянския народ е учител Павел. От тоя народ сме и ние, русите, тъй че и на нас, русите, е учител Павел, понеже той е учил словенския народ и е поставил след себе си за епископ и наместник на словенския народ Андроник."
(Chronica Nestoris, ed. Fr. Miklosich. Vindobona 1860 XX.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доколкото разбирам, тезата ти е, че ако според източниците Борис покръства един народ и термините славяни и българи са взаимозаменями по това време, то това означава автоматично, че същото се отнася и за по-рано, т.е. че след като 9 век народът е един, то това е така и през 6-7 век?

За булгамак ще проверя, булгамак е сродна дума и означава "смесено жито", а изходната дума беше друга. След като говорим за етимология, значи се търси първичната, основната дума. Все едно да кажеш, че воденица произхожда от воденичар, а не от вода.

а изходната дума беше друга.

Изходната дума е "буланмак" (която си значи "буламач").

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък искам да обърна внимание на нещо друго. Ето цитат от статията ти:
Прочутият арабски историк, географ и компилатор Шейх Имам Шихаб ад-Дин Абу ‘Абдулах Якут б. ‘Абдулах ал-Хамауи ар-Руми ал-Багдади (ок. 1179 – 1229) казва за столицата на Волжка България следното:
"Булгар – град на славяните, разположен на север."
Ако се извади цитата от контекста - това е така, но ако се чете общо се вижда нещо съвсем друго, което ще покажа, като дам още цитати от същия автор - целия пасаж е за "славяните":
"Славяните - Ибн ал-Араби казва: славяните са бели хора, Абу Абр казва, че са червендалести, Абу Мансур казва, че славяните са с червендалеста кожа и златисти, светли коси, живеят в съседтсво със страната на хазарите, във високите планини на ар-Рум. На хората с червендалеста кожа казват "бял и червен" (саклаб) заради приликата им със славяните. Други казват, че сакалиба е страна между Булгар и ал-Кустантинийа. Към тях се отнасят славяните. Един от тях е славянин. Ибн Калби казва, че потомците на Иафет б. Нух, мир нему, са: гърците, славяните, аварите, бурджан, хурзан, персите, а и византийците, които са между тях и запада. На друго място Ибн ал-Калби казва: "От баща си знам, че византийците, славяните, арменците и ифранджиите са братя и са от рода на Лунти, син на Касрухим, син на Йонан, син на Йафет. Всеки един от тях живеят на своя земя и я наричат като себе си...Ал Мас`уди казва: славяните са различни на вид, жилищата им са в немюсюлманските земи, частично достигат на запад...В страната на хазарите има много от техния вид (т.е. които имат обичаи като в Индия бел. м.). Първият ат владетелите на славяните е царят на манастира, който има много дворци и палати...Това царство се следва от ал-Фарнадж - от царете на нлавяните. Той притежава златни мини, градове, много дворци и многобройна войска. Търгува с ар-Рум. После, този цар на славяните се следва от царя на тюрките. Този цар е от страната на славяните, от най-многобройният им род, този, който е с най-красив външен вид, най-смел и могъщ. От началото славяните се подчиняват на един цар, после променят думите си и всеки цар остава сам-самичък."
Има и интересно сведение:
"Градът на булгар е разположен на брега на морето Майутис. Виждам, че те са в седмия климат. Те са от типа на тюрките...Близо до този цар от царете на славяните се намира този на тюрките, които са най-красивите, най-многобройните и най-войнствени от всички славяни."
Така че става ясно, че за арабите термина "сакалиби/саклаби" не е равен на това, което ние си представяме като чуем "славянин" и в други случаи е. Вероятно е да има връзка със персийското "сака", както викали персийците на скити в Азия. Доколкото забелязах - всички северни страни са земя на славяните. Исках да посоча всъщност, че цитата, който си дал може би не е много точен в контекста на цялото сведение.
Друго впечатление, което имам е, че никъде в арабските сведения не се говори за "бурджан" т.е. нас, като за славяни.
И последно сведение, което е интересно:
"Езикът на булгар е като езикът на хазарите. Езикът на буртас е друг, както е друг и езикът на русите, различен от този на хазарите и буртас".
С което очевидно се казва, че волжкобългарския е бил подобен на хазарския, но не е бил нито тюркски (като на буртас), нито славянски (като на русите).