Ти какво искаш? Цветна снимка на хунор ли? Съсълов поне е бил патриот. Не е бил безродник като някои хора в този клуб. Съдейки по латиницата на която пишеш може да се направи извода, че се обаждаш от чужбина. Дали не са ти промили мозъка я византийци, я американци?

Аз зададох този въпрос, наистина(за хуните и тюрките), но всъщност не се интересувам от точния отговор. За мен няма значение дали прабългарите са хуни или тюрки, при положение, че са или от едните или от другите. На груб език казано, хвани едните, че удари другите. Какво са дали на света и едните и другите освен отсечени глави, изгорени градове и опустошени държави. Ако за всеки (гаджалоиден или "монголоиден") варварски вожд, който е довлякъл гладното си племенце до вратите на Европа, е било въпрос на чест да се изкара наследник на Атила, като същевременно се опита да бие "рекордите" му, аз не намирам поводи за гордост в тези постижения. И ако прабългарите произхождат или са в "близки роднински връзки" с едните или другите(без значение кои точно), каквото е впрочем официалното становище не само на българската историческа мисъл, аз не бих ги твърде много изтъквал като родоначалници на съвременния български народ(което разбира се не е и вярно, като се имат предвид славяните и остатъците от романизирани и елинизирани траки). Дали те (прабългарите) представляват едно тюркско ядро, около което са натрупани европидни компоненти по пътя им от Централна Азия до Крим(каквото е официалното становище) или са индоевропейско ядро, което пак по същия път е натрупало моголоидни примеси(най-яростния привърженик на тази версия тук е Добрин), и в двата варианта са монголоидни азиатци със съответния бит и култура, дължащи се на произхода им.
Не искам да влизам в спор по въпроса за произхода на прабългарите защото от моя гледна точка(така дефиниран), спорът е безсмислен. От друга страна (ако правилно съм разбрал) ти сам си противоречиш. Първо категорично отхвърляш възможността прабългарите да са тюрки. Не са и хуни(дотук добре). Но какво се оказва после: и хуните, и тюрките, и прабългарите са произлезли от "хунорите". Е, не са хуни, не са тюрки, ами са по-малките (или по-старите, ако така повече ти харесва) им братя. Все едно да твърдиш, че австрийците, холандците, скандинавците и т.н.т. не са германци, но са им братя. Доколкото си спомням на монголски "хун" означава човек, и като се има предвид изказването ти, че хуните произхождат от "хунорите", значи тези "хунори" трябва да са монголоиди. Не съм чувал(или чел) за "хунорите" но ако са монголоиди, тогава твърденията ти за "първия конен народ", "откриватели на стремето" са, меко казано, неверни. Чел съм същите гръмки(и неверни) изказвания директно за прабългарите. Ако тези "хунори" имат скитски т.е. индоевропейски (т.е. арийски) произход(но този им произход противоречи на всичко казано дотук), тогава това за коня и за стремето би могло да се приеме донякъде за вярно. Арийските (индоевропейските) племена в Европа и Западна Азия използвали коня като домашно животно за езда още от 4000г. пр.н.е.(а може би и по-рано). Келтски и сарматски стремена са открити от около 2000г пр.н.е. По това време монголите (и съответно "хунорите" и съответно бъдещите хуни, тюрки и прабългари, приемам твоето твърдение за произхода им) в Централна Азия все още гледали на коня като на голямо парче вкусно месо, което обаче трудно се хваща. Впрочем по въпроса за необходимостта от стреме при езда допущаш още една грешка. Стремето не е необходимо, за стрелба с лък от кон. Като доказателство ще ти спомена прерийните индианци. Те прекрасно стреляли с лък от гърба на конете и напред, и назад без да изпитват нужда от стремена. Липсата на стремена при индианците не се дължи на незнание от тяхна страна, защото те са се учили да яздят от европейците, които ползвали стремена. Т.е. индианците били запознати със стремената но не изпитвали нужда да ги използват. И без стремена индианците от прериите, превъзхождали конните народи от Азия при стрелба с лък от кон. Може би ще попиташ, какво е предизвикало появата на стремето?
Отговорът е прост. Опитай се да отсечеш нещо с брадва, докато си на гърба на кон, който препуска в галоп и нямаш стремена. Съгласно закона за запазване на импулса(строгото доказателство не може да мине без намесване на уравнението за моментите), докато замахваш с брадвата (или по-късно сабята) и я издигаш в една посока, тялото ти потегля в противоположната и ако нямаш стремена да спреш движението на тялото, си паднал, преди още да си нанесъл удара.
Та, такво друго(за стремената и конете не ми се говори повече) са дали, почитаните от тебе, "хунори" на света.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Ако имаш предвид благородство като характер, вероятно прабългарите са проявявали повече благородство (и към врагове и към приятели) отколкото византийските дипломати и управници. По подобен начин можем да наречем талибаните благородни (не влагам подигравка) след жеста им към Бен Ладен изразен чрез даването на афганистанско гражданство. Като се има предвид, че са почти свършени вече, тази тяхна последна закрила към госта е впечатляваща.
Кавичките на "благородни" ги бях поставил по повод на друг спор, предшествуващ темата.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Редактирано от Arient на 12.11.01 21:15.

Che e patriot Sasalov patriot e. No tova ne e dostatachno za da mi napravi dobro vpechatlenie kato sposoben i kompetenten istorik. Mislish che ne sam mu chel glupostite li? I negovite i na Mutafchiev i na kup drugi draskachi sam chel. I sega se pitam zashto ti si im se varzal na akala a az ne? Dali ne e zashtoto ne si chel nishto drugo osven tjah? I ako dejstvitelno tova e problema eto ti go klasicheski sluchaj za promivane na mozaci s chetene na ednostranchiva nepotvardena i nedostoverna infromacija podsladena s malko patriotichno chuvstvo. Kogato prochetesh poveche togava ela da mi prikazvash za promivane na mozaci. To ako s edna prochetena kniga se stavashe ekspert az dosega da sam stanal akademik. Men pone takiva nekadarnici kato Sasalov ne mogat da mi promijat mozaka a pri teb oshte baja shte trjabva da prochetesh dokato se nauchish da badesh malko popredpazliv kam informacijata kojato ti se podhvarlja ot najrazlichni samnitelni iztochnici. Dotogava ne az a ti shte si vechnata zhertva na praneto na mozaci.

Kolkoto do Hunorite, ne mi trjabva snimka nito kakvoto i da bilo drugo neshto. Takav narod Hunori prosto ne sashtestvuva i nikoga ne e sashtestvuval. Ima edin Mongolski narod zhivjal na sever ot Velikata Kitajska stena i izvesten kato Hsiung-nu i edin Evropeiski narod doshal ot Iztok izvesten kato Huni i za koito se predpolaga che mozhe da e svarzan s Aziatskite Hsiung-nu. Za Hunori osven v knigite na Sasalov i kompania nikade drugade ne pishe i to ne zashtoto drugite ne znajat za tezi Hunori a zashtoto Sasalov sam si gi e izmislil.

Оп-паа
Приятелю,
Влезе в интересна част от темата. Сега да видим как да излезем от нея.
Първо за "лошите народи":
Тук, Стефан изкара китайците много кофти хора, защото не харесвали Хуните (впрочем те не са харесвали и тибетците, уйгурите, монголите, виетнамците и въобще всичките си комшии). Да, ама китейците имат държави от 30-40 века -сами не знаят точно от колко, при това, без прекъсване и са създатели на една от най-високите култури в света. Така, че, няма значение дали на нас ни харесва, дето ядят с клечки - те нали са милиард и половина. Леле, ако докопат лъжици - жална ни майка. Това хубаво, ама Стефан не харесва и Византийците. И те били мизерни копелета, нищо, че таман 1000 години били единствената цивилизована държава в Европа и каквото е взела като държавно устройство средновековна България е от тях. Изобщо, който говори против нас е мизерник и трябва да се удави в Перловец.
На тебе, пък не ти харесват тюрките, щото от тях са произлезли турците, а пък знаем, че те на нас..., пък ние на тях... - изобщо гадно племе, дето с него общо немаме. Това, дето тюрк е езиков, а не расов белег и че имало древни и късни тюрки, дето едва ли имали много общо помежду си го остави. Тюрк ли е - не ми го хвали (като тъщата - сигурно тъщите са тюрки). Виж, ако сме едни ингилизи или дойчовци - то е друга манджа-културата тутакси ще почне да ни извира от крачолите.
Добрин, пък, не харесва историците - некадърно племе били. Не пишели правилно (то и Владимир Илич така казваше, пък неговите като прописаха правилно и си...). Да, ама за да го опишеш, трябва първо да го изровиш, пък да си потрошиш главата да го разбереш, пък ти трябват и апарати и сътрудници и развити помощни науки и натрупани знания в цялата област (викат му развитие на науката). Даже и да сбъркаш нещо, пак е принос - друг ще го поправи, но поне ще знае къде да копа. Иначе, все едно да се сърдим на Кольо Фичето, че не е използвал железобетон и панели.
Така, приказвахме, приказвахме, целото село избистрихме и от нашето гардже по-убаво не намерихме. Тоест намерихме - ингилизите, ама и те са наши - нали сме божкем арийци - ще нагъваме овес като хайвани, доде не заприличаме на принц Чарлз, дето като падна с коня си на поло, се чудили кой е принца, та него да спасяват.
Бъдете сигурни, че не искам да ви обидя. Мислех си, че малко хумор ще разведри обстановката. Иначе, в спора има прекалено много емоция и пристрастия. Един халресва едно, друг - друго и много му се иска точно то да е вярното. Освен това, колкото по-малка е една нация, толкова и е по-велика митологията - така хората поне в съзнанието си се изравняват с един световен идеал.

Бъдете живи и здрави.

Здрасти,

Нека сега обърнем внимание на стремето и на неговото предназначение.
Най-старите стремена са открити в Югоизточен Сибир и са датирани около 4-2 в преди Христа. Историците винаги подчертават, че стремето е имало решаващо значение за развитието на кавалерийската тактика и за превръщането на конницата в основен и решаващ род войска на бойното поле. При това, винаги се дава примера с механиката на удара с меч или сабя.
Това не е съвсем вярно или по-точно е почти съвсем невярно. Лъкът, мечът и копието са на въоръжение в конницата далеч преди стремето. Познати са още в Асирия, Древна Гърция, при скитите и т.н. Стрелбата с лък няма отношение към стремената - води се по еднакъв начин, както с, така и без стремена.
Ударите със сабя или меч се влияят от наличието на стремена, но по-малко, отколкото си мислят учените. Натискът върху противоположното стреме е задължителен само при мушкане на паднал противник на галоп, поради нарушаването на постановката на тялото на ездача - то отива напред, встрани и надолу. В кавалерийските устави от 19 век, обаче натиск се изисква във всички случаи, защото новобранците често не са научени да яздят многодобре, когато започва обучението с оръжие и много от тях не могат да движат въоръжената ръка изолирано от тялото. Така, нейната инерция повлича корпуса, той се измества встрани, балансът му се нарушава и новобранецът пада, като може да се нарани със сабята. Затова, са го карали да натиска противоположното стреме. Имал съм доста такива случаи с начинаещи в моя клуб. Впрочем, същата система на обучение се прилага и в клубовете по поло, но там топката се търкаля по земята и стремената са важни. В заключение мога да кажа, че някои кавказки и средноазиатски фехтовачи предпочитат да пуснат стремената при бой със сабя.
Всъщност, стремената имат решаващо значение само за един вид оръжие - пиката - без стремена и дълбоко седло, правият удар с пика е невъзможен, защото ездачът ще излети през задницата на коня. Да, но пиката се появява поне три-четири века след стремето, така, че неговият изобретател не може да си е казал - сега ще изобретя стремето, та след триста години, друг да изобрети пиката.
Истината е, че стремената са част от революционното изобретение - издигнато седло, което не опира в гръбнака на коня, а на две полици от двете му страни. Така, седлото и ездача не са в пряко съприкосновение с конския гръбнак и опасността от набиване и травми по него е много по-малка. Издигнатият на около 10-15см над гърба на коня ездач е малко по-нестабилен и затова се опира на стремената. Така и неговото седалище не е непрекъснато в контакт със седлото и травматизма и при ездачите се намалява. За сравнение - ездач със седло-стара конструкция може да измине най-много до 50 км на ден, като често се налага следващия ден да се почива, защото плътното седло е набило гърба на коня и седалището на ездача. С новия тип седло могат да се изминават и по сто километра - ден след ден, без травми по гърба на коня и седалището на ездача. Така, че стремето се е появило преди всичко като транспортно изобретение, а после като военноприложно средство.
Иначе, много индианци са ползвали стремена, стига да се сдобият със седло, а то се изработва сложно и повечето прерийни племена не са можели да го правят. Имат опити в това отношение, но без специална обработка на кожата и многобройни метални части, ефектът е - слабо и грубо изделие, което почти не става за ползване. Цената на едно седло тогава, както и днес е почти колкото на един кон. При това конят можеш да го подгониш от пасището, докато седлото си е при човека с пушката. Та такива ми ти работи.

Бъдете живи и здрави.

Май попаднахме на чужда територия. Беше ми омръзнало от "откриватели на стремето стрелящи назад" (те не че не са го правили) и тоя довод със стрелците индианци ми хрумна в момента на писането (но продължавам да го поддържам), както и спонтанно ми дойдеобяснението за практическата нужда от стреме при извършване на определени действия от гърба на коня. За точна стрелба от гърба на коня се изисква само едно - конят да се движи равномерно и праволинейно. Най-първото предназначение на стремето е придаване на обща устойчивост на ездача, независимо от това какви действия предприема. Преди да продължа, искам да подчертая, че за последен път яздих кон, когато бях на 12-13г. Беше жребец, в разпореждане на ветеринарната лечебница, на която бяхме съседи. Изглеждаше великолепно в детските ми очи, на фона на останалите впрегатни скопени кранти от ТКЗС-то. Ветеринарният лекар разполагаше със седло и стремена и често го яздеше. Бях в приятелски отношения с него и се "уреждах" и аз. Останалите хлапета много ми завиждаха. Днес, докато вършех други неща, се дозамислих за стремената и употребата на оръжия от гърба на коня. Варианта с промушващите оръжия го пропуснах, защото този начин на водене на бой се появява доста след стремената(независимо дали става въпрос за пика, тежко рицарско копие, или сабя използвана за промушване), макар че този вариант изисква здрава опора (т.е. седло и стремена). Пак разсъждавах върху схемата ездач - кон - съсичащо оръжие и сега вече по-убедено мисля, че съсичането от гърба на кон, без седло и стремена е много трудно осъществимо (пропускам ездачите виртуози). И то не поради съприкосновението на оръжието с масата на противника, а поради нарушаването на баланса на ездача при подготовката за удар. От гледна точка на статиката, дори и да повдигне ездачът оръжието за удар вертикално над главата си(което не се прави, обикновенно се изнася встрани), центъра на тежестта на фигурата ездач - кон се измества нагоре, което прави равновесието още по-неустойчиво. А при изнасяне на оръжето встрани и нагоре, като се имат предвид масата и дължината на оръжието и скоростта(тук се намесва и динамиката) на преместването му, е възможно центъра на тежестта на фигурата да излезе вън от нея. Равновесие освен всичко друго, означава и "сума моменти = 0". При изнасянето на оръжието нагоре и вдясно, се появява един допълнителен въртящ момент, който може да бъде компенсиран само(е, има и други начини) с равен по големина и противоположен по посока (за да продължи сумата да е нула, т.е. да продължи равновесието да съществува) момент(сила по рамо) който може да възникне само от прилагането на сила(чрез десния крак ездача) в опорна точка вън от центъра на тежестта (дясното стреме). Как самият кон се справя със собствения си баланс (защото и той се нарушава от силата приложена върху стремето) си е негов проблем(това би могло да послужи за обяснение на действията на споменатите кавказки фехтовачи) Дотук всички разсъждения бяха от гледната точка на статиката. Ако трябва към тази схема да се добавят и периферните скорости на различните части на тялото на ездача, коня и оръжието нещата стават много по-сложни за изчисляване но принципно нищо не се променя. Който не ми вярва, може да провери това, което казвам на практика и за това не му е нужен кон. Може да възседне греда, като остави краката си да висят свободно отстрани и да се опита да "сече", дори не с подобие на сабя, а с ръка. Резултатът ще е най-малко залитане. Имам обяснение и за фехтовачите, освобождаващи стремената, но ще стане много дълго. Накратко, освобождавайки стремената, ездачът облекчава коня при постигането на собсвения му баланс, увеличава маневреността му, като конят започва активно да участва в балансирането на цялата фигура, съобразявайки се не само със себе си, но и осигурявайки баланса на ездача върху себе си. Вероятно конят извършва и трето действие паралелно на първите две - осигурява, чрез маневриране, по-добра позиция за сражение на ездача си. Предполагам, че за постигането на такъв синхрон са необходими много години и много умен кон.
Сега "прабългаристите" сигурно ще кажат, че всички прабългарски коне са най-умните на света. А що се отнася до стремената, не мога да проверя в момента а и пак "навлизам в чужда територия", но нямаше ли скитски могили с конски украшения и стремена по стари от 4в. пр.н.е.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

С голям интерес прочетох изявлението ти, заедно с това на Ариент. Моят коментар не е задявка за спор, защото и двамата сте прави. А е просто добавка.

Вярно е, че ездач на гол гръб може да се бие с меч и да стреля с лък. Вярно е също, че ездач на седло без стремена може да прави същото.

Големият въпрос е: за колко време? Ако е за случаен удар - два, или кратка схватка - без проблем. Но ако е за по-дълго? Равновесение на гол гръб изисква мускули, действащи близко до центъра на маса; т.е. такова равновесение е много изморително. Стремената дават възможност равновесението да бъде чрез краката, с най-уместните човешки мускули, и с максимален лост около маса центъра. Средният ездач на седло и стреме винаги е биел средния ездач без стреме, даже и със седло. Справка индианците и САЩ конницата; не може да се говори, че белите са били даже далечно равни по езда на индианците - а практически винаги са побеждавали в саблени боеве.

Горното навежда към разглеждане на ВИДОВЕТЕ схватки между ездачи. Конниците, където не е имало стремена (примерно индианците, като най-скорошен пример), първо не са били достатъчно много, и второ не са имали нужда от употреба на конното тяло като ударен инструмент. За такава употреба се иска плътно-движеща се конница, с ОБУЧЕНИ за целта коне. (Природният инстинкт на коня няма да му позволи да блъсне друг кон, а камо ли да мине между два срещуидващи! Справка дресажа на виенските коне, където минаването между срещуидващи коне е голямо постижение за конна фаланга. И още повече за сам кон!) В случая с примера за боеве между индианци и САЩ конница, индианските коне са били буквално разпертушинвани от конната фаланга на белите; обяснява индианското влечение към заобикаляния и въртения в кръг около белите.

Мисълта ми е, че модерният конен бой, с употреба на инерцията от конското тяло, е невъзможен без стреме! Иска специално обучени коне, това едно на ум. Но иска ездачи, които да не отхвърчат при сблъсъка между конете - или от отъркването им. Отделно анатомичните усложнения от дълго висене на краката, при дълги преходи. (Има ли пособие за превоз на седнал човек, в което краката да висят?)

В крайна сметка, никой не бяга от хубавото. В световната история няма конница, веднъж възприела отлепеното седло и стремената, да се върне обратно към гол гръб, или даже към виснали крака.

Туй за тъщите звучеше добре. Впрочем, аз намам лошо отношение за тъщите, може би защото нямам тъща. Но всеки с болките си, Ангел с гайдата. Мисля, че обичането и мразенето е човекоопределяща способност и аз я притежавам в достатъчна степен. Кого да обичаш и мразиш, заляга в човешкото съзнание през първите седем години, а аз съм се появил в един български край, където освен че тракийските могили отстоят средно на 5 км една от друга, има и три могили, където са заровени костите на сума руснаци и българи през 1877г. Е, няма начин да обичам туркестанците и да мразя руснаците. От друга страна един от прадядовците ми е изселник в Бесарабия (всъщност някъде около Лвов) след Руско-турските войни от 1828. Синовете му се върнали обратно след 1856 г . Моите уважения към опълченците на Шипка, но те са били само 6000 души, докато в армиите на Дибич Забалкански са участвали близо 30000 българи от югоизточна България и съвсем естествено след войната им се наложило да се изселят. Не мога да не реагирам на днешната официална държавна пропаганда която ще ни изкара с турците едва ли не братя (което е вярно в известна степен), а когато стане дума за Русия, все се повтаря, че Освободителната война била за интереса на царя към проливите. То верно, че интереса клати феса, ама защо този интерес не заклати английския или немския или френския фес в наша полза. Вероятно от мен лъха на расизъм(в по мека форма) но онези народи у които расизма е липсвал (ако изобщо е имало такива) вече ги няма. У българина липсва (напоследък) усешането за превъзходство на собствения му род над околните (което си е расизъм) и резултатите са плачевни. Циганчетата ще трябва добре да внимават в часовете по история, "щот иначе кой ша управлява Майка България ". И за да спазя добрия тон ще трябва да добавя "мразя расизма и негрите". Не приемайте това като раздразнение, а по-скоро като извинение за язвителния ми тон от време на време.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Я виж ти,
Става все по-интересно.
Конният бой:
По времето на Фридрих Велики и Наполеон се е смятало, че конният удар (шок), предизвикан от сблъсъка на конницата с бойния ред на противника има мехонична природа на движещо се тяло, от което стърчат остри предмети и енергията му е равна на общата маса, по квадрата на скоростта върху две. Конницата се е построявала в плътни бойни редове, атакували се цели съединения (дивизии) и дори обединения (корпуси), на широки алюри (полски галоп и кариер). Основната тактическа единица е бил ескадронът, построяван плътно, в един ешелон, в няколко редици. По фланговете и зад бойния ред са се разполагали най-опитните подофицери, които са отговаряли за "заключването" на бойния ред т.е. притискали са фланговете един към друг и не са давали на ескадрона да се разпилява. На маневри, в присъствието на фридрих са регистрирани случаи, когато в конницата на Зайдлиц, средните ездачи буквално са повдигани във въздуха от притискането. Въпреки това, механичен сблъсък между конниците никога не е имало. В редките инциденти, когато два коня са се сблъсквали срещуположно на бърз алюч, обикновено са загивали поне по един ездач и един кон, ако не всички.
Във всеки боен ред, преобладават посредствените като умения и храброст бойци. Те не желаят да се бият, страх ги е и не им се върви срещу противника. Психологически, за тях е особено важна близостта на другарите им, но въпреки това, биха дезертирали при всеки удобен случай. При сближаване с противника, тези конници несъзнателно задържат конете си и в последните метри, алюрът забележимо се забавя. С пълен разбег и размахани саби влизат в контакт с противника само малцина храбреци. Затова е важно те да са в първата редица, за да не изпогазят изоставащите преди сблъсъка. Ролята на плътния боен ред, на практика, е била, да доведе войниците до противника, без да могат да избягат или да си намерят извинение за изоставане. Откакто започне схватката, вече всеки се бие за живота си, в близост до своите другари, които му оказват подкрепа. Дори днес, на тактически занятия с бойните команди на клуба, виждам ефекта на бирзото сближаване с противника. Някои от хората ми изостават - на един му се скъсал стременник, на друг седловият опас му бил разхлабен, на трети му се спънал конят и т.н. При това, те не си рискуват живота. Става интересно - сближаваме се уж в една редица, а като спрем - сме в две редици.
Конната схватка е извънредно динамична - има време само за един - два удара. Падането в мелето е равносилно на смърт. Целта на всеки е да пресече противниковия боен ред и тогава се ориентира какво да прави. Повечето от новобранците, конниците въоръжени с пики и теси, които са свикнали да се бият изправени върху стремената, вкарват ботушите си до край. Това им дава опора, но рискуват при падане на коня да заклещят крака си в стремето, а в боя това също е смърт. Затова, много опитни фехтовачи, които са се научили да движат въоръжената ръка независимо, леко и плавно захвърлят стремената - те не са им нужни за краткото време на сблъсъка, но за да стане така, трябва много добре да владееш коня и сабята.
Та като заговорихме за сабята - крайно погрешно е да се смята, че конната фехтовка изисква сила или работа с тяло - напротив - колкото и да е тежка сабята, тя се управлява само с въоръжената ръка, като тялото винаги остава в необходимия за контрола на коня седеж, независимо от нея. Силата на удара идва от движението на коня и от инерцията на спускане на въоръжената ръка. Тежката сабя се размахва по-широко от леката, но пак, без тесане и отклонения на тялото. Така, че натискане върху стремената или изправяне върху тях почти никога не е нужно за опитния фехтовач. Той предпочита шенкелите му да са свободни за управление на коня, така, че ако му е нужно да съкрати дистанцията з 30 см, просто да накара коня да го направи, а не да се гърчи отгоре като смок. Да, ама новобранците и повечето от старослужещите кавалеристи, все пак са били посредствени ездачи и фехтовачи и тия премъдрости не са ги можели, така, че по-добре да натискат в стремето, отколкото да се сипят като грах от торба.
Изобщо темата за кавалерията е много интересна (почти като марксизмо-ленинизма) и, ако ви интересува можем да и посветим отделна дискусия.

А иначе, за расизма, както казва Харпър Лий, в прекрасната книга "Да убиеш присмехулник", "Всички хора са добри, когато ги опознаеш". Това е много мъдро. Аз можах да го усетя. Пожелавам го и на вас.

Засега чао, че нямам много време.

Бъдете живи и здрави.