С голям интерес прочетох изявлението ти, заедно с това на Ариент. Моят коментар не е задявка за спор, защото и двамата сте прави. А е просто добавка.

Вярно е, че ездач на гол гръб може да се бие с меч и да стреля с лък. Вярно е също, че ездач на седло без стремена може да прави същото.

Големият въпрос е: за колко време? Ако е за случаен удар - два, или кратка схватка - без проблем. Но ако е за по-дълго? Равновесение на гол гръб изисква мускули, действащи близко до центъра на маса; т.е. такова равновесение е много изморително. Стремената дават възможност равновесението да бъде чрез краката, с най-уместните човешки мускули, и с максимален лост около маса центъра. Средният ездач на седло и стреме винаги е биел средния ездач без стреме, даже и със седло. Справка индианците и САЩ конницата; не може да се говори, че белите са били даже далечно равни по езда на индианците - а практически винаги са побеждавали в саблени боеве.

Горното навежда към разглеждане на ВИДОВЕТЕ схватки между ездачи. Конниците, където не е имало стремена (примерно индианците, като най-скорошен пример), първо не са били достатъчно много, и второ не са имали нужда от употреба на конното тяло като ударен инструмент. За такава употреба се иска плътно-движеща се конница, с ОБУЧЕНИ за целта коне. (Природният инстинкт на коня няма да му позволи да блъсне друг кон, а камо ли да мине между два срещуидващи! Справка дресажа на виенските коне, където минаването между срещуидващи коне е голямо постижение за конна фаланга. И още повече за сам кон!) В случая с примера за боеве между индианци и САЩ конница, индианските коне са били буквално разпертушинвани от конната фаланга на белите; обяснява индианското влечение към заобикаляния и въртения в кръг около белите.

Мисълта ми е, че модерният конен бой, с употреба на инерцията от конското тяло, е невъзможен без стреме! Иска специално обучени коне, това едно на ум. Но иска ездачи, които да не отхвърчат при сблъсъка между конете - или от отъркването им. Отделно анатомичните усложнения от дълго висене на краката, при дълги преходи. (Има ли пособие за превоз на седнал човек, в което краката да висят?)

В крайна сметка, никой не бяга от хубавото. В световната история няма конница, веднъж възприела отлепеното седло и стремената, да се върне обратно към гол гръб, или даже към виснали крака.