Interesni neshta za stremeto i sedloto posochihte, vapreki tova mi se struva che propusnahte najsashtestvenoto a imenno che pojavata na stremeto i sedloto v Evropa savpada s pojavata na tezhkata konnica i vposledstvie na ricarstvoto.

Pravilno otbeljazahte che predi tova konnicata makar i uvazhavana vinagi e bila spomagatelen tip vojska ( Rimskata Imperija) i ne zashtoto e bila podcenjavana a zashtoto vse oshte ne e bila dostatachno efektivna i izhoda na bitkite obiknoveno se e reshaval ot pehotata. Bez sedlo i streme konnikat e imal predimstvo edinstveno pri haotichen i razpiljan boj kogatop barzinata si e kazvala tezhkata duma. Pri zdrav i dobre organiziran boen stroj na pehotata obache konnikat e bil prakticheski neizpolzvaem i izkljuchitelno ujazvim. Edna chast ot prichinite za tova veche gi chuhme no ostava edna izkljuchitelno vazhna a imenno bronjata ili zashtitnoto vaorazhenie na konnika. I tuk stigame do vaprosa za lekata i tezhkata konnica. Kakav tip zashtitno vaorazhenie mozhe da si pozvoli edin konnik bez sedlo i streme? Vazmozhno li e edin konnik da nosi na garba si 20-30 kg vaorazhenie, da se zadarzhi za dalgo vreme na garba na konja i dori da vleze v srazhenie. Predpolagam che e vazmozhno (teoreticheski) no ochevidno ne e bilo osobeno efektivno inache Rimljanite koito sa imali dosta goljam opit v zashtitnoto obleklo njamashe da imat nikakvi problemi da sazdadat poddarzhat i izpolzvat tezhka konnica v svoite armii. Tova obache stava vazmozhno edva s razsprostranenieto na stremeto i ne sluchajno pojavata na tezhkata konnica se svarzva s Alanite Prabulgarite i Avarite. Drug e vaprosa che nashite istorici obiknoveno nabljagat na lekata konnica kato osnova na armijata po tova vreme no istinata e che efekta ot tezhkata konnica na Alanite Bulgarite i Avarite e bil tolkova porazitelen che Vizantiicite sa izpolzvali poslednite kato model za izgrazhdaneto na svojata konnica i izrichno posochvat che Bulgarite i Avarite bili celite pokriti s zheljazo kato s zheljazo bili pokriti ne samo konnicite no i prednicata na konete na blagorodnicite. S tova se postavja nachaloto na edna tendencija vav voennata istorija na srednovekovna evropa pri kojato tezhkoto vaorazhenie na konnicite neprekasnato se uvelichava dokato se stigne do dobre poznatite ni ricari pri koito se stiga dori do krajnosti. Vavazhdaneto na ognestrelnoto orazhie razbira se izcjalo promenja neshtata.

Едно време четях разни книги за Пуническите Войни. Та за една от причините за началните успехи на картагенците беше посочвана тяхната по-ефективна конница, която имала... стремена. Измежду другото, някои автори влизаха в подробности като специфични саблени удари, които могат да се нанесат само от ездач, приповдигнат на стреме. Дядо ми (баща на баща ми) е бил на Добруджанския Фронт през Първата Световна, в артилерията към Белия Ескадрон, който е бил конна формация. (Всъщност, употребата на бели коне, много видими от противника и отлични мишени, е изява на напечено тилно положение; свършили се другите коне, та от немай къде дай да ползваме белите... Самите войници на Белия Ескадрон при първа възможност са "превключвали" на не-бяли коне! Според мен това е голяма част от очарованието по Белия Ескадрон: бели коне от безизходица, но побеждаващи в бой.) Та от него съм чувал практически същите неща относно стремето, споменавани от Ариент. Разбира се, това са били ездачи нагиздени с паласки и размахващи карабини, които са значително по-тежки от сабя. (Също са размахвали и саби! Удивително е колко често българските войници са били без патрони! Също както румънците и руснаците! И трепаницата е била със щикове и саби, в основните спомени; все едно.)

Мисълта ми беше, че съм чел за римляните, видяли стремената от картагенците. После съм чел за варварите, видяли стремената от римляните. За липсата на римски стремена - това подтвържава ли се от историческите записи и археологията? Има ли в музей някъде български стремена от хунско време? Или даже от Аспарух? Или от Крум? Интересно ми е.

Някога някъде четох едно изданийце от рода на "Въоръжението на прабългарите" още със старите букви(издадено преди ВВВ) от един унгарец -проф. Геза Фехар (или Бехар, не помня точно) който надълго и нашироко подчертаваше родствените връзки между маджарите и прабългарите и (учудващо, като се има предвид, че е унгарец) неколкократно продчертаваше, че прабългарите научили маджарите, едва ли не, на всичко (не знам дали и дишането не бяха научили от там, а да, и името си уйгури - угри бяха научили от прабългарите). Та този унгарец изкара, че прабългарите и маджарите заедно завладели Европа (поради което, ако се появеше тук в клуба, веднага щях да го обявя за "прабългарист"). Той надълго и нашироко обсъждаше част по част конското и войнското снаряжение и цитираше унгарски археологически находки(даже имаше и рисунки), а когато стигнеше до съответните прабългарски компоненти, стандартната му фраза беше "няма открити, но като се има предвид, че прабългарите и маджарите ..... то прабългаския (съответен компонент: броня, седло, сабя, стреме) е същият". Едно от изключенията беше метален накрайник на кожена ножница за сабя, а другото - наконечници за стрели(и те май, според самия него, не бяха много сигурно прабългарски). Следващата му стандартна фраза изразяваше учудване, защо такъв многоброен и велик народ като прабългарите са оставили толкова малко археологически следи, а накрая завършваше оптимистично, че бъдещите археологически разкопки ще попълнят тая празнина. За стремената съм почти сигурен (чел съм това доста отдавна), че попаднаха в графата "бъдещи". Предполагам, че съвременните "прабългаристи" вече са запълнили празнината.

I az imah absoljutno sashtoto vpechatlenie ot Geza Feher no tova si ima mnogo prosto objasnenie. Kolkoto do "prazninata" - da tja naistina otdavna e zapalnena i e bila zapalnena do goljama stepen oshte po vremeto na samija Feher. Feher e bil edin ot pionerite na Prabulgarskite izsledvania v Bulgarija taka che konstatacijata mu e napalno normalna oshte poveche che Ungarskite arheologicheski pametnici koito toj sravnjava s Prabulgarskite sa bili ot dosta pokasna epoha a i sa bili po tova vreme dosta dobre proucheni za razlika ot Bulgarskite koito sa bili napraktika napalno neizvestni. Sega obache neshtata izglezhdat po savsem razlichen nachin i tova koeto Feher e predpolagal predi tolkova vreme veche e fakt. Prabulgarskata kultura prez VII-X vek e nesravnimo po-razvita ot Madzharskata kojato v tozi period ima tvarde nejasni harakteristiki. Vsichki sa chuvali za magna Hungaria ili Atelkuzu no tam njama nishto zabelezhitelno koeto da mozhe da se sravnjava s postizhenijata na dvete Bulgarii (Dunavska i Volzhka), Hazarskija Haganat i Kievska Rus. V sashtoto vreme trjabva da ti e jasno che prichinata poradi kojato Feher se opitva da izvezhda korenite na Ungarskata kultura ot Prabulgarite njama nishto obshto s visotata na Prabulgarskata kultura i fakta che tja hronologicheski predshestva Madzharskata. Kakto predpolagam ti e izvestno prez rannoto srednovekovie Ungarcite sa bili narichani Tjurki a Ungaria - Turkija. Dalgo vreme Ungarskite istorici sa bili ubedeni che Ungarcite po proizhod sa bili Tjurki i Tjurkoezichen narod. Dosta gruba greshka zashtoto se okazva che makar i Ungarcite da sa vkljuchvali i Tjurkoezichni elementi ( a spred njakoj sa bili napravo dvuezichni) te sa bili Ugrofinski narod koeto se dokazva kogato stava izvestno kolko mnogo shodni dumi ima v Ungarskia ezik i tozi na Sibirskite Ugri i drugite Ugrofinski narodi. Stava jasno che v osnovata si Ungarcite sa bili Ugrofini kam koito e imalo i Tjurkoezichni elementi koito obache sa bili vtorichni. Ottuk natatak osnovnata cel na Ungarskite istorici i lingvisti e da objasnjat tezi vtorichni Tjurkski elementi koeto po edna sluchajnost savpada s prvite hipotezi za vazmozhnia Hunski-Tjurkski-Altaiski proizhod na Prabulgarite koito v ochite na Gezer a i na vsichki sled nego sa bili idealnite kandidati za tazi Tjurkska zakvazka na Ungarcite. Feher e bil ubeden che Prabulgarite sa bili Tjurkski po proizhod narod i makar s nishto da ne e dokazal tezi svoi ubezhdenia se e opital da objasni Ungarskia problem na Prabulgarska pochva. Na vremeto tova e izglezhdalo mnogo ubeditelno zashtoto samoto ime Ungarci i Ungaria idva ne ot Madzharite a ot Ogurite ( Onogundurite?) koito sa bili po edin ili drug nachin svarzani s Bulgarite i sa vladeeli vsichki zemi mezhdu Dunavska i Volzhka Bulgarija, vkljuchitelno i tezi v koito se ustanovjavat i samite Madzhari. Predpolagam si chuval za legendata spored kojato Arpad (osnovatelja na Ungarskata dinastija) otkril kraj njakakva reka dvete dashteri na knjaz Dulo i se ozhenil za ednata ot tjah. Ot tam i idejata za Prabulgarskija proizhod na Arpadite. Zabravil sam obache detailite za tova njama da komentiram za koga i za kade tochno se otnasja tova. Moeto mnenie za teoriite na Feher e che te sa edna goljama butaforija taj kato Tjurkskite elementi sred Ungarcite i najveche Altaiskata leksika sa tvarde znachitelni za da se objasnjavat na Prabulgarska osnova. Prvo zashtoto Ungarcite a ne Bulgarite sa bili narichani Tjurki, vtoro zashtoto Ungarcite idvat v Evropa dosta pokasno i sa bili izlozheni na neposredstveno Tjurksko vlijanie mnogo po-prodalzhitelno ot Prabulgarite i ne na posledno mjasto poradi neznachitelnite Altaiski ezikovi elementi sred nas - savremennite Dunavski Bulgari. Trudno mozhe da se argumentira teorija spored kojato Prabulgarite sa dali na Ungarcite neshto koeto samite te ne sa pritezhavali ili kazano po-prost nachin mozhe li da se prieme che Prabulgarite sa navodnili Ungarskija ezik s Altaiska lexika pri lipsata na takava v savremennija Bulgarski ezik? Verojatnostta za tova e blizka do kragla nula. Osven che e nedokazuema tazi teorija izglezhda i najmeko kazano stranna na fona na koncepcijata za "malobrojnostta" na Prabulgarite. Ako tja se prieme za vjarna kakvo izliza? Izlizat dva absurda - prvo che Prabulgarite (Tjurki?) ne sa bili malobrojni a tochno obratnoto - dosta mnogobrojni za da okazhat takova vlijanie na sasednite im Madzhari. Drugija absurd e che tezi mnogobrojni Tjurkoezichni Prabulgari koj znae zashto sa propusnali da okazhat takova vlijanie varhu sobstvenija si narod. Izliza najnakraja che ne nie Bulgarite ami Ungarcite sa najpreki potomci na Prabulgarite. Na tazi zle prikrita glupost za sazhalenie se varzaha pokolenija Bulgarski istorici i ezikovedi koito i dosega tarsjat Prabulgarski ezikovi i vsjakakvi drugi sledi sred vseki edin blizak ili dalechen narod ......s izkljuchenie na .... Bulgarskija. Stigna se dori dotam veche suljo i puljo da pretendira za Prabulgarskoto nasledstvo a redica "Prabulgaristi - Hunisti - Tataristi" vmesto da se usetjat na kade tragvat rabotite ubedeno tvardjat che Malkarite V kavkaz i Tatarite na Volga sa edva li ne chisti Prabulgari i nashi preki rodnini. Tolkova za Feher

Po arheologicheskite vaprosi za bronja sedlo sabja streme. Prabulgarskite nahodki sa dalech postari ot Ungarskite i tvarde mnogobrojni. V Prabulgarskite nekropoli i pogrebalni kompleksi sa otkriti edni ot prvite i najstari sabi i stremena v Evropa. Stremenata pridobivat shiroko razsporstarnenie v Evropa edva prez VIII vek - eto i komentara na Rashev:

"Prez vtorata polovina na VIIv , v rezultat na novata politicheska situacija, svarzana s razpadaneto na Velika Bulgarija i sazdavaneto na Hazarskija Haganat, Bulgarskite plemena sa bili podlozheni na pregrupirane i promjana na dotogavashnija nachin na zhivot. V rezultat ot tjahnata migracija evropeiskata step bukvalno e bila raztarsena ot promeni. V Avarskija Haganat se pojavjava grupata pametnici Ozora-Totipusta, svarzana s pojavata na nov tip orazhie - sabja i na streme s prav stapalnik. V podneprovieto na teritorijata na Penkovskata i Kolochinskata kulturi se ukrivat "Antskite" sakrovishta ot I grupa. Na Dolen Dunav se sazdava kulturata na Ito Bulgarsko Tzarstvo, v priazovieto - Saltovo-Majackata kultura. V povolzhieto prestava da sashtestvuva Imenkovskata kultura, pojavavat se pametnici ot Novinkovski tip. Podobni promeni zasjagat i rajoni v goristata oblast na Iztochna Evropa. "

Taj kato beshe projaven interes specialno kam stremenata - da te sa bili tipichni za Bulgarite oshte povremeto na Asparuh i porano. Tova koeto prochetoh vchera e che v Pereshtepinskoto sakrovishte na Kubrat ima srebarno streme, v tova ot Voznesenka (za koeto se predpolaga che e svarzano s pogrebenieto na Asparuh) ima zlatno streme i mnogo drugi. Madarskija konnik sashto e sas streme. Izobshto stremena i sabi da iskate. Parvite i najstarite. Tozi taka narechen zlaten mech na kubrat kojto vsichki ste vizhdali po sashtestvo e ednostranno natochena sabja kojato samo kam varha e dvuostra. Naistina unikalna i bez paralel v Evropa, verojatno tochno za tazi i unikalnost vapreki che sabite oshte ne sa bili poznati na Zapad njakoi arheolozi reshiha pokraj drugite raboti i neja da ja objavjat za Vizantiiska izrabotka i dar ot Imperatora za Kubrat, patricija na Romania.

Нямаше да дочета това книжле от Feher до край, ако не бях любопитен да разбера докъде ще стигне в наглостта си да прелива от пусто в празно. Сега си давам сметка, като го сравня с някои български историци, че е много коректен. Където нещо в подкрепа на хипотезата му липсваше, не се притесняваше, и кратко и ясно декларираше съответната липса. Да, съгласен съм с пространните ти разсъждения защо Feher създава тези творения но мисля, че пропускаш най-важната причина. По това време се очаква и България и Унгария да воюват в бъдещата ВВВ на страната на Германия евентуално срещу СССР. И това е само малка част от съответната идеологическа "артилерийска" подготовка. За съжаление не притежавам вече това книжле и не мога да го коментирам подробно.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Po princip si prav, sravni s Gtoskata teorija za proizhoda na Hrvatite kojato stava osobeno populjarna tochno po tova vreme no Zashto da se ochakva che shte se vojuva sreshtu SSSR???? Naprotiv SSSR i IIIia Raih vlizat vav II svetovna vojna kato sajuznici i si podeljat Polsha. Teoriite na Feher njamat nikakva antislavjanska nasochenost a takava im e pripisana vposledstvie (sled 1944) kogato izsledvaniata na Prabulgarskata kultura stavat meko kazano problematichni. Feher e na praktika pod zabrana i biva reabilitiran edva prez 80te vav vrazka s patriotichnite nastroenija okolo chestvaneto na 1300 godini Bulgaria toest kogato Prabulgarite otnovo stavat na moda. Makar i interpretaciite na Feher da podlezhat na seriozna kritika toj ima neposredstveni arheologicheski nabljudenia i negovite knigi sa naistina cenni, pone ot gledna tochka na informacijata. Az mislja che go imam njakade tova negovoto knizhle no ne sam chel cjaloto zashtoto mi se stori dosta primitivno i kato analiz i kato zakljuchenia. Vapreki tova v mnogo otnoshenia prevazhozhda povecheto ot savremennite Bulgarski avtori.

Не ми се иска, а и не мога да го направя добре, да правя анализ на предвоенната обстановка в Европа или отношенията Германия СССР, но трябва да се споменат няколко отлики между двете, въпреки паралелите, които съществуват между тях, или им се приписват днес. СССР и неговата система възникват въпреки активната европейска идеологическа и военна съпротива на европейските страни, докато Хитлер устройва нацистка Германия с мълчаливото съгласие и активната икономическа подкрепа на същите. Като се има предвид агресивността на двете формации, а и на хилядолетната традиция на противопоставяне на славяни и германци на всички умни хора от онова време е било ясно, че те ще влязат в кофликт, независимо от обстановката, независимо от договорите. Ако не го е направил Хитлер е щял да го направи Сталин (нямам предвид драсканиците на Виктор Суворов). Ако Чърчил е допуснал Хитлер да се напасе с територии и индустрии, на Сталин му е била ясна целта за това. И ако Германия активно, години наред, е изграждала общ Източно Европески фронт (България, Румъния, Унгария) под благосклонния поглед на Англия, то и СССР се опитвал да прави същото но не толкова успешно или безуспешно(ултиматума за Чехия или Молотов в България). Верно, че за около две години (не съм сигурен) "двата остри камъка" са съюзници, през което време разделят Полша, но на всички е ясно, че те брашно няма да смелят. Въпрос на гледна точка е кога започва войната. Според руснаците на 22 юни, според Англия и Полша през Септември, а някои други народи биха посочили други дати.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Здравейте,

Учудвам се, че докато бях в командировка, дискусията е напреднала в много позитивна и коректна посока. Мненията, наистина изглеждат доста научно.
Казаното от Добрин за проф. Геза Фехер е вярно в огромната си част. Професорът наистина е един от първите е най-заслужили изследователи на прабългарите - коректен и добронамерен към България, която не му се е отплатила със същото. Някои от хипотезите му са се потвърдили, други не са. Това се дължи на развитието на науката и той сигурно би се радвал, че поставените от него въпроси са намерили разрешение, дори и да опровергават неговите хипотези. Тук ми прави впечатление друго - всеки народ, при изграждането на своята държавност, неизменно стига пред дилемата, че за съседите си е доста див и те не искат да го приемат - защото е непознат и следователно представлява заплаха. Затова, всеки народ се стреми да свърже потеклото си с някоя голяма и силна предшествеща го култура, позната за съседите и всяваща респект у тях. Това духовно родство ч
есто се базира на близки или по-далечни кръвни връзки, но те не са задължителни. Древните елини, в началото са се отъждествявали с Микенската култура; Древните римляни - с троянците на Еней; Партите - сдревните перси; Прабългарите - със западните хуни; Маджарите, с прабългарите. Това е нещо толкова нормално, както пришълецът в едно село, да търси или дори да измисли родство с някого, за да го приемат в селото и да го поздравяват. В древността и в средните векове, такова родство се е търсело на династичното поле - важно е основателят или владетелят да принадлежи към познатата култура и приемането се простира и върху неговите хора. Сета - родството се търси на основата на някакво етническо или културно сходство. Така е при Фехер, но той правилно е уловил неистовия стремеж на ранните маджари към еманципация в Европа, чрез отъждествяването с познатите и покръстени българи - една от свръхсилите в Европа по онова време и просто се е опитал да го обясни с модерните за 20 век средства. Изобщо, смятам че четенето на проф. Фехер е полезно, не защото той е прав във всичките си предположения, а защото правилно очертава ролята на прабългарите като културен еталон, не само за всички славянски народи, но и за степните пришълци, борещи се за интеграция в тогавашната Европейска общност, чрез отъждествяването си с културните и могъщи тогава българи. Стремеж, който е оставил дълбоки следи и у съвременния унгарец, който ни чувства много по-близки, отколкото ние него. Този стремеж можем да използваме и днес, та духовните ни роднини да ни поиздърпат към ЕС, както синът, дори и осиновен, трябва да помогне на бащата.
Сега за конницата:
Тежка конница или опити за такава е имало и в анвтичността. Тогавашните катафрактарии, обаче не са били особено ефективни за пробив, защото не са можели да нанесат прав удар с пика и да изместят противника, преди коня да влезе в обсега на оръжието му. При това, броните са били много скъпи и са си ги позволявали само висши офицери или много богати доброволци. Те са воювали обградени от лековъоръжени придружители и бронята просто ги е правела доста по-защитени от удари. Без стремена, разбира се, те са яздели доста по-непохватно. Описаният удар с копие, държано с две ръце е по-силен, но се изпълнява толкова трудно, че прилагането му от отделен боец се е фиксирало в хрониките. С появата на стремето в Европа, се е зародила и истинската тежка конница за пробив. Вярно е, че появата на стремето съвпада с появата на прабългарите, но не може категорично да се твърди, че само те са го внесли. Почти по същото време идват и аварите, Византия е в непрекъснате войни с Персия, арабите, контактува активно със степните народи, а всички те вече използват стремена. Може обаче да се твърди че българите са използвали стремена още преди идването си в Европа и вече са притежавали най-модерната за онова време тежка конница. Тя не е била многобройна, защото е струвала много скъпо. Също както днес, не може цялата армия да се състои от танкове, така и тогава тежки конници е имало малко и те са пазени само за пробив. Така е било и в средните векове. Рицарите са били малко и са служили като офицери. Тактическите единици в Западна Европа - "копие" и "знаме" означават един тежко въоръжен рицар, с неговите оръженосци и слуги - от 5-6 до 40-50 човека, предимно конници, но понякога придружавани и от пеши стрелци т.е, дори в разцвена на рицарството тежката конница е не повече от 10 на сто от въоръжените сили, защото е много скъпа и ако всеки войник се снаряжи като рицар, благородничеството ще изчезне като привилегировано военно съсловие. Впрочем, след 15 век е станало точно това - богатите граждани са се обковали в броня, металургията е напреднала, броните са станали много по-леки, по-здрави и по-евтини. Това е е... мамата на рицарството, защото тежката бронирана конница е останала, но вече се е комплектовала от всички, които са имали брони. Всъщност, заблудата, че огнестрелното оръжие е изместило рицарските доспехи принадлежи на 20 век. Просто металургията се е усъвършенствала гака, че леките стоманени плочи са станали по-здрави от тежките турнирни доспехи на предното столение и конникът е изглеждал много повече като човек, само с 20тина кила стомана на гърба си, вместо с предишните до 45. Да не забравяме, че и Кромуел и Петър Велики са воювали изцяло обковани в броня (вижте портретите им), която при това е била непробиваема за тогавашните гладкоцевни и несъвършени мускети.
Послидното използване на бронираната конница в бой е през 1870 година, в битката при Седан, при опита за пробив на маршал Мак Махон, а на маневри - през 1908 година на големите френски маневри, където в състава на всяка конна дивизия има по една бригада кирасири в кираси, която всяка от страните се стреми до докара като кристален съд до позиция за масова конна атака за пробив на противниковия боен ред (по данни на руския представител на маневрите ген. Головин).
Интересува ме написаното за белия ескадрон.
Предлагам да открием тема за българската конница и нейните действия във войните на 19 и 20 век. Тази тема е много славна, а и го дължим на предците си - офицери, подофицери и войници от конницата и конната артилерия, които са записали най-големите победи на конница в цялата история на Първата световна война (по световни данни на фелдмаршал Макензен, ген. Каледин, ген. фон Заремба и др).

Бъдете живи и здрави.

С удоволствие бих прочел нещо на тема "конница" и то не само българска. Честно казано "най-новата българска история от последните 100-тина години" ми е неприятна с безкрайните лутания, увъртания, грешни ходове, користни пропаганди, преврати и пропиляване на военните победи заради продажни политици. Имам някакаква "книжна" представа за конницата през хилядоленията, дотлкова, доколкото промените в нея бележат новите етапи в развитието на обществата. За българската конница не знам нищо, освен че през 30-те години конните полкове са преформирани в танкови. Вероятно това е станало по примера на Германия, защото сме изпреварили Полша и СССР с тази реформа. Доколкото знам поляците посрещат танковите армии на Хитлер на коне и след командата "саби вън" се опитват да "секат" танковете. СССР май е избегнал това (заради полския пример - умните хора се учат от грешките на другите, макар и със закъснение) но, доколкото си спомням, там поддръжниците на "танковите армии" е трябвало да кръстят един опитен образец танк(КВ) на Климент Ворошилов - най-ярастния поддържник на конните армии, за да успеят да наложат прослушване на становището си. Мъжете на рода ми (и аз включително) са попадали в артилерията, поради което не съм слушал разкази на дядовците за българската конница.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Редактирано от Arient на 19.11.01 18:10.

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ
УПРАВЛЕНИЕТО НА
07.1999 г

КАН КРУМ (803-814) И КАН ОМУРТАГ (814-831)

Проф. Геза Фехер “Ролята и културата на
прабългарите” София, 1939 г.
ЩЕ ГОВОРЯ ЗА ЕДИН МНОГО ИНТЕРЕСЕН И С
ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ НАРОД, КОЙТО ПРЕЦЕНЕН
ДОРИ И СЪС СВЕТОВНО-ИСТОРИЧЕСКО МЕРИЛО Е
ИГРАЛ ОГРОМНА РОЛЯ.
ВАЖЕН Е ТОЗИ НАРОД, ЗАЩОТО Е ОРГАНИЗИРАЛ В
НАЦИОНАЛНА ЕДИНИЦА НЕОРГАНИЗИРАНИТЕ И
ЗАТОВА ПОСТОЯННО ИЗЛОЖЕНИ НА ВАРВАРСКИ
НАПАДЕНИЯ СЛАВЯНСКИ МАСИ В ИЗТОЧНИЯ И
СРЕДНИЯ БАЛКАН И Е СЪЗДАЛ ВЪВ
ВОДОВЪРТЕЖА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
ЕДНА ТРАЙНА, СЪЩЕСТВУВАЩА И ДО ДНЕС
ДЪРЖАВА. ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА
ОРГАНИЗИРАЛИ БЪЛГАРО-СЛАВЯНСКИТЕ
ПЛЕМЕНА В ЕДНА НАЦИЯ, В КОЯТО ДРЕВНИЯТ
БЪЛГАРСКИ ДУХ И КУЛТУРА СА ОСТАНАЛИ
ПОДКВАСА ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА …


В 809 година кан КРУМ превзема София, а скоро в ръцете на българите падат Ниш и Белград. След овладяването на София - сърцето на Балканския полуостров, БЪЛГАРИЯ, става важен фактор и за живота на Европа. Най-важната част на големия търговски път на полуострова, който води от Изток към Запад, попада в български ръце. Като започва от българо-византийската граница, той минава през градовете София, Ниш, Белград, а оттам покрай Дунав и по-нататък всe през български владения. Следователно стоките на византийската търговия за Север и Запад трябвало вече да бъдат пренасяни главно през българска територия. Това отредило на българската държава значителна роля в световната търговия. Тя става една важна страна за транзит и започва да получава мито от всички изнасяни на север византийски стоки.
Последното дава на България, в сравнение с по-раншни времена, доходи до нечувани дотогава размери. А освен това, скоро след завладяването на македонските области, и другият важен път Солун-Ниш попада също в ръцете на българите. Българите, освен че получили територии, през които минават много важни търговски пътища, сдобили се в тези нови северни владения и с такива богатства, които имали голямо значение и в световно-търговско отношение. Сигурно е, че в IХ в. те започнали да експлоатират занемарените солници при река Марош. Това показва и фактът, установен от изследванията на Мелих, че около тези солници се срещат древнo български местни имена. Използването на солниците при Торда маджарите наследили от българите, което се доказва от обстоятелството, че чуваме за тия солници още в началото на историята на маджарската държава. И така ние виждаме, че БЪЛГАРИЯ от началото на IX в. става важна страна и за Западна Европа. През нейна територия минава големият търговски път и тя притежава богатите солници на Трансилвания.
Политиката на българските канове отговаря напълно на новата ситуация. Кан КРУМ, когото историците обичат да характеризират само като страшен пълководец, не иска нищо друго от Византия, освен да я принуди да приеме един изгоден за БЪЛГАРИЯ търговски договор и да фиксира българо-византийските граници. Крумовият син - кан ОМУРТАГ сключва мир въз основа на старото положение, веднага когато византийците били готови да приемат поменатия договор. Оттогава пък той не иска нищо повече от Византия, а цялата си активност насочва към Запад. Новите владения действително заслужавали ОМУРТАГ да измени насоката на външната политика на прадедите си.
Новото положение изисквало нова насока на политиката. Българският владетел вече се стреми не към военна слава, а единствено към организиране на страната си. Вместо да води войни, той праща постоянно своите дипломати при византийците, както и при франките, за да осигури и фиксира границите на държавата си. Впоследствие, когато великият ОМУРТАГ чрез договора чувства себе си защитен откъм Византия, отправя погледа си изключително на север. Тук са новите територии, които той трябва да организира; тук е богатството, което има толкова голяма важност за БЪЛГАРИЯ. Само в условия на спокойствие и мир е могло да се разчита на големи доходи. Колонизацията на Севера се почва с голям мащаб. Скоро и франките трябвало да разберат, че е необходимо да бъдат в добри отношения с българите и да сключат мирен договор. Границата на БЪЛГАРИЯ тук минава по Дунав, стига над град Пещ и оттам взема посока към североизток. Така българите имали общи граници с франките и моравците.
Българите основали в IX в. градове в източно-маджарско, между които и град Пещ, който е най-доброто място за преминаване на Дунав. Градът става най-важен пункт за търговията на българите с франкските области на запад от Дунав. ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ СТАВА СИЛА, ЗА КОЯТО ТРЯБВАЛО ДА ДЪРЖИ СМЕТКА И ЗАПАДНИЯТ СВЯТ. ТОВА Е ИМПЕРИЯ, КОЯТО РАЗПОЛОЖЕНА МЕЖДУ ВИЗАНТИЯ И ФРАНКИЯ, ИГРАЕ ЗНАЧИТЕЛНА РОЛЯ В ЕВРОПА.
Огромните доходи дават възможност на владетеля от тази епоха - кан ОМУРТАГ - да развие съответстваща на новото положение на държавата строителна дейност. Големите постройки на българите от Плиска, Мадара и Преслав произхождат тъкмо от тази епоха, когато материалните възможности дошли на помощ на способностите на българския народ. НИЩО НЕ ГОВОРИ ПО-ЯСНО ЗА КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ, ОТКОЛКОТО ТАЗИ СТРОИТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА КАН ОМУРТАГ, КОЯТО БЕЗ СЪМНЕНИЕ НЕ Е НАДМИНАТА ОТ СТРОЕЖИТЕ НА ДВЕТЕ СЪСЕДНИ ВЕЛИКИ СИЛИ ОТ ОНАЗИ ЕПОХА. … Фактът, че грамадни постройки-комплекси от едно и също време са намерени в три древно-български центрове показва, че това не са жилища на главатарите на една едва до преди сто години номадска разбойническа орда, както обичат да си представят древните българи, а крепости и палати на един уседнал народ, който имал земеделие и развито скотовъдство. Не може, естествено, да се приеме също, че тези паметници не отразяват културното равнище на един народ, а са случайни останки от дейността на амбициозни владетели, които са издигали насилствено тези неотговарящи на древно-българските условия строежи. Действително от два и половина века аварско владичество нямаме нито един каменен паметник, а колко много има останали от древните българи! И да биха били построени палатите на ОМУРТАГ отчужди майстори, пак биха ни доказали, че българският кан в началото на IX век е чувствал като нещо необходимо каменните сгради. От това пък следва несъмнено, че неговият народ е бил вече поне от няколко столетия насам уседнал народ. Може ли да се смята за номадска орда един народ, който изготвя строителни материали и строи здания? Още повече, че при тези мощни здания се намират и водопроводи със знаци, които впрочем са също работа на българска ръка. Може ли да се мисли, че номадите в продължение на един век се превръщат в майстори-строители? Също системата и планът на древно-българските Това показва естествено, че древните българи идват от източното си отечество с познание и опитност в архитектурата. Също и тяхната скулптура показва, че са стояли на високо културно равнище. Характерно за това творчество е монументалността. Това се изразява в монументалните строежи на българските владетели, но също и в изрязания в скалите релеф, МАДАРСКИ КОННИК, с който един български кан увековечава паметта на баща си. На тази монументалност съответства и друг израз на историческото чувство на древните българи, което изисквало да бъде предадена писмено деятелността на кановете, на предшествениците и на верните им хора. Тяхното историческо съзнание, въплътено в идеята, че традицията - важната основа на всяка държава - трябва да бъде запазена, е предизвикало съграждането на тези паметници, в които кановете на една вече установена държава, мислейки за бъдещето, искат да съобщят на идните поколения за деятелността на прадедите си.



E kakvo shte kazhesh? Za men e ochevidno che Geza Feher ne e bil zabranen sled 1944 za antislavjanska ( Antisavetska ili progermanska) propaganda (takava prosto lipsva v negovite knigi i nikoga ne e imalo) a zashtoto negovite vizhdania kakto i tezi na Bogdan Filov po istoricheskite vaprosi podkrepeni s arheologicheskata im deinost sa bili nesavmestimi s tezite na "nomadsko-razboinicheskata shkola" za kojato vzaimootnoshenijata mezhdu "Ordata" Bulgari i Slavjanskite Moreta sa mozheli da namerjat objasnenie edinstveno kato njakakva sluchajna i spontanna simbioza mezdu nomadite-zhivostnovadi i razvitite zemedelci koito se tarpeli vzaimno zashtoto ne si precheli, demek lipsvala vzaimna konkurencija poradi fundamentalno razlichnija poimak i obshtia vrag ( Vizantija). Tezi hitri ulovki za "estestvenoto" slivane na skotovadnoto ( Prabulgarsko) i zemedelskoto (Slavjansko) nachalo i do den dneshen prodalzhavat da vladejat umovete na pokolenija Bulgarski istorici i ljubiteli vapreki savsem ochebijnoto razminavane s istoricheskite fakti i arheologicheskite realnosti. Taka che ot gledna tochka na nomadsko-razbojnicheskata shkola kojato makar i vazniknala oshte v nachaloto na veka se razvihri osobeno edva pri "diktaturata na proletariata" Geza Feher trjabva ili da se priznae ili da se zabrani. Treta vazmozhnost prosto lipsva. I drugarite sa napravili pravilnija izbor no sa zabravili che zabranenija plod e najsladak