Литературен конкурс Таласъмия 2007 / Фен клубове / Фантастика

Ами хубаво е да се поучиш от нея тогава, защото наистина губиш спора.
Робинчо каквото и аналогии а евлията да намира, е доста по-близо до истината от теб.
И ще ти кажа защо.
Защото митологията не е математика нито история. Народните предания са творчество, възникнало и непрекъснато обогатявано с поколенията.
Виждал ли си например, как две деца разказват една и съща приказка? Няма да намериш две, които да я разкажат еднакво дума по дума. Когато става дума за народно творчество, то всеки, който е взел участие, добавя нещо в общата картина. Една история, персонаж, сюжет тръгват от едно място и след 20 поколения са се трансформирали в 20 персонажа и 30 сюжета.
Езикът с времето се променя, хората се променят, вярванията им се променят, обичаите им се променят. Не коренно и без да се променя смисъла, който се влага в обичая, но подробностите покрай изпълнението му определено търпят промени.
Някои учен може да е изследвал народното творчество в един статичен момент от историята, но така той добива представа единствено как стоят нещата в този конкретен момент. Народното творчество не е статично. Нито езикът е статичен.
Ако една баба разказва на непослушното си внуче приказка, с която иска да му покаже, как ако не слуша, Торбалан ще дойде да го отвлече, тя може да включи този момент в средата на приказката, без тази приказка да е съществувала в този вид до този момент. И никой няма да я съди за нарушение, понеже точно това е начина, по който се създават приказките.
Друга баба с повече въображение може да измисли приказка с главен герой своето внуче. И такава може да не е имало преди това, но да започне да я има от този момент.
И нея няма да я санкционират.
Трета баба може да събере няколко приказки и да направи нова. Без да плаща глоба за това.

Защото за народното творчество е характерно едно основно нещо - да се ражда от въображението на народа.
Нашият народ не е приключил съществуването си, така че няма защо да си 'мумифицираме' народното творчество в някакъв отминал момент и да спираме със закон развитието му.
Ако авлията стане толкова популярна, че да бъде българският 'хобит', това би било само в наша полза.

Та затова Робин е по-близо до истината от теб. Понеже в народното творчество е напълно допустимо да се стигне до компилация от няколко персонажа и на базата им да се изгради нов.
Виж Крали Марко от къде е тръгнал и къде е стигнал.
Да не говорим пък за лингвистичната страна на нещата, където в едни краища на България еднакви понятия се обозначават с различни думи, както и еднакви думи могат да значат различни неща. Да не говорим пък за най-разпространеният случай - леки фонетични изменения. Да се хващаш за буква при това положение е просто... некомпетентно.