|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
Тема
|
ПАК мангалщина(дигане на стари теми)дей' Иринка?
|
|
Автор |
irini () |
Публикувано | 29.08.10 03:42 |
|
Тръгваме към България с автомобил, веднага след семейната ваканция и след натоварена семейна дискусия, че все пак, някой ден , трябва да отида там, защото трябва да си оправя личната карта, която е с изтекъл срок, да уредя някои висящи въпроси относно наследството ми там, да платя някои висящи задължения към кого друг освен ТОПЛОФИКАЦИЯ и т.н....
Настроението е прекрасно. Приготвила съм от в къщи студени напитки за мен и половинката за първата част от пътуването. От Атина до Солун са 500 километра - след три часа сме там. Пазаруваме в супермаркет неща за България - предполага се, че там все още ги няма. Отбивам се и до Джамбо за играчки на племенниците и децата на приятели. Двеста километра до границата ги минаваме за няма и час и половина, заедно с отбиването до зарзаватчийницата на Аспропиргос за да взамем домати, краставици и дини...
Минаваме границата съвсем безпроблемно - даже не си показваме личните карти. Само на пункта за български винетки ни спират - петте евро са си пет евро, дето трябва да си платим.
И после - тръгва мъчението. От Кулата до София са 179 километра. Точно 3 часа и 25 минути..... Ограничения, ограничения, ченге, ограничение, ченге, ограничение, ченге......... От Атина до границата ни трябваха четири часа и половина - 700 километра, а от Кулата до София 179 километра ни трябваха 3 часа и 30 минути. Там, където пътят беше нов и с две или три ивици за движение, имаше някакви невероятни табелки за ограничение на скоростта 60 или 80 километра в час.... Невероятно , но факт... Въобще да не коментирам водачите на МПС от вид Москвич и Лада, които се движат по пътното платно на международен път с 40 километра в час и не отбиват в дясно та другите водачи на МПС, които могат да развият по-голяма скорост, да ги изпреварят, просто защото .... пътищата са техни!
Пристигаме в София. Какво по-естествено от това, да се отбием първо за ядене в любимата ни софийска кръчма, дето предлага любимите на съпруга ми чужденец - КЕБАПЧЕТА!!!! Сервират ни някакви полунедопечени полуфабрикати заедно със салата, приготвена преди три дни. Сметката е като в гръцко заведение с жива музика.
Опитвам се да успокоя нещата и да не допусна мъжът ми да вдигне скандал на собственика на заведението. Успокоявам го някак, че са му сервирали топла бира, а на мен една кока кола дето на вкус не прилича на кока кола и двамата се упътваме към българския ни дом. Входът на блока е като гробница. Няма ламби. По-късно, приятелката ми, жителка на същия блок, ще ми обясни, че никой не иска да даде нито стотинка за общия вход.
За щастие, у дома е както трябва - приятелката ми се е погрижила да е чисто и проветрено. Поемаме дъх. Даже ни е оставила сладки на кухненската маса.
Тичам до моята приятелка, тя е единственото, което искам да видя. Тя си е същата, моята приятелка, с която сме делили всичко, от залъка хляб, до новата и рокля, която сме обличали наред за да впечатлим първите ни любови... Тя не се е променила, за щастие. Все си е същата - едно лъчезарно същество, което е част от мен.
На следващия ден: посещения по роднини. Някои са ми любими, други са ми симпатични, трети - трябва да посетя по задължение. Мъжът ми накрая се движи като въртолет от ракиите, които е изпил по задължение. Денят завършва с вечеря в приличен нов ресторант, препоръчан от роднини и с напитка в заведението на мода на нашия квартал. То е на ниво. Мохитото е мохито наистина. Значи, съществуват и истински заведения на българска земя!-радвам се и го натяквам на половинката, стремейки се да защитя българската увеселителна индустрия.
Следващият ден е изпълнен с .... държавни институции. Намирам се пред банката, дето трябва да си платя таксата за личния паспорт, десет минути преди да е влязъл персоналът. Поканват ме вътре да почакам, за да не се простудя, понеже съм забравила, че и през лятото в България е студено призори и съм с леки дрешки. За пет минути съм приклучила. Следва участъкът. За щастие, с леля ми сме първите на опашката. Подпълвам бързо бланката, снимат ме и сме готови. Лелчето ще ми вземе личната карта, когато дойде време - няма да мисля и за това. Следват сметките. Уведомяват ме, че все още не са излезли уравнителните, но дължа около 200 евро за нещо, което не съм използвала.... Подготвена съм - нали и миналата година ги плащах, знам си.... Следват годишните пълномощни, дето трябва да дам на всички, дето ми движат нещата в България.... Там се заапича историята... Два часа обикаляме, за да намерим нотариус, дето не е във ваканция. Накрая го откриваме и ни свършва работа за половин час. Много са експедитивни.... На края на деня единственото, което искам е да се свра в едно легло и нищо друго. Но продължаваме обиколката по роднини, така трябва, всички ни чакат.... Накрая се добирам до дома на моята приятелка, след като съм сложила половинката за сън. Оставам с нея до 2 или 3 нощес.-... И когато си тръгвам, не искам да си тръгна.... Така ми е добре, не се чувствам даже уморена, искам да си приказваме, ако е възможно, вечно.....Единствено с нея аз съм напълно аз, мога да споделя всичко и да не го чуя утре зад гърба ми, мога да поплача, мога да не се тревожа за нищо.
Тръгваме си от България. Моята приятелка е единствената, която ще ми липсва.
И си давам сметка, че родина е там, където е семейството ти и приятелите ти. Ако можех да пренеса само приятелката ми там, където живея.... Но не мога и някак така ще си остана с два дома и с две родини.... А вие, изпитвали ли сте го това?
Редактирано от MитpeШoпa на 05.03.11 21:27.
| |
Тема
|
Re: Доклад от България - глава 50-та или 60-та
[re: irini]
|
|
Автор |
SoCal (непознат
) |
Публикувано | 29.08.10 06:07 |
|
Хубаво написано. Много хубаво! Моите комплименти!
| |
|
Ирини, много увлекателно разказваш
Да ти е жива и здрава приятелката, която се е погрижила да е уютно и приятно в дома ви. А това Мъжът ми накрая се движи като въртолет от ракиите, които е изпил по задължение. ме разсмя заради "задължителната" част. Толкова познато, но не с пиене, а с хапване. Добре, че моят мъж не е злояд и харесва българска кухня, защото и на него не му се разминават такива задължителни хапвания на баници, сладки, кексове и какво ли още не след такъв тур ми казва: "Май няма да вечерям днес."
И си давам сметка, че родина е там, където е семейството ти и приятелите ти. За мен България винаги ще си остане моята родина, там съм родена, израснала, имам и хубави спомени наред с лошите. Моето минало. Настоящето и бъдещето ми са там, където е мъжът ми. Там е и моят дом. Почти всичките ми приятели от България се разпиляха по чужбина, късмет е ако се засечем в България лятото.
Do what works or do what's right?
| |
|
Има един участък в Гърция. Точно преди границата - магистрала като слънце. Ограничение - 50 км. Около 30 - 40 км. Разбира се, аз като съвестен чуждестранен шофьор - пердашех точно с 50 км/час - гърците ме прескачаха все едно съм спрял.
Е - това беше преди 2 години. Може би вече е магистрала.
Между другото - хубаво спомена нашите винетки, ама можеше да споменеш и таксите по гръцките магистрали. 5 евро си се събират перфектно от Атина до границата.
Можеше да споменеш и разликите в цените на горивото.
Bеer? Mоre?
| |
Тема
|
Re: Доклад от България - глава 50-та или 60-та
[re: irini]
|
|
Автор |
Фиш (Емарципанена) |
Публикувано | 29.08.10 22:33 |
|
Ирини, целувки
Само си отговори на въпроса от колко години Гърция е член на ЕС и от кога има магистрали? По памет Гърция е член от '80-та, а магистралите ги построиха за олимпиадата 2004-та. Грубо пресметнато 20 години. Да не говорим за парите, които са се дали на една от най-бедните държави по онова време, редом с Португалия при наличие на толкова развито корабоплаване и туризъм?
Тъжното е, че пътъя до Малко Търново е състояние да ти изкара камъните от бъбреците, а от Дерекьой започва нов 3-лентов път. Е, там няма европари.
Да живеят приятелствата от детството!
| |
Тема
|
Re: Доклад от България - глава 50-та или 60-та
[re: irini]
|
|
Автор |
KakMapa (живот си кара) |
Публикувано | 30.08.10 01:49 |
|
много ми хареса как си описала приятелката- много мило. :)
точно вчера си говорих с приятелки, че въпреки че много български неща са ми страшно мили и искам да ги запазя и предам, ако родителите ми (най-близките ми хора) не бяха в бг, нямаше да си ходя всяка година...
_______
| |
|
Това сякаш аз съм го писала!Единствената разлика е, че аз всяка!!! година се обяснявам и извинявам на приятелите защо не мога да съм с тях в Коста Рика, Бразилия, Аляска(Брррр)..., а пазя съпоценната ваканция, за да гостувам на мама и тати.
Редактирано от Dolce De Leche на 31.08.10 06:13.
| |
|
а пазя съпоценната ваканция, за да гостувам на мама и тати.
........................
Интересно мие, споделяш ли мнението на Димо от съседната тема?
Tolerance is the virtue of men who no longer believe in anything.
| |
|
мъка. на мен засега компромисното ми решение е да минавам някъде из европата на път за българия- виждам и друго място за 4-5-6 дни. с един билет :)
_______
| |
|
Така практикувах преди години. Много е удобно. Сега ми се ходи по-далече, но е прекалено щураво, дори и за мен, да гостувам в България минавайки пътьом през Бразилия.
Уф, тази Бразилия още не мога да я прежаля.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
|
|