А има ли човек, който да не харесва Яворов?
Може би само някой със стоманена кофа в гърдите вместо сърце.

На мен ми е символ на нежност, съжалявам само, че не го познавам достатъчно добре. Не съм от най-последователните хора, особено по отношение на поезията, обичам я, когато е взрив, когато е купчина чувства, които ти се стоварат и не питат как и откъде. Обичам я, когато случайно ме намира по пътищата на сърцето и ме оставя без дъх. Или когато ме оставя да плувам, да се нося по морето на собствените ми, претворени от друг, мисли.

Яворов ми е любов.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

На колене съм и пак се моля,
молитвите ми само ти ще чуеш,
защото знам, че имаш воля
доброто в мене да пробудиш.

Душата ти е в черно пременена,
из тъмните й дебри се разхождам.
Светът навън ме мъчи със промени,
но само твоята прегръдка може

да срути най-дебелите колони
в сърцето ми, от нощи изковано.
Прегръщаш ме и вече съм в небето,
за ада е все още рано.

И пътища, снагата си извили
в краката ти, остават тъй безмълвни.
В старите им знаци преоткривам
по нещо ново, щом те отразяват.

Когато ми е твърде светло, бягам,
нощта магия вечна ми е викнала.
Греховно се оглеждам в тъмнината ти,
и виждам грях отсреща да ме гледа.

Но злото тук ще е до време.
Аз знам,че будиш в мене красотата.
С тъмен поглед щом в мен се вгледаш,
отново ще започнем любовта си!

Честит празник, V!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

.

Memory is a stranger...History is for fools

Гледам те тайно:
свел си поглед едва
и се криеш от всяко докосване.
Този страх, който виждам
да те води сега
е страхът от любовно убождане.
Не е страх, ами ужас,
ужас силен и див,
който пак овладял е душата ти.
В теб е болката, знам,
в тебе тлее един
тежък спомен от минали страсти.

Ето, вече съм тук,
вече тук съм и истински
аз сърцето ти пак ще прегърна.
И не искам от теб,
не, не искам аз нищо
в замяна към мене да върнеш.
Само трябва да знаеш:
Любовта ми е твоя.
Любовта, без налози и данъци.
Ще опитам да бъда
твое есенно утро,
твои огнени слънчеви пламъци.

Още помня, когато
бях съвсем като теб,
как побягвах в полетата сиви,
пълна само със страх,
пълна само с условности,
без Любов, без желания никакви.
Но сега вече знаеш
защо тъй се боях
да открия душата си някъде.
Защо толкова силно
аз за някой копнях,
и не можех нийде да се скрия.
И във търсене тягостно
мина толкова време,
докато не намерих аз изхода.
Спрях да търся.
И срещнах те!
С открито сърце.
И момента запазих завинаги.

Вече двама сме – заедно,
няма страх, няма свян.
Любовта ми откри те сама.
И не искам замяна –
ти взимай я цялата,
аз с твоята до теб ще остана.


Сигурно вече много ви досаждам, но се оказа, че тази песен е изключително предизвикателство, най-вече с много трудното заглавие.
Като приказка е...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Във тебе времето е спряло.
Духът ти само го разбужда...
И утрините тук изгряват -
в сърцето ти. Там аз те вдишвам.
Във теб се раждам и умирам.
За пръв път в тебе вкусих вечност.
От полусенките ти се опивам
и ме понася твойта нежност.
Във теб душата ми топи се,
за твоята душа оставя място.
В престола ти аз без покана
дали да седна, или ще е тясно?
Във теб сърцето ми е оковано,
заробила си всяка моя фибра.
Тъмнината тук се спуска рано
и рано времето увисва.
Извира чистотата твоя
от всеки удар на сърцето ти.
Целуваш ме с усмивка знойна,
щом вкусиш топлите ми длани.
От думата ти целият завися -
решаваш ти дали аз ще живея.
Смъртта ми е от теб орисана,
щом вдъхнеш – значи ще се смея.
Очите твои пак ще ме обгарят,
през твоя поглед само ще се гледам.
Аз сляп съм иначе, угаснал,
но в огъня ти ще изгрея.
Дали ще палиш кладата за мене?
Страстта ти само може да ме стопли...
Защото се оглеждам във сърцето ти.
Защото виждам себе си чрез тебе.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

...снощи с част от тези думи ме изпрати....трябваше да се досетя...

нужно ли е да казвам, че превода е прекрасен!!??!

...I follow you...

Б.О.Л.К.А.Т.А

Защо ли търся още – не, не знам,
но трудно е намирането в днешно време.
Светът ме гледа строго – под обстрел
душата ми не ще открие тук утеха.
Какво ли търся? – И това не знам...
Контрол? – Изгубена илюзия отдавна.
Нови роли за театъра "живот" - безсрамни
дрипи върху крехкото ми тяло.
Около мен в хаос цялата вселена
препуска, прецъфтяла и отчайваща.
Но гледа ме от дълбините й зелени
онази Болка – най-любимата ми изповедница.
Просмукала се е в мене от години,
и утаила сенките си по стените ми.
Вторачила съм се в очите змийски
и търся истината. Но откривам празноти..
И питам се - а кой ще ги запълни в мен?
И кой ще ме спасява пак на кръста?
Неразкаяла се, непростила, вече знам -
нуждаем се с теб един от друг!
Пречистих се и съм готова да те срещна.
Аз само знам как дълго съм те търсила!
Как земното ни време ме е мамило,
и дяволите съм нахранила, все бързайки.
Щастлива пак, щом чувствата не крия -
по Болката познавам Любовта.
И този път ще бъде истинска! С магия
надежда в търсещото ти сърце ще посадя.
И отчаянието ще прогоня, даже в мен
не ще оставя капка от отровата
и Болката, все тук и нощ, и ден,
полека ще изтрия от сърцата ни.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

страхотни сте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам някой да споделя,
да споделя тялото ми
и дома ми,
и сърцето ми, и всеки миг
от плувналото в пот „сега”.
Искам някой да познава,
да познава всяка моя мисъл
- и злобната, и хубавата,
и онази,
която сгърчва най-нормалните.
Някой, който да остане,
в който ден след ден
ще се откривам
и няма да ме изостави,
и няма да ме предаде
накрая.
Искам някой да ме слуша,
да слуша всеки звук
на мойте песни
и думите ми да изслушва,
щом отново
се зарея из небето
В замяна ще й обещая
да чувствам, да споделям
всеки порив,
да обитавам всяка стая
от душата й,
да стъпвам в стъпките й
да я пожелавам пламенно...
Ще спорим, ще крещим понякога,
но в крайна сметка пак ще се разбираме
и страстните ни викове,
без грам омраза
към тишината ще пришиваме
(макар че мразя да ме връзват
към нечии хилядолетни нрави).
Със нея бих простил напълно
сладникавото в Любовта.
Защото искам нечия прегръдка
да сключва раменете ми
в тъмата
когато всеки сам е
и когато
във самота умира даже лятото.

п.с. Извинявайте, че отново "вдигам" темата.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Though things like this
Make me sick
In a case like this
I'll get away with it

...ей тоз гениален и толкова противоречив като СМИСЪЛ пасаж, винаги ме е спирал да "бутам" по този текст! Всъщност, той целият е толкова фин и съвършен, че наистина е адски труден за пресъздаване.., за пренаписване!

Ама ти си "смелчага" и кефиш за това! Разчупеният ти стил размива границите и подредбата на песните...и респективно ти е по-лесно в такива моменти
браво!

-------------------------------------------------
Заседанието продължава