колко е Истинско!

We have all the time in the world

....hm na bg nyakoi ne6ta zvu4at stranno no tolkova lubov malko hora mogat da napi6at.....krasivo e da prevede6e edna ot nay-lubimite si pesni.....smyatam ako se poyavi6....toku vij utre da ti pusna rush v original i live i ako iska6....nekoy remix!

HOME mi e ot liubimite

.... i 4ak mi se doplaka .


.... the world in my eyes...

Благодаря на всички ви.

Дано намерите своя истински дом.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Boje, Violator, pishesh strahotno ..... naistina sum vpechatlena....... da ochakvame li neshto novo v blizko vreme ....

Аз знам къде е истинския дом......

В СУХА РЕКА......

A blessing in disguise...

Щом те влече

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

....ами да влече ме......

Вие с вашите драматични нотки.....

Айде малко по-усмихнати, а?

A blessing in disguise...

Ето един нехудожествен, непоетичен, неримуван и неритмуван аматьорски опит за превод. С него поздравявам всички, които са се престрашили да "бутат" по думи, които Мистър Мартин Л. Гор е написал. Защото знам колко смелост се иска за това...

В твоята стая
Времето застинало
Заслушва се във своя господар
Нека утрото бавно към нас пълзи
И ни остави тук да лежим
Скрити в сенките на мрака
Позволи ми тук да остана
В тъмнината на твоите мисли –
Твой верен слуга

В твоята стая
Души се сливат и изчезват
Ще ме обгърнеш ли със топлината си
Ще ми позволиш ли да остана
И с тази усмивка невинна и чиста
Ще наградиш ли мен –
Твоя верен слуга

Аз живея – чрез твоите думи
Дишам пълно – с твоите гърди
И докосвам – с твоите пръсти
Позволи ми завинаги
Да остана така

В твоята стая
Очите ти - огньове разгарят
Не гаси този лумнал пожар
Искам в него аз да изтлея
И във тази похотлива игра
Искам сам да се погубя
Нека бъда твоето отражение
Твоя сянка, следваща те вечно
Твоя верен слуга

Ако не друго, то поне ще предизвикам някой да го преведе по-добре! А това не е малко, нали?

Във стаята твоя
със времето спряло,
със твоето време, по твоята воля изтляло
Ще пуснеш ли утрото ранно да дойде в покоя..

Или искаш... да остана така

Да бъда аз сам в тъмата незрима
Аз – полумракът твой раним,
усещане тъмно и необратимо,
и роб...
и слуга...
и любим

Във стаята твоя
бездушна, нежива
Ти само си тук, но и теб не откривам
Положи ме във мрака, остави ме в покоя

Тъй любима невинност,
и любима награда,
и любима усмивка,
и любима наслада

И дъха ти с моя дъх пресрещам,
и от думите ти аз живея
С твоята кожа –
своята топла кръв усещам
Но до теб, от теб дали ще оцелея...

... Във стаята твоя
Очите горящи, огньове разгарят
Ще горим ли, или страстта ни прегаря
Във стаята твоя...

Ще бъда ли винаги тука...

Страстта ти тъмна и неугасима,
любимата твоя игра,
проблясък, и образ със твоето име
Аз – твоят роб,
твой верен слуга...