...ами, зависи!...зависи най-вече от това, кой как възприема "вечното следване" като понятие, логика и дейност!...Би могло наистина да прозвучи оптимистично на места, но и да е адски сдухващо при дадени обстоятелства, възприятия или асоциации!
...когато попивам тази песен, аз си представям приливи и отливи!...и как един човек влиза навътре в океана, когато той е в отлив...И как след прилива него вече го няма на брега!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ХУЛИ КЪМ НЕБЕТО /по "Blasphemous Rumours"/

На шестнайсет е детето, животът тъй красив изглежда....
Във вените прерязани потърси тя надежда,
отчаяна във своите неволи,
за милостта на Господ за последно се помоли...

И пак, невярващо писмото майката чете, сълзи проблясват,
шестнайсет свещи във очите и прогарят и изгасват...
и както винаги в живота, вината си поела без със себе си да спори,
на колене тя пада и започва да се моли...

Не, аз не искам да изливам злобни хули към небето,
но мисля си, че някакси е сбъркан хуморът Му, общо взето,
и знам, че щом смъртта при Него ме натири,
със сигурност ще Го заваря да се хили...

На осемнайсет е детето, влюбено безумно във живота
и във Христа дори, без време тръгна към Голгота...
Колата я удари и за последно тя си поговори не с небето,
а със машината, която и поддържаше сърцето...

Топъл летен ден, с живота се сбогува тя,
докато птичките безгрижно пеят песента,
и всеки път когато завали дъжда,
в окото майчино търкулва се сълза...

Не, аз не искам да изливам злобни хули към небето,
но мисля си, че някакси е сбъркан хуморът Му, общо взето,
и знам, че щом смъртта при Него ме натири,
със сигурност ще Го заваря да се хили...




...с поклон към най-големия - Martin L. Gore

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от VlOLATOR на 29.11.06 12:23.

И тази песен ми се случи. В моя живот и живота на най-близките ми хора - това моми4е има име ...

Finally I found that I belong here ...

Поздравления!!! И трите превода са страхотни... особено на БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ НЕЩА /It doesn`t matter two/...

Keep walking and smiling

...моля Ви, ако на някой от влюбените в Depeche Mode, четящи и пишещи тук, не са му се насълзявали очите, когато е попивал "Rush", нека не чете това:

ТЕКА /"RUSH"/

Не се плаши, ела,
и отпусни си нежните черти,
със мен мисли...
Ръцете протегни, вземи дъха ми
и вместо мене дишай,
от свойта страст да ме щадиш
не си дори помисляй...

И отпусни си нежните черти,
ръцете протегни, стопли дъха ми,
през тези същите очи
как ясно вижда се страхът ми...

Когато съм като река,
от себе си извирам
и върху теб тека...

Със плач те срещнах
плача и сега,
сълзите ми как стичат се, видя
и истината знаеш,
но във лъжа по-лесно е да ме познаеш,
дебни ме, стискай любовта си,
награда е, която вече не желаеш...

Сълзите ми как стичат се, видя,
а от лъжи размити, думите превърнаха се в пяна,
как капките разтапят се, видя
и гордостта ми тръгна си нещастно разпиляна...

Когато съм като тека,
от себе си извирам
и върху теб тека...

Тека за да те срещна,
дори да знам, че няма бряг,
но всяка капка в мен извира със надежда,
че ще се влее в теб,
а става на сълза...

А дадох всичко,
захвърлил принципи и гордост
в краката ти с желание пълзях,
защото там се раждах
разбивах, взирах се и зад заключени врати,
заради теб, а всъщност
психиката си нагаждах...

Когато съм като река,
от себе си извирам
и върху теб TEKA!!!

...................................................................................................

..., а сърцето на лятото още кърви...

Редактирано от VlOLATOR на 17.06.07 19:47.

!!!

We have all the time in the world

Самотната ти песен ме привлича,
и води ме в град от стари спомени.
В скалите на сърцето ми ти си изсечена,
в отломки под нозете ми заровена.

А страниците на пиесата летят
по сцената на срещите ни с ветровете.
И кръстът ни наказва все по-тежко,
капанът на тъгата трови умовете.

Благодаря ти, тук че ме доведе,
в този дом, от сълзи съграден,
домът, напомнящ ми отново,
че мястото ти още пазя в мен.

И точно тук съм искал винаги да бъда,
да дишам пак от твойта топлина.
Ароматът ти на сън ме задушава,
присъствието ти изпълва ме с нега.

В отчаян вопъл давя се, потъвам,
от липсата ти аз навярно ще умра.
Домът ми винаги е там, където
ще мога с теб да видя пак света.

И няма нищо да променям тук.
Домът ще гледа пак към светлината.
Единствена, ще се завърнеш ли, напук
на всичките пророци в небесата?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Редактирано от reader на 28.01.05 20:42.

Благодаря, че сложи мислите ми в ред ...

Finally I found that I belong here ...

/извънредно доволно човече/

/ухилено до УшОните човече/

/одобрително поклащащо главица човече/

/щастливо човече/

и все пак...., такова човече -->

..., а сърцето на лятото още кърви...