С колело до морето. / Спорт / Велосипедизъм

Мерси, за поздравленията! Тъй като вчера цел ден спах, плюсках и се възстановявах, вече имам възможност да напиша неколко реда вповече. Оная вечер ти четох есемесите, но неколко дена немах нет, тамън почивните, та затва не ти дадох обратна връзка. Пък, и се опитвах да заспъ по онова време. Карането до морето по магистралата е адски скучно занимание. Вероятно си ходил с кола и сигурно помниш колко е тъпо, е, с колело е още по-сдухващо. Прав път, прав път, прав път, нема завойче, нема баирче, към Чирпан щех да пукна от скука. Значи, ето накратко кво се случи:
Предния ден, неделята прекарах в зобене на зеленчуци, които ми докараха як сюргюн, псуване на доставчика ми на интеренет, подреждане на багажа в раницата, изваждане на излишното, добавяне на необходимото и грижи колко ли тежи шибаната раница, лежане на едната страна, на другата страна и двайсетина километра каране, след тва се опитах да се концентрирам и да заспъ, щото в понеделника щех да тръгвам рано. Знаеш, в такива случаи обикновено се наспиваш през деня и вечер се оцъкляш много изнервящо, така се случи и с мене. Успех благополучно за заспъ към края на първото филче по Спайс и малко след тва ми звънна алармата, требваше да ставам. Апнах половинка овес с мед и мляко, пих двоен черен чай и си бих камшика. С огромни усилия бех успел да редуцирам теглото на раницата до приемливите към оня момент 4 кила. Денят се очертаваше приятно хладен, врътнах леко до Вакарел, като спрех колкото да снимам изгрева (снимки ше приложа като се прибера в Дружба и сестра ми намери кабелчето за точене от апаратчето, тамън и белмекенските ше ти прата). Нататък е приятно бързо - газ до Ихтиман на максимална, спускане през Траянови врата на още по-максимална и по некое време се виде Пазарджик. Викам си, ебаси мамата, с тва темпо ше стигна морето преди вечеря и тогава почна равното. Равно, равно, шибаната Горнотракийска равнина, низина или пичката му майчина ква географска категория. До Пловдив ми беше така писнало, така ме беше прежулила раменете раницата, че като карах гледах само на 5-6 метра пред колелото си, изобщо не дигах глава да гледам как пътя върви право напред и се губи в далечината. В 10 без малко без на последната отбивка за Пловдив, в едно задоволително темпо. Тука, бате, има интересна гледка - щрауси. Отначало си помислих, че са некви особено назобени щъркели, ама после фокусирах и снимах жувотинките. От Пловдив до Чирпан беше най-нечовешката жега, която имах по пътя, даже и в по-късните части от деня не беше толкова зле. Свърши ми водата тамън като свърши и магистралата, пътят се стесни като при хиперпространствен скок в анимацьонен филм. Голема драма, баце, виждах през 10-20 метра пукнали от жега (поне тогава така си мислех) врабчета и очаквах момента, в който ше се присъединя към тех в некое по-добро измерение. както и да е, по некое време стигнах до бензиностанция, ама немам спомен от тая отсечка, яко съм бил спечен. Изпих неколко литра вода, сипах още в шишето и продължих към Стара Загора. Тук пътя е голема отврат, от сички страна коли, камьони и си ебало мамата, просто гледаш да оцелееш до отбивката за Нова Загора. Тук половината трафик на тежките коли се отклонява на некъде и става малко по-поносимо, което въобще не прави пътя по-интересен, просто обектите за псувни намаляват процентно и се налага от време на време да повтаряш или да псуваш себе си. Вече бех яко изморен, затва легнах под едно дръвче и изчаках да стане 5 пием. Нататък е същата тъпня, бате, само дето си нагрят до точка на кипене, сдухан от 200км каране, гъзъ ме болеше се едно мартира ми го е турил с целата си страст, ръцете ми беха изтръпнали от раницата (още съм в положение, че да спъ само по гръб, обърна ли се настрани, пак ми се схващат). Карам 5-6км, почивка за малко кръв в ръцете, после пак напред, и така. Нова Загора, Сливен ... а, не, преди Сливен полегнах за още половин час в една борова горичка, жалко че не ми беше в графика да преспъ там (тва го оцених впоследствие) и напред. След Сливен направих много готини снимки на залеза, с тях се гордея особено. Амбицирах се, да стигна Карнобат, ама не се получи, фана ме сумрака, трафика, едно дърво с джанки и мързела. На стотина метра от пътя видех една тракийска могила и се занесох натам. За съжаление, беше разкопана отдавна, така че само спах, палих ритуални огньове против комари и от шишарки и цела нощ се опитвах да заспъ с доста добър неуспех. Некъде, ретроспективно, обръщайки се назад, сметам, че повече от 3 часа и половина не съм спал. За сметка на тва, щех да запале целия хълм, както беше изсъхнала тревата и духаше приятен бриз, но успех да овладея стихията. Едвам дочаках да се съмне, щото изгорих сич
ко, което ставеше за горене, освен лозовите масиви наоколо. Некъде, към 5-5 и нещо стъпих на шосето и пак напреде. Требва да знаеш, бате, и през нощта трафика но пътя не се променя, същата интензивност, иначе щех да карам на полулуние. Тук вече бех скапан и просто се опитвах да оцелея до следващото населено место. Хич не деяна без сън, а втора нощ просто ме прави парцал. Немам особени наблюдения, освен, че терена е уеко хълмист, качиш малко, спуснеш малко, пак е некво разнообразие, сравнено с пътя дотам. От влизавено в Карнобат има два варианта - магистралата или стария път. Аз изхитрех и менах по стария, преебах се. Така ми беше тръгнало, ама толкова бех изтръпнал, че изобщо не ми пукаше. Малко след Карнобат има яко шус към Айтос, поне 10км. След тва още десетина до отбивката за Радва (там пише, че е за Слнчев бряг). Не знаех, бате, че има Айтоска планина, ама го научих от практиката. Добре, че беше тя, да се съжива малко. Знаеш, катерач съм, иначе равния път се ме беше смачкал. Приятно е, тва е единствения участък от шибания път, който ме изкефи. Малко прилича на онава около Годеч, направо се родих. Минаваш неколко селца и излизаш в Ахелой, на пътя за Сл. бряг, след тва е отбивката за Равда и финал. Като равносметка мога да кажа, че съм карал около 15 часа, почивал съм през останалото време (около 4 часа по време на карането), така че математиците могат да вземат калкулаторите и да изчислат с ква средна скорост съм пристигнал. По мои сметки пътят е над 400км (щото, въртях и из неколко селца, да търся ядене и вода). Изобщо, бате, като махна последните трийсетина км пътят е адски тъп, заслужава си да го направиш само, за да кажеш, че си ходил да морето, иначе нема никаква тръпка. Тва е, бате, след неколко дни, като се прибера вкъщи, ше пусна и малко картинки, и кю-то, па и некво ввъзстановително каране може да направим. Чао, засега!