Добре, аз ще "пробутам" следното твърдение :

Колкото е по голяма хоризонталната скорост на тялото спрямо повърхността на Земята, толкова по голяма част от потенциалната енергия на тялото (при "падането") ще преминава в кинетичната - хоризонтална скорост.
А кинеичната - вертикална скорост след "падането" на тялото, преминава в друга енергия, но не допринася за промяна на кинетичната - хоризонтална.

Редактирано от B0081 на 27.11.12 14:11.

Да не забравяме все пак че движението на тяло на постоянна орбита (като Луната), всъщност е постоянно падане към Земята. При което потенцалната енергия на Луната преминава в кинетичната енергия - изцяло в хоризонталната скорост .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от B0081 на 27.11.12 14:33.

Въпросът е : какъв е механизма, за да се случва това . :)

Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 14:31.

Ще се промени. По причина че падайки в падината, гравитацията извършва работа върху него и съответно му увеличава кинетичната енергия,
Тц , линейната скорост , ще намалее за сметка на увеличение на ъгловата скорост , а от закона за запазване на момента на импулса , следва че няма да има промяна в кинетичната енергия защото увеличението на ъгловата скорост ще е за сметка на намаляване на инерчният момент .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Тц , линейната скорост , ще намалее за сметка на увеличение на ъгловата скорост , а от закона за запазване на момента на импулса , следва че няма да има промяна в кинетичната енергия защото увеличението на ъгловата скорост ще е за сметка на намаляване на инерчният момент ."

Ами смятай де, стига само голи твърдения.

Имаме топче с маса m въртящо се по окръжност с радиус R и ъглова скорост w (съответно линейна v = R.w)

Момента на импулса на топчето около центъра е: M = m.R.v

Дръпваме топчето с h по-навътре, т.е. орбитата му става с радиус R-h, скоростта му съответно v1, моментът се запазва:
M = m.(R-h).v1 = M.R.v
v = (1-R/h).v1
демек v1 > v, тоест според закона за запазване на момента на импулса линейната скорост на по-вътрешна траектория е по-голяма.

Нема тц-мъ тука.

Per warez ad scientiam

L-момент на импулса
w-ъглова скорост
I-инерчен момент
R-радиус векторът от центъра на въртене.
V-линейна или тангенциална, скорост на периферна точка от центърът на въртене.
m-маса на въртящо се тяло
L=w.I
I=m.R
w=V/R
V=w.R
с увеличаването на R намалява w , а с намаляването на R се увеличава w
тъй като с увеличаването на R се увеличава и I при непроменлива стойност на m , а намалява w . То двете страни на уравнението L=w.I се запазват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това което съм написал е същото. И показва коя скорост е по-голяма.

Per warez ad scientiam

Аз имам в предвид че се запазва L ,тоест енергията на търкалящата се топка по земната повърхност с падини и издатини по нея , се запазва , в случай че топката се движи по инерция . Естественно че движенито на топката отчетено в КС на земята ще е неинерциално , но L остава непроменено , което ще рече че няма расход или приток на енергия , спрямо топката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, как ще изглежда това в разгърнатия вариант ? :

Да разгърнем постновката по следния начин :

Повърхността на Земята е права линия. Тялото се движи по тази права линия. Паралелно на тялото и със същата скорост, се движи центъра на Земята. Центърът се намира от другата страна на правата и на някакво разстояние от нея. Силата която изпитва тялото е по посока на движещия се паралелно центърът на Земята.
Правата във едно опрделено място "свършва" и продължава друга права която е по близо до центъра на Земята.
Тялото се движи по първоначалната права с някаква скорост, след което "пропада" на по близката до Земята права (Силата е по посока на цетъра на Земята.). При "пропадането" на тялото, в посоката в която се движи тялото не действа никакво ускорение. Ускорениет е само по посока на центъра на Земята. Т.е след преминаване на по близката до центъра на Земята права, скороста на тялото е същата каквато е била и преди.

Повърхността на земята не е права линия!!!
С тия прави линии и местене на центъра на земята с цел посоката към него винаги да е вертикална, наподобяваш хомогенното поле, вече казах че при падане в хомогенно поле хоризонталната скорост не се променя.

Ей сега ще обясня още по-нагледно как вертикалната скорост от падането се превръща в хоризонтална при падане в НЕхомогенно поле:
Представете си че повърхността на земята е куха сфера, а цялата и маса е в центъра, по повърхността се търкаля тяло, но попада на дупка и започва да пада към центъра, но то не може да падне на центъра, спуска се минава близо до центъра и пак се отдалечава, нали така, но когато по време на падането е в най-близката до центъра точка вертикалната му скорост ще е нула, цялата му скорост ще е хоризонтална.

Редактирано от тapaтaнчo на 28.11.12 00:26.

На мен ми стана ясно какво искаш да кажеш, същото каквото казва и Гери, че енергията трябва да отиде някаде, и понеже няма каде другаде да отиде освен в хоризонталната скорост на тялото, то точно там отива .
Това може и да е вярно но може и да не е : 50% на 50%. Т.е нищо конкретно няма. Няма конкрено уличаване как енергията ще премине в хоризонтално движение, а едно косвено предположение каде трябва да отиде енергията. Това е грешен подход.
При реални тела, не се наблюдава преминаването на вертикалната скорост в хоризонтална при падането на телата. На какво основание трябва да приемем че това се случва при идеално тяло ?

Разбира се че се наблюдава при реални тела преминаването на вертикалната скорост в хоризонтална. Спомни си за силно елиптичните орбити, когато тялото е в най-близката и най-отдалечената точка от орбитата си движението му е изцяло перпендикулярно на посоката към гравитационния център. А как хоризонталната скорост се превръща във вертикална и обратното при елиптична орбита.