Размишлявах над една постановка , струва ми се интересна, и реших да я споделя.

Имаме гравитация по Нютон.
Да приемем че Земята е идеална сфера .
Да приемем че нямаме съпротивление на атмосферата, и нямаме триене при движение на някакво тяло по повърхноста на Земята.
Имаме тяло което се движи по повърхноста на Земята с някаква скорост. На тялото е било придадено някакво ускорение , след което на тяло не действа никаква сила, освен гравитацията на Земята.
Идеализирана , упростена постановка.

Ще го направя като задачка:

И така, тялото се движи по повърхността на Земята. Тялото няма причина да спре - няма никакво съпротивление (отрицателното ускорение) , няма причина и да ускорява - не се прилага сила (положително ускорение).
Тялото се движи с постоянна линейна скорост.
Нека на траекторията на движението на тялото имаме изкопана падина, така че тялото да падне в тази падина, и да продължи движението си на по "ниска орбита" (на по малко разстояние от центъра на земята). Нямаме никакви загуби на енергии. Разглеждаме само промяната на кинетичната енергия на тялото.



Въпросът е : ще се промени ли линената скорост на тялото ? Ако ще се промени, по какъв начин ?

Редактирано от B0081 на 26.11.12 21:26.

Ще се промени. По причина че падайки в падината, гравитацията извършва работа върху него и съответно му увеличава кинетичната енергия, демек и скоростта. При последваща смяна на движението пак хоризонтално, енергията се запазва.

Per warez ad scientiam

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от B0081 на 26.11.12 23:46.

Тъй като нямаш триене, след цялата галимация тялото запазва новата си скорост поради съхранение на получената енергия, независимо кога как и къде си променя скоростта на хоризонтална.

Per warez ad scientiam

Бързаш ми се струва.

Markup

По твоята логика излиза че ако вземем тяло което не се движи спрямо повърхността на земята и го пуснем от някаква височина да падне на повърхността , то тялото след падането непременно трябва да придобие движение по (срямо) повърхността .
Това не се случва реално.
Притеснява те енергията която тялото ще придобие под действието на гравитацията на Земята при "падането" си . Нека тази енергия да отиде в деформции на самото тяло.

Редактирано от B0081 на 27.11.12 00:30.

"Това не се случва реално. "

Случв се, как да не се случва. Тялото трябва да почне поне да подскача вечно, ако няма загуби на енергия.


"Притеснява те енергията която тялото ще придобие под действието на гравитацията на Земята при "падането" си . Нека тази енергия да отиде в деформции на самото тяло. "

Това променя условията, деформацията може напълно да спре тялото, ако то се разпльока достатъчно. Тука трябва дълго и напоително да описваш параметрите на това нееластично взаимодействие.

Per warez ad scientiam

Случв се, как да не се случва. Тялото трябва да почне поне да подскача вечно, ако няма загуби на енергия.

Да подскача да, но не и да променя скоростта си в хоризонталната компонента на скоростта.


Това променя условията, деформацията може напълно да спре тялото, ако то се разпльока достатъчно. Тука трябва дълго и напоително да описваш параметрите на това нееластично взаимодействие.


Няма триене м/у повърхността на Земята и движещото се върху него тяло.
Самото тяло не пречи да се деформира. Така или иначе това не допринася за промяна в хоризонталната компонента на скоростта.

Редактирано от B0081 на 27.11.12 01:00.

"Да подскача да, но не и да променя скоростта си в хоризонталната компонента на скоростта. "

Зависи от характеристките на улея по който понижава височината си. И ако погледнем условието, че след промяната на височината имаме пак хоризонтално движение, подскачането отпада като опция.


"Самото тяло не пречи да се деформира. Така или иначе това не допринася за промяна в хоризонталната компонента на скоростта. "

А, допринася, разбира се. Имаме нечелен нееластичен удар на две тела.

Per warez ad scientiam

Зависи от характеристките на улея по който понижава височината си. И ако погледнем условието, че след промяната на височината имаме пак хоризонтално движение, подскачането отпада като опция.

Какъв улей те гони?
К'во ми прескачаш от едното условие на другото и обратно. Спри се вече . Няма да те гоня по постовете.
Първо говориш нелепици, после започваш да замазваш положението.
Успокой се малко, и когато си готов, ще продължим.

Markup

Внимавай в картинката. Имаме хоризонтално движение, после дупка. Демек попадаме на задача: тяло хвърлено под ъгъл на хоризонта с определена скорост. В зависимост от височината контактува с повърхността под различен ъгъл, който допълнително определя крайната скорост след неизвестно като количество деформиране (което освен от вътрешните параметри за нееластично взаимодействие, зависи и от изброените неща по-горе). Задачата е напълно недефинирана до тук, с внасянето на кръпките с деформацията.

В задачата не е указано как се сменя височината, затова е възможен сценарии на плавно снижение, без нарушаване на контактът с повърхността. При което деформацията ще е хептен коренно различна. И този произвол идва от кръпката с деформацията. Което пък е съвсем излишна и усложнява закономерностите, които биха се наблюдавали без нея.

Да не говорим че при наличие на деформация самият процес на търкаляне се усложнява безумно, и уговорката че нямало триене се обезсмисля.

Изобщо подобни задачи се решават постепенно, усложненията се въвеждат на стъпки, за да се види всяко от тях с какво допринася само по себе си. А сега усложняваш и без конкретизация задачата става произволна.

Per warez ad scientiam

Аз опростих задачата до масимум в условието. Може би условието не е перфетно, но сравнително показателно, което е и целта.
Ти обаче заяви че енергията от "падането" на тялото трябва да допринесе в промяната на хоризонталната скорост на тялото, което не е вярно ( би било вярно ако тялото се разпадне при удар ) . И от това тръгна цялото усложнение.

"Падането" на тялото по посоката на центъра на Земята не променя хоризонталната скорост на тялото . Или по точно, не е по начина по който ти твърдиш.

Редактирано от B0081 на 27.11.12 01:42.

"Ти обаче заяви че енергията от "падането" на тялото трябва да допринесе в промяната на хоризонталната скорост на тялото, което не е вярно ( би било вярно ако тялото се разпадне при удар )"

Изобщо не е така, никакво разпадане не е нужно. А за енергията е виновно условието, което казва че след удара имаме пак само хоризонтално движение.


""Падането" на тялото по посоката на цетъра на Земята не променя хоризонталната скорост на тялото . "

Ами видя че нямаме падане към центъра на земята, а хвърляно под наклон. При което хоризонталната съставна се определя и от ъгъла, т.е. височината. И всяка деформация ще повлияе и на хоризонталната съставна в случая. А при по-големи височини трябва да вземем пред вид и формата на земята.

Per warez ad scientiam

Размишлявах над една постановка , струва ми се интересна, и реших да я споделя.

Имаме гравитация по Нютон.
Да приемем че Земята е идеална сфера .
Да приемем че нямаме съпротивление на атмосферата, и нямаме триене при движение на някакво тяло по повърхноста на Земята.
Имаме тяло което се движи по повърхноста на Земята с някаква скорост. На тялото е било придадено някакво ускорение , след което на тяло не действа никаква сила, освен гравитацията на Земята.
Идеализирана , упростена постановка.

Ще го направя като задачка:

И така, тялото се движи по повърхността на Земята. Тялото няма причина да спре - няма никакво съпротивление (отрицателното ускорение) , няма причина и да ускорява - не се прилага сила (положително ускорение).
Тялото се движи с постоянна линейна скорост.
Нека на траекторията на движението на тялото имаме изкопана падина, така че тялото да падне в тази падина, и да продължи движението си на по "ниска орбита" (на по малко разстояние от центъра на земята). Нямаме никакви загуби на енергии. Разглеждаме само промяната на кинетичната енергия на тялото.


Въпросът е : ще се промени ли линената скорост на тялото ? Ако ще се промени, по какъв начин ?


Хоринзонталната скорост на тялото ще се увеличи!!!
Изглежда странно на пръв поглед, защото при падането земята му придава вертикална скорост, но дори при свободно падане (без търкаляне по склон и без удар в земната повърхност, това го казвам защото видях че Гери се опитва да усложни задачата дори с деформация) хоринзоталната (по точно орбиталната) скорост ще нараства защото падането не е в хомогенно гравитационно поле.
Много лесно можем да се досетим защо в нехомогенно поле (създавано от точка или кълбо) вертикалната скорост се превръща в хоризонтална като си представим че падането на тялото е много продължително повече от четвърт оборот, очевидно става че вертикалната скорост която му е придавала земята в началото на падането след четвърт оборот изцяло се е превърнала в хоризонтална!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хоринзонталната скорост на тялото ще се увеличи!!!
Изглежда странно на пръв поглед, защото при падането земята му придава вертикална скорост, но дори при свободно падане (без търкаляне по склон и без удар в земната повърхност, това го казвам защото видях че Гери се опитва да усложни задачата дори с деформация) хоринзоталната (по точно орбиталната) скорост ще нараства защото падането не е в хомогенно гравитационно поле.
Много лесно можем да се досетим защо в нехомогенно поле (създавано от точка или кълбо) вертикалната скорост се превръща в хоризонтална като си представим че падането на тялото е много продължително повече от четвърт оборот, очевидно става че вертикалната скорост която му е придавала земята в началото на падането след четвърт оборот изцяло се е превърнала в хоризонтална!!!

Само един уточняващ въпрос:

Не е ли от значение и това, че тялото всъщност не пада вертикално, а по парабола? Което в крайна сметка май също би трябвало да допринесе за споменатото от теб увеличаване на хоризонталната му скорост.

Ами зададените условия и сетне уточнения ги разбирам, по такъв начин , първо няма движение по права има по окръжност, при промяна на радюса на окръжноста, условието беше няма триене, и никакъв друг начин за загуба на консервативната енергия, значи при по малък радюс се движи по бързо. И как в условието да няма ускорение, има , искривява ;линейната скорост;

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само един уточняващ въпрос:

Не е ли от значение и това, че тялото всъщност не пада вертикално, а по парабола? Което в крайна сметка май също би трябвало да допринесе за споменатото от теб увеличаване на хоризонталната му скорост.

Да от значение е, защото ако падаше само вертикално и нямаше никаква хоризонтална скорост, хоризонтална скорост няма откъде да се появи, ще си пада само вертикално надолу.

При падане в гравитационно поле създавано от точка или кълбо траекторията на тялото може да е елипса (окръжност), парабола или хипербола.
Задачата която разглеждаме имаме движение по окръжност, падане и движение по по-малка окръжност, траекторията на падането от голямата до малката окръжност е част от елипса (ако пренебрегнем че тялото слиза под повърхността на земята или приемем че гравитационното поле се създава от центъра на земята).

Дори има един интересен момент, ако хоризонталната скорост на тялото по голямата окръжност е много голяма и е равна на 1-ва космическа за тази височина от центъра на земята, за да падне ще се наложи да намалим тази хоризонтална скорост, после за да остане на по-малката окръжност отново трябва да я намалим и накрая се оказва въпреки че два пъти сме я намаляли, хоризонталната скорост по малката окръжност е по-голяма отколкото по голямата!!!

А при падане в хомогенно гравитационно поле хоризонталната скорост не се променя.

Може го направим още по фантастично, безкрайна правоъгълна призма с гравитация, тяло което се движи инерционно без възмохност да взаимодейства с нищо друго и по никакъв начин освен гравитационно.изведнъжа-падина пропада перпендикулярно 100метра примерно и сетне пак равно.Требва да запазим импулса по хоризонтала има ускорение по вертикала, след 100 метра падане има промäна в пот. енерг. и кинет., тя трябва се запази, ;движението; по вертикала трябва да се запази, то неможе да примине никъде, нема триене, тялото го приемам за такова без структора, няма никакво взаимодействие вътре в него, остава само допълнителния импулс да премине по хоризонтала, дано сега е по ясно.

Ами зададените условия и сетне уточнения ги разбирам, по такъв начин , първо няма движение по права има по окръжност, при промяна на радюса на окръжноста, условието беше няма триене, и никакъв друг начин за загуба на консервативната енергия, значи при по малък радюс се движи по бързо. И как в условието да няма ускорение, има , искривява ;линейната скорост;

Да прав си!
Добре при по-малък радюс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от тapaтaнчo на 27.11.12 10:22.

Дори има един интересен момент, ако хоризонталната скорост на тялото по голямата окръжност е много голяма и е равна на 1-ва космическа за тази височина от центъра на земята, за да падне ще се наложи да намалим тази хоризонтална скорост...

Ако хоризонталната скорост на тялото е толкова голяма, колкото си казал, и ние не я намалим, тялото май въобще няма да падне в пропастта. То направо ще излети и ще продължи да се движи със същата скорост над земята?...

Таратанчо, уважаеми събеседнико, вече сам отговорил, промяна на радюуса , значи приминаване от потенциал в движение, а с моето допълнително фантазиране отговорих по ясно. Как да докажа, ами немога и незнам как, все пак сам само един прост заболакар на средна възраст

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хоринзонталната скорост на тялото ще се увеличи!!!
Изглежда странно на пръв поглед, защото при падането земята му придава вертикална скорост, но дори при свободно падане (без търкаляне по склон и без удар в земната повърхност, това го казвам защото видях че Гери се опитва да усложни задачата дори с деформация) хоринзоталната (по точно орбиталната) скорост ще нараства защото падането не е в хомогенно гравитационно поле.
Много лесно можем да се досетим защо в нехомогенно поле (създавано от точка или кълбо) вертикалната скорост се превръща в хоризонтална като си представим че падането на тялото е много продължително повече от четвърт оборот, очевидно става че вертикалната скорост която му е придавала земята в началото на падането след четвърт оборот изцяло се е превърнала в хоризонтална!!!


Добре, как ще изглежда това в разгърнатия вариант ? :

Да разгърнем постновката по следния начин :

Повърхността на Земята е права линия. Тялото се движи по тази права линия. Паралелно на тялото и със същата скорост, се движи центъра на Земята. Центърът се намира от другата страна на правата и на някакво разстояние от нея. Силата която изпитва тялото е по посока на движещия се паралелно центърът на Земята.
Правата във едно опрделено място "свършва" и продължава друга права която е по близо до центъра на Земята.
Тялото се движи по първоначалната права с някаква скорост, след което "пропада" на по близката до Земята права (Силата е по посока на цетъра на Земята.). При "пропадането" на тялото, в посоката в която се движи тялото не действа никакво ускорение. Ускорениет е само по посока на центъра на Земята. Т.е след преминаване на по близката до центъра на Земята права, скороста на тялото е същата каквато е била и преди.

Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 12:38.

Само един уточняващ въпрос:

Не е ли от значение и това, че тялото всъщност не пада вертикално, а по парабола? Което в крайна сметка май също би трябвало да допринесе за споменатото от теб увеличаване на хоризонталната му скорост.

Падането по порабола е съставено от движението на тялото в две посоки. Едната е посоката на движението му (хоризонталната съставка), а другата е посоката към центъра на земята (вертикалната съставка). Това образува пораболата. Но посоките на действието на силите са под ъгъл 90 градуса и не допринасят реално за промяна на едната или другата скорост .
Но да, в това се крие разгадката, според мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"това го казвам защото видях че Гери се опитва да усложни задачата дори с деформация"

Не съм аз този който опитва това.

Per warez ad scientiam

Айде сега оправдания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може го направим още по фантастично, безкрайна правоъгълна призма с гравитация, тяло което се движи инерционно без възмохност да взаимодейства с нищо друго и по никакъв начин освен гравитационно.изведнъжа-падина пропада перпендикулярно 100метра примерно и сетне пак равно.Требва да запазим импулса по хоризонтала има ускорение по вертикала, след 100 метра падане има промäна в пот. енерг. и кинет., тя трябва се запази, ;движението; по вертикала трябва да се запази, то неможе да примине никъде, нема триене, тялото го приемам за такова без структора, няма никакво взаимодействие вътре в него, остава само допълнителния импулс да премине по хоризонтала, дано сега е по ясно.



На мен ми стана ясно какво искаш да кажеш, същото каквото казва и Гери, че енергията трябва да отиде някаде, и понеже няма каде другаде да отиде освен в хоризонталната скорост на тялото, то точно там отива .
Това може и да е вярно но може и да не е : 50% на 50%. Т.е нищо конкретно няма. Няма конкрено уличаване как енергията ще премине в хоризонтално движение, а едно косвено предположение каде трябва да отиде енергията. Това е грешен подход.
При реални тела, не се наблюдава преминаването на вертикалната скорост в хоризонтална при падането на телата. На какво основание трябва да приемем че това се случва при идеално тяло ?

Редактирано от B0081 на 27.11.12 12:36.

Дори има един интересен момент, ако хоризонталната скорост на тялото по голямата окръжност е много голяма и е равна на 1-ва космическа за тази височина от центъра на земята, за да падне ще се наложи да намалим тази хоризонтална скорост, после за да остане на по-малката окръжност отново трябва да я намалим и накрая се оказва въпреки че два пъти сме я намаляли, хоризонталната скорост по малката окръжност е по-голяма отколкото по голямата!!!

Да, това наистина е интересен ефект ("илюзия" за ума) . Напоследък вече няколко пъти се натъкваме на него.


Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 13:13.

"Повърхността на Земята е права линия. Тялото се движи по тази права линия. Паралелно на тялото и със същата скорост, се движи центъра на Земята."

Реално нямаш движение спрямо центъра. Тоест всякакви смени на височини са само свободно падане.

Не ти е реална задачата.

Per warez ad scientiam

Разбира се че не е реална, реално това не е възможно (задачата според уловието). Това ли искаш да обсъждаме ? Нереалността на постановката ?


Реално нямаш движение спрямо центъра. Тоест всякакви смени на височини са само свободно падане.


В кое има несъответствие ?

Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 13:24.

Добре, аз ще "пробутам" следното твърдение :

Колкото е по голяма хоризонталната скорост на тялото спрямо повърхността на Земята, толкова по голяма част от потенциалната енергия на тялото (при "падането") ще преминава в кинетичната - хоризонтална скорост.
А кинеичната - вертикална скорост след "падането" на тялото, преминава в друга енергия, но не допринася за промяна на кинетичната - хоризонтална.

Редактирано от B0081 на 27.11.12 14:11.

Да не забравяме все пак че движението на тяло на постоянна орбита (като Луната), всъщност е постоянно падане към Земята. При което потенцалната енергия на Луната преминава в кинетичната енергия - изцяло в хоризонталната скорост .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от B0081 на 27.11.12 14:33.

Въпросът е : какъв е механизма, за да се случва това . :)

Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 14:31.

Ще се промени. По причина че падайки в падината, гравитацията извършва работа върху него и съответно му увеличава кинетичната енергия,
Тц , линейната скорост , ще намалее за сметка на увеличение на ъгловата скорост , а от закона за запазване на момента на импулса , следва че няма да има промяна в кинетичната енергия защото увеличението на ъгловата скорост ще е за сметка на намаляване на инерчният момент .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Тц , линейната скорост , ще намалее за сметка на увеличение на ъгловата скорост , а от закона за запазване на момента на импулса , следва че няма да има промяна в кинетичната енергия защото увеличението на ъгловата скорост ще е за сметка на намаляване на инерчният момент ."

Ами смятай де, стига само голи твърдения.

Имаме топче с маса m въртящо се по окръжност с радиус R и ъглова скорост w (съответно линейна v = R.w)

Момента на импулса на топчето около центъра е: M = m.R.v

Дръпваме топчето с h по-навътре, т.е. орбитата му става с радиус R-h, скоростта му съответно v1, моментът се запазва:
M = m.(R-h).v1 = M.R.v
v = (1-R/h).v1
демек v1 > v, тоест според закона за запазване на момента на импулса линейната скорост на по-вътрешна траектория е по-голяма.

Нема тц-мъ тука.

Per warez ad scientiam

L-момент на импулса
w-ъглова скорост
I-инерчен момент
R-радиус векторът от центъра на въртене.
V-линейна или тангенциална, скорост на периферна точка от центърът на въртене.
m-маса на въртящо се тяло
L=w.I
I=m.R
w=V/R
V=w.R
с увеличаването на R намалява w , а с намаляването на R се увеличава w
тъй като с увеличаването на R се увеличава и I при непроменлива стойност на m , а намалява w . То двете страни на уравнението L=w.I се запазват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това което съм написал е същото. И показва коя скорост е по-голяма.

Per warez ad scientiam

Аз имам в предвид че се запазва L ,тоест енергията на търкалящата се топка по земната повърхност с падини и издатини по нея , се запазва , в случай че топката се движи по инерция . Естественно че движенито на топката отчетено в КС на земята ще е неинерциално , но L остава непроменено , което ще рече че няма расход или приток на енергия , спрямо топката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, как ще изглежда това в разгърнатия вариант ? :

Да разгърнем постновката по следния начин :

Повърхността на Земята е права линия. Тялото се движи по тази права линия. Паралелно на тялото и със същата скорост, се движи центъра на Земята. Центърът се намира от другата страна на правата и на някакво разстояние от нея. Силата която изпитва тялото е по посока на движещия се паралелно центърът на Земята.
Правата във едно опрделено място "свършва" и продължава друга права която е по близо до центъра на Земята.
Тялото се движи по първоначалната права с някаква скорост, след което "пропада" на по близката до Земята права (Силата е по посока на цетъра на Земята.). При "пропадането" на тялото, в посоката в която се движи тялото не действа никакво ускорение. Ускорениет е само по посока на центъра на Земята. Т.е след преминаване на по близката до центъра на Земята права, скороста на тялото е същата каквато е била и преди.

Повърхността на земята не е права линия!!!
С тия прави линии и местене на центъра на земята с цел посоката към него винаги да е вертикална, наподобяваш хомогенното поле, вече казах че при падане в хомогенно поле хоризонталната скорост не се променя.

Ей сега ще обясня още по-нагледно как вертикалната скорост от падането се превръща в хоризонтална при падане в НЕхомогенно поле:
Представете си че повърхността на земята е куха сфера, а цялата и маса е в центъра, по повърхността се търкаля тяло, но попада на дупка и започва да пада към центъра, но то не може да падне на центъра, спуска се минава близо до центъра и пак се отдалечава, нали така, но когато по време на падането е в най-близката до центъра точка вертикалната му скорост ще е нула, цялата му скорост ще е хоризонтална.

Редактирано от тapaтaнчo на 28.11.12 00:26.

На мен ми стана ясно какво искаш да кажеш, същото каквото казва и Гери, че енергията трябва да отиде някаде, и понеже няма каде другаде да отиде освен в хоризонталната скорост на тялото, то точно там отива .
Това може и да е вярно но може и да не е : 50% на 50%. Т.е нищо конкретно няма. Няма конкрено уличаване как енергията ще премине в хоризонтално движение, а едно косвено предположение каде трябва да отиде енергията. Това е грешен подход.
При реални тела, не се наблюдава преминаването на вертикалната скорост в хоризонтална при падането на телата. На какво основание трябва да приемем че това се случва при идеално тяло ?

Разбира се че се наблюдава при реални тела преминаването на вертикалната скорост в хоризонтална. Спомни си за силно елиптичните орбити, когато тялото е в най-близката и най-отдалечената точка от орбитата си движението му е изцяло перпендикулярно на посоката към гравитационния център. А как хоризонталната скорост се превръща във вертикална и обратното при елиптична орбита.

триене не му действа, но му действа реакция на опората, тя ще обърне вертикалната сила в хоризонтална




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

ако тялото е точка, а ямата е праг (но ти не каза праг) след падането ще подскача. но полегата яма или тяло с някаква форма, даречем сфера, ще обърнат поне част от енергията в хоризонтално движеие заради реакцията на опората.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

начи бобслея не се засилва в улея? що говорите глупости




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

къв бобслей , чети по внимателно увода

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

триене не му действа, но му действа реакция на опората, тя ще обърне вертикалната сила в хоризонтална

И как, след като опората е хоризонтална?!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от тapaтaнчo на 30.11.12 09:24.

да, ако опората е отвесна и тялото е точка, скоростта няма да се увеличи, само ще си подскача тялото. какъв е проблема?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Редактирано от zaphod на 03.12.12 07:30.

триене не му действа, но му действа реакция на опората, тя ще обърне вертикалната сила в хоризонтална

Написаното горе го смятам за грешен подход.

Вертикалната и хоризонталната компонента на движението не се "приливат" една в друга. Това би нарушило някой физ. закон.

С прости думи, увеличаване на хоризонталната скорост идва от геометрични причини .

Markup

Повърхността на земята не е права линия!!!
С тия прави линии и местене на центъра на земята с цел посоката към него винаги да е вертикална, наподобяваш хомогенното поле, вече казах че при падане в хомогенно поле хоризонталната скорост не се променя.

Ей сега ще обясня още по-нагледно как вертикалната скорост от падането се превръща в хоризонтална при падане в НЕхомогенно поле:
Представете си че повърхността на земята е куха сфера, а цялата и маса е в центъра, по повърхността се търкаля тяло, но попада на дупка и започва да пада към центъра, но то не може да падне на центъра, спуска се минава близо до центъра и пак се отдалечава, нали така, но когато по време на падането е в най-близката до центъра точка вертикалната му скорост ще е нула, цялата му скорост ще е хоризонтална.

Не разбирам какво общо има хомогенноста на полето.

Нарочно дадох аналог с права линия на Земята, за да се види каде точно е проблемът. Не е невъзможно, само трябва да се направи правилна корекция.

Markup

Разбира се че се наблюдава при реални тела преминаването на вертикалната скорост в хоризонтална.

Не е възможно.

Markup

вярно ли? а топка която отскача от земята не нарушава ли някой закон, например тоя за импулса? не бери грижа , никой закон няма да наруши, имаш ли въвлечена "земя", само ззе се спазва. и слушай повече батковците, като не ти е ясн онещо, питай, а не се прави на умен




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Ако хоризонталната скорост на тялото е толкова голяма, колкото си казал, и ние не я намалим, тялото май въобще няма да падне в пропастта. То направо ще излети и ще продължи да се движи със същата скорост над земята?...

Аз казах равна на първа космическа за тази височина от центъра на земята.
Да ще се движи със същата скорост на същата височина от центъра на земята.
А ако скоростта е по-голяма от първа, но по-малка от втора космическа, ще излети по елиптична орбита, като при всяка обиколка веднъж ще се плъзва над точката на излитане, това при липса на атмосфера и триене със земята.

Редактирано от тapaтaнчo на 30.12.12 17:20.

Имам какво да кажа по темата, но...
Трябва да избирам:
Да не ти отговоря, би било неучтиво.
Да ти отговоря, би било глупаво.
Изборът не е чак толкова труден.

Markup

От темата за Луната, ти показа как да се изчисли масата на Луната.
Във връзка с това, ми се роди една идея.

Идеята съдържа следното твърдение:
Ако знаем разстоянието между две гравититащи тела и периодът им на едно завъртане, то ще знаем масите на телата.
Т.е. Разстоянието и периодът на завъртане , представляват един уникален код - който съответства на точно определенни масси (и не само като общата масса на телата ,но и като точните отношения на масите ).

Markup

"Ако знаем разстоянието между две гравититащи тела и периодът им на едно завъртане, то ще знаем масите на телата. "

Не е достатъчно. Трябва да знаеш и положението на точката около която се въртят.

Per warez ad scientiam

Не е достатъчно. Трябва да знаеш и положението на точката около която се въртят.

Много бърз отговор, което ми подсказва че боравиш с вече готова информация без да си подложил на проверка дадено твърдение в момента. Не го приемай като обида.

Това което казваш звучи логично. Мислиш ли че не съм "проверил" това твърдение , че да поствам по горния пост ?

Markup

Мисля че не си го проверил.

Per warez ad scientiam

Може да съм допуснал грешка, но не мога да я намеря.

Правя следното:
Взимам общата масса на Земята и Луната и я разделям на две еднакви масси. Междуцентрово разстояние го запазвам същото. Изчислявам скоростта на с която се движат телата. Изчислявам разстоянията които изминават. Получавам период на завъртане различен от този на Луната и Земята.

Ти еднакъв период ли получаваш?
Markup

Редактирано от B0081 на 12.01.13 18:42.

Може да съм допуснал грешка, но не мога да я намеря.

Правя следното:
Взимам общата масса на Земята и Луната и я разделям на две еднакви масси. Междуцентрово разстояние го запазвам същото. Изчислявам скоростта на с която се движат телата. Изчислявам разстоянията които изминават. Получавам период на завъртане различен от този на Луната и Земята.

Мисля че си сбъркал нещо, периода трябва да остане същия.
Ще направя една много проста сметка, едното тяло е с маса 1 кг, другото е с масата на Земята, тя привлича единия килограм с някаква сила, примерно 2 нютона, разпределяме масата на земята между двете тела, значи земята олеква наполовина, значи ще привлича с наполовина по-малка сила, 1 кг със сила 1 нютон. Но сега общият масов център няма да е в центъра на земята, а по средата, значи радиусът на орбитата на тялото намаля наполовина, и центробежната сила наполовина.

Значи периодът на обиколка на две тела около общия им масов център зависи само от разстоянието помежду им и общата им маса, разпределението на масата помежду им няма значение.

Редактирано от тapaтaнчo на 12.01.13 18:52.

Ще се радвам ако го сметнеш на лист хартия.

Радиусът намаля наполовина, но скоростта с която се движи тялото се променя с квадратична зависимост.

Markup

Периодът ще зависи и от самите маси, освен от другите споменати параметри. И в зависимост от съотношението им ще е различен. Но едно тяло с маса един килограм, сложено на орбитата на луната, ще обикаля практически със същия период около земята, както и луната.

Per warez ad scientiam

Практически не знам, но теоретически няма да се движи като Луната.

Markup

Практически, имам пред вид с малко приближение, Луната обикаля около център който ще е на около 4000 км от центъра на земята, а единия килограм ще обикаля около самия център. Но законите на Кеплер не вземат пред вид тая особеност, така че в това приближение двете орбити ще са еднакви.

Per warez ad scientiam

Аз не говоря за Кеплеровите закони, говоря за уникалноста на периода на завъртане.

И възможността чрез знанието на разстоянието м/у массите и периода на завъртане да се намерят массите на телата.

Markup

Пак да напомня, масите на телата не могат да се намерят ако не знаеш и мястото на центъра на въртене. Което е много специфична и неочевидна информация.

Per warez ad scientiam

Защо да не може ?

Имаме една и съща обща масса, еднакво разстояние м/у масите, когато се променят съотношения на масите се променя и периодът. Те са пряко свързани. И центърът около който се въртят се намира от това.

Markup

Ами пробвай де, да не изписваме ДИР-а с обяснения.

Неизвестни маси М1,М2
Дадено разстояние R.
Даден период T.

Да те видя сега?

Per warez ad scientiam

Почти съм сигурен че има решение.

Има всичко което ни трябва за решение на тази задача. Единственото е да се намери правилно уравнение.

Аз затова и се обърнах към Абсолют, защото една глава е добре, но две са по добре.

Редактирано от B0081 на 12.01.13 19:49.

От темата за Луната, ти показа как да се изчисли масата на Луната.
Във връзка с това, ми се роди една идея.

Идеята съдържа следното твърдение:
Ако знаем разстоянието между две гравититащи тела и периодът им на едно завъртане, то ще знаем масите на телата.
Т.е. Разстоянието и периодът на завъртане , представляват един уникален код - който съответства на точно определенни масси (и не само като общата масса на телата ,но и като точните отношения на масите ).

Само общата маса на телата! За точните отношения на масите на двете тела, трябва да знаеш и разстоянията им до общият им масов център, Гери вече ти е казал.

Всъщност никога не съм смятал масата на Луната по този начин (нея си я има в уики), но няма (поне аз не съм намирал) голямата полуос на земната орбита около общия масов център на земята и луната преди време съм го смятал и го изкарах по-малък от земния радиус, сега пак го сметнах: 4728 км е, а средният радиус на Земята 6373 км, значи е вътре в земята. Около Луната са изпращани спътници, кацано е, и са измерили лунната гравитация много по-точно, отколкото би могло да се изчисли масата и чрез месечното клатушкане на Земята, не че е невъзможно, но е по-неточно, но Рибаря едва ли ще го разбере.

Само общата маса на телата! За точните отношения на масите на двете тела, трябва да знаеш и разстоянията им до общият им масов център, Гери вече ти е казал.

Май ще трябва сам да търся решението.

Markup

Ще се радвам ако го сметнеш на лист хартия.

Радиусът намаля наполовина, но скоростта с която се движи тялото се променя с квадратична зависимост.

Казах периода не се променя, значи и ъгловата скорост остава същата. Не се занимавай с периферната скорост, само ще се объркаш повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С почти сигурност не се решават задачи. Интуицията може да ти помогне ако и така си подкован добре.

не са достатъчни данните :)
И причината е следната.
Неизвестният център на въртене дели разстоянието в отношение, обрано пропорционално на масите.
Тоест при една произволно зададена маса на единият обект и зададен период можеш да намериш подходящ център на въртене, а съответно и другата маса. Въпросът е че зададената маса също в момента е свободен параметър и се търси, а нямаш допълнителна информация за да я ограничиш.

Per warez ad scientiam

Ами ако забележим звезда която извършва някакво орбитално движение с определен период, масата и можем да определим според светимостта и, и вече масата и разстоянието до другото тяло могат да се сметнат според нейното движение и период.

Да де, масата с други методи можем да определим (за земята например е така), но дадените параметри в задачата на В0001 не са достатъчни за това. Например ако не са звезди двете тела, не върви със светимостта.

Per warez ad scientiam

С почти сигурност не се решават задачи. Интуицията може да ти помогне ако и така си подкован добре.

не са достатъчни данните :)
И причината е следната.
Неизвестният център на въртене дели разстоянието в отношение, обрано пропорционално на масите.
Тоест при една произволно зададена маса на единият обект и зададен период можеш да намериш подходящ център на въртене, а съответно и другата маса. Въпросът е че зададената маса също в момента е свободен параметър и се търси, а нямаш допълнителна информация за да я ограничиш.



Вярно е, не може да се изчисли.

Достатъчно е да знам общата маса на двете тела, разстоянието и периодът, за да се изчисли центъра на въртене.
Проблемът е че на един и същи период , на едно и също разстояние съответстват един диапазон от общи маси, т.е периодът не е уникален за точно определена обща маса.

Markup

Редактирано от B0081 на 13.01.13 11:25.

Достатъчно е да знам общата маса на двете тела, разстоянието и периодът, за да се изчисли центъра на въртене.

Ако знаеш разстоянието и периодът, можеш да изчислиш общата маса, но за да намериш центъра на въртене се иска много по-прецизно наблюдение и следене движенията на двете тела, което е невъзможно с любителски телескоп.

Ако знаеш разстоянието и периодът, можеш да изчислиш общата маса, но за да намериш центъра на въртене се иска много по-прецизно наблюдение и следене движенията на двете тела, което е невъзможно с любителски телескоп.


Сметките ми говорят друго.

Markup

Сметките ми говорят друго.

Какви са твоите сметки?
По моите сметки, при едно и също разстояние между двете тела и една и съща обща маса, периодът е един и същ, разпределението на масата между двете тела няма значение, то има значение само за разстоянията на двете тела до центъра на въртене, които са обратно пропорционални на масите на телата.

Периодът на Земята и Луната е : 2,36 *10 на 6-та секунди.

Събирам масите им и разделям на две еднакви : 3,03 *10 на 24-та кг.
Изчислявам скоростта с която се движат (всяко тяло): 724 м/с.
Центъра на въртене е в средата на разстоянието м/у тях R/2 = 1.92*10 на 8 метра.
Разстоянието което изминава тялото е : 2*3,14*1,92*10 на 8 = 12*10 на 8 метра.
Периодът е = 12*10 на 8 / 724 = 1,66 *10 на 6 секунди.

Което ми дава че не са равни периодите.

Markup<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от B0081 на 13.01.13 23:16.</EM></FONT></P>

Редактирано от B0081 на 14.01.13 00:44.

Най накрая намерих как да изчисля масата на Луната без Кеплер, само с една формула от Нютон, като знам масата на Земята ,разстояние м/у тях, и периода.

Помниш ли , това ми беше първия въпрос към теб във форума.

Markup

5,35*10 на22 , я изкарах масата на Луната.

Markup

Ти се оказа прав за периода, еднакъв е.
Объркал съм, скоростта е 510 м/с, а не 724 м/с.

Но така даже е по добре (с еднакъв период), иначе нямаше как да се намери масата на Луната.
Странното е че не ми излиза същата маса като в уикипедията?

Markup

5,35*10 на22 , я изкарах масата на Луната.

Доста близо си, как го получаваш?

Ами неочаквано за мен, доста елементарно.

Нали периодът и разстоянието м/у масите дават обща маса.
Ние имаме и период и разстоянието, от което намирам общата маса.
След което изваждам от общата маса масата на Земята.

Има и друг начин чрез скоростите : от разстоянието и периодът изчисляваме общата скорост, след това от масата на Земята изчисляваме скоростта на Луната. Изваждаме от общата скорост скоростта на Луната, получаваме скоростта на Земята. От скоростта на Земята изчисляваме масата на Луната.

Ползва се една и съща формула, само пътищата са различни.

В единия случай получих 5.35*10на22 , а в другия 5.33*10на22.

Използвах разстоянието, периода и масата на Земята от уикипедията до трети знак след запетая.

Markup

"Нали периодът и разстоянието м/у масите дават обща маса. "

как?

Per warez ad scientiam

Има начин. Не е сложно.

Мисля че Абсолют ще го намери.

Markup

Той Абсолют какво ще намери е отделен въпрос. Ти как стигна до резултатът?

Per warez ad scientiam

Със смятане.

Markup

Задай някакви две "реални" гравитиращи маси , разстоянията м/у тях, и периодът на завъртане.
Ще ми кажеш само разстоянията м/у тях и периода на завъртане, да пробваме дали ще мога да сметна общата маса.

Markup

Редактирано от B0081 на 15.01.13 00:09.

Задавам:
Разстояние между телата - R
Период на завъртане: T

резултат:... ?

Per warez ad scientiam

Резултат - М.

С числата ще е по интересно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

'М' е тафтология. Нали настояваш че може да се изрази чрез R и Т? Или си се разубедил междувременно? Може, даже повече може. С числа да не би да ползваш нумерология, та ти трябват цифрите? Я да видим?

Per warez ad scientiam

Нютон отдавна го е изразил.

Markup

Не разбирам от какво се страхуваш? Или ползваш някакви секретни формули?

Per warez ad scientiam

Еми аз съм описал подробно как съм го изчислил, и че ползвам Нютоновите формули.
До сега вече да си намерил отговора.

Дали е грешно или вярно, надявам се Абсолют да каже.

Markup

Да де, той Нютон е създал цялата Нютонова механика + Нютоновата теория за гравитацията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще изчакам Абсолют.

Markup

Не си сериозен.

Per warez ad scientiam

Предполагам че нямаш решение, и каквото предложи Абсолют, ще кажеш "а, да, това е".

Per warez ad scientiam

редполагам че нямаш решение, и каквото предложи Абсолют, ще кажеш "а, да, това е".

Добре, ще ти обясня как се намира масата.
Ако знаем периода и разстоянието м/у масите това ни дава общата маса, и няма значение дали масите са две половинки или една цяла.
Няма значение какво е отношението на едната маса към другата, периода и разстоянието дават винаги общата маса.
Да речем ти ми задаваш задача с две маси, и чрез период и разстояние аз трябва да намеря общата маса. Това е все едно да ми зададеш задача с една маса , период и разстоянието до определена точка съответстващ на този период. Да намериш масата на едно тяло като знаеш с каква скорост орбитира около него друго тяло с маса един килограм, предполагам можеш.
Когато имаме по условие един период и разстояние м/у масите, и тези показатели не се променят, то имаме следните параметри които също не се променят независимо от това дали масата е една или са две половинки :

Общото разстояние което изминават телата за един период е константа.
Периодът е константа.
Общата скорост е константа.

Има всичко за да се намери общата маса чрез Нютоновата физика.

Markup

Редактирано от B0081 на 15.01.13 11:05.

Предполагам че нямаш решение, и каквото предложи Абсолют, ще кажеш "а, да, това е".

Това е обидно.
Нито Абсолют, нито аз, бих казал подобно нещо.

Markup

"Ако знаем периода и разстоянието м/у масите това ни дава общата маса, и няма значение дали масите са две половинки или една цяла. "

КАК?
Формулка? Или само вещание?
Можеш ли да бъдеш конкретен?

Per warez ad scientiam

Ами тогава защо се дърпаш?

Per warez ad scientiam

Формулката е : M = v2*R/G

Като М е общата маса.
V е общата скорост - сума от скоростите на двете тела. В частен случай имаш скорост на едно тяло с маса един килограм , която скорост дава масата на централното тяло.

Markup

Редактирано от B0081 на 15.01.13 11:59.

И от къде падна тази формула? На какво основание това М е общата маса, а не масата на едно от телата?

Нямаш ли някаква дисциплина на мисленето, като е дадено нещо, какво следва от него, после следващо следствие, и така непрекъсната нишка до крайният резултат?

Per warez ad scientiam

На основание на сметки.

Ти от самото начало не си направил една сметка. Да пробваш да сметнеш масата на едно тяло, след което да разделиш тялото на две половинки и да сметнеш пак, за да видиш какво се получава.

Аз ти казах, задай масите, дай ми периода и разстоянието, и аз ще ти кажа общата маса която си задал. И това да стане със цифри. Какво има по добре от това?

Сега се стига до едно положение че аз трябва да ти доказвам нещо което даже не си направил труда да се опиташ да сметнеш.

Markup

"Ти от самото начало не си направил една сметка."

Ти твърдиш нещо, аз само питам. Или съм виновен щото искам да изясня къде си сбъркал с масата на луната?


"Аз ти казах, задай масите, дай ми периода и разстоянието, и аз ще ти кажа общата маса която си задал."

Зададдох и получих неизвестно от къде пръкнал се извод. Ми не става така.

Наистина не си сериозен, ама хич.


"Сега се стига до едно положение че аз трябва да ти доказвам нещо което даже не си направил труда да се опиташ да сметнеш."

Ми разбира се че трябва да доказваш, от къде снесе онова число за масата на луната?
Аз съм си ги сметнал нещата. И затова знам, че не са такива каквито ги изкарваш. И за това те питам. Но наистина нямам друга смислена хипотеза в момента, освен че нямаш решение, и искаш да се присламчиш към чуждо.

Per warez ad scientiam

Задай период и разстоянието числено, и да видим дали зная или не. Ако изчисленията ми са правилни, значи масата на Луната съм я изчислил правилно.

Какви са твоите хипотези е без значение за мен.

Markup

Правилността на изчисленията не се проверява с нагаждане на цифрички, а с изводи от физическите закони. които са дадени в общ вид. А така ми пляскаш някаква неизвестно с какъв смисъл формула, и дай да смятаме с калкулатори. Не си разбрал какво е физика явно.

Но ти съвсем го обърна на детска градина. Хипотезите ми показват че си изпаднал в някакво тръшкане и не трябва да ти се обръща внимание докато не се съвземеш.

Per warez ad scientiam

Предложих ти приемлив вариант и за двамата.

Нямаме повече за какво да си говорим.

Markup

Ти предложи някаква формула без връзка със задачата. Какъв смисъл има в нея да се заместват числа? Само някакъв необясним инат.

Хипотезата ми се оправда.

Per warez ad scientiam

Масата на Слънцето я получих : 1.98945 *10на30.

Markup

Това и баба знае, Пробвай от нея да получиш например масата на Земята или на Венера или на Марс, да те видим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Общата маса на системата Марс : 6,426*10на23.

Да, Слънцето е много голямо по маса спрямо другите тела в слънчевата ни система. Но целта ми беше сам да се убедя че сметките работят. Не че не го знаех преди това.

Markup

Редактирано от B0081 на 15.01.13 19:05.

Ами ще работят я, нали формулата дето си я написал е точно за това - когато масата на едното от телата може да се пренебрегне спрямо другото. Ама ние говорим за съвсем друга ситуация, и Луната показва че не е приложима тази формула.

Per warez ad scientiam

Така ли ? Да ти задам тогава аз период и разстояние , и да ми намериш общата маса ? Искаш ли ?

Markup

Чакай сега, не отклонявай темата. Аз не съм се изхвърлял като тебе. Ти претендираш че можеш да смяташ, ама не ти стискало.

Per warez ad scientiam

Еми дай ми числово разстоянието и периодът и ще видим.

Ама ти не искаш, или не можеш.

Markup

Ами буквата R замества произволно число. Таче е че е дори повече отколкото ти е нужно, и положително трябва да ти свърши работа. Тъкмо като сметнеш с нея, и с период Т, ще може да проверим за произволна двойна комбинация в слънчевата система и не само :)

А дали аз не искам или не мога, в случая няма значение. Разглеждаме твоите претенции за можене, забрави ли?

Per warez ad scientiam

А твоите претенции за разглеждащия кой ще ги проверява ?

Аз твоите , ти моите : задаваме числено разстояния и период , всеки си изчислява сам, и даваме отговорите за масата.

Равностойно е.

Markup

Численото решаване е някъде в последният етап на задачата. Преди да решаваш числено, трябва да обосновеш формулата в която да слагаш числата. За това става въпрос, че ти ползваш някаква формула паднала от небето, а не основана на физиката. А знаеш, с грешна формула и да получиш верен резултат, това просто е случайност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И да добавя - формулата с която ме замери по-горе не е верна.

Per warez ad scientiam

И да добавя - формулата с която ме замери по-горе не е верна.


Виж Гери, нещата стоят много елементарно.

Първа стъпка която трябва да направиш е да определиш за себе си (чрез сметки или не, сам решавай ) дали периодът е един и същ за определена обща маса независимо от това как са разпределени частите й (в случая две части).

Като разбереш това, ще продължим.

Формулата е вярна, грешката е някъде около теб.

Markup

Ами има две грешки във формулата.

Първата е очевадна - не пасва по размерност. Разстоянието R трябва да е на трета степен за да пасне. Проверява се елементарно.

Втората е също очевадна. Периодът изразен чрез ъгловата скорост на въртене си го вмъкнал чрез центробежната сила. Само че тя се изразява чрез разстоянието до центъра на въртене който е между двете тела, демек това разстояние не е R. А при тебе такова разстояние липсва. Тоест формулата ти е приложима само ако масата на второто тяло е пренебрежимо малка (и това след като си оправиш третата степен в разстоянието). По тая причина не можеш да получиш масата на Луната примерно, колкото и да се пънеш, защото тя не е пренебрежимо малка спрямо земната. Демек това което си писал по-горе е или нагаждане някакво, или някаква грешна сметка. Ето за това смятането с числа в начален етап на задача е порочно, и за това се къса на изпити.

А нещата наистина са елементарни, но не в твоята плоскост :) Просто ползваш неправилната формула. Затова числата няма да ти помогнат.

P.S. Извинявай, размерностита на формулата съвпада. Но във формулата не участва периода, който беше начално условие. И проблемът с разстоянието си остава.

Per warez ad scientiam

Редактирано от Гepиcъм на 15.01.13 20:37.

По добре отговори на въпроса който ти зададох вместо да говориш безсмислици.

Markup

Редактирано от B0081 на 15.01.13 20:39.

P.S. Извинявай, размерностита на формулата съвпада. Но във формулата не участва периода, който беше начално условие. И проблемът с разстоянието си остава.

Ще стигнем и до там.

Ти отговори на въпроса с периода и общата маса.

Markup

Ефтин опит за измъкване от блатото? Отговорил съм ти няколко пъти, и чакам твоят отговор.

Въпросите са единствено към тебе, и както се вижда, бягаш от отговори. То нямаш друг изход със тая грешна формула де. Хубаво е да не се захващаш с научен спор като си толкова неподготвен.

Per warez ad scientiam

Аз не съм твърдял че имам отговор на този въпрос, ТИ твърдиш такива чудеса. И сега се опитваш да се отмяташ. Опитваш на принципа, крадеца вика дръжте крадеца. Не нам.

Per warez ad scientiam

Аз твърдя това, защото сметките го твърдят.

Еми намери отговора на този въпрос, защото аз нямам намерение да те убеждавам в това. Най добре може да се убедиш , като го направиш сам.
Като си проясниш въпроса, ще говорим.

И този принцип с крадеца го практикуваш ти, защото хич не си подкован.

Markup

Ами сметки до сега не си показал. Показал си една грешна формула дошла неизвестно от къде, но не и от сметки. И въпросът ми е от кое небе тя е паднала. За това говорим. Нали става дума за това - ти твърдиш нещо, ти трябва да докажеш верноста му, за да е ясно като сложим числата дали да очакваме нещо смислено или не. А така да очакваш да приемем думите ти за истина щото така, няма да се случи.

А аз какво ще направя (или съм направил) сам е съвсеееем отделен въпрос и не засяга това което те питам. Не се оправдавай с мене.

Per warez ad scientiam

Ами сметки до сега не си показал. Показал си една грешна формула дошла неизвестно от къде, но не и от сметки. И въпросът ми е от кое небе тя е паднала. За това говорим.

На калпавата ракета, космоса й пречи.

Проблемът не е във формулата , а в това че не я разбираш и не можеш да я ползваш.

М = v2*R/G.

Мз = 1022на2 * 3,8*10на8 / 6,67*10на-11 = 5,95*10на24

Мл = 1022на2 * 4,7*10на6 / 6,67*10на-11 = 7,36*10на22

Мобщ = 1022на2 *3,847на8 / 6,67*10на-11 = 6,024*10на24

Мз + Мл = Мобщ = 5,95*10на24 + 7,36*10на22 = 6,0236*10на24.

Не че очаквам сега да разбереш.

Markup

Е, чакай сега, преди да заместваш числа, трябва да си наясно кое какво значи.

В случаят какъв е смисълът на v? Скорост? От къде попада във формулата скорост?
Може би от връзката v = w.r, където w е ъгловата скорост на въртене, а r е радиусът на въртене? :)

За ъгловата скорост е ясно, тя е единица върху периода, но по каква логика си решил че r = R? По никаква. Защото центърът на въртене не съвпада нито с едно от телата, и разстоянието между тях R не може да играе ролята на такъв център. А разстоянието до центъра на въртене не ни е дадено.

Нещо повече, скоростите на луната и на земята са различни - земята дори практически не се върти, скорост 0 (а ако бъдем точни, се върти с нищожна скорост около център дето е на 4700 км от нейния геометричен център (но това разстояние не е част от условиято и не може да се ползва), смятай с каква скорост го обикаля за 28 дена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В случаят какъв е смисълът на v? Скорост? От къде попада във формулата скорост?


Има от къде .

Нещо повече, скоростите на луната и на земята са различни - земята дори практически не се върти, скорост 0 (а ако бъдем точни, се върти с нищожна скорост около център дето е на 4700 км от нейния геометричен център (но това разстояние не е част от условиято и не може да се ползва), смятай с каква скорост го обикаля за 28 дена ). Тоест очевадно е че резултатите ти нямат физичен смисъл а са стрелба в тъмното.

12,5 м/с е скоростта на Земята, и това също се връзва в сметките.

Съмнение за това възниква и от различната величина на R (нали това беше зададеното разстояние между телата?) във формулите за луната и земята. Или според тебе разстоянието от луната до земята е различно от разстоянието от земята до луната :) Използването на произволни числа се нарича нагаждане.

Както и очаквах, нищо не си разбрал, а с това последното дето го написа.. направо нямам думи.

Сядай си на задните части и започвай да учиш кл. физика.

Markup

"Има от къде ."

Става дума за скоростта. Видях, но защо е една и за двете планети? Това не можеш да обясниш. По-долу даваш нещо за земята, ама не го ползваш. Е то бива бива, ама такова нагаждачество...


"12,5 м/с е скоростта на Земята, и това също се връзва в сметките. "

Може, но не слагаш него във формулите а нещо съвсем друго (какво ли???). Ако прочетеш от къде тръгнахме, това число не е зададено. Пада от небето за да се нагласят някакви резултати. Зададен е периодът на обикаляне и разстоянието между двете тела. Всичко останало трябва да се получи от тях. Ама не се получава.


"Както и очаквах, нищо не си разбрал, а с това последното дето го написа.. направо нямам думи. "

А как очакваш изобщо някой нещо да разбере като едно че си се отклонил от зададеното условие, второ си натъпкал някакви случайни числа в сметките, и трето не си обяснил от къде се е взела самата формула в която тъпчеш числата, за да стане ясно защо ги тъпчеш точно в нея? По опита за жонгльорство със измислените числа личи че и ти нищо не си разбрал, което се очакваше по начало. Ама ти е по-лесно да търсиш вината в другите, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаме зададени R и Т.

V=2*3,14*R/T

Общата маса вече изразих в по горните постове.

Markup

"Имаме зададени R и Т.

V=2*3,14*R/T "

какъв е физическият смисъл - според тебе - на V, R и T в тази формула?

Per warez ad scientiam

Получи ли желаната скорост?

Смисълът няма да можеш да го разбереш.

Аз те питах преди време един въпрос , на който ти отказваш да дадеш отговор, а това е ключов момент.

Markup

Какво, не знаеш какъв е смисъла на величините във формулата? И заместваш в нея някакви числа с надежда да получиш някаква скорост? Не, не съм получил желаната скорост. Получава се някаква величина с размерност скорост, засега нямаща никакво отношение със земя и планети изобщо.

Значи не знаеш какво е R и съответно V във формулата? Е какво искаш да ни докажеш като слагаш някакви числа там?


"Аз те питах преди време един въпрос , на който ти отказваш да дадеш отговор, а това е ключов момент."

Глупости. Това дали аз съм смятал и как съм смятал нещо си няма нищо общо с твърденията ти които сега разследваме. Продължаваш да си търсиш оправдание с другите за собствените си изцепки.

Per warez ad scientiam

Глупости. Това дали аз съм смятал и как съм смятал нещо си няма нищо общо с твърденията ти които сега разследваме. Продължаваш да си търсиш оправдание с другите за собствените си изцепки.


Несериозно е от твоята страна, ти не взимаш конкретна позиция по ключовия въпрос, как може да ти се докаже нещо при това положение.
Аз не мога "да забивам пирони във водата".

Това че ти не знаеш смисълът на формулата и величините в нея, не значи и аз не ги знам.
Мога само да те съжалявам.

Markup

Моята позиция няма и не може да има никакво отношение към твоите грешки. А тях коментираме сега.

Ето, огледай се - предлагаш някаква формула, а не знаеш кое какво е в нея като те попитам. Е как аз да съм виновен за това? Ако ги знаеш величините, какво само се инатиш и опъваш?

Per warez ad scientiam

Струва ми се че се досещам откъде може да идва грешката при Луната.

При изчисленията използвам разстоянието м/у масите, и това се явява идеализиран случай, при който орбитиращите тела се движат по окръжностите.

В случая с Луната , разстоянието което използвам е голямата полуос на елипса, а не на окръжност.

Markup

Редактирано от B0081 на 16.01.13 16:53.

Това има много малко значение. Величината R която използваш във формулата не е разстоянието между масите. Не е и никоя полуос на каква да е елипса. Аз за това те питам кое какво е, ама стана ясно че не знаеш. Ако знаеше нямаше така дълго да увърташ и да си търсиш оправдания. Ама като можеш само числа да ръгаш в някакви формули без да влагаш смисъл какво правиш, така ще е.

Per warez ad scientiam

Формулката е : M = v2*R/G

Като М е общата маса.
V е общата скорост - сума от скоростите на двете тела. В частен случай имаш скорост на едно тяло с маса един килограм , която скорост дава масата на централното тяло.

А моята формула е: M = (w^2*R^3)/G

M - общата маса в килограми kg
w - ъгловата скорост в радиани за секунда rad/s
R - разстоянието между двете тела в метри m
G - гравитационната константа G = 6,67428 * 10^-11

ъгловата скорост w = 2п/Р
2п = 6,2831853
Р - периодът в секунди, ако е в дни*24*3600 и става в секунди

Но е само за кръгова орбита, за елиптична няма да дава точен резултат.

И твойта формулка е леко погрешна. Щом си набъркал ъгловата скорост, някъде трябва да имаш и радиусът на въртене с който е свързана ъгловата скорост, който пък е различен от разстоянието между телата R. Така както си я закръглил, можеш да сметнеш единствено масата на много по-тежкото тяло което с добро приближение е център на въртенето.

В случая всички говорим за кръгова орбита, за елиптична може да се въведе еквивалентен радиус който да дава същият период на въртене - средното аритметично на двете полуоси е много добро приближение за елипси с малък ексцентрицитет като лунната.

Per warez ad scientiam

Формулката е : M = v2*R/G

Като М е общата маса.
V е общата скорост - сума от скоростите на двете тела. В частен случай имаш скорост на едно тяло с маса един килограм , която скорост дава масата на централното тяло.
___________________________________________________________________

А моята формула е: M = (w^2*R^3)/G

M - общата маса в килограми kg
w - ъгловата скорост в радиани за секунда rad/s
R - разстоянието между двете тела в метри m
G - гравитационната константа G = 6,67428 * 10^-11

ъгловата скорост w = 2п/Р
2п = 6,2831853
Р - периодът в секунди, ако е в дни*24*3600 и става в секунди

Но е само за кръгова орбита, за елиптична няма да дава точен резултат.

Сега като размислих, се сетих, че периферната скорост е равна на произведението от ъгловата скорост и радиуса. Значи моята формула е като твоята.

"Сега като размислих, се сетих, че периферната скорост е равна на произведението от ъгловата скорост и радиуса. Значи моята формула е като твоята."


Важното е че стигнал до решението.

Тя формулата не е моя, тя си е на Нютон.

Markup

И тъй като в тая формула има само една маса M, кой ви излъга че може да сметнете масата на Луната с нея?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И твойта формулка е леко погрешна. Щом си набъркал ъгловата скорост, някъде трябва да имаш и радиусът на въртене с който е свързана ъгловата скорост, който пък е различен от разстоянието между телата R. Така както си я закръглил, можеш да сметнеш единствено масата на много по-тежкото тяло което с добро приближение е център на въртенето.

В случая всички говорим за кръгова орбита, за елиптична може да се въведе еквивалентен радиус който да дава същият период на въртене - средното аритметично на двете полуоси е много добро приближение за елипси с малък ексцентрицитет като лунната.

Грешиш, не е масата на едното тяло, а общата на двете, ако не вярваш, сметни:
двойната звезда Алфа Центавър А и Б, периодът им е 80 години, разстоянието помежду им 23 АЕ, и се получава маса двойно по-голяма от слънчевата, както си е, А е малко по-голяма от слънцето, а Б малко по-малка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от тapaтaнчo на 16.01.13 18:43.

"Грешиш, не е масата на едното тяло, а общата на двете, ако не вярваш, сметни: "

Какво има да смятам, виж при какви предпоставки си стигнал до формулата - едната маса се е съкратила, останала е само другата маса. Само не ми казвай че и ти разчиташ на нагаждане с някакви числа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А това че при сметката се получава маса двойно по-голяма от слънчевата е идеален пример как не трябва да се смята с числа, а с общият вид на формулите - защото в случая се получава удвоената маса на единият обект, а не сумата от масите на двата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тръгнах по друг път, взех данните от уикипедията за да изчисля какво трябва да е разстоянието м/у масите за да излизат сметките.
Получих че R трябва да е - 3,768*10на8.

После , от голямата полуос = 3,84403*10на8 и други данни за Луната, от уикито, намерих обиколката на елипса.
Тази обиколна на елипса отговаря на обиколка на окръжност с R = 3,841*10на8.

Т.е. радиусите не съвпадат. Което значи че проблемът не е в елипсата.

Обаче има един въпрос, който не мога да разреша.
Има несъответствие при данните за Луната в уикипедията, може би аз изпускам нещо и затова получавам някако разминаване.

Данните за Луната са от уикито :

Период на завъртане на Луната спрямо звездите : Т = 27,321661 дни

Средна орбитална скорост : 1,022 km/s

Голяма полуос : 384 403 km

Знаейки съотношения на Земята и Луната = 81 и голямата полуос намирам центъра на въртене и това което ме интересува : R на орбитата по която се движи Луната.
Намирам обиколката на орбитата на Луната и я разделям на средната орбитална скорост на Луната. Така получавам период за който Луната прави един оборот по орбитата си.

Само че период който получавам аз, и период който е от уикипедията се различават с повече от 8 часа.


Имаш ли идея от къде може да идва това разминаване ? (проблемът не е в елипса )

Markup

"Знаейки съотношения на Земята и Луната = 81"

Да напомня, това не ти е дадено в задачата която обсъждаме. Зададен е периодът и разстоянието между телата. Демек това число 81 трябва някак да го получиш от даденото а не да го ползваш наготово. И чак тогава да намираш център на въртене. Казах ти аз че се заглавичкваш с някакви числени нагласяния, ама още не можеш да го схванеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът ми беше съвсем за друго, и не е към теб.

Markup

какъвто и да ти е бил въпроса, от постинга ти се вижда че си оплел конците тотално. Това отговаря и на въпросите ти защо не можеш да получиш точните числа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбрах , използваш маниерите на поведението в стил - Рибаря. Остана само да се сгромоляса физиката в която вярваш, и само маниерите в стил - Рибаря ще ти останат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не, само свързвам грешките ти във формулата с грешките ти в резултатите. А оправданията ти няма да доведат до промяна в тея грешки.

Per warez ad scientiam

Гледам, как се повтаря същото, което изпитах и аз, от вклиняването ти в чужди разговори и настояване разговорът да продължи с теб и по това, което ти си прочел и мислиш.

Неадекватно искаш човекът да се върне към дискутираното доскоро с теб. Но то приключи, както видях.

Човекът в този клон на дискусията обяснява на друг специфично продължение на своята мисъл.

Ето, че се потвърждава предположението ми, че освен че си невъзпитан, си нисък, защото именно ниските по ръст мъже заглушават всички присъстващи мъже с говоренето си по ...каквото се говори в момента.

Считаш, че си избягван не заради натрапчивото си поведение, а заради подценяване на потенциала ти, съдейки те по външен недостатък. Освен това съдиш другите, сякаш имат същото мислене и същите ограничения като твоите собствени. А нашите ограничения са различни от твоите.

Вземи под всимание, че мисленето не задължително измисля нещо ново или нещо вярно.

Ние всички обаче сме достойни и когато грешно мислим, за разлика от когато считаме, че тези, които мислят, го правят от незнание на вече известното.

"Човекът в този клон на дискусията обяснява на друг специфично продължение на своята мисъл"

Тя мисълта се видя докато дълго го разпитвах кое какво значи в сметките му и напразно. Сега цикли пак. Не мислиш ли че трябва някак да му се махнат капаците и да се извади от коловоза човек, който си превърта една и съща грешна теза до втръсване? Или просто според тебе лаф да става, всеки да си говори каквото му хрумне? Всеки луд с номера си?

Има още доста да растеш до екстрасенс, който да може да предсказва и да оценява адекватно околните. Старай се.

Per warez ad scientiam

Гледам, как се повтаря същото, което изпитах и аз, от вклиняването ти в чужди разговори и настояване разговорът да продължи с теб и по това, което ти си прочел и мислиш.

Неадекватно искаш човекът да се върне към дискутираното доскоро с теб. Но то приключи, както видях.


Да, жалко е че това се случва .

Бих могъл да се примеря с това, събеседника ми да се държи по такъв тролски начин ако това си заслужаваше. Например да получа някаква полезна информация по разисквания въпрос.
Най интересното че аз много добре знам, че Гери е гола вода в класическата гравитация, и че няма какво да науча от него , и пак му се връзвам на троленето.

Markup

"Най интересното че аз много добре знам, че Гери е гола вода в класическата гравитация, и че няма какво да науча от него "

До тук се видя че не искаш нищо да научиш де, така че не се оправдавай с мене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Целта на този писател е не да дискутира.

Логично и закономерно е, щом "Гери е" дойде да говори, всички се самоизключват от участие в дискусията, отбягвайки да бъдат заговорени.

Заговарянето не цели да дискутира въпроса, а личността.

Целта на този писател е да излъчва присъствие. Хормонална мотивация.

Останалите, които в момента избягват да пишат мислите си в темите също присъстват. И бай Петков си е тук и Рачо Ковача си е тук, и Трудния Ник си е тук и Zaphod... Но кой друг е дошъл точно пък на такова място тук да излъчва, че го има, и че в личностен аспект превъзхожда по нещо поне една друга личност!

Темата ти очевидно произстича от мислене, а не е демонстрация на информираност, с което тя е изключителна рядкост тук.

Редактирано от Bpeдитeл на 17.01.13 00:21.

Прощаваш че ти прекъсвам изключително важната и дълбока дискусия.

А твоята цел каква е? Така и не се разбра. Опитваш се да оценяваш, ама не ти се получава. Да сметнеш нещо конкретно по темата, не ти стиска явно. Темата не се поддава на сложнонеяснонищоговорене, няма среди и нелинейни импеданси тука, дори до черна кутия с обратни връзки не може да се докара. Е след като нищо не ти се получава като хората, какво всъщност искаш да ни кажеш?

Per warez ad scientiam

Много обичам да има и някое леке, което да изтъкне:

- Ето, след като разискват мен, аз не съм най-срамния и единствен, който разисква личностните аспекти на събеседника!

Да, ти си единствен относно когото останалите освен теб имат основание да обсъждат, защото ти си отворил тази тема за обсъждане. Не искаше да обсъждаме физиката ти ли? Само личната ти информираност?


Отново заядливо изразените предизвикателсва за продължаване на разговори, които поради неприятно, освен безсмислено, поведение бяха прекратени, са потвърждение на това, което заключих и споделих за твоят физичен проблем.

Това е отговор за невъзпитания ти, претендиращ тон. А не е покана за разговор.

Хех, крадецът викал дръжте крадеца. Значи така, ти обсъждаш физиката с пълна пара тука, затова можеш да оценяваш и мене? Виж сега, ако си мислиш за себе си, не го приписвай на останалите. Не съм те молил да разговаряш с мене, ти сам се натресе и продължаваш да ходиш като лепка след мене

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Zdraveite, izvinjavam se,njama kirilica,pi6a ot rabota

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Sega se usetih, nemojem da znaem aglovata skorost, 6toto trjabva togava da e izvesten centara na vartene, ostava samo perioda ,razstojanieto , moje li bez linejna skorost, bez neja njama da stane, a?

Ако знаем разстоянието между две тела и периода, още не знаем линейната скорост. И не можем да намерим общата маса. Освен в приближението когато общата маса съвпада с масата на по-голямото тяло :)

Ако някой твърди че може, искай да ти докаже. Щото виждаш до тука колко празни приказки изказа един от "можещите" само за да не доказва нищо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ъгловата скорост не е свързана с центъра на въртене, а пряко с периода. така че ако знаем периода, ще знаем и ъгловата скорост. Но не и линейната, тя в свързана с центъра на въртене в случая.

Per warez ad scientiam

Sega se usetih, nemojem da znaem aglovata skorost, 6toto trjabva togava da e izvesten centara na vartene, ostava samo perioda ,razstojanieto , moje li bez linejna skorost, bez neja njama da stane, a?

Може. И това много лесно се доказва чрез Нютоновата физика.

Ако наистина имаш желание , мога да ти обясня, стъпка по стъпка как да стигнеш до решението на тази задача.

Като за начало вземи от уикипедията данните за масите на Луната и Земята, сумирай ги заедно за да получиш обща маса.

И сега започваме проверка :
Раздели общата маса която си получил на две еднакви.
Разстоянието го запазваме каквото е и сега м/у Луната и Земята : R =3,84 *10на8.

Използвай тази фолмула : F = G*M1*M2/R2 (разстоянието на квадрат) за да намериш силата м/у двете еднакви маси.
След като намериш силата използвай тази формула : F = V2*M1 / r. за да намериш линейната скорост на едното от двете тела. Телата са еднакви по маса, така че каквото ще намериш за едното тяло, таково ще се получи и за другото тяло.
Тука има една подробност, трябва да внимаваш какво r ще използваш, защото в случая 2r = R , защото се използва разстоянието от центъра на въртене до дадено тяло, а не разстоянието м/у телата (това е формулата за центробежната сила ). А при две еднакви маси центъра е в средата на разстоянието м/у масите т.е. : 2r = R.

Намери скоростите с които се движат двете еднакви телата, сумирай ги за да получиш общата скорост.

Като намериш общата скорост, ще продължим по нататък.

Редактирано от B0081 на 17.01.13 13:58.

Ъгловата скорост не е свързана с центъра на въртене, а пряко с периода. така че ако знаем периода, ще знаем и ъгловата скорост. Но не и линейната, тя в свързана с центъра на въртене в случая.

Именно, ъгловата скорост и периода са свързани. Няма значение какво е съотношението на двете маси, ъгловата скорост остава същата. Т.е ако имаме една обща маса съставена от две маси, то при "преливане" от едната маса в другата маса, ъгловата скорост няма да се променя.

Markup

"Т.е ако имаме една обща маса съставена от две маси, то при "преливане" от едната маса в другата маса, ъгловата скорост няма да се променя"

Това естествено няма как да е вярно. Не можеш да го докажеш като твърдение. Просто защото ъгловата скорост е свързана и чрез радиуса на въртене по една доста сложна връзка с другата маса, а той се променя с преливане на масите. Но няма как да го знаеш това. Пък и както се вижда, не искаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При всички възможни комбинации от две тела с една и съща обща маса
и едно и също разстояние помежду им, най-малък период на завъртане
ще има тази комбинация, при която двете тела са с равни маси. Може
да се докаже елементарно.

Добре.
Какъв е начина ?

Markup

От формулата за силата на гравитационно взаимодействие между две тела

F = m*M*G/R^2

може да се види, че при дадените условия, съотношенията на гравитацион-ните силите на привличане между две произволни комбинации от двойки тела
с еднакви общи маси и еднакви разстояния помежду им, ще зависи единствено
от произведението на масите на съответната двойка. От всички произведения,
най-голяма стойност ще има това, при което множимото и множителя са равни.
Съответно, гравитационната сила между тях ще бъде най-голяма. Тъй като
периода на зъвъртане зависи директно от тази сила, лесно е да се покаже, че
той ще бъде най-малък, когато телата са с равни маси при равни други условия.

Точно така. Но тука доказателства не се ценят. Тук се нагажда с цифрички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От формулата за силата на гравитационно взаимодействие между две тела

F = m*M*G/R^2

може да се види, че при дадените условия, съотношенията на гравитацион-ните силите на привличане между две произволни комбинации от двойки тела
с еднакви общи маси и еднакви разстояния помежду им, ще зависи единствено
от произведението на масите на съответната двойка. От всички произведения,
най-голяма стойност ще има това, при което множимото и множителя са равни.
Съответно, гравитационната сила между тях ще бъде най-голяма. Тъй като
периода на зъвъртане зависи директно от тази сила, лесно е да се покаже, че
той ще бъде най-малък, когато телата са с равни маси при равни други условия.

Това е само половината от решението на тази задача.
Само по силата не можеш да определиш как се отнася периода към общата маса.

Например , ако едната от масите я изберем 1кг, а другата е масата на Земята, то силата което получаваме е 2,7*10на-3 нютона. И какво ни дава това като информативност ? Дава ни единствено че силата е много малка м/у тези две тела.
Другата част от решението включва стабилно орбитиране на този 1 кг маса около Земята, което е свързано с периода на орбитирането.
Аз започнах с laplandetza една проверка, ако я следиш ще видим до какъв резултат ще стигнем.

Markup<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от B0081 на 17.01.13 18:19.</EM></FONT></P>

Редактирано от B0081 на 17.01.13 18:22.

Точно така. Но тука доказателства не се ценят.


Ако това е твоето доказателство, по добре повече не се обаждай, а чети и мисли.

Markup

"Няма значение какво е съотношението на двете маси, ъгловата скорост остава същата."

Това си го казал ти. Аз ти дадох доказателство, че това не е така.
Ъгловата скорост зависи от съотношението на двете маси.

Това си го казал ти. Аз ти дадох доказателство, че това не е така.
Ъгловата скорост зависи от съотношението на двете маси.

Силата е различна .

Как това доказва че ъгловата скорост е различна ?

Markup

Ти освен че симулираш четене и мислене, друго не си предложил. Огледай си постовете, освен някакво дърпане и шмулене, никаква градивност няма. Раздаваш съвети от които най-много се нуждаеш ти самият. Ама не ги спазваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Гepиcъм на 17.01.13 18:46.