Таратанчо, уважаеми събеседнико, вече сам отговорил, промяна на радюуса , значи приминаване от потенциал в движение, а с моето допълнително фантазиране отговорих по ясно. Как да докажа, ами немога и незнам как, все пак сам само един прост заболакар на средна възраст

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хоринзонталната скорост на тялото ще се увеличи!!!
Изглежда странно на пръв поглед, защото при падането земята му придава вертикална скорост, но дори при свободно падане (без търкаляне по склон и без удар в земната повърхност, това го казвам защото видях че Гери се опитва да усложни задачата дори с деформация) хоринзоталната (по точно орбиталната) скорост ще нараства защото падането не е в хомогенно гравитационно поле.
Много лесно можем да се досетим защо в нехомогенно поле (създавано от точка или кълбо) вертикалната скорост се превръща в хоризонтална като си представим че падането на тялото е много продължително повече от четвърт оборот, очевидно става че вертикалната скорост която му е придавала земята в началото на падането след четвърт оборот изцяло се е превърнала в хоризонтална!!!


Добре, как ще изглежда това в разгърнатия вариант ? :

Да разгърнем постновката по следния начин :

Повърхността на Земята е права линия. Тялото се движи по тази права линия. Паралелно на тялото и със същата скорост, се движи центъра на Земята. Центърът се намира от другата страна на правата и на някакво разстояние от нея. Силата която изпитва тялото е по посока на движещия се паралелно центърът на Земята.
Правата във едно опрделено място "свършва" и продължава друга права която е по близо до центъра на Земята.
Тялото се движи по първоначалната права с някаква скорост, след което "пропада" на по близката до Земята права (Силата е по посока на цетъра на Земята.). При "пропадането" на тялото, в посоката в която се движи тялото не действа никакво ускорение. Ускорениет е само по посока на центъра на Земята. Т.е след преминаване на по близката до центъра на Земята права, скороста на тялото е същата каквато е била и преди.

Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 12:38.

Само един уточняващ въпрос:

Не е ли от значение и това, че тялото всъщност не пада вертикално, а по парабола? Което в крайна сметка май също би трябвало да допринесе за споменатото от теб увеличаване на хоризонталната му скорост.

Падането по порабола е съставено от движението на тялото в две посоки. Едната е посоката на движението му (хоризонталната съставка), а другата е посоката към центъра на земята (вертикалната съставка). Това образува пораболата. Но посоките на действието на силите са под ъгъл 90 градуса и не допринасят реално за промяна на едната или другата скорост .
Но да, в това се крие разгадката, според мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"това го казвам защото видях че Гери се опитва да усложни задачата дори с деформация"

Не съм аз този който опитва това.

Per warez ad scientiam

Айде сега оправдания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може го направим още по фантастично, безкрайна правоъгълна призма с гравитация, тяло което се движи инерционно без възмохност да взаимодейства с нищо друго и по никакъв начин освен гравитационно.изведнъжа-падина пропада перпендикулярно 100метра примерно и сетне пак равно.Требва да запазим импулса по хоризонтала има ускорение по вертикала, след 100 метра падане има промäна в пот. енерг. и кинет., тя трябва се запази, ;движението; по вертикала трябва да се запази, то неможе да примине никъде, нема триене, тялото го приемам за такова без структора, няма никакво взаимодействие вътре в него, остава само допълнителния импулс да премине по хоризонтала, дано сега е по ясно.



На мен ми стана ясно какво искаш да кажеш, същото каквото казва и Гери, че енергията трябва да отиде някаде, и понеже няма каде другаде да отиде освен в хоризонталната скорост на тялото, то точно там отива .
Това може и да е вярно но може и да не е : 50% на 50%. Т.е нищо конкретно няма. Няма конкрено уличаване как енергията ще премине в хоризонтално движение, а едно косвено предположение каде трябва да отиде енергията. Това е грешен подход.
При реални тела, не се наблюдава преминаването на вертикалната скорост в хоризонтална при падането на телата. На какво основание трябва да приемем че това се случва при идеално тяло ?

Редактирано от B0081 на 27.11.12 12:36.

Дори има един интересен момент, ако хоризонталната скорост на тялото по голямата окръжност е много голяма и е равна на 1-ва космическа за тази височина от центъра на земята, за да падне ще се наложи да намалим тази хоризонтална скорост, после за да остане на по-малката окръжност отново трябва да я намалим и накрая се оказва въпреки че два пъти сме я намаляли, хоризонталната скорост по малката окръжност е по-голяма отколкото по голямата!!!

Да, това наистина е интересен ефект ("илюзия" за ума) . Напоследък вече няколко пъти се натъкваме на него.


Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 13:13.

"Повърхността на Земята е права линия. Тялото се движи по тази права линия. Паралелно на тялото и със същата скорост, се движи центъра на Земята."

Реално нямаш движение спрямо центъра. Тоест всякакви смени на височини са само свободно падане.

Не ти е реална задачата.

Per warez ad scientiam

Разбира се че не е реална, реално това не е възможно (задачата според уловието). Това ли искаш да обсъждаме ? Нереалността на постановката ?


Реално нямаш движение спрямо центъра. Тоест всякакви смени на височини са само свободно падане.


В кое има несъответствие ?

Markup

Редактирано от B0081 на 27.11.12 13:24.