Здравейте,моето лично мнение е ,че трябва да се вслушвате в мнения на хора които са се възстановили успешно от тази коварна болест.Не всички пишещи в този форум са такива.Проблемът с алкохолизма е предимно духовен и е много сериозен и за съжаление трудно разрешим с медикаменти и обичайните лекарски практики,вие сама сте се убедили,както съдя от дългогодишните ви опити да се справите с проблема на дъщеря си.Лично на мен ми помогнаха и продължават да ми помагат групите за взаимопомощ на Анонимни алкохолици.Истината обаче е ,че никой не може да накара дъщеря ви да отиде там насила,а има и много предубеждения които се базират на неправилна информация.Защо ,между другото не се опитате вие сама да си помогнете ,като опознаете проблема по задълбочено участвайки в някоя група за подкрепа на близки на алкохолици като "Ал Анон".Има информация в интернет.Дори и да не сте от град в който има сбирки може да участвате он-лайн.Най-малко ще се запознаете с хора с проблем като вашия и няма да сте сама.

Аз също съм на мнение, че положителен резултат от психотерапията няма защото дъщеря ви има физическа зависимост към алкохола. Тя не може да се бори с психотерапия. За психическата й зависимост не се споменава нищо.
Говори с дъщеря ти, че състоянието й е съвсем естествено като за всеки алкохолик.
Епилепсията обаче ме плаши и мисля, че психиатъра трябва да го смениш и да направиш една консултация с невролог. Има алкохолна епилепсия и такива хора са доста зле през периода на абстиненция.
За алкохол с такива последствия трябва лекар и то добър лекар.

Къде се укриха хората преборили такива тежки последствия от алкохола?

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Да, нещата при дете и родител са малко различни от нещата при съпруг и съпруга. Родителският инстинкт да се грижиш за детето е по-силен, чувството за вина, че някъде си се провалил във възпитанието е по-силно, срамът какво ще кажат хората, колко лош родител си бил, щом си докарал детето си до алкохолизъм, е по-силно. Да, това са съвсем нормални човешки реакции, но те правят родителите много по-лесно манипулируеми.
Не е задължително физически да изоставиш някого, за да не се държиш с него като с рохко яйце. Хората имат неподозирани възможности, но много често ги осъзнават чак, когато ножът им опре до кокала. Алкохолиците не са много по-различни в това отношение.

Чувството на безсилие си е естествено, да гледаш човек, когото обичаш, как бавно се самоубива и да не можеш да направиш нищо...
Единственото, което аз правех беше нещо като вкарване в реалността. Дори и не знам как да ти го опиша... Бавно тъпо и упорито изяснявах основни положения. Например защо пие, не защото жена му го тормози, не защото в работата го тормозят, не защото еди кой си го е ядосал, а само и единствено, защото му се пие, физически е зависим от алкохола. Може ли да спре, може ли да спре сам. Когато нещо се оплакваше от гадния живот, всеки път питах "А ти какво правиш, за да си подобриш твоя живот?! Някой длъжен ли е да ти поднесе на тепсия всичко". Последно вкарах и мотото "Ако Ти не направиш нещо, за да се измъкнеш, няма кой, ще си умреш". Не съм се карала с него, не се опитвах да го карам да прави нещо конкретно, просто се опитвах да го изкарам от самозаблудите, в по-голямата част, от които го вкарваше алкохола, за да осъзнае с какво точно се сблъсква. С надеждата, че осъзнавайки проблема, ще му е по-лесно да пожелае да се бори с него. Друго нямаше какво да направя. Останалото той сам трябваше да го направи. Всичко това е личен опит, нямам си на идея дали би ти помогнало по някакъв начин, но кой знае...
Между другото и съпругът ми не искаше да ходи в АА. Но се оказа, че и аз мога да бъда много манипулативна и убедителна.

Здравейте.

Пиша ви телефонния номер на групата на АА "Само за днес" - 0988721546. Ако желаете, можете да позвъните и да поискате телефонния номер на една майка, чиято дъщеря има проблема на вашата дъщеря. Бихте могли да разговаряте с нея, за да разберете какво тя и съпругът й са направили и правят, за да помагат на детето си.

Към момента дъщеря им не посещава група на АА. Споделям ви този факт, защото прочетох, че дъщеря ви не иска да чува за АА. На мен лично ми помогна АА и продължавам до днес да правя всичко, което предлага Обществото на АА. И тази сутрин не ми се пие - ден по ден, повече от три години вече. Но така или иначе, АА не е панацея.

Предлагам ви, свържете се с тази майка. Тя знае вече за вас и очаква вашето обаждане. Опитайте.

Желая ви успех и спокоен ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Намесвам се, за да си изясня нещо за себе си лично. Дъщеря Ви е на 33 казвате, зрял човек значи. Вие обмисляте ли варианта да я оставите да се оправи/или не сама? Не приемайте въпроса като провокация, моля, задавам го, защото лично ме вълнува, но в друга връзка, не във връзка с алкохолна зависимост.

Та искам да Ви попитам дали сте мислила да оставите отговорността за нейния живот да лежи на нея самата и ако не, защо? Чувствате някаква вина към нея и затова сте поели товара върху себе си?

Знам, че много хора ще кажат - ама това е детето й! Така е, но има тънка разграничителна линия между това да помагаш на порасналото си дете, което е в беда, но има желание да промени нещо в живота си и да се поставиш в услуга на човек, който егоистично не забелязва какво причинява на най-близките си. Изненадва ме и ми звучи като каприз изявлението, "АА не е за мен". Ако човек иска да си помогне, пробва всички възможности, не е ли така?

Може би аз не разбирам психиката на алкохолика, но не е ли донякъде съзависимост да се стимулира пасивността на зависимия?

Само питам, не съдя.

Дете / не зависимо на колко години/ не бих оставила да се спрявя сам в такава ситуация.
Трябва да можеш да надскочиш себе си, а малко го могат това.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

На мен по-скоро обратното ми се струва надскачане на себе си. Най-естественото нещо за родителите е да помагаме на децата си безкрай. Въпросът е това помощ ли е или в един момент става мечешка услуга, защото всъщност помагаме на едни пораснали хора да не поема отговорност за себе си?

Това не е помощ, а спасяване.
За мен е надскачане защото са малко хората които са способни в това положение да оставят децата си и съответно да успеят да издържат да се изправят сами.

На такъв етап алкохолната зависимост вече е болест и то много опасна. Това съчетано с епилепсия е равностойно да се откажеш от детето си.
Това е, ръка за ръка ще вървят и дано успее да се измъкне.

Аз мисля, че майката трябва да си промени мнението за алкохолизма. Алкохолната зависимост е много опасна и измъкването е много трудно. Просто много трудно... На етапа на който е момичето просто... Все пак винаги има надежда.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Може би, аз се застраховах, че не познавам болестта.

Направи ми впечатление нежеланието и незаинтересоваността на дъщерята да си помогне поне малко сама, съчетано с охотно приемане на грижите от страна на родителите - лежане пред телевизора и пиене значи, че има кой да плаща телевизия и кой да храни.

Но може би това, което аз възприемам като егоизъм и безотговорност, са симптоми на болестта алкохолизъм.