Намесвам се, за да си изясня нещо за себе си лично. Дъщеря Ви е на 33 казвате, зрял човек значи. Вие обмисляте ли варианта да я оставите да се оправи/или не сама? Не приемайте въпроса като провокация, моля, задавам го, защото лично ме вълнува, но в друга връзка, не във връзка с алкохолна зависимост.

Та искам да Ви попитам дали сте мислила да оставите отговорността за нейния живот да лежи на нея самата и ако не, защо? Чувствате някаква вина към нея и затова сте поели товара върху себе си?

Знам, че много хора ще кажат - ама това е детето й! Така е, но има тънка разграничителна линия между това да помагаш на порасналото си дете, което е в беда, но има желание да промени нещо в живота си и да се поставиш в услуга на човек, който егоистично не забелязва какво причинява на най-близките си. Изненадва ме и ми звучи като каприз изявлението, "АА не е за мен". Ако човек иска да си помогне, пробва всички възможности, не е ли така?

Може би аз не разбирам психиката на алкохолика, но не е ли донякъде съзависимост да се стимулира пасивността на зависимия?

Само питам, не съдя.