Димитре, първо - въобще не ни отегчаваш, продължавай да пишеш, този форум е за това.
Второ, илюзията ти, че цял свят се е вторачил в празната ти чаша и се чуди защо не пиеш, ще отмине. Скоро ще казваш "Не пия" така, както хората казват "Благодаря, не пуша", ако им предложат цигара. И това ще се възприема точно по същия начин. Аз като кажа "не пия" някъде, все се намира някой да въздъхне "То и аз трябва да спра тая бира, че пълнея". Това е единствената реакция, повярвай ми. Да не пиеш, да се грижиш за здравето си, да се храниш здравословно и да имаш хоби в момента е страшно модерно, хората се фукат с такива неща, особено по-младите.
На мен спортът - плуване, ми помогна страшно в началото. Не само ми отвличаше вниманието, но си имах там някакви си свои рекорди, постижения мънички и това ме радваше. Трябва да си създаваш положителни емоции. Бягай от депресиращи те неща. Проблемът действително е в главата, колкото и изтъркано да звучи. Недей да отхвърляш идеята за психотерапевт, след като не ти се ходи в АА. Но трябва все пак да набереш известно трезво време, за да може терапията да има смисъл.

Така е,напълно прав си.
При мен е лесно.
Казвам имам болести на кръвта и точка.
Като ми кажат само една бира поне няма ли да изпиеш..викам..не.
Неискам.
А сега имам и друго извинение..с колата съм.
Няма как да разберат че аз след третата бира почвам истински да пия.
Просто за нормалните хора е нормално да се лигавят на едно две питиета и да минат на кафе след това.
Но при мен след двете бири,следва твърд алкохол.
И то в големи количества.
Затова..нищо..най-добре.

Чужда работа не върша и чужди грешки не плащам!!!

Е много сме сериозни, пич, много! Направо като те чета и остарявам! Ай, по-полека!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mercurial на 18.04.15 01:12.

Вшж сега..ти по-внимателно,че ще те изкарат сектант.
Бил съм в АА..точно тази парадност и маршируване не ми беше по сърце и душа.
Да слушам по 20 пъти повторения и самоубеждения.
Действат кат Плацебо ефекта,програмират се.
Според мен колкото и да се програмираш не осъзнаваш ли нацяло че реално трябва действия ..а не приказки си се подхлъзнал.
Видях с очите си многогодишни членове да влизат в запои за пореден път.
Е аджиба за 5 ..8 години така ли пък не прогресира поне на 20процента в повече..?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като си можел и можеш сам, защо не си го направил преди това? Спирането. Не си искал ли? Значи ти си определил докога точно ще изтезаваш близките си с пиянството си и после си взел решение да спреш. И си го направил. Сам.
Еваларка, Финтроле...
Сам си решил докага да пиеш, сам си спрял, сам си поддържаш трезвостта, сам израстваш духовно, признаваш си безмилостно честно пред себе си грешките. Сам знаеш докога ще продължи това.
Има нещо божествено в теб.
За мен, редовата алкохоличка, тези неща са невъзможни, не са по силите ми. Това ми е проблемът на мен, че нямам сили. Мислех, че имам, но нямам. Опитвах се сама 20 години да спра. Ако имах сили щях да го направя на 32, не на 42 (не казвам на 22, защото тогава още изобщо не исках да спирам, алкохолът ми даваше всичко, от което се нуждаех). Но от 32 до 42 се гърчих и исках да спра. Опитвах и все не ставаше. По-зле хлътвах. Все по-надолу. Не можех да разчитам на себе си. Само на някой или на нещо, което е по-силно от мен. После ги разбрах тия работи - в АА, където се спасих.
Разбрах, че сама няма да мога. Дойдох в АА. Вече 8 години от тогава. Сега чак разбрах, че въпросът не е само в спирането. Аз спрях преди 8 г. Преди 4 г. си рекох - аре бе, кви сбирки, кво АА, нали не пия, всичко си ми е наред. Сама си признавам грешките, сама си виждам кривините, сама си правя каквото аз си знам. Да, ок, има някакъв Бог, по принцип, но ако може да не ми се мотка много из краката...
И стигнах емоционално дъно. Без грам алкохол. Знаеш ли защо, брат?
Защото алкохолизмът прогресира и на сухо.
И друго разбрах, това дето преди само го четях и казвах - ае,ае, тука малко са го пресилили - алкохолик веднъж - алкохолик за цял живот...
Имам отсрочка от алкохолизма си по Божията милост само за 24 часа. Затова действията ми са всекидневни. Иначе пак на кота нула.

Но

да, прав си, съгласна съм - намираш пътя сам за себе си. Твоят е сам да оставаш трезвен, моят - заедно с други като мен. Аз без огледала не мога. Другите алкохолици са ми огледала. Иначе аз като воинстваш егоцентрик моите грешки никога не мога да ги видя без огледало...

Не знам аз как звуча и въобще твоето мнение никак не ме интересува,тъй като едниственото,което е важно, и е на първо място в живота ми е да съм трезвен и да се радвам на всичко,което имам днес и сега.
Не зная ти като каква се явявяш освен някаква си "УПЪЛНОМОЩЕНА СВИСШЕ КРИТИЧКА",която постоянно се катери на всеки,който нещо не и харесва,но тук има и една простичка ИСТИНА,която за мене прозира под маската ти на всезнаеща,всезапозната,винаги прави и абсолютно компетентна в каквото и да е,но явно най-вече в дебрите на аклохолизма. Та ей така съвсем простичко отново ще те попитам-би си споделила нещо от себе си,от своя си опит в справянето с алкохолизма,нещо просто от самата себе си,или отново само ще продъжаваш да ръсиш злъч и жупел върху всеки,който не ти харесва,но....
Ето тук е и по-важното,което се вижда и от самолет,и за което въобще не е нужна някаква специална квалификация или каквото и да е,за да стане ясно едно основно нещо за самата теб,която постоянно претендираш със своите непрестанни "мъдрости"и то е едно просто нещо,което дори ти самата не искаш да си признаеш:
Скъпа меркуциал,ти просто не обичаш нищо и никой,постоянно някой за нещо ти е виновен, и поради тази проста причина дори и да не искаш да нападаш когото и да е,то ТИ просто няма друго какво да направиш....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Димитър,
Надявам се си трезвен и днес. На мен също АА не ми прилягаше. Аз отидох да се убедя, че не съм като тези изпаднали пияници (не че ги бях виждала), след което да си тръгна и да продължа да си пия. Да продължа да не бъда алкохоличка. Стана друго. Сега съм алкохоличка и не пия вече година и три месеца.
За първи път отворих сайта на Анонимни алкохолици на 26 години. Припомних си го наскоро, защото дойде на сбирка едно момиченце на толкова. Пиех вино, седях пред монитора и плачех. Знаех, че съм алкохоличка още тогава. Не ме питай как съм знаела, после някой ми каза, че хората, които нямат този проблем никога не си задават въпроса дали са алкохолици.
Работех много, работех добре според шефовете явно, защото точно тогава, на 26, получих повишение и заминах да работя в друг град. Продължих да работя здравата, ковях "стабилна кариера" в голяма международна компания. Моята болест пък ковеше мен, но тогава не знаех това. Аз можех да спирам за сравнително дълги периоди, месеци. Спортувах, работех, намерих си гадже.
Заради гаджето пък не пих 4 месеца, много обнадеждени бяхме и двамата. Четири месеца за 4-5 години връзка, или каквото беше останало от нея накрая. Винаги започвах да пия пак: с работа, без работа, с гадже, без гадже, в добра форма или с две-три-пет кила отгоре...Един колега в университета казваше преди всеки изпит: и сега това като мине, предлагам да пием не от радост, не от мъка, а от обяд.Така пиех последната година и аз, от обяд, че и от сутринта.
Спрях да пия на 33. Дали можеше да е по-рано? Едва ли. Аз съм алкохоличка и НИКОГО не слушам, даже вътрешния си глас, който викаше за помощ 7 години по-рано. Нямаше да повярвам ако някой ми беше казал, че ще си съсипя живота. Трябваше да го съсипя, за да повярвам.
Не знам дали си алкохолик като мен. Със сигурност знам само, че ако си, те чака подобна съдба, при това - ако си късметлия. Защото аз намерих изход и сега живея прекрасен живот. Ако си като мен, знам че не можеш да спреш сам. Накрая, ако си като мен, много бих се радвала да си спестиш последните години на страшни мъки, сълзите на човека до теб, отчаянието на близките, "отвратените приятели".

Здравей, още съм трезвен... макар че не мога да кажа, че не ми се пие, понеже се чувствам изнервен последните дни, без да има строго осезаема причина... Виждам добрите резултати - психически и физически и...ще ме е много яд ако посегна към чашата/бутилката пак.

“Who are you to judge the life I live?
I know I'm not perfect
-and I don't live to be-
but before you start pointing fingers...
make sure you hands are clean!”

Ден 22 започна преди малко... Като мине един месец ще е ново възприятие за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите