Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 05:24 21.05.24 
Взаимопомощ
   >> Алкохолно зависими
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: kethen]  
Автор ALONE911 (yes or no)
Публикувано02.07.13 15:11



Напълно си права, но се помага спрямо другия, а не спрямо това което мислиш ти.

Това което мислиш, че е добре за друг, не винаги е добре за него.

Иначе омраза не успях да натрупам към алкохолиците защото баща ми беше такъв. Задавам си само много въпроси, все още, на които не намирам отговор.



Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: ALONE911]  
Автор kethen (емоционална)
Публикувано02.07.13 15:19



Много се радвам, че под давление на прочетеното тук си посетила сбирки на АА, и също се радвам, че вярваш на такива организации, и бих искала да продължиш да вярваш !!!
Ами истина е, че сухия алкохолик се побърква от напрежение, това е така, и нали затова работим по Програма за възстановяване, и не искаме да сме "сухи" алкохолици, ами ВЪЗСТАНОВЕНИ !!!
Виж такава грешка и аз съм допускала, да говоря за Бог на хора, които едва са изтрезнели, и не могат да се ориентират къде се намират още. Това не е правилно.
За мен Програмата на АА дава точен и еднозначен отговор, прост отговор как да си прекопаеш лозето, много прост и точен отговор !!!



Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: finntroll73]  
Автор ALONE911 (yes or no)
Публикувано02.07.13 15:24



На хората които са били алкохолно зависими е присъщо да анализират другите. Не знам кое е първично, дали родителите им или това, че трудно са се вписвали в обществото, дали обратното, но донякъде ще трябва да приемеш, че хората не са като теб, пък и да видиш хубавата страна на това.

Зависимост можеш да развиеш към всичко и не е задължително да е субстанция която приемаш. Обикновено веществата дават и физическа зависимост, но психическа е не по- малко страшна. Например хазарта.

Аз също чух, че вегетарианството ще влезе към психическите заболявания. Аз обаче не познавам / а може би, само един/ вегетарианец така, че не съм се интересувала от произхода му.



Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: kethen]  
Автор ALONE911 (yes or no)
Публикувано02.07.13 15:40



Не само вярвам, но съм убедена, че това са изключително силни организации.
Човек е социално същество и хора с еднакви проблеми се обединяват. Те могат да се разберат най- добре защото общите проблеми обединяват.

Второ, вече съм много възрастна за да поставям под общ знаменател всички или да си мисля, че всички са току що изкъпани в река Йордан.

Трето, не съм съгласна, че "сухите" алкохолици отиват в психиатрията, ако прескочат абстиненцията и нарушенията им в психиката не са отключили или развили друго заболяване.

Виж, мокрите съм убедена, че свършват по различен начин. Едни от инфаркт / баща ми/ , други от инсулт, трети от цироза, други в психиатрията.

Съсипахме на човека темата. Той търси как да промени другите около себе си. Аз му казвам да ги приеме, ти пък му казваш, че е болен.



Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: ALONE911]  
Автор girasol* (усмихната)
Публикувано03.07.13 08:26



Ето за това ти говоря.


finntroll73, колко пъти натисна резет бутона? Колко пъти написа той, той, той........Бе човек, м****а му. Остави го него, защото не той ти е проблемът. Такава ситуация наричам "малките битки на голямото Его". Егото ми се мъчи да се покаже, да докаже че е най-добро, най-велико, най-работно, най-красиво... абе най. Само че егото, това не съм аз. То расте за моя сметка и ме избутва дотам, че от мен в един момент не остава нищо. Нищо. Целият ми живот в такива моменти, всеки миг и аспект са в услуга на егото, което няма насищане. Или егоцентризма, както ти е по-удобно. Тичам аз да му слугувам, а то иска още и още и още. Бе я марш...
Когато започнах да разбирам че най-големият ми проблем е моето его на болен алкохолик, естествено започнах да търся информация и случайно /или не/ ми попадна книга на Екхарт Толе - Силата на настоящето. Четох и не можех да повярвам, че егото може да обсеби дотолкова живота на човека. И то става въпрос за нормалните хора, не зависими алкохолици и наркомани. Е, ако на тях егото им е такъв проблем, какво остава за мен?
Но с повече практика се получава и егоцентризмът ми изчезва. Не че не се появява понякога, далече съм от състояние на святост, появява се и започва малките си битчици. Но вече не го оставям дълго да отнема от живота ми, защото той Животът, си е мой.
Ще споделя какво ми каза моята спонсорка за анализа.
"Алкохоликът е човек с голям прожектор на пружина. Вместо да го насочва към себе си, той го върти към околните. В един момент иска да освети своите действия и го прави, но проклетата пружина пак завърта фенера към другите. И алкохоликът остава в тъмното. А в тъмното не се вижда нищо, нали?" Нещо подобно ми каза, когато пишех по Четвърта стъпка и обяснявах "какво ми е направил този и колко е такъв и онакъв онзи. Чак пяна ми излизаше от устата от гняв и сълзи в очите от самосъжаление.
Не е важно, наистина. Всеки прави разни неща, които засягат другите. Но не неговите, а моите действия и разбирания са тези, които ме унищожават.

Успешен ден и спокоен ден.

Усмихни се, има изход.

Редактирано от girasol* на 03.07.13 08:28.



Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: girasol*]  
Автор ALONE911 (yes or no)
Публикувано03.07.13 09:10



За мен finntroll73 / не от този клуб съдя/ е станал "източник на светлина".
За него алкохолът е бил причина за това което е, премахнал е причината и вече е свободен да се подчинява на себе си.
Другите около него също имат някакви причини да не са съвършенни, но не се борят да ги отстранят и съответно влизат в противоречие с него.
Аз мога не означава, че другите могат и още по- малко, че искат.
Например примера му за закъсняване за срещата.
Аз ненавиждам това защото другият ми ангажира мислите, възприемам го като отношение към себе си и накрая ако е близък човек си мисля все лоши неща.
На практика има различни хора.
Едните не виждат никакъв особен смисъл да си "на секундата". Казал човека, ще дойде, пък кога и дали друг въпрос.
Другите и два часа предварително да се подготвят винаги закъсняват. Обикновено жени.
Третите по такъв начин обръщат прожектора към себе си.
Четвърти - тип Марко Тотев. Ако планират нещо, то земетресение ще стане.

Всеки прави разни неща, които засягат другите. Но не неговите, а моите действия и разбирания са тези, които ме унищожават.
Това е много важно.



Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: ALONE911]  
Автор finntroll73 ()
Публикувано04.07.13 10:20



То по тая логика и хората слушащи чалга трябва да влезнат в тая графа.
Понеже вегетариавците на никой не пречат..което не може да се каже за чалгослушащите.
Жива гавра си е са се возиш в бг такси или маршрутка например в бг:-):-).
Примери много има..само да ти работи фантазията.
Истината е че всяко прекалено нещо и което правиш в повече си е зависимост.
Явно така е устроен човека.Да прекалава във всичко и все да не му е достатъчно това или онова.

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!


Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: girasol*]  
Автор finntroll73 ()
Публикувано04.07.13 10:39



Да благодаря.
Права си.Не съм тъпак за са не го осъзная.
Каквото станало станало.
Едва ли ще мога обаче да залепя парчетата.
Понеже мен ме е боляло и боли за това което стана между нас.
Докато той никакви чуства на жал или съжаление не показа.
Въпреки че казах че не исках да го виждам..бях готов едво ли не да отида и да потърся примирие и помирение с него.
Обаче той изобщо не потърси диалог с мен.
Аз и казах на балдъзата..че ако ми се извини за игнорирането към мен..съм готов да му простя.
Обаче не видях никаква стъпка към мен.Той реално едта дума не ми е продумал.
Както иска.Все пак съм човек с достойнство и прикалено голяма добродетел да потърся диалога дори и гогава когато знам че нямам никаква вина в ситуацията.
Ако имам вина то тя е че вече не търгувим с друго освен със истината.
И явно на него не му изнася истината.
Ти би ли се извинила на някоъ който грубо е митал с отношение през теб?
Аз въпреки всичко бих му се извинил ...ама да видя първо разщаяние и извинение и в неговите очи.
След АА съм се извинявал не на един или двама заради алкохолното си минало.
И съм търсил прошка и разбиране.
Обаче хора като него понеже не е само той..така и не осъзнаха че в тоя живот няма как да сгане да ка все те правите и ние всички да им се кланяме вечно щем не щем и да си правят каквото си искат безнаказано без последици.
Понеже както за вен има посредици..така има и за него и за всеки друг.
Ти се опитваш да ме убедиш че саво аз и болното ми алкохолно ето са проблема.
Иска ти се да е така но не е.
В една такава ситуация всички са виновни.
Разликата е че аз си осъзнавам своята част от вината.
При него няма и наченки дори.
Това не е до алкохол..а до характер.
И изобщо до липса на всякакво добро в душата и сърцето му.
Такива хора не притижават природна доброта..душа и сърце.

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!


Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: finntroll73]  
Автор алки (:))))
Публикувано04.07.13 11:47



не разбах мъжко ли си женско ли си но между дугото да ви попитам дали знаете какво прави вълк после години в синджир какво прави......?


Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!


Тема Re: Мисля че се взех твърде насериозно..нови [re: алки]  
Автор girasol* (усмихната)
Публикувано04.07.13 12:19



finntrol, разбирам че те е наранило поведението му към теб. Ами точно това е идеята, да не оставяш тези чувства да те тровят теб, защото ние сме много емоционални и това ни вреди.


Опитай бе човеше, опитай се поне десетина пъти да се помолиш за него и да поискаш за него неща, които искаш за себе си. Трудно е, на мен понякога в началото ми връви през зъби и наричам с нелицеприятни имена човека, за когото се моля. Ме такава съм си.
Но после всичко се оправя и дори отношенията ви да не се оправят, няма да ти тежи нищо. Наистина нищо.
Не, не бих се извинила на такъв човек за това, което е той, какво ми пука?
Не съм длъжна да се извинявам наляво и надясно и да пълзя пред хората. Ние носим в себе си голямо чевство за вина от миналото и ако не се освободим от него, то ни кара да се чувстваме виновни за всичко, а то изобщо не е така, просто е навик.
Аз пред смятах, че всеки човек е в живота ми, за да ме научи на нещо. Дори имах един период, в който благодарях за всякаква измет на пътя си. Но.....границата между учител и непоносим човек е много тънка. В повечето случаи хората наистина са тук, за да стана аз по-добра в това, което правя. Но понякога, наистина рядко, но има и хора, на които мога да кажа единствено "Аут от живота ми, нещастник".
Прецени си той от кои е и какво ти дава общуването с него. Би ли могъл да му простиш ако знаеш, че този човек е твой учител?
Но първо опитай да се помолиш, той вероятно е духовно болен и не можеш да му се сръдиш за това.
Усмихнат ден.

Усмихни се, има изход.


Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.