Изкривеното пространство ще започне да се изправя, първо в средата където е било Слънцето, а после навън със скоростта на светлината. Когато стигне до нас ще разберем, че Слънцето е изчезнало. Гравитацията ще се дължи на вече изчезналата маса на Слънцето.

Авангардна наука:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И какво ще изправя това изкривено пространство ?, нали за да се изправи, също както и за да се изкриви, е нужна някаква маса или енергия ? Освен пространството да притежава някаква еластичност, което го определя като някаква материя, което автоматично отхвърля идеята че пространството е геометрия. Пита се тогава в каква геометрия съществува това материално пространство?

{Който не може да атакува мисленето, напада мислещият}

Нормалното пространство е неизкривено. Когато няма какво да го изкривява, то не е изкривено. Изкривява се само при наличие на фактори, които го изкривяват.
Щом ги няма и пространството не се изкривява.
Може да се каже, че пространството е идеално еластично, макар това да не e правилен термин.

Авангардна наука:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kruger на 29.07.16 10:05.

Нормалното пространство е неизкривено. Когато няма какво да го изкривява, то не е изкривено. Изкривява се само при наличие на фактори, които го изкривяват.
Щом ги няма и пространството не се изкривява.
Може да се каже, че пространството е идеално еластично, макар това да не e правилен термин.

Откъде следва че веднъж изкривеното пространство от наличието в него на маса и енергия, след изчезване на тази маса и енергия пространството ще започне да се изправя, какво ще предизвика това изправяне ? геометрията не зависи от наличието на маси и енергии, една крива линия си е крива и без наличие в пространството на маса и енергия които да кривят тази линия, изкривяването си е чисто геометрично понятие, и нама нужда от маса и енергия за да съществува.

{Който не може да атакува мисленето, напада мислещият}

А какво ще предизвика внезапното изчезване на Слънцето?!?!

Така поставен казуса е абсурден, защото се предполага, че ще случи нещо, за което няма обяснение как ще се случи, а после се разсъждава как нещото, което няма как да се случи, е някакъв аргумент против нещата, които наблюдаемо се случват.

За да е коректен разговора - моля обясни как така "изведнъж" изчезва Слънцето и нека разсъжденията започнат след като опишеш процеса. Иначе е преливане от пусто в празно - щом можем да приемем, че Слънцето може да изчезне "изведнъж", то можем да приемем и всичко останало - например, че пространството "изведнъж" ще започне да се изправя.

Това е мислен експеримент, и Айнщайн е провеждал такива експерименти, не е важно как, и защо, а какво ще последва. И после по индукция се прави заключението. Например, какво ще стане ако внезапно изчезнат хищниците от лицето на земята, или какво ще стане ако изчезнат океаните и моретата и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами чудесно.

Какво противоречи на мисления експеримент предположението, че пространството-времето ще се опита да заеме оптималното си състояние? Ако материята изкривява пространство-времето и тази материя "изведнъж" изчезне, то какво пречи и кривината да изчезне "извднъж" в точката, където се е намирала изчезналата материя, а после със скоростта на светлината да "изчезва" и във всички останали точки, в които я е имало, когато я е имало материата?

Не мисля, че има някакъв парадокс в такъв мислен експеримент. Кривината на пространство-времето предполагам е логиччно да "изчезне" горе-долу по-същия начин, както и светлината от Слънцето.

Но въпросът беше малко по-общ - как там, където все още я има кривината, ще има каквато и да е информация, че не би трябвало да я има? Т.е. докато на Земята Слънцето си свети, ще има и гравитация. В "момента", в който ние разберем, че Слънцето е изчезнало, тогава няма да има и гравитация. Не съществува начин да има момент, в който на Земята да "знаем", че Слънцето е изчезнало, а гравитацията да си я има. Мисля, че заблудата за парадокс тук идва от заблудата, че съществува някакъв момент в който Слънцето е "изчезнало", а то продължава да се вижда и да "привлича" Земята. Но такъв абсолютен момент не съществува.

Затова и помолих да опишеш процеса, мисловно разбира се, по "изчезването" - преполагам, че така ще стане малко по-нагледно какво и кога се случва според всеки от наблюдателите.

Ами чудесно.

Какво противоречи на мисления експеримент предположението, че пространството-времето ще се опита да заеме оптималното си състояние? Ако материята изкривява пространство-времето и тази материя "изведнъж" изчезне, то какво пречи и кривината да изчезне "извднъж" в точката, където се е намирала изчезналата материя, а после със скоростта на светлината да "изчезва" и във всички останали точки, в които я е имало, когато я е имало материата?


Първо, как си представяш изкривено пространство и време ? това гвоздей ли представлява че да се криви ? дай дефиниция що е то пространство и време и може ли то да се криви като материя. После ако успееш да дефинираш що е то пространство време, трябва емпирично да докажеш че същото има свойства на материален обект за да се криви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зарежи го, пак изпада в криза. Повърхностни му станаха разсъжденията и уйде коньо у реката...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Ммм да, безсилието на зомбовете се видя.

{Който не може да атакува мисленето, напада мислещият}