Че скоростта на светлината е максимално възможната и че не се променя, е ясно, но кое определя величената й?
Ето няколко възможни варианта:
- отношението, зависимостта между маса и енергия?
- природата на пространството или вакуума, което причинява скъсяване на движещите се тела, или пък скъсяването зависи от природата на самата материя?
- скоростта на електромагнитните мълни във физическия вакуум, зависеща от структурата на вакуума?
- природата на самото пространство като материална среда, скоростта на вълните в него?

Времето е на наша страна.

- природата на самото пространство като материална среда, скоростта на вълните в него?

Този отговор най много ми допада.

Markup

Величината и се определя от изобра на мерни единици.

Остави сега мерните единици. Човекът пита кое определя физичната същност на скоростта на светлината. Не мерните единици са важни в случая.
Скоростта е една и съща независимо от мерните единици, които ние сме избрали да ползваме.
Въпросът е кое е това, което ограничава скоростта на светилната да е такава, а не друга. Ясно е, че това е универсална константа, но може би друга константа определя тази. Коя е тази друга константа? Аз така разбирам въпроса.

И аз засегнах този въпрос , тази скорост според мен не е константа, или тя е локална константа. По мое виждане Гравитация има определяща роля за този тип <скоростни> промени, но как и защо.................някой ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно е, че това е универсална константа

Кое го прави ясно? Айнщайн така е казал? Като тръгне наблюдателят към източника със скорост v, честотата измервана от него от f=c/L става f'=(c+v)/L (L е дължината на вълната). Това както и да се въртиш означава само едно: че скоростта на светлината спрямо наблюдателя от с е станала с'=c+v.

Свойствата на вакуума я определят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Като тръгне наблюдателят към източника със скорост v, честотата измервана от него от f=c/L става f'=(c+v)/L (L е дължината на вълната). Това както и да се въртиш означава само едно: че скоростта на светлината спрямо наблюдателя от с е станала с'=c+v."

Глупости на търкалета. Не ти е верна формулата. Като тръгне наблюдателят към източника (представи си, вакуум за простота), честотата става f'=c^2/(L.(c-v)). И няма никакво с'=c+v. Би трябвало според твоите домислици да е c'=c^2/(c-v), което е рзлично от твоят резултат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Като тръгне наблюдателят към източника със скорост v, честотата измервана от него от f=c/L става f'=(c+v)/L (L е дължината на вълната). Това както и да се въртиш означава само едно: че скоростта на светлината спрямо наблюдателя от с е станала с'=c+v."

Глупости на търкалета. Не ти е верна формулата. Като тръгне наблюдателят към източника (представи си, вакуум за простота), честотата става f'=c^2/(L.(c-v)).

А не! Ти не беше чак такова куку! Това сме го обсъждали няколко пъти - такава дивотия не си спомням.

Обсъждали сме друго, затова и няма какво дда помниш. Сега говорим за скоростта на светлината във вакуум, и формулата е съответно различна от тази дето предлагаш. Или нямаш подходящ цитат за случая, който да те подкрепи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите