Можеш ли да дадеш друг отговор, който да е верен, точен и коректен, и да не премества въпроса до други константи?

Теорията на относителността твърди, че геометрията на пространство-времето, характерна за нашият свят, е такава, че в нея участва една константа, която може да се тълкува като горна граница за скоростта на взаимодействията. Не се отнася само до светлина, а до всякакви взаимодействия. Нито до характерът на тези взаимодействия, дали е вълнов или не.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Беше дадена вярна зависимост, но за конкретния въпрос тя е подвеждаща.

Електрическата константа според

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква електрическа константа те гони и теб. Че и магнитна.
Епсилон е диелектрична проницаемост. Така се нарича на български.

Пък ти като четеш разни английски уикипедии можеш да си я наричаш всякак. Не че имам нещо против уикипедията. Но човек като чете текстове на чужди езици и превежда, трябва да знае кое какво е и как се нарича, как се превежда, и физическия му смисъл.

Епсилон с индекс нула е именно когато се отнася за вакуум.
Магнитна проницаемост, бележи се с гръцката буква мю, или още някои я произнасят ми. С индекс нула се отнася за вакуум.

Не ми се чете сега цитираната от теб уикипедия, но ако правилно разбирам, искаш да кажеш, че диелектричната проницаемост на вакуум се дефинира чрез скоростта на светлината и магнитната проницаемост, т.е. взаимно се дефинират една друга разните константи.
Аз пък си спомням, че диелектричната проницаемост е коефициент на пропорционалност между напрегнатост на електрическото поле, което се бележи с буква Е, и електрическата индукция, която се бележи с буква D. Съответно този коефициент на пропорционалност характеризира средата, в която се разпространява съответното електрическо поле.

Аналогично се дефирина и магнитната проницаемост като коефициент на пропорционалност между H - напрегнатост на магнитно поле и B - магнитна индукция.
Тези връзки са част от Максуеловите уравнения.

С други думи епсилон и мю характеризират електрическите и магнитни свойства на средата, когато я има, и празното пространство, когато електрическо и/или магнитно поле се намират в празно пространство, т.е. вакуум.

Извинявам се, че пиша така текстово, но в момента ме мързи да пиша формули най-вече заради това че трябва да намеря начин да изпиша гръцките букви, и не ми се занимава.

П.С. И в тази връзка, съвсем не мога да се съглася, че скоростта на светлината се дефинира с нещо, което се дефинира чрез скоростта на светлината. Т.е. софистика няма, и диелектричната и магнитната проницаемости са си константи, характеризиращи средата. И формулата е напълно вярна.

Редактирано от Tom_cat на 04.03.16 22:50.

Това вече не ми е ясно. Как геометрията определя скоростта разпространение на взаимодействието като универсална константа.

Ами там в статията е обяснено, като имаш време погледни.

D е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Насочвам вниманието към това което каза последно Гери. Той говори от името на Т.О на Айнщайн , предвиждала геометрията и т. н. т. С други думи максимална стойност на темпа на пространствени промени, или скорост с която се извършват всички процеси и всичко друго в Айнщайновото пространство. Аз говорих подобно , но без да имам нужда от ОТО и СТО.

Да де - това ясно, по въпроса, че има такава константа, в общи линии няма противоречия май. Темата, както аз я разбрах, беше защо въпросната константа е толкова, а не два пъти повече или три пъти по-малко. Може и аз да не съм схванал въпроса, разбира се.

Няма отговор , .............след поколения вероятно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ще трябва да наваксваш с геометрията някак...

Свойствата на всякакво пространство се описват чрез неговата геометрия (поне този клас пространства дето ни интересуват). Геометрията пък се описва чрез няколко сравнително прости величини, които се групират в нещо като матрица - нарича се метричен тензор. 4-мерното пространство се описва напълно с матрица 4х4 елемента. Като знаеш тази матрица, този тензор, знаеш всичко за пространството. А след като знаеш всичко, можеш да видиш и каква физика може да се изгради в него. В реалното пространство тези елементи могат да се измерят със сравнително прости методи - суми на триъгълници, паралелни премествания и т.н.

В нашият случай (на СТО) елементите на матрицата са прости, само по диагонала, 4 ненулеви елемента, и в единият от тях участва една константа. Като се изгради физиката - демек от този метричен тензор се изградят лоренцовите трансформации и т.н., се вижда, че тази константа, имаща размерност на скорост, участва така, че действа като горна възможна граница, ако някакво тяло се ускорява например. Поведението на светлината се покрива с тая граница. При ОТО нещата не се различават принципно. Там геометрията е по-богата, споменатият метричен тензор зависи от разпределението и движението на самата материя, но ограничението отгоре по скорости си го има.

Аз ти разправям нещата наобратно, реално до тези идеи се е стигнало по другия път - от постулата за постоянство на скоростта на светлината се е достигнало до метричния тензор. Но след като веднъж имаме идея за геометрията, то тя може да стане водеща, защото държи в себе си възможността да се получат всички свойства. И затова по-общото твърдение е - скоростта на светлината е крайна и горна граница на взаимодействията, защото геометрията на нашето пространство-време е такава каквато е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите