Нека дам отново изходната постановка за извеждане на Лоренцовите трансформации:

Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X'=X. След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' .

Трансформациите дават търсените съотношения между координатите x' и x и времената t' и t, а именно (полагам b=(1-v2/c2)1/2):

x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – гледна точка K' (1)

От формули (2) става ясно, че релативното учение тълкува съчетанията (x–v.t) и (t–v.x/c2) като неразделима преплетеност на пространствени и времеви измерения. Как стои въпросът в действителност?

От изразите в скоби на зависимости (1) е повече от очевидно, че координатата х търпи корекция vt , а времето t – корекция vх/c2. Логично е да преценим, че метрите на х не могат да се коригират с друго, освен пак с метри Dх=vt, и секундите на t не могат да се коригират с друго, освен пак със секунди Dt=vх/c2 . Само едно неориентирано, изпаднало в дълбока заблуда мислене може да твърди, че, в случая, метри се коригират със секунди (или с някакви метросекунди), а секунди се коригират с метри (или с някакви секундометри). Т.е. няма как да се получи неразделимо преплитане на метри и секунди в четиримерно пространство-време.

При това, лесно е да се предвиди, че корективът Dх=vt , който се приспада от координатата х, е разстоянието ОО' между началата на системи К и K', на което резстояние се е преместила система K' за време t , движейки се със скорост v спрямо система К .

Тогава, щом от х се приспада разместването ОО', то можем да предположим, че от t се приспада времето Dt=vх/c2 , за което светлинният сигнал изминава въпросното разместване ОО' . Дали това е така може лесно да се провери, тъй като следва да е в сила Dх/Dt=с – скоростта на светлината. Проверка: vt/(vх/c2)=vt/(vt/с)=с – предположението е вярно. Така установихме много важната подробност какво конкретно се вади от х и t .

С това уточнение уравнения (1) добиват вида:

x'=(x-Dх)/b ; t'=(t-Dt)/b

Тук (x-Dх)=xкор е коригираната координата х, а (t-Dt)=tкор е коригираното време t:

x'=xкор/b ; t'=tкор/b и обратно xкор=x'.b ; tкор=t'.b

При съпоставяне с РЕШЕНИЕ 2 <x'=(а.x)/b ; t'=(а.t)/b> става ясно, че е налице връзката:

xкор=а.x ; tкор=а.t

Сиреч, ако приравним b към единица, ще получим:

x'=xкор=а.x ; t'=tкор=а.t

Редактирано от fiury41 на 01.09.15 07:06.

пий си бирата и не се занимавай с трансформации.
аз когато пиша нещо без математика в него се чувствам като да са ми паднали 100 кила от гърба.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"t.е. няма как да се получи неразделимо преплитане на метри и секунди в четиримерно пространство-време.

Не знам защо очакваш метри и секунди да се преплитат чрез нарушаване на размерността. Както забелязваш, във формулите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b метри и секунди се преплитат по съвсем нормален начин - двете независими променливи x,t участват по неразделим начин. Това е смисълът за неразделимостта. Неразделното преплитане е факт в посочените формули, и няма как този факт да бъде удавен в пороя от думи, с които се опитваш да го скриеш.


"Тогава, щом от х се приспада разместването ОО', то можем да предположим, че от t се приспада времето Dt=vх/c2 , за което светлинният сигнал изминава въпросното разместване ОО' . Дали това е така може лесно да се провери, тъй като следва да е в сила Dх/Dt=с – скоростта на светлината."

А от къде следва да е в сила посоченото равенство Dx/Dt=c? След като x,t са независими координати, дай да работим с Dx.Dt=2. Напълно законно е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе падат 100 кила, ама пък с математика е още по-добре, направо летиш :)

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

... Както забелязваш, във формулите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b метри и секунди се преплитат по съвсем нормален начин - двете независими променливи x,t участват по неразделим начин. Това е смисълът за неразделимостта...

Гери, не мога да схвана как така x и t са независими променливи. Та нали, ако променим стойността на едната величина /x или t/, непременно ще се промени и другата величина, при това само по един възможен начин - в смисъл, че на точно определена стойност на едната величина може да съответства само точно определена стойност на другата величина.

Моля те, разясни това малко по-подробно. А ако вече си го разяснявал в другата тема... извинявай! От прекалено много работа напоследък не успявам да следя редовно постингите ви.

"Гери, не мога да схвана как така x и t са независими променливи. Та нали, ако променим стойността на едната величина /x или t/, непременно ще се промени и другата величина, при това само по един възможен начин - в смисъл, че на точно определена стойност на едната величина може да съответства само точно определена стойност на другата величина. "

Ами представи си следната ситуация. Нека с Х да обозначим координатата на кръчмата край вас :) Нека с t обозначим момента в който се посещава тази кръчма. Лесно се вижда, че t по никакъв начин не звиси от Х - кръчмата може да бъде посещавана в произволен момент, не зависещ от нейното местоположение. Както и обратно - в момента t не е задължително по никакъв начин да си в кръчмата с координати Х, може да си на кино, или някъде на по-приятно място. Това, че едната координата по никакъв начин не може да се изрази (и съответно да замести!) чрез другата е израз на тяхната независимост.

Когато обаче разглеждаш някакъв процес, например движение на обект по някаква траектория, тогава неговите координати x,t са свързани и описват тази траектория. Но координатите на координатната мрежа не са свързани. Траекторията е допълнителна свръзка между тези координати, описваща конкретно поведение. Но това са координатите на обекта, свързани, а не са общите координати на координатната мрежа.

Ако двете координати бяха независими, едната от тях може да се елиминира, като се изрази чрез другата. Това означава да има пряка връзка - за абсолютно всички обекти! - между тяхното положение и моментът време, и тази връзка да е еднаква за всички. Това означава примерно, че абсолютно всички обекти в някакъв конкретен момент ще бъдат на една и съща координата. Ако не разглеждаме време и координата, а две координати - x и y, това би означавало, че мястото върху една повърхност вече няма да се изразява с две числа, а само с едно. Като се замислиш, това е невъзможно. В това е смисълът на независимостта.

Затова процедурата, която прави Фюри, е погрешна. Той налага конкретна връзка върху независимите променливи - събитията върху един светлинен фронт. Затова и в предната тема тази допълнителна връзка позволява да се елиминира времето от едно от уравненията, координатата Х от другата - но резултатът вече не са координатните трансформации, това са уравнения описващи конкретен обект. И да се твърди че са трансформации е проява на невежество.

А в тази тема той просто преименува един израз, кръщава го неправомерно "координата", подменя буквите и сам се излъгва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 01.09.15 19:06.

Герисъм, хайде пак отново безсмислените пререкания...нямаш спирачки...какво пак да обсъждам с теб? Ти си добър, много добър в конвенционалните въпроси, в това, което си прочел и наизустил. Особено вещ си по теми от сорта на "колко дявола могат да се поберат на върха на една игла", с каквито днешната физика е бъкана. Но когато се изправиш пред конкретна новост блокираш и започваш да се чудиш и маеш как да я завлечеш на познатата ти територия. Как ли не се опитвах да ти обяснявам нещата, къде со кротце, къде со кютек, но винаги с най-добри намерения, е не става и не става!!

Герисъм: "Както забелязваш, във формулите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b метри и секунди се преплитат по съвсем нормален начин"

По същия съвсем нормален начин "се преплитат" и lв класиката: L=v.t ; t=L/v ; v=L/t ; Ако в момента t отбележим координатата на началото O' в система К с х*=ОO'=v.t , тогава имаме:

x'=(x–х*)/b - ама че преплитане се получава!

Редактирано от fiury41 на 02.09.15 18:15.

"По същия съвсем нормален начин "се преплитат" и lв класиката: L=v.t ; t=L/v ; v=L/t ; Ако в момента t отбележим координатата на началото O' в система К с х*=ОO'=v.t , тогава имаме:

x'=(x–х*)/b - ама че преплитане се получава! "

Ами не се получава това което трябва, защото не си наясно дори как изглежда този начин на преплитане в класическата физика.

Напомням: Галилеевите трансформации в класическата физика имат вида:
x' = x - v.t
t' = t

Забелязваш ли как и време и пространствена координата участват в първото уравнение? Точно каквото твърдя аз, а ти не вдяваш.

А ти горе отново някакви странични формули си написал. Не е ли време да научиш кое са трансформациите, кое е тяхното прилагане, и каква е разликата с произволни странични формули като тези, дето си нахвърлял по-горе?

Както си го написал по-горе изискването, x*=OO'=v.t, то няма смисъл. Тъй като t е произвилно и непрекъснато се променя, величината х* ще се променя непрекъснато и е безсмислено да я въвеждаш. Ти искаш да изразиш нещо в определен момент, но използваш общото обозначение за времето t, което обърква всичко. Щом искаш да обозначиш конкретен момент, се прави така: в моментът t=t0 имаме еди какво си условие, x*=v.t0. Иначе виждаш, стигаш до безсмислици като боравиш безразборно с функции.

Нормално за простота трансформациите се нормират така: в момента t=0 началата на двете системи съвпадат, х'=х=0. Но ти искаш друга нормировка: в момента t=t0 координатата на началото O' в система К да бъде на координата х*, тогава ще имаме изместените трансформации
x' = x - v.(t-t0) - x*
t' = t

Пробвай, заместваш t=t0 и получаваш за началото x'=0 координата в К x=x*. Както и трябва да бъде според всичките науки. Тези трансформации имат свойството на началните - описват произволни събития случващи се в К, къде се случват в К'. В уравненията се вижда важното свойство: координатата x' се променя с времето (наблюдавана от фиксирана точка х на системата К), тоест системите се движат една спрямо друга. А не оня пардокс, до който ти достигна след неудачните еквилибристики с формулите.

Трябва да правиш разлика между координатата t и конкретните моменти, в които се случват събитията - в случая моментът t0, иначе както виждаш от опитите си досега, става мазало. Можеш ли, или предпочиташ да продължиш да се оплакваш и да циклиш на вече обяснени неща?

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Редактирано от Герисъм на 02.09.15 19:12.

писна ми да обяснявам на малоумници.
първото уравнение на лоренцовите трансформации с което започват, не е никакво уравнение а е неравенство, едната страна е по-голяма от другата. само когато v=0 тогава става уравнение, двете страни са равни. “гениалния“ фантазьор айнщайн ни лъже че това неравенство е уравнение, а вие сте достатъчно прости за да му повярвате. айнщайновите лоренцови трансформации са боклук. анадъмно?

Минчо, Минчо, много има още да учиш. Дори форума си сбъркал, форума за Конспирации е в раздел Религия и Мистика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите