Нека дам отново изходната постановка за извеждане на Лоренцовите трансформации:

Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X'=X. След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' .

Трансформациите дават търсените съотношения между координатите x' и x и времената t' и t, а именно (полагам b=(1-v2/c2)1/2):

x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – гледна точка K' (1)

От формули (2) става ясно, че релативното учение тълкува съчетанията (x–v.t) и (t–v.x/c2) като неразделима преплетеност на пространствени и времеви измерения. Как стои въпросът в действителност?

От изразите в скоби на зависимости (1) е повече от очевидно, че координатата х търпи корекция vt , а времето t – корекция vх/c2. Логично е да преценим, че метрите на х не могат да се коригират с друго, освен пак с метри Dх=vt, и секундите на t не могат да се коригират с друго, освен пак със секунди Dt=vх/c2 . Само едно неориентирано, изпаднало в дълбока заблуда мислене може да твърди, че, в случая, метри се коригират със секунди (или с някакви метросекунди), а секунди се коригират с метри (или с някакви секундометри). Т.е. няма как да се получи неразделимо преплитане на метри и секунди в четиримерно пространство-време.

При това, лесно е да се предвиди, че корективът Dх=vt , който се приспада от координатата х, е разстоянието ОО' между началата на системи К и K', на което резстояние се е преместила система K' за време t , движейки се със скорост v спрямо система К .

Тогава, щом от х се приспада разместването ОО', то можем да предположим, че от t се приспада времето Dt=vх/c2 , за което светлинният сигнал изминава въпросното разместване ОО' . Дали това е така може лесно да се провери, тъй като следва да е в сила Dх/Dt=с – скоростта на светлината. Проверка: vt/(vх/c2)=vt/(vt/с)=с – предположението е вярно. Така установихме много важната подробност какво конкретно се вади от х и t .

С това уточнение уравнения (1) добиват вида:

x'=(x-Dх)/b ; t'=(t-Dt)/b

Тук (x-Dх)=xкор е коригираната координата х, а (t-Dt)=tкор е коригираното време t:

x'=xкор/b ; t'=tкор/b и обратно xкор=x'.b ; tкор=t'.b

При съпоставяне с РЕШЕНИЕ 2 <x'=(а.x)/b ; t'=(а.t)/b> става ясно, че е налице връзката:

xкор=а.x ; tкор=а.t

Сиреч, ако приравним b към единица, ще получим:

x'=xкор=а.x ; t'=tкор=а.t

Редактирано от fiury41 на 01.09.15 07:06.

пий си бирата и не се занимавай с трансформации.
аз когато пиша нещо без математика в него се чувствам като да са ми паднали 100 кила от гърба.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"t.е. няма как да се получи неразделимо преплитане на метри и секунди в четиримерно пространство-време.

Не знам защо очакваш метри и секунди да се преплитат чрез нарушаване на размерността. Както забелязваш, във формулите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b метри и секунди се преплитат по съвсем нормален начин - двете независими променливи x,t участват по неразделим начин. Това е смисълът за неразделимостта. Неразделното преплитане е факт в посочените формули, и няма как този факт да бъде удавен в пороя от думи, с които се опитваш да го скриеш.


"Тогава, щом от х се приспада разместването ОО', то можем да предположим, че от t се приспада времето Dt=vх/c2 , за което светлинният сигнал изминава въпросното разместване ОО' . Дали това е така може лесно да се провери, тъй като следва да е в сила Dх/Dt=с – скоростта на светлината."

А от къде следва да е в сила посоченото равенство Dx/Dt=c? След като x,t са независими координати, дай да работим с Dx.Dt=2. Напълно законно е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе падат 100 кила, ама пък с математика е още по-добре, направо летиш :)

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

... Както забелязваш, във формулите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b метри и секунди се преплитат по съвсем нормален начин - двете независими променливи x,t участват по неразделим начин. Това е смисълът за неразделимостта...

Гери, не мога да схвана как така x и t са независими променливи. Та нали, ако променим стойността на едната величина /x или t/, непременно ще се промени и другата величина, при това само по един възможен начин - в смисъл, че на точно определена стойност на едната величина може да съответства само точно определена стойност на другата величина.

Моля те, разясни това малко по-подробно. А ако вече си го разяснявал в другата тема... извинявай! От прекалено много работа напоследък не успявам да следя редовно постингите ви.

"Гери, не мога да схвана как така x и t са независими променливи. Та нали, ако променим стойността на едната величина /x или t/, непременно ще се промени и другата величина, при това само по един възможен начин - в смисъл, че на точно определена стойност на едната величина може да съответства само точно определена стойност на другата величина. "

Ами представи си следната ситуация. Нека с Х да обозначим координатата на кръчмата край вас :) Нека с t обозначим момента в който се посещава тази кръчма. Лесно се вижда, че t по никакъв начин не звиси от Х - кръчмата може да бъде посещавана в произволен момент, не зависещ от нейното местоположение. Както и обратно - в момента t не е задължително по никакъв начин да си в кръчмата с координати Х, може да си на кино, или някъде на по-приятно място. Това, че едната координата по никакъв начин не може да се изрази (и съответно да замести!) чрез другата е израз на тяхната независимост.

Когато обаче разглеждаш някакъв процес, например движение на обект по някаква траектория, тогава неговите координати x,t са свързани и описват тази траектория. Но координатите на координатната мрежа не са свързани. Траекторията е допълнителна свръзка между тези координати, описваща конкретно поведение. Но това са координатите на обекта, свързани, а не са общите координати на координатната мрежа.

Ако двете координати бяха независими, едната от тях може да се елиминира, като се изрази чрез другата. Това означава да има пряка връзка - за абсолютно всички обекти! - между тяхното положение и моментът време, и тази връзка да е еднаква за всички. Това означава примерно, че абсолютно всички обекти в някакъв конкретен момент ще бъдат на една и съща координата. Ако не разглеждаме време и координата, а две координати - x и y, това би означавало, че мястото върху една повърхност вече няма да се изразява с две числа, а само с едно. Като се замислиш, това е невъзможно. В това е смисълът на независимостта.

Затова процедурата, която прави Фюри, е погрешна. Той налага конкретна връзка върху независимите променливи - събитията върху един светлинен фронт. Затова и в предната тема тази допълнителна връзка позволява да се елиминира времето от едно от уравненията, координатата Х от другата - но резултатът вече не са координатните трансформации, това са уравнения описващи конкретен обект. И да се твърди че са трансформации е проява на невежество.

А в тази тема той просто преименува един израз, кръщава го неправомерно "координата", подменя буквите и сам се излъгва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 01.09.15 19:06.

Герисъм, хайде пак отново безсмислените пререкания...нямаш спирачки...какво пак да обсъждам с теб? Ти си добър, много добър в конвенционалните въпроси, в това, което си прочел и наизустил. Особено вещ си по теми от сорта на "колко дявола могат да се поберат на върха на една игла", с каквито днешната физика е бъкана. Но когато се изправиш пред конкретна новост блокираш и започваш да се чудиш и маеш как да я завлечеш на познатата ти територия. Как ли не се опитвах да ти обяснявам нещата, къде со кротце, къде со кютек, но винаги с най-добри намерения, е не става и не става!!

Герисъм: "Както забелязваш, във формулите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b метри и секунди се преплитат по съвсем нормален начин"

По същия съвсем нормален начин "се преплитат" и lв класиката: L=v.t ; t=L/v ; v=L/t ; Ако в момента t отбележим координатата на началото O' в система К с х*=ОO'=v.t , тогава имаме:

x'=(x–х*)/b - ама че преплитане се получава!

Редактирано от fiury41 на 02.09.15 18:15.

"По същия съвсем нормален начин "се преплитат" и lв класиката: L=v.t ; t=L/v ; v=L/t ; Ако в момента t отбележим координатата на началото O' в система К с х*=ОO'=v.t , тогава имаме:

x'=(x–х*)/b - ама че преплитане се получава! "

Ами не се получава това което трябва, защото не си наясно дори как изглежда този начин на преплитане в класическата физика.

Напомням: Галилеевите трансформации в класическата физика имат вида:
x' = x - v.t
t' = t

Забелязваш ли как и време и пространствена координата участват в първото уравнение? Точно каквото твърдя аз, а ти не вдяваш.

А ти горе отново някакви странични формули си написал. Не е ли време да научиш кое са трансформациите, кое е тяхното прилагане, и каква е разликата с произволни странични формули като тези, дето си нахвърлял по-горе?

Както си го написал по-горе изискването, x*=OO'=v.t, то няма смисъл. Тъй като t е произвилно и непрекъснато се променя, величината х* ще се променя непрекъснато и е безсмислено да я въвеждаш. Ти искаш да изразиш нещо в определен момент, но използваш общото обозначение за времето t, което обърква всичко. Щом искаш да обозначиш конкретен момент, се прави така: в моментът t=t0 имаме еди какво си условие, x*=v.t0. Иначе виждаш, стигаш до безсмислици като боравиш безразборно с функции.

Нормално за простота трансформациите се нормират така: в момента t=0 началата на двете системи съвпадат, х'=х=0. Но ти искаш друга нормировка: в момента t=t0 координатата на началото O' в система К да бъде на координата х*, тогава ще имаме изместените трансформации
x' = x - v.(t-t0) - x*
t' = t

Пробвай, заместваш t=t0 и получаваш за началото x'=0 координата в К x=x*. Както и трябва да бъде според всичките науки. Тези трансформации имат свойството на началните - описват произволни събития случващи се в К, къде се случват в К'. В уравненията се вижда важното свойство: координатата x' се променя с времето (наблюдавана от фиксирана точка х на системата К), тоест системите се движат една спрямо друга. А не оня пардокс, до който ти достигна след неудачните еквилибристики с формулите.

Трябва да правиш разлика между координатата t и конкретните моменти, в които се случват събитията - в случая моментът t0, иначе както виждаш от опитите си досега, става мазало. Можеш ли, или предпочиташ да продължиш да се оплакваш и да циклиш на вече обяснени неща?

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Редактирано от Герисъм на 02.09.15 19:12.

писна ми да обяснявам на малоумници.
първото уравнение на лоренцовите трансформации с което започват, не е никакво уравнение а е неравенство, едната страна е по-голяма от другата. само когато v=0 тогава става уравнение, двете страни са равни. “гениалния“ фантазьор айнщайн ни лъже че това неравенство е уравнение, а вие сте достатъчно прости за да му повярвате. айнщайновите лоренцови трансформации са боклук. анадъмно?

Минчо, Минчо, много има още да учиш. Дори форума си сбъркал, форума за Конспирации е в раздел Религия и Мистика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо от тези твои уж разсъждения не заслужава цитиране. Написах ти: "Но когато се изправиш пред конкретна новост блокираш и започваш да се чудиш и маеш как да я завлечеш на познатата ти територия." Прилагаш това влачене безогледно, с цената на какви ли не преиначавания, изопачавания и деформирания на истината.

Хайде пак още по-нагледно да повторим упражнението:
В изходното условие пише: "След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' ." Сиреч, времето t е избран конкретен момент. За яснота, нека напиша условието така: След време t2 в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x2 в K, съответно x' в K' .

Величините t2, x2 са ни известни - измерили сме ги с часовник К и метър К. Знаем и относителната скорост v. Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията:

x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш)

Продължавам...От трансформациите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b извеждам връзката v.t/с=v.x/c2 , т.е. х1/с=t1 , където t1=v.x/c2 . В х1/с=t1 са ни известни и х1, и с (можем да намерим t1 и директно от израза t1=v.x2/c2, където v,x2 и c2 са ни известни). Следователно намираме и t1 и сме в правото си да напишем:

t'=(t2–t1)/b (какво представлява t2–t1 всеки знае)

Никъде из физиката не се говори за преплитане на измерения в случаите x2–х1 и t2–t1 . Никъде из физиката не се вижда забрана за извършване на действията x2–х1 и t2–t1 , след като величините са известни.

И всичките тези усилия целят да ти спестят напрягане...хвърлени са само и само да ти бъде все по-лесно да възприемаш. Изобщо, край нямат добрините, които върша за теб...!

Редактирано от fiury41 на 03.09.15 17:29.

Радвам се, че поне тук сме на едно мнение.

"В изходното условие пише: "След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' "

А аз от колко поста ти набивам канчето, че формулите които си написал описват точно съотношение на координатите на фронта в двете системи - които съотношения за фиксирано Х не зависият от времето - а не са координатни трансформации, за каквито е темата? Хем го знаеш това, хем продължаваш да твърдиш обратното.


"От трансформациите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b извеждам връзката v.t/с=v.x/c2"

Грешка. Тези "връзки" не се извеждат от трансформацията - огледай си писанията внимателно - ти ги постулираш а не ги извеждаш, те не следват от тях по никакъв начин. "Следване" означава чрез коректни математически преобразования да достигнеш до тях, ама нещо си го пропуснал тоя етап

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Герисъм, честно казано вече изпитвам ужасна досада да ти чета глупостите из постовете. Разнищих ти ЛТ и отвън, и отвътре. А ти си дуднеш все едни и същи голи безпринципни, безсистемни твърдения. Досега сто пъти да си решил въпроса с едно примерно изходно условие (да речем, това с трактора на Шпага) и извеждането на трансформациите по него. Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без ползване на връзката x=c.t, x'=c.t' !!

В крайна сметка, кажи открито има ли частна задача или няма...или "преобразуването на вълнов светлинен фронт е само една дребна и слабо поучителна задачка. За съжаление, както често се получава, тази задачка се оказва вредна за неукрепналите умове като твоят.", или "Прочети първата статия на Айнщайн по СТО, там той ги извежда съвсем коректно. Без никакви светлинни фронтове и т.н........" .

Писна ми от такива дивотии! Много си зле!

Редактирано от fiury41 на 04.09.15 07:00.

" А ти си дуднеш все едни и същи голи безпринципни, безсистемни твърдения."

Проблемът е, че изобщо не си даваш усилия да вникнеш в твърденията, които аз "си дудна". Допуснал си много сериозни грешки, а не им обръщаш внимание. Ако това те отегчава, моля, чао. Но това няма да оправи тези грешки.


"Досега сто пъти да си решил въпроса с едно примерно изходно условие (да речем, това с трактора на Шпага) "

Дадох вече такива примери. Тези примери показаха че си направил много сериозни грешки. Но наплевателското ти отношение ги е пропуснало явно.


"В крайна сметка, кажи открито има ли частна задача или няма...или "преобразуването на вълнов светлинен фронт е само една дребна и слабо поучителна задачка."

Е колко пъти трябва да ти казвам едно и също до сега? Да, използването на лоренцовите трансформации по отношение на светлинният фронт е една частна и слабо поучителна задача. Използването на лоренцовите трансформации за други, по-ежедневни събития и проблеми е доста по-интересното - от там идват връзките, които могат да съпоставят времеви и пространствени измервания в двете системи на едни и същи събития.

И наистина прочети първат статия на Айнщайн, но с мисъл. Там за определяне на неизвестните финкции той освен светлинен сигнал използва и обикновена пръчка (взета може би от каруцата на Вуте, не от трактора на Шпага :). И с това завършва изводът на тези трансформации. Докато ти бъркаш и подменяш самият смисъл на променливите. Но като гледам, има ли смисъл още да обяснявам?

Опитай да осмислиш нещата които ти казвам във всеки пост - само така ще има полза за тебе и ще разбереш къде си сгафил. Сляпото повтаряне и противопоставяне няма да променят нищо. И моята позиция е неизменна, защото истината е само една.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

"Е колко пъти трябва да ти казвам едно и също до сега? Да, използването на лоренцовите трансформации по отношение на светлинният фронт е една частна и слабо поучителна задача. Използването на лоренцовите трансформации за други, по-ежедневни събития и проблеми е доста по-интересното - от там идват връзките, които могат да съпоставят времеви и пространствени измервания в двете системи на едни и същи събития."

Наистина си някакъв необясним уникум!!! Толкова време се трепя да показвам същността на ЛТ, техния вътрешен строеж и самата технология на тяхното извеждане, на тяхното извеждане, на тяхното извеждане...ти, като последен слепец и глухар, си бърбориш едно и също - за тяхното използване. Хем написах "Кълвал, кълвал, ама не разбрал" и пак невъзмутимо продължаваш в същия дух.

Отново повтарям предния си пост: "Досега сто пъти да си решил въпроса с едно примерно изходно условие (да речем, това с трактора на Шпага) и извеждането на трансформациите по него, по твоему. Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Ясен ли съм?? И още, изрично ти написах: "(можем да намерим t1 и директно от израза t1=v.x2/c^2, където v,x2 и c^2 са ни известни). Защо извърташ нещата?? Хайде пак се напъни, този път по любимото ти използване на ЛТ, но гледай вече да си на предела на възможностите си:

Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). Величините t2, x2 са ни известни - измерили сме ги с часовник К и метър К. Знаем и относителната скорост v. Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш).

Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни (нали вече си наясно, че v.x2/c^2 е време...време и нищо друго). Следователно намираме и t1 и сме в правото си да напишем: t'=(t2–t1)/b (какво представлява t2–t1 всеки знае).

Така че ето ги ЛТ:

x'=(x2–х1)/b ; t'=(t2–t1)/b

Именно върху този факт обърнах внимание още в Решение 1. Къде в случаите x2–х1 и t2–t1 (срещащи се навсякъде из физиката) има преплитане на измерения?? Даже не схващаш какво означава да се преплетат измерения "метри" с измерения "секунди"?? В природата такива неща не могат да се случат!! А пък ти увъртай, усуквай, шикалкави по въпроса колкото си искаш!

"Толкова време се трепя да показвам същността на ЛТ, техния вътрешен строеж и самата технология на тяхното извеждане, на тяхното извеждане, на тяхното извеждане..."

Виж, аз толкова време се трепя да показвам, че бъркаш. Ти не четеш какво ти пиша, повтаряш една и съща погрешна теза. Няма смисъл да се мъчиш. ДОри на противоречията които ти соча мълчиш като пън. Ми оправи се с тях, докато не се оправиш, всичко е празни приказки.


"Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции - използват се наравно с примерът за поведението на обикновен прът. Защо не вземеш примерът с пръта, а си се забил със светлината? Губи ти се изцяло смисъла на случващото се с тези трансформации.


"Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Ми хайде да намерим друг израз, например t1 = 2, t2=5. По същата логика по която "намираш" цитирания израз, имаш възможност да "намериш" и нещо друго. Опитай с това друго, за да излезеш от коловоза.


"Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). "

Е, разгеле, доживяхме. И кое не му е правилното, да попитам? Това е важният момент.


"Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш). "

Бързаш и бъркаш обозначенията. След като t2 е конкретен момент, нямаш право да подменяш t с t2, без да обозначиш коректно резултатът:
x2' = (x2-x1)/b

Тоест това е координата на конкретна точка в К' (дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати), а не е уравнение от трансформация.


"Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Да продължим по друг начин. От измислената формула t1=v.x2/c^2, изразяваме x2: x2 = t1.c^2/v. Имаме право, нали? Заместваме в уравнението x'=(x2–v.t2)/b:
x' = (t1.c^2/v - v.t2)/b
Я какво хубаво уравнение се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз: "Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Герисъм: "А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции"

Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво!

Аз: "Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Герисъм: "Ми хайде да намерим друг израз, например t1 = 2, t2=5. По същата логика по която "намираш" цитирания израз, имаш възможност да "намериш" и нещо друго. Опитай с това друго, за да излезеш от коловоза."

Това не го разбрах....сигурно защото е някаква голяма глупост!? И по-надолу се сблъсквам с подобни нелепи доводи.

Аз: "Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). "

Герисъм: "Е, разгеле, доживяхме. И кое не му е правилното, да попитам? Това е важният момент."

Аджамия си! По самото възклицание личи, че още ти е много рано да схванеш такива обяснения...макар че многократно съм ги давал досега.

Аз: "Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш). "

Герисъм: "Бързаш и бъркаш обозначенията. След като t2 е конкретен момент, нямаш право да подменяш t с t2, без да обозначиш коректно резултатът:
x2' = (x2-x1)/b
Тоест това е координата на конкретна точка в К' (дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати), а не е уравнение от трансформация."

Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К. Иначе двойката е поставена, защото има и обозначение t1 . Сиреч, дали ще е x-x* и t-t* или x2-x1 и t2-t1 няма значение. А при тази глупост: "дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати", залата започва да се тресе от смях, с опасност да се пръсне по шевовете. Геро, Геро, вземи научи най-сетне какво е координата!!.

Аз: "Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Герисъм: "Да продължим по друг начин. От измислената формула t1=v.x2/c^2, изразяваме x2: x2 = t1.c^2/v. Имаме право, нали? Заместваме в уравнението x'=(x2–v.t2)/b:
x' = (t1.c^2/v - v.t2)/b
Я какво хубаво уравнение се получи"

Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията. Просто виждам едно хубаво момиче (v.x2/c^2) и си го записвам като Гергана (t1)( или на галено, Гери). Второ, при произволно задаване на x2 и t2, между t1 и x1 вече не съществува никаква връзка - t1 е някакво си време, което се маха от t2 и x1 е някакво си разстояние, което се маха от x2 . При това положение, как t1 и x1 попадат в трансформациите си е чиста мистерия. В действителност, в ЛТ не е така, което е отговор и на наивистичния ти въпрос "И кое не му е правилното, да попитам?".

Изобщо, всичко показва, че само си губя времето да обяснявам и обяснявам.

"Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво! "

Посочената връзка вече е изпползвана в трансформациите от Айнщайн за ограничение на неизвестните функции. За чий ти я ползваш втори път? Това ти е грешката.


"Това не го разбрах....сигурно защото е някаква голяма глупост!? И по-надолу се сблъсквам с подобни нелепи доводи. "

Какво има да се разбира? Използваш произволни съотношения. Аз ти предлагам други - също произволни. Що да предпочитаме едни, а да се срамим от други?, след като са произволни?


"Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К."

Тц. Не е така. Докато t е времето, което може да се измерва с часовник, но специфицира произволен общ момент (затова е наречено координатна ос, функционален аргумент), t2 е вече конкретен момент, конкретно число от тази ос, измерен с часовник и застопорен на оста на времето. t е общността на всички t1, t2 и т.н. t2 е число, докато t е координатна променлива. Затова и бъркането, което правиш, говори за ниска математическа култура. Това нахаква необятно поле за грешки в разсъжденията ти.


"Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията."

И какво като си съществува? И изразът v.t съществува в галилеевите трансформации, ама никой не сглупява да прави твоите манипулации.

Изразът е неразделна част от цялата трансформация, няма собствено съществуване. По тази причина можеш да си избереш друг, произволен израз. И второ, какво съм се нахендрил? Аз използвам същото равенство, което използваш и ти. Но просто изразявам друга променлива от същото твое равенство, която замествам във трансформациите. Повтарям твоето действие, но с друга променлива от същото равенство.

1) Ако този израз е коректен, значи и действията ми са коректни. Тогава не е ясно защо протестираш.
2) Ако аз съм се нахендрил, причината е само и единствено, че изразът не е коректен, което е и целта на моето представление. Тогава е ясно защо си се объркал.

И в двата случая не си прав. Коя от възможностите си избираш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 05.09.15 13:10.

Аз: "Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Герисъм: "А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции"

Аз: "Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво! "

Герисъм: "Посочената връзка вече е изпползвана в трансформациите от Айнщайн за ограничение на неизвестните функции. За чий ти я ползваш втори път? Това ти е грешката.."

Ето че стопли и призна, че и Айнщайн ползва въпросните връзки. Всички тези твои парчетийки обаче са твърде незадоволителни прояви, са буквално прояви на лековата любителска любознателност! Трябва да обясниш откъде идват тези връзки? Как се вкарват в процеса на извеждане на трансформациите? Кога, в кой момент се вкарват? Кога и защо се прекратява тяхното ползване? Зависимост между каква х и какво t представляват те? Взаимозависимите х и t защо се бележат еднакво с онези твоите, произволните? Какво отношение имат с тях? И още, и още въпроси, за да ти стане ясно "За чий ти я ползваш втори път?" В крайна сметка, да обясниш на себе си защо тъпчеш на едно място, далеч-далеч под професионалното ниво?

Аз: "Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К."

Герисъм: "Тц. Не е така. Докато t е времето, което може да се измерва с часовник, но специфицира произволен общ момент (затова е наречено координатна ос, функционален аргумент), t2 е вече конкретен момент, конкретно число от тази ос, измерен с часовник и застопорен на оста на времето. t е общността на всички t1, t2 и т.н. t2 е число, докато t е координатна променлива. Затова и бъркането, което правиш, говори за ниска математическа култура."

Цъкай си колкото искаш! Преди това обаче забрави да напишеш задължителната за теб фраза "според мен". А иначе нещата са елементарни. Каквото значи x–v.t ; t–v.x/c^2 , същото значи и x-Dх ; t-Dt , и x-x* ; t-t* , и x2-x1 ; t2-t1. Просто трепя се и давам всички тези разновидности, а дано накрая схванеш! Но не би...!!

Аз: "Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията."

Герисъм: "И какво като си съществува? И изразът v.t съществува в галилеевите трансформации, ама никой не сглупява да прави твоите манипулации.
Изразът е неразделна част от цялата трансформация, няма собствено съществуване. По тази причина можеш да си избереш друг, произволен израз."

Това е нещо като черешката на твоите нескопосани, несистемни разсъждения. Забравяш да пишеш фразата "според мен" бе, човек...понеже ти се налага да мислиш (това няма от къде да си го прочел)! Колко пъти трябва да показвам какво конкретно представляват v.t и v.x2/c^2 ?? Защо постоянно каквото си знаеш, това си баеш?? Поразмърдай си мозъка за някои и други нови потребности!

"Ето че стопли и призна, че и Айнщайн ползва въпросните връзки.

Аз от кога ти набивам канчето, че въпросните връзки въплъщават вторият постулат на СТО, който е необходимо ограничение при изводът на трансформациите - които без такова ограничение са безброй много? Я си направи справка, а не се прави на ударен. Първите ми думи бяха точно такива. Не се прави на тапа.

Въпросът е - след като вече са ползвани тези ограничения, защо ти отново ги хакваш в готовите трансформации? И защо наричаш резултатът "трансформации" с всичкият плач и жалване, които съпроводиха това действие до тук?


"Преди това обаче забрави да напишеш задължителната за теб фраза "според мен". А иначе нещата са елементарни. Каквото значи x–v.t ; t–v.x/c^2 , същото значи и x-Dх ; t-Dt , и x-x* ; t-t* , и x2-x1 ; t2-t1. Просто трепя се и давам всички тези разновидности, а дано накрая схванеш! Но не би...!! "

Няма "според мен" тука, а според правилата на математиката и физиката, която я ползва. Не ми давай произволни изрази като някакви "доказателства". Аз именно това ти демнонстрирах - че изразите които ползваш са напълно произволни, и замяната им с друг - равностоен произволен - израз води до буламача, който сега коментираш и отричаш.


"Колко пъти трябва да показвам какво конкретно представляват v.t и v.x2/c^2 ??"

Нищо конктретно не представляват. Те са само част от един завършен израз. Ако този завършен израз обозначиш с ИЗРАЗ, ча парчето което си харесал с ЧАСТ1, то като обособиш това парче от израза остава функцията (ИЗРАЗ-ЧАСТ1). Сега ако си харесаш някаква друга, напълно произволна ЧАСТ2, като я махнеш от началният израз, там ще остане (ИЗРАЗ-ЧАСТ2). Все коректни ситуации, пред вид произволността на избраното от тебе. Това че ти придаваш на избраното някакъв особен. сакрален за тебе смисъл, си е само твой проблем - това не отменя фактът, че изразът е произволно избран. Ти си избрал някакви връзки, свързани с вълнов фронт. Произволността на този избор дава възможност да избереш каквото и да е друго - вече ти дадох примери, което не е свързано с вълнов фронт. Именно защото трансформациите във вида който дискутираш допускат произволни координати в себе си. А не резултатът от тяхното приложение безграмотно да наричаш пак "трансформация".


Пък това че изобщо не вникваш в нещата които ти казвам - е, явно толкова можеш. Но това е ясно от много време вече.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Аз: "Без светлинен сигнал ЛТ не могат да се изведат......... Светлинният сигнал е ядрото на релативната теория...всеки го знае..."

Герисъм: "Не. Това е някаква частна задача, при това не най-удачната......... изводът на ЛТ е пределно общ, без светлинни фронтове........ Какво е това малоумие? Променливите x, t в ЛТ са независими променлии, те могат да вземат произволни стойности. Това означава, че едната не може да се изрази чрез другата........... Ами прочети малко литература какво правят хората........ Прочети първата статия на Айнщайн по СТО, там той ги извежда съвсем коректно. Без никакви светлинни фронтове и т.н........ Забрави фронтовете. Има огромна литература, в която няма нищичко от твоите представи.......... Светлиният сигнал е само като частен пример за частни задачки. Сори........Вълновият фронт на светлината също е изтъкан от събития - кога и къде е достигнала светлината, но това е само един частен случай. Единствено удобен с учебна цел. Но както се оказва, педагогически е вреден за агресивни самозванци................преобразуването на вълнов светлинен фронт е само една дребна и слабо поучителна задачка. За съжаление, както често се получава, тази задачка се оказва вредна за неукрепналите умове като твоят...........Няма пряка причинно-следствена връзка между ЛТ и скоростта на светлината "- и още куп подобни щуротии имаш за цитиране.

Айнщайн: "Для луча света, вышедшего в момент времени (тао)=0 в направлении возрастающих (кси) , имеем (кси)=V.(тао) ............Но относительно начала координат системы k луч света при измерении, произведенном в покоящейся системе, движется со скоростью (V — v), вследствие чего x/(V-v)=t….... "

Аз: "Колкото и да ти е изветряла газената лампа, драги Герисъм, все пак трябва вече да ти просветва, че самият Айнщайн е наясно с обвързаността на координатите х и кси с времената t и тао , произтичащи от движението на светлинния лъч ..... Значи срещу него врещиш: "Какво е това малоумие?".......... Според теб, Айнщайн е малоумен с посочената, идваща от светлинния лъч, зависимост между х и t и кси и тао !?. Дано осъзнаеш каква неприятна гледка представлява измъдреното от теб!!..............Всеки изследовател знае, трябва да си го набиеш в главата, че няма извеждане на ЛТ, в основата на което да не стои светлинният сигнал с присъщите му връзки!!................Къде се е чуло и видяло Лоренцови трансформации без светлинен сигнал?!...........От километри личи, че ти е чужда същината на Релативната теория! Нейните А и Б ли да ти обяснявам? Тъпееш на воля по ролята на светлинния сигнал....мислиш го за някакво кощунствено мое натрапване?! И продължаваш с тази смахнатост! Не си наясно, че без него не може да има СТО?!...........Не е ли крайно време да си дадеш сметка, специално по въпроса със светлинния сигнал, Кой?, Кой? е нацвъкал малоумия...едно до друго...Айнщайн ли? "

И изведнъж тръгваш в атака: "Аз от кога ти набивам канчето, че въпросните връзки въплъщават вторият постулат на СТО, който е необходимо ограничение при изводът на трансформациите........."

Показах какво представлява това набиване...лъжа отгоре до долу. Но добре...важното е да се напредва! Ха сега дай да видим как конкретно "въплъщават вторият постулат на СТО"! Нека повторя! Трябва да обясниш откъде идват тези връзки? Как се вкарват в процеса на извеждане на трансформациите? Кога, в кой момент се вкарват? Кога и защо се прекратява тяхното ползване? Зависимост между каква х и какво t представляват те? Взаимозависимите х и t защо се бележат еднакво с онези твоите, произволните? Какво отношение имат с тях? И още, и още въпроси, за да ти стане ясно "За чий ти я ползваш втори път?" В крайна сметка, да обясниш на себе си защо тъпчеш на едно място, далеч-далеч под професионалното ниво?

Аз: "Колко пъти трябва да показвам какво конкретно представляват v.t и v.x2/c^2 ??"

Геро: "Нищо конктретно не представляват. Те са само част от един завършен израз."

Много ти се иска да е така. Затова нямаш скрупули! Държиш поведение на най-долен лъжец... или на примат. Какво конкретно представлява v.t се знае още от средните векове и това може да ти го каже всеки гимназист.

Герисъм: "Ами погледни Галиеевите трансформации, дошли още от Нютон:
x' = x - v.t
и там се преплитат метри и секунди. Странно е, че се учудваш на такива неща."

Голям майтап си, Геро! Кажи тук какво е v.t ! Подскажи как така се преплитат метри и секунди...че нещо не се сещам!

Редактирано от fiury41 на 06.09.15 07:35.

"Аз...Той...Онзи...този..."

Не е това начина.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Блъскам усърдно директно по гумата! Тя се гъне и пак се връща в началното положение. Трябва яко да я настъпя, да не я изпускам, за да започне полека-лека да се формира.

Ама кой както се е научил да мисли - някои опитват и чрез блъскане, дано им се плучи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Срещу гумата другояче не става.

Просто не вървиш в правилната посока, от там всичко произтича. Обикновените хора наричат това твърдоглавост, ама карай, не си единствен.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Уж и двамата владеете ясния и недвусмислен "език на математиката", а все не успявате да се разберете.

Ако единият говореше на български, а другият на китайски, това неразбирателство щеше да е обяснимо, обаче в случая...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз ясно показах какви са проблемите. Да се игнорират такива аргументи, като че ли нищо не съм казал - ясно показва, че се правят опити някакви празноти да се запълват. Тук нещата опират до друго, не до математики. Цялата работа прилича на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 08.09.15 12:02.

Аз ясно показах какви са проблемите. Да се игнорират такива аргументи, като че ли нищо не съм казал - ясно показва, че се правят опити някакви празноти да се запълват.

Може би за по-прегледно трябва да наблегнеш на всеки от тези аргументи в отделен постинг - да речем, под формата на призив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз няколко пъти го питах за едно и също нещо. Изглежда просто възможностите му не стигат да отговори, като само компенсира с изблици на смях.

Скучна история излезе и тая "анатомия на лоренцовите трансформации.
Ще му дам малка почивка, белким се съвземе и почне да мисли по-логично. Или твърде са ми фантастични очакванията, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Просто не вървиш в правилната посока, от там всичко произтича. Обикновените хора наричат това твърдоглавост, ама карай, не си единствен."

Точно това в пълна мяра се отнася зя теб. Как така поне един пример не даде на извеждане на ЛТ по твоему, не както аз показвам - с частна и обща задача? Отричайки очевидни неща (Какво конкретно представлява v.t се знае още от средните векове и това може да ти го каже всеки гимназист), само тропаш с краче и викаш: "Няма пък, аз съм прав". Е, как да не се смее човек?!

Герисъм: "Ами погледни Галиеевите трансформации, дошли още от Нютон:
x' = x - v.t
и там се преплитат метри и секунди. Странно е, че се учудваш на такива неща."

Е, как да не се смее човек?!

"Как така поне един пример не даде на извеждане на ЛТ по твоему"

В предната тема съм дал. Ама ти като кон с капаци, ни приемаш, ни предаваш. Хипнотизирал си се на едни сбъркани формули, и реакция като от мъртва мишка на критиките върху тях. Не е проблема в изводите, проблема е, че не разбираш смисъла на величините, които участват в тези изводи, не разбираш смисъла на последователността от действия, бъркаш някакви произволни полагания със задължителни закономерности. Никой не може да те спаси от това, ако сам не се спасиш. Досега виждаме, че тези надежди са просто фантазия, щото липсват първите седем години в това образование...


"Какво конкретно представлява v.t се знае още от средните векове"

Ми знае се, я. Само че в буламача, дето си забъркал, те си променят смисъла без причина. В началото смисълът е координати на произволно събитие, в края получените формули не работят за произволно събитие. Нещо повече, те не показват и че двете системи са взаимоподвижни, с което опровергават бъркоча от формули, които изсипваш. Ама на теб ти е кеф да се киснеш в тая помия. Ми кисни се, ама не намесвай името "лоренцови трансформации" и "Айнщайн", те нямат общо с тези резултати. Резултатът който си получил си има едно общоприето име - "грешка поради некомпетентност".


"Е, как да не се смее човек?!"

При тази мисловно безпомощност наистина, само да се смееш ти се отдава като дейсност. Колко пръста да ти вдигна, за да се ухилиш още веднъж?

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

"Уж и двамата владеете ясния и недвусмислен "език на математиката", а все не успявате да се разберете."

А дали е така! Фюри изглежда неразбира (или се преструва) елементарни неща относно координати.

"Ако единият говореше на български, а другият на китайски, това неразбирателство щеше да е обяснимо, обаче в случая... "

Май е точно така, само дето единия си въобразява, че владее езика на който говори.

"Май е точно така, само дето единия си въобразява, че владее езика на който говори."

Цитат от ултовия филм Кин Дза Дза (c):
"А этот паца&#769;к все время говорит на языках, продолжения которых не знает!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Какво конкретно представлява v.t се знае още от средните векове"

Ми знае се, я. Само че в буламача, дето си забъркал, те си променят смисъла без причина. В началото смисълът е координати на произволно събитие, в края получените формули не работят за произволно събитие. Нещо повече, те не показват и че двете системи са взаимоподвижни, с което опровергават бъркоча от формули, които изсипваш.

Под една или друга форма изтъкваш това вече няколко пъти, но поне аз не видях смислен отговор на тези твои твърдения.

Пак да кажа: ако сте лаконични и започнете от самото начало - например с въпроса "Що е координата", нещата може и да потръгнат. Макар че те - нещата - отдавна са приключили, но Фюри така и не успява да осъзнае този факт...

Не тая никакви надежди за просветление при Фюри. Някои неща са невъзможни в този свят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, ако не беше навлязал в тресавището като Формула-1, можеше и да излезе
с достойнство от него, но такъв вариант отдавна не съществува. То бива
пренебрежение, надменност и арогантност, ама бяха преминати всички
граници. Аз, например, когато не знам нещо или пък ми покажат, че не го знам,
си го признавам и не смятам, че това е унизително, но това е мое мнение...

Аз: "Как така поне един пример не даде на извеждане на ЛТ по твоему"

Герисъм: "В предната тема съм дал. Ама ти като кон с капаци, ни приемаш, ни предаваш."

На това му се вика "дебела, опашата лъжа"! Покажи! Само тропаш с краче...!

Сега следва да представя Решение 4, отново разкриващо друг аспект на трансформациите, и после ще направя правилното им извеждане отначало докрай.

А с това си ръкопляскане за поддръжка, твоите съмишленици само те подвеждат. Но така ти се пада, тъй като и ти ги мамиш най-безобразно. Взети вкупом, сте добре сформирана агитка за смях и забава! Но нищо...окуражавайте се взаимно...няма лошо!

Впрочем, "Анатомията..." вече е при учените в СУ...мога да си го позволя!

Без светлинен сигнал ЛТ не могат да се изведат......... Светлинният сигнал е ядрото на релативната теория...всеки го знае...

И същото в по-разгърнат вид:

Затова, ако построим постановка с трактор (една реалност), трябва задължително да построим и втора с включване на втори постулат, което е все същото, с включване на специалното, частното събитие "светлинен сигнал" (втора реалност).

При положение че, според теб, С = конст. налага задължително да построим и втора постановка с включване на... най-общо казано "втора реалност",
какво би било, ако - например - имаме някаква формула, в която участва гравитационната константа?

По твоята логика пак би трябвало да построим и постановка "с включване на специалното, частното събитие" - изразено в този случай чрез падане на ябълка върху нечия глава или... в по-модерен вариант - чрез ползване на торзионна везна.

И въобще, излиза, че щом в някое уравнение присъства константа, шансът ни да се разминем без "втора реалност" е практически равен на нула!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То бива пренебрежение, надменност и арогантност, ама бяха преминати всички граници.

Да, по тези показатели вече можем да си послужим с думата "безгранично"!

"Сега следва да представя Решение 4, отново разкриващо друг аспект на трансформациите, и после ще направя правилното им извеждане отначало докрай."

От една глупост следва друга, обикновено са навързани като свински черва.


"Впрочем, "Анатомията..." вече е при учените в СУ...мога да си го позволя!"

Няма граница, която човек да не може да преодолее, ако трябва да се изложи още повече. Голям кудош ще настане сред тези учени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А с това си ръкопляскане за поддръжка, твоите съмишленици само те подвеждат.

Когато става въпрос за абстрактни концепции, то "поддръжка" и "съмишленици" са донякъде приложими понятия. В случая, обаче, става въпрос за далеч по-тривиална грешка, която ясно се вижда в твоите формулите и Гери ти я показа поне по пет различни начини и с пет различни подхода. Просто това, което пишеш като формули, не е това, което си мислиш, че изразяваш.

Няма да е лошо да се опиташ да направиш извеждане от начало до край, просто за яснота би било добре да включиш и прост пример - ако се опиташ да направиш това сам ще се убедиш, че в твоите формули има всичко друго, но не и трансформиране на пространствените координати и времето между две взаимноподвижни ИС.

Предполагам разбираш, че не е нужно всеки спор тук да се превърща в хаотични изстрели в небитието. Изложи си тезата от начало до край, но го направи с пример, от който да се види кое как е. До тук от твоите формули аз вижда една повече или по-малко произволна статична проекция, която няма никаква връзка с времето, а следователно и с каквото и да е инерциално движение.

Възможно е и всички да грешим, а ти да си прав, но ако е така се опитай да обясниш по-образно, по-просто, с пример и т.н. Надменното поставяне на всички четящи в една група "поддръжници" и обявяването им априори за "излъгани" не е аргумент в никаква посока.

"Възможно е и всички да грешим"

В случая няма такава възможност.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Шпага, това с "реалностите" е някаква объркана философска интерпретация, построена на погрешни изводи. Не си губи изобщо времето.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Какво мога да отговоря на такава демонстративна безотговорност, освен че няма да е зле и ти да се консултираш по някои въпроси...знанието не стои на място, времето лети, виното се лее, никой няма да те чака безкрайно "да си вдигаш гащите".

"Няма да е лошо да се опиташ да направиш извеждане от начало до край, просто за яснота би било добре да включиш и прост пример - ако се опиташ да направиш това сам ще се убедиш, че в твоите формули има всичко друго, но не и трансформиране на пространствените координати и времето между две взаимноподвижни ИС."

Драги Аленадроу,
До момента от теб не съм видял ни една нищожна формулка в подкрепа на това, което казваш. Ето защо предпочитам да коментирам с Герисъм. При него нещата са поне на 80 процента обосновани и като математика, и като физика.

"И въобще, излиза, че щом в някое уравнение присъства константа, шансът ни да се разминем без "втора реалност" е практически равен на нула!"

Е, как да коментирам такъв явен алогизъм? От това, че разстоянието от София до Пловдив е 150 км не може да се извади заключението, че имам сестра!

Вторият постулат не може да се вкара в постановката по никакъв друг начин, освен чрез светлинен сигнал!

О, то е ясно, че всички предпочитат да коментират с Гери. Той е доказано търпелив човек, който е винаги готов да посочи грешката дори при най-арогантните и безмислени изложения. И много рядко може да бъде допълнен.

Ти отвори дума за "излъганите поддръжници" и аз това изкоментирах, а иначе то глупостите ти бяха разяснени подробно, писмено и с "формулки" преди доста време, доста продължително и задоволително изчерпателно от Гери. Там просто не съм компетентен да добавя каквото и да е.

Не ме вкарвай в твоето амплоа да си чешем езиците! Вместо това по-добре кажи на Герисъм да покаже къде в предните постове е извел ЛТ, както твърди (а, според мен, такова нещо не се е случвало), че и аз да видя как става тази работа! Или ти му направи услугата да потърсиш и извадиш въпросния пост!

Не ме вкарвай в твоето амплоа да си чешем езиците!

Оооо, извинявай, че те отвличам от ултра сериозните ти нАучни занимания с недопустимото ми чешане на езици. Забравих, че пиша в интернет форум, където е задължитлно да се обсъждат само най-фундаментални неща с нужната сериозност и задълбоченост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Какво мога да отговоря..."

Можеш после да ни се оплачеш колко са некомпетентни учените на които си дал "Анатомията" и как за нищо са ти се смяли на великите открития

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че и по най-дребните въпроси е нужна сериозност и задълбоченост. Иначе, поради естеството на материята, нещата отиват към сцената на Сатиричния. Например по въпроса "Какво е координата?". Нека не ти цитирам какви смешки пише Герисъм! Аверите му обаче си траят...Или неговото приравняване на величини от различен порядък - примерно на величина.10^-8 с величина.10^-4 , сякаш под перото не се обработват физика и математика, а сме в едновремешна бакалия с молива зад ухото и мазния тефтер. Аверите му обаче си траят...

Колкото до линка с шест годишна давност, казахме си по него някое и друго мнение. Но, много добре знаеш, ставаше въпрос за негово извеждане на ЛТ непосредствено в тази тема, което геройство изобщо не се е случвало. Ти обаче гледаш да замажеш...Нищо! Справедливо е приятелите да се поддържат при всякакви обстоятелства!

Мисля, че и по най-дребните въпроси е нужна сериозност и задълбоченост.

Мислим различно. Според мен един Интернет форум е подходящо място за малко "чешане на езика" и допуска известна лежерност. Но хора всякакви - аз не искам от теб да си чешеш езика, но не искай и ти от мен да не го правя.

Нека не ти цитирам какви смешки ...

Не цитираш, а твърдиш - това са различни неща. Не мога да си спомня случая и няма как да коментирам. Но като кажеш "цитирам", то тогава бъди добър и цитирай - дословно и ако може с линк. Сам разбираш, че не всички са еднакво "навътре" в конкретни постове и на един прави впечатление едно, а на друг - друго. Ако наистина цитираш нещо, ще взема конкретно отношение, стига да ми е по възможностите.

ставаше въпрос за негово извеждане на ЛТ непосредствено в тази тема, което геройство изобщо не се е случвало

Е всяка година ли човека да извежда ЛТ в нова тема? Не си криви душата - старата тема е добра, изчерпателна и написана с нужното уважение към читателите. Защо считаш за необходимо едно и също нещо да се преписва на хиляди места. Това, че е написано в друга тема, не е аргумент за качествата на поста или обсъжданата материя.

Нищо! Справедливо е приятелите да се поддържат при всякакви обстоятелства!

Не мисля, че познавам Гери, а ако го познавам случайно, то със сигурност не знам, че пише в дир-а под този псевдоним. Не мисля, че го и поддържам, защото считам, че във физиката е доста по-светнат от мен - не мисля, че той има нужда или пък аз възможност да го поддържам. Но много често съм съгласен изцяло с него, да не говорим, че ми харесва по принцип отношението му - никога не спестява нито аргумент, нито пък обяснение, за разлика от доста хора тук, а и въобще, които ще ти донесат от десет кладенеца вода за да ти докажат, че не разбираш от нещо, без дори да се опитат да онагледят тезата си и да помогнат тя да бъде изяснена според възможностите на участниците в разговора.

Така можем да си говорим "от сутрин чак до мрак". Но без напитки (без пиене) и без участие на другия пол (без жени) е голяма скука. Що се отнася до задълбаването, няма подходящи и неподходящи места. Не се знае къде какво ще изскочи...било позитив-било негатив, все е кяр. Най-малката, но гарантирана, печалба е да се ползва форума като пробен камък. Това и правя...а и пръскам по малко зараза.

Най-малката, но гарантирана, печалба е да се ползва форума като пробен камък.

Лошо няма, напротив - това им беше хубавото на форумите. Въпросът е, че напоследък всеки поставя идеите си твърде арогантно и императивно, което за (най-меко казано) спорни тези е доста неефективно. В този смисъл Гери по-скоро е твой приятел, защото при подобно поведение е рядкост да получиш аргументиран отговор. По същата причина и "зараза" всъщност не пръскаш - поне на мен ми е леко обиден менторския тон, с който излагаш - да го наречем странни - твърдения, т.е. някак като се срещне такъв подход и инстинктивно ми се струва, че човека отсреща вероятно е необразован. Сигурно е грешно като цяло, но досега не се е случвало да се окаже другояче.

Хайде със здраве.