Нищо от тези твои уж разсъждения не заслужава цитиране. Написах ти: "Но когато се изправиш пред конкретна новост блокираш и започваш да се чудиш и маеш как да я завлечеш на познатата ти територия." Прилагаш това влачене безогледно, с цената на какви ли не преиначавания, изопачавания и деформирания на истината.

Хайде пак още по-нагледно да повторим упражнението:
В изходното условие пише: "След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' ." Сиреч, времето t е избран конкретен момент. За яснота, нека напиша условието така: След време t2 в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x2 в K, съответно x' в K' .

Величините t2, x2 са ни известни - измерили сме ги с часовник К и метър К. Знаем и относителната скорост v. Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията:

x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш)

Продължавам...От трансформациите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b извеждам връзката v.t/с=v.x/c2 , т.е. х1/с=t1 , където t1=v.x/c2 . В х1/с=t1 са ни известни и х1, и с (можем да намерим t1 и директно от израза t1=v.x2/c2, където v,x2 и c2 са ни известни). Следователно намираме и t1 и сме в правото си да напишем:

t'=(t2–t1)/b (какво представлява t2–t1 всеки знае)

Никъде из физиката не се говори за преплитане на измерения в случаите x2–х1 и t2–t1 . Никъде из физиката не се вижда забрана за извършване на действията x2–х1 и t2–t1 , след като величините са известни.

И всичките тези усилия целят да ти спестят напрягане...хвърлени са само и само да ти бъде все по-лесно да възприемаш. Изобщо, край нямат добрините, които върша за теб...!

Редактирано от fiury41 на 03.09.15 17:29.

Радвам се, че поне тук сме на едно мнение.

"В изходното условие пише: "След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' "

А аз от колко поста ти набивам канчето, че формулите които си написал описват точно съотношение на координатите на фронта в двете системи - които съотношения за фиксирано Х не зависият от времето - а не са координатни трансформации, за каквито е темата? Хем го знаеш това, хем продължаваш да твърдиш обратното.


"От трансформациите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b извеждам връзката v.t/с=v.x/c2"

Грешка. Тези "връзки" не се извеждат от трансформацията - огледай си писанията внимателно - ти ги постулираш а не ги извеждаш, те не следват от тях по никакъв начин. "Следване" означава чрез коректни математически преобразования да достигнеш до тях, ама нещо си го пропуснал тоя етап

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Герисъм, честно казано вече изпитвам ужасна досада да ти чета глупостите из постовете. Разнищих ти ЛТ и отвън, и отвътре. А ти си дуднеш все едни и същи голи безпринципни, безсистемни твърдения. Досега сто пъти да си решил въпроса с едно примерно изходно условие (да речем, това с трактора на Шпага) и извеждането на трансформациите по него. Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без ползване на връзката x=c.t, x'=c.t' !!

В крайна сметка, кажи открито има ли частна задача или няма...или "преобразуването на вълнов светлинен фронт е само една дребна и слабо поучителна задачка. За съжаление, както често се получава, тази задачка се оказва вредна за неукрепналите умове като твоят.", или "Прочети първата статия на Айнщайн по СТО, там той ги извежда съвсем коректно. Без никакви светлинни фронтове и т.н........" .

Писна ми от такива дивотии! Много си зле!

Редактирано от fiury41 на 04.09.15 07:00.

" А ти си дуднеш все едни и същи голи безпринципни, безсистемни твърдения."

Проблемът е, че изобщо не си даваш усилия да вникнеш в твърденията, които аз "си дудна". Допуснал си много сериозни грешки, а не им обръщаш внимание. Ако това те отегчава, моля, чао. Но това няма да оправи тези грешки.


"Досега сто пъти да си решил въпроса с едно примерно изходно условие (да речем, това с трактора на Шпага) "

Дадох вече такива примери. Тези примери показаха че си направил много сериозни грешки. Но наплевателското ти отношение ги е пропуснало явно.


"В крайна сметка, кажи открито има ли частна задача или няма...или "преобразуването на вълнов светлинен фронт е само една дребна и слабо поучителна задачка."

Е колко пъти трябва да ти казвам едно и също до сега? Да, използването на лоренцовите трансформации по отношение на светлинният фронт е една частна и слабо поучителна задача. Използването на лоренцовите трансформации за други, по-ежедневни събития и проблеми е доста по-интересното - от там идват връзките, които могат да съпоставят времеви и пространствени измервания в двете системи на едни и същи събития.

И наистина прочети първат статия на Айнщайн, но с мисъл. Там за определяне на неизвестните финкции той освен светлинен сигнал използва и обикновена пръчка (взета може би от каруцата на Вуте, не от трактора на Шпага :). И с това завършва изводът на тези трансформации. Докато ти бъркаш и подменяш самият смисъл на променливите. Но като гледам, има ли смисъл още да обяснявам?

Опитай да осмислиш нещата които ти казвам във всеки пост - само така ще има полза за тебе и ще разбереш къде си сгафил. Сляпото повтаряне и противопоставяне няма да променят нищо. И моята позиция е неизменна, защото истината е само една.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

"Е колко пъти трябва да ти казвам едно и също до сега? Да, използването на лоренцовите трансформации по отношение на светлинният фронт е една частна и слабо поучителна задача. Използването на лоренцовите трансформации за други, по-ежедневни събития и проблеми е доста по-интересното - от там идват връзките, които могат да съпоставят времеви и пространствени измервания в двете системи на едни и същи събития."

Наистина си някакъв необясним уникум!!! Толкова време се трепя да показвам същността на ЛТ, техния вътрешен строеж и самата технология на тяхното извеждане, на тяхното извеждане, на тяхното извеждане...ти, като последен слепец и глухар, си бърбориш едно и също - за тяхното използване. Хем написах "Кълвал, кълвал, ама не разбрал" и пак невъзмутимо продължаваш в същия дух.

Отново повтарям предния си пост: "Досега сто пъти да си решил въпроса с едно примерно изходно условие (да речем, това с трактора на Шпага) и извеждането на трансформациите по него, по твоему. Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Ясен ли съм?? И още, изрично ти написах: "(можем да намерим t1 и директно от израза t1=v.x2/c^2, където v,x2 и c^2 са ни известни). Защо извърташ нещата?? Хайде пак се напъни, този път по любимото ти използване на ЛТ, но гледай вече да си на предела на възможностите си:

Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). Величините t2, x2 са ни известни - измерили сме ги с часовник К и метър К. Знаем и относителната скорост v. Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш).

Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни (нали вече си наясно, че v.x2/c^2 е време...време и нищо друго). Следователно намираме и t1 и сме в правото си да напишем: t'=(t2–t1)/b (какво представлява t2–t1 всеки знае).

Така че ето ги ЛТ:

x'=(x2–х1)/b ; t'=(t2–t1)/b

Именно върху този факт обърнах внимание още в Решение 1. Къде в случаите x2–х1 и t2–t1 (срещащи се навсякъде из физиката) има преплитане на измерения?? Даже не схващаш какво означава да се преплетат измерения "метри" с измерения "секунди"?? В природата такива неща не могат да се случат!! А пък ти увъртай, усуквай, шикалкави по въпроса колкото си искаш!

"Толкова време се трепя да показвам същността на ЛТ, техния вътрешен строеж и самата технология на тяхното извеждане, на тяхното извеждане, на тяхното извеждане..."

Виж, аз толкова време се трепя да показвам, че бъркаш. Ти не четеш какво ти пиша, повтаряш една и съща погрешна теза. Няма смисъл да се мъчиш. ДОри на противоречията които ти соча мълчиш като пън. Ми оправи се с тях, докато не се оправиш, всичко е празни приказки.


"Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции - използват се наравно с примерът за поведението на обикновен прът. Защо не вземеш примерът с пръта, а си се забил със светлината? Губи ти се изцяло смисъла на случващото се с тези трансформации.


"Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Ми хайде да намерим друг израз, например t1 = 2, t2=5. По същата логика по която "намираш" цитирания израз, имаш възможност да "намериш" и нещо друго. Опитай с това друго, за да излезеш от коловоза.


"Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). "

Е, разгеле, доживяхме. И кое не му е правилното, да попитам? Това е важният момент.


"Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш). "

Бързаш и бъркаш обозначенията. След като t2 е конкретен момент, нямаш право да подменяш t с t2, без да обозначиш коректно резултатът:
x2' = (x2-x1)/b

Тоест това е координата на конкретна точка в К' (дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати), а не е уравнение от трансформация.


"Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Да продължим по друг начин. От измислената формула t1=v.x2/c^2, изразяваме x2: x2 = t1.c^2/v. Имаме право, нали? Заместваме в уравнението x'=(x2–v.t2)/b:
x' = (t1.c^2/v - v.t2)/b
Я какво хубаво уравнение се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз: "Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Герисъм: "А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции"

Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво!

Аз: "Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Герисъм: "Ми хайде да намерим друг израз, например t1 = 2, t2=5. По същата логика по която "намираш" цитирания израз, имаш възможност да "намериш" и нещо друго. Опитай с това друго, за да излезеш от коловоза."

Това не го разбрах....сигурно защото е някаква голяма глупост!? И по-надолу се сблъсквам с подобни нелепи доводи.

Аз: "Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). "

Герисъм: "Е, разгеле, доживяхме. И кое не му е правилното, да попитам? Това е важният момент."

Аджамия си! По самото възклицание личи, че още ти е много рано да схванеш такива обяснения...макар че многократно съм ги давал досега.

Аз: "Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш). "

Герисъм: "Бързаш и бъркаш обозначенията. След като t2 е конкретен момент, нямаш право да подменяш t с t2, без да обозначиш коректно резултатът:
x2' = (x2-x1)/b
Тоест това е координата на конкретна точка в К' (дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати), а не е уравнение от трансформация."

Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К. Иначе двойката е поставена, защото има и обозначение t1 . Сиреч, дали ще е x-x* и t-t* или x2-x1 и t2-t1 няма значение. А при тази глупост: "дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати", залата започва да се тресе от смях, с опасност да се пръсне по шевовете. Геро, Геро, вземи научи най-сетне какво е координата!!.

Аз: "Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Герисъм: "Да продължим по друг начин. От измислената формула t1=v.x2/c^2, изразяваме x2: x2 = t1.c^2/v. Имаме право, нали? Заместваме в уравнението x'=(x2–v.t2)/b:
x' = (t1.c^2/v - v.t2)/b
Я какво хубаво уравнение се получи"

Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията. Просто виждам едно хубаво момиче (v.x2/c^2) и си го записвам като Гергана (t1)( или на галено, Гери). Второ, при произволно задаване на x2 и t2, между t1 и x1 вече не съществува никаква връзка - t1 е някакво си време, което се маха от t2 и x1 е някакво си разстояние, което се маха от x2 . При това положение, как t1 и x1 попадат в трансформациите си е чиста мистерия. В действителност, в ЛТ не е така, което е отговор и на наивистичния ти въпрос "И кое не му е правилното, да попитам?".

Изобщо, всичко показва, че само си губя времето да обяснявам и обяснявам.

"Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво! "

Посочената връзка вече е изпползвана в трансформациите от Айнщайн за ограничение на неизвестните функции. За чий ти я ползваш втори път? Това ти е грешката.


"Това не го разбрах....сигурно защото е някаква голяма глупост!? И по-надолу се сблъсквам с подобни нелепи доводи. "

Какво има да се разбира? Използваш произволни съотношения. Аз ти предлагам други - също произволни. Що да предпочитаме едни, а да се срамим от други?, след като са произволни?


"Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К."

Тц. Не е така. Докато t е времето, което може да се измерва с часовник, но специфицира произволен общ момент (затова е наречено координатна ос, функционален аргумент), t2 е вече конкретен момент, конкретно число от тази ос, измерен с часовник и застопорен на оста на времето. t е общността на всички t1, t2 и т.н. t2 е число, докато t е координатна променлива. Затова и бъркането, което правиш, говори за ниска математическа култура. Това нахаква необятно поле за грешки в разсъжденията ти.


"Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията."

И какво като си съществува? И изразът v.t съществува в галилеевите трансформации, ама никой не сглупява да прави твоите манипулации.

Изразът е неразделна част от цялата трансформация, няма собствено съществуване. По тази причина можеш да си избереш друг, произволен израз. И второ, какво съм се нахендрил? Аз използвам същото равенство, което използваш и ти. Но просто изразявам друга променлива от същото твое равенство, която замествам във трансформациите. Повтарям твоето действие, но с друга променлива от същото равенство.

1) Ако този израз е коректен, значи и действията ми са коректни. Тогава не е ясно защо протестираш.
2) Ако аз съм се нахендрил, причината е само и единствено, че изразът не е коректен, което е и целта на моето представление. Тогава е ясно защо си се объркал.

И в двата случая не си прав. Коя от възможностите си избираш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 05.09.15 13:10.

Аз: "Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Герисъм: "А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции"

Аз: "Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво! "

Герисъм: "Посочената връзка вече е изпползвана в трансформациите от Айнщайн за ограничение на неизвестните функции. За чий ти я ползваш втори път? Това ти е грешката.."

Ето че стопли и призна, че и Айнщайн ползва въпросните връзки. Всички тези твои парчетийки обаче са твърде незадоволителни прояви, са буквално прояви на лековата любителска любознателност! Трябва да обясниш откъде идват тези връзки? Как се вкарват в процеса на извеждане на трансформациите? Кога, в кой момент се вкарват? Кога и защо се прекратява тяхното ползване? Зависимост между каква х и какво t представляват те? Взаимозависимите х и t защо се бележат еднакво с онези твоите, произволните? Какво отношение имат с тях? И още, и още въпроси, за да ти стане ясно "За чий ти я ползваш втори път?" В крайна сметка, да обясниш на себе си защо тъпчеш на едно място, далеч-далеч под професионалното ниво?

Аз: "Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К."

Герисъм: "Тц. Не е така. Докато t е времето, което може да се измерва с часовник, но специфицира произволен общ момент (затова е наречено координатна ос, функционален аргумент), t2 е вече конкретен момент, конкретно число от тази ос, измерен с часовник и застопорен на оста на времето. t е общността на всички t1, t2 и т.н. t2 е число, докато t е координатна променлива. Затова и бъркането, което правиш, говори за ниска математическа култура."

Цъкай си колкото искаш! Преди това обаче забрави да напишеш задължителната за теб фраза "според мен". А иначе нещата са елементарни. Каквото значи x–v.t ; t–v.x/c^2 , същото значи и x-Dх ; t-Dt , и x-x* ; t-t* , и x2-x1 ; t2-t1. Просто трепя се и давам всички тези разновидности, а дано накрая схванеш! Но не би...!!

Аз: "Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията."

Герисъм: "И какво като си съществува? И изразът v.t съществува в галилеевите трансформации, ама никой не сглупява да прави твоите манипулации.
Изразът е неразделна част от цялата трансформация, няма собствено съществуване. По тази причина можеш да си избереш друг, произволен израз."

Това е нещо като черешката на твоите нескопосани, несистемни разсъждения. Забравяш да пишеш фразата "според мен" бе, човек...понеже ти се налага да мислиш (това няма от къде да си го прочел)! Колко пъти трябва да показвам какво конкретно представляват v.t и v.x2/c^2 ?? Защо постоянно каквото си знаеш, това си баеш?? Поразмърдай си мозъка за някои и други нови потребности!