Аре

"Само почакай да ти стана шеф и ше видиш." ... в пазарната икономика, като ми писне, напускам и си ставам сам шеф!

Та затова ти и познатата група "совеЦките учени" така си мислите, щото не можете да си представите нищо различно от това да бъдете наемни работници...

в пазарната икономика, като ми писне, напускам и си ставам сам шеф!

и кво чакаш още?

_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.

Не чакам!

Не чакам!

Аха, само се размотаваш, така ли?

_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.

Ако исках да ти опонирам за Рьоне, щях да ти пиша за помощта на запада към СССР през ВСВ.
[линк]

Остави го Рьоне и крилите се в ресторанта му. Те да си носят срамовете. Сега говорим за нас.

Не, действам! Ся да взема да се хваля ли тук?

Ся да взема да се хваля ли тук?

Мчи как? Тука ако не излъже човек — къде?

_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.

Има още една такава - в Поморие. където на 2 ноември 1944 г. руски офицери виждат морска мина, изплавала почти до брега, на който играели деца.

Успели са да отдалечат децата и пробвали да "закотвят" мината. Тя обаче избухнала и ги избила - и четиримата. Двама офицери, един лекар и един техник.

В този случай са се опитали да направят добро дело.

Не е ясно обаче с какъв акъл са тръгнали да "закотвят" мината ...... трезви ли са били или не, но определено не са навредили на местното население.

Не е било само спирт а по- интересен коктейл, използван при производството на моливи в "ХемусЪ"-Бургас.

В центъра на Радомир , досами пътя за София, навремето сините и червени връзки са връзвани, комсомолските и партийни книжки - връчвани, на гробовете на двама червеноармейци, разстреляни от своите за изнасилване с последвало убийство на местна жена.За нуждите на героичната легенда са представени под обичайното "ранени в Румъния".

Другата формулировка е била "починали от коремен тиф" .... ама нея са я използвали след по-масови разстрели.

Спорен е въпросът дали сме били на страната на губещите. Като цяло не сме имали много избор -

1. Идва сериозна немска армия в Румъния, нашите пращат делегация, за да се пазарят за неутралитет, но командващият хитлерист бързо ги отрязва - "Можем да минем през България и без вашето съгласие ...." Ха сега де. Решават да ги пуснат .. включвайки се на тяхна страна.

2. Към края на войната пък руснаците идват на брега на Дунав, активизират агента си в правителството - военния министър Иван Маринов, и той вместо да обяви незабавно война на Германия и така да лиши СССР от възможността да ни обяви война на нас и да влезе в страната, хладнокръвно задържа декларацията за обявяване на война на хитлеристите с 4-5 дена, за да могат през това време руснаците да ни връчат такава. Пак ги пускаме ... включвайки се на тяхна страна и губим около 20 000 войници.


В крайна сметка, след цялата война губим около 20 000 жертви и доста територии, населени с българи. Западните покрайнини, Македонско, Беломорска тракия. Вероятно пак към 1 000 000, но тези хора са останали живи. Малко след края на войната губим и още около 15 000 разстреляни от т.нар. Народен съд, включително почти цялата интелигенция, аристокрация, военен елит и сериозна част от индустрията си.

Само за сравнение, сърбите губят около 1 000 000 население, защото са решили да се опълчат на Хитлер, но пък след това спечелиха територии с чуждо население, водиха още една - две войни и загубиха и тях (без Западните покрайнини)

Както вече казах - не сме имали много избор и в двата случая ....

И малко конкретика ....

В своето изследване за облика на червеноармееца на Балканите, историкът Тимофеев пише и за инциденти, приключили твърде зле за мародерите. На 14 септември 1944 г. при грабежи в складовете на пристанище Бургас, тълпа от червеноармейци се натъква на големи количества спирт. Без каквато и да е проверка за годността на плячката, тълпата се нахвърля като обезумяла върху трофейната течност. Резултатът от двудневния запой с метилов алкохол на близо 200 бойци и командири от Червената армия са 42-ма починали и шестима ослепели бойци, а останалите са хоспитализирани с тежки отравяния.


Жертвите обаче не са напразни: покрай погребенията е оформено и първото съветско военно гробище на „падналите“ червеноармейци за освобождението на братския български народ от фашизма и капитализма.

Във военните действия стещу Германия,общо убити, ранени и безследно изчезнали са ок.36 000 българи.
Смъртните присъди на т.н. Народен съд са 2730. души. От тях се спасяват мисля, че 130, като присъдата е заменена със затвор.
Останалите 2600 са или екзекутирани или са съдени задочно, като много малко са избягалите в чужбина.Мнозинството са избити преди това, за повечето се е знаело, но пак са съдени, защото смъртните присъди включвали "конфискация на цялото имущество".
Избитите през есента на 1944 са поне 26 000.Преди това - не знам,но са доста.
В пъти по- голямата Франция убитите така без съд са ок.20 000 души.
Комунистите и другите "антифашисти "дават от 1923 до 1944 общо ок.5 500 убити.У НАС И ПО СВЕТА.
Права е Цола Драгойчевс, когато твърди : " За една наша глава взехме поне пет ТЕХНИ."

Говорейки за загубите, не смятам ранените ... те винаги са повече от убитите.

Така че по-реално е около 20 000 убити през ВСВ.

А т. нар. Народен съд допълнително ИЗБИВА над 15 000 души !!! Никак не са само 2730, защото това е пародия на съд, извършвана от престъпници и целяща зверско отмъщение за избитите комунисти след атентата в Света Неделя и след Септемврийското въстание.

но все пак, на фона на 1 000 000 избити сърби при окупацията от Германия, сравнително леко сме се оттървали. Ако се бяхме били с германците през 41-ва жертвите щяха да са доста над 1 милион.

И пак се връщам към това , с което се почна с " разлайването на кучетата" за 9 май.
До 1990 г. y нас 2 юни беше формулиран като "Ден на Ботев и на загиналите в борбата срещу фашизма, капитализма и в Отечествената война".Тази формулировка изключва всички останали, вкл.и жертвите от считаните и тогава за справедливи Сръбско- българска и Първа балканска войни, както и на българите в останалите извън пределите на страната след 1878.
Сегашната формулировка е на ВСИЧКИ, загинали за България. Мисля, че това е уместното.Преекспонирането на День Победьl e опит пак да се върнем на старото, на НАШИ и ВАШИ.
Това, което прави Ржевски и др. е или прекалена и неуместна лигня и гевезлък, или съзнателно комунярско тролене.Трето нема.

Даваш материал за опонентите.Смесваш убитите с присъда от Нар.съд, който не е единствен, с други. Числото мин.26 000 убити без съд есента на 1944 е от проучването на броя на заявените в "Държ.вестник" като безследно изчезнали лица.Бройката на, казах, ВСИЧКИ загинали български т.н. антифашисти, във и ИЗВЪН страната, от 1923 до 1944 е ок.5 500 души.Тя вече е много точна, защото е от многогодишни проучвания на бившия Институт по история на БКП.С пропагандна цел, обаче, е преувеличавана многократно, вкл. от такива знаещи истината.Хем говори за "20 000 убити ятаци" хем добре знае, че няма как -чисто аритметически, защото просто 20 000>5 500.

съгласен.
Ма дали може да се нарече и ..... /каквот се сетиш съвременно и демократично/?
Се пак у европата сме и един бюлюк папи са го барали по буталото.

знайш, че не си падам по комунягите!
Ама а де, на терасата да излезна - се сделано по тяхно време виждам!
А ми се иска да е наоборот.
Ей туй ми се ще, бе!
Ей туй ми са дребните мои човешки щения!
Щото на високопарна словесна диария се бях наслушал и от преди, че и сега всеки ден!

Сега го няма! Умре!

Ей туй го речи на наследниците на кьоравите селски къщи с мъртвите вечер стъкла!
На които къщи вече и мангалите им се назлъндисват, щото няма и какво повече да се опосква от тях!
Ако ги намериш в България да са, де! Наследниците.