Time dilation

Представи си следната ситуация.

Наблюдаваме например Сириус. И ни хрумва да опишем какво трябва да е червеното му отместване, ако между нея и нас минава една отправна система със скорост 0.9 от скоростта на светлината. Няма гравитационни ями в нея (за простота), ти сам се съгласи, че гравитационният потенциал в крайна сметка нищо не променя. Така че гледаме само какво е влиянието на relativistic time dilation, за който ти ни проглуши ушите (все пак фотонът минава през тази система, нали? Ако ти е трудно, представи си че минава през яма с потенциал навсякъде 0, нали няма значение потенциала). Е, при тази скорост на отправната система червеното отместване, което би трябвало да се наблюдава (според тебе, идващо от time dilation) ще бъде z = 3.35. Забележи, в реалният живот само много далечните обекти се наблюдават със z > 1. А ние говорим за Сириус, колко му е Но няма да спираме до тук, нали? Ще си измислим втора отправна система, която да се движи със скорост 0.9999 от скоростта на светлината (отправни системи дал господ, тази е една от възможните). За нея червеното отместване е z = 139 (забележи, най-голямото наблюдавано за сега на реален обект от Вселената е само 11.1). Но факт, има такава отправна система, значи Сириус ще придобие такова червено отместване. Ама почакай, по-нагоре според друг избор на отправната система червеното отместване бешее друго. Ами ако направим трети избор, какво в края на крайщата ще бъде червеното отместване на Сириус? Кое от всичките възможни ще е вярното?

Виждаш ли до какви крещящи парадокси довежда безконтролното фантазиране на тема relativistic time dilation?

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

Направи си такава постановка. Източника и наблюдателя с в точки с еднакъв потенциал в две различни ями, за наблюдателя източника е подвижен. Отговори си на въпроса защо ще има релативистки доплеров ефект(с time dilation компонента), а не просто доплеров ефект.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

"Направи си такава постановка. Източника и наблюдателя с в точки с еднакъв потенциал в две различни ями, за наблюдателя източника е подвижен. Отговори си на въпроса защо ще има релативистки доплеров ефект(с time dilation компонента), а не просто доплеров ефект"

Защото източникът е подвижен. Според релативизма няма чист доплеров ефект.

Разбра ли парадоксалният пример дето ти дадох?

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

"Елементарно е ЕМВ ще влязат в обхвата на ямата при конкретен гравитационен потенциал а ще излязат при друг."

При какъв друг потенциал ще излязат? Колко различни потенциала има при изход от гравитационно поле?


Е.. първо гледай какво съм писал де и ако не можеш да си представиш цялата динамика питай а не задавай риторични въпроси по инерция.

Нали ни интересува каква разлика в енергията ще измери наблюдател на земята като влияние от гравитационна яма която пресича правата примерно Земя Венера – придържаме се към експеримента на Щапиро.

1. Ние по никакъв начин не можем да изключим влиянието на гравитационната яма върху Земята, т.е. гравитацията от гравитационната яма ще променя и хода на часовника (периодичен процес, казано на общо) на Земята когато е най близко до земята. Нали разбиращ, че когато ямата пресича правата Земя Венера в даден момент- t1 ще е най близко до Земята и влиянието върху Земята ще е най силно. А колко силно ще е това влияние зависи от параметрите, като маса на ямата, разстояние до Земята, скорост на ямата и т.н.

2. И вече имаме три варианта за разглеждане. От постановката: отиване и връщане на радарен лъч от Земята до Венера и обратно (разглеждаме само връщането за улеснение).

А) Без гравитационна яма. Каквато енергия, честота излезе такава и се връща и няма никакво закъснение.

Б) С гравитационна яма в покой. Каквато енергия, честота излезе такава и се връща но има закъснение.

В) С гравитационна яма пресичаща радарния лъч. Излиза една енергия ,честота но се връща друга (със синьо отместване в случая) за разглежданото време- t1. Има закъснение.

"1. Ние по никакъв начин не можем да изключим влиянието на гравитационната яма върху Земята, т.е. гравитацията от гравитационната яма ще променя и хода на часовника (периодичен процес, казано на общо) на Земята когато е най близко до земята. Нали разбиращ, че когато ямата пресича правата Земя Венера в даден момент- t1 ще е най близко до Земята и влиянието върху Земята ще е най силно. А колко силно ще е това влияние зависи от параметрите, като маса на ямата, разстояние до Земята, скорост на ямата и т.н. "

Да де, зависи от параметрите на ямата. Ти остави на мира ями между земята и венера - такива ями ще ни объркат сериозно живота и не можем да не се съобразяваме с тях. В случая дискутираме ями по пътя на светлина от далечни звезди, каквито ями нямат никакво влияние върху земята. Например представи си наредени 200 ями с радиус на въздействие по 10 милиона светлинни години всяка. Ние пак оставаме извън действието им. Т.е. такива ями, за които с много добро приближение можем да фиксираме точки на вход и точки на изход с напрактика нулев потенциал. Точки с друг потенциал не представляват входове и изходи за фотон, които идва от област напрактика с нулев потенциал. Такава яма няма да променя енергията на фотона по никакъв начин.

Не ми стана ясно от твоят пример В) при дадените условия защо ще има синьо отместване, а не някакво друго (или изобщо да няма)?

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

Има ли решения в ОТО за подобна постановка, примерно с няколко на брой тела? Повечето решения не са ли за неподвижни тела? Според мен въобще нямаш идея какво трябва да стане според ОТО и използваш някакви тривиални аргументи.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

"Има ли решения в ОТО за подобна постановка, примерно с няколко на брой тела? Повечето решения не са ли за неподвижни тела?"

Не разбрах какво имаш пред вид. За всичко има решения, разбира се: формулираш ясно условие, задаваш начални или гранични условия, и решаваш. Ако успееш да сведеш задачата до типовите решени варианти, печелиш още повече.


"Според мен въобще нямаш идея какво трябва да стане според ОТО и използваш някакви тривиални аргументи."

За задачата която ти формулира, ти показах че резултата е тривиален. За много силни полета вече полето не е потенциално (Нютоново) и там си е гърчава сметка, но сме избегнали да се нахакаме в такава ситуация. :) От разговора до тук не сме излизали от тривиалната ситуция.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

[линк]
[линк]
[линк]
The gravitational shift of frequency due to the combined translational and rotational motions of light-ray-deflecting bodies is analyzed as well.
[линк]
The present paper uses the post-Newtonian
parametrized Einstein and light geodesics equations to show that the
extrinsic gravitomagnetic field generated by the translational current of matter can be measured by observing the relativistic time delay and/or light deflection caused by the moving mass.
The first classic experiment to test the intrinsic gravitomagnetic effect of the
rotating Earth has been carried out by observing LAGEOS in combination with other
geodetic satellites [33, 34] (see also [35, 36, 37]) which verified its existence as predicted by Einstein’s general relativity. Independent experimental measurement of the intrinsic gravitomagnetic field of the rotating Earth is currently under way by the Gravity Probe B mission [38, 39] that is expected to increment the accuracy
of the preceding LAGEOS measurement. The second type of the mass current is caused by translational motion of matter. It generates an extrinsic
gravitomagnetic field that depends on the frame of reference
of observer and can be completely eliminated in the rest frame of the matter. This
property of the extrinsic gravitomagnetic field is a direct consequence of the Lorentz
invariance of Einstein’s gravity field equations for an isolated astronomical system
[40, 41] embedded to the asymptotically-flat space-time and its experimental testing is as important as that of the intrinsic gravitomagnetic field. The point is that both the intrinsic and the extrinsic gravitomagnetic fields obey the same equations and, therefore, their measurements essentially complement each other [7
[линк]

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Точно така. И какво следва от това? Че ще имаме прецесия в поляризацията на фотона? Хубаво, макар че до сега е ненаблюдаемо приложено към светлина поради слабите полета, през които ни минават фотоните.... За разлика от другите ефекти, свързани с тях - изкривяването в полето и червеното отместване.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

"1. Ние по никакъв начин не можем да изключим влиянието на гравитационната яма върху Земята, т.е. гравитацията от гравитационната яма ще променя и хода на часовника (периодичен процес, казано на общо) на Земята когато е най близко до земята. Нали разбиращ, че когато ямата пресича правата Земя Венера в даден момент- t1 ще е най близко до Земята и влиянието върху Земята ще е най силно. А колко силно ще е това влияние зависи от параметрите, като маса на ямата, разстояние до Земята, скорост на ямата и т.н. "

Да де, зависи от параметрит;е на ямата. Ти остави на мира ями между земята и венера - такива ями ще ни объркат сериозно живота и не можем да не се съобразяваме с тях.
Това не ни интересува.

В случая дискутираме ями по пътя на светлина от далечни звезди, каквито ями нямат никакво влияние върху земята.



Виж какво съм ти писал:

„Ние по никакъв начин не можем да изключим влиянието на гравитационната яма върху Земята,“ . Т.е . казано и газъси да одереш не можеш да изключиш влиянието на гравитационната яма върху Земята( независимо на какво разстояние са) .
А ти ме кандърдисваш, че ЕМВ: “ от далечни звезди, каквито ями нямат
никакво влияние върху земята е нещо нормално, ма това не е ОТО а твоя измислица. Някакво твое виждане нямащо нищо общо с ОТО, ама хептен нищо.



Например представи си наредени 200 ями с радиус на въздействие по 10 милиона светлинни години всяка. Ние пак оставаме извън действието им.

Това да не е фритюрник бре Гери, изключващ го и оставаме извън действието му. Няма такава ОТО която да въздейства до 10 милиона светлинни години , това е някаква твоя ОТО която действа само до 10 милиона светлинни години.

Т.е. такива ями, за които с много добро приближение можем да фиксираме точки на вход и точки на изход с напрактика нулев потенциал. Точки с друг потенциал не представляват входове и изходи за фотон, които идва от област напрактика с нулев потенциал. Такава яма няма да променя енергията на фотона по никакъв начин.
При такова приближение и ако не отчитаме и гравитационното влияние на земята върху гравитационната яма (независимо, че земята по принцип е с много по малка маса от гравитационната яма и може да се намира на огромно разстояние) ще е така, но това не ни интересува за разглеждания случай.




Не ми стана ясно от твоят пример В) при дадените условия защо ще има синьо отместване, а не някакво друго (или изобщо да няма)?

Ще , ще , ще има. Щото когато гравитационната яма мине през правата Земя- Венера близко до Земята (представи си, че е толкова близко че ако се повдигнеш на пръсти и ще я докоснеш, а дали ще оцелееш е башка работа) то вече твоето тиктакане на някакъв периодичен процес ще е под влияние на гравитацията на въпросната гравитационна яма.
Но ЕМВ излъчени по ранно (когато ямата е била далеч от правата Земя-Венера) няма да са били повлияни от ямата с пълната сила- казано накратко. Но на връщане ЕМВ ще са повлияни с пълната сила, защото ямата се намира на въпросната права Земя- Венера. И от там измерване на синьо отместване на предварително излъчените ЕМВ.

"Виж какво съм ти писал:

„Ние по никакъв начин не можем да изключим влиянието на гравитационната яма върху Земята,“ . Т.е . казано и газъси да одереш не можеш да изключиш влиянието на гравитационната яма върху Земята( независимо на какво разстояние са) .
А ти ме кандърдисваш, че ЕМВ: “ от далечни звезди, каквито ями нямат
никакво влияние върху земята е нещо нормално, ма това не е ОТО а твоя измислица. Някакво твое виждане нямащо нищо общо с ОТО, ама хептен нищо. "

Кажи сега, влияние от разстояние 30 хиляди св. години (например до ЧД на нашата галактика), което не може да създаде никакво различимо червено отместване за фотоните, какво общо има с тази дискусия? Такива разстояния от ямата, на които е неизмеримо нейното действие, аз наричам вход и изход. Да, верно е че полето действа до безкрайност, ама какво от това като не можем да измерим това действие след някакви граници? Фотон минал тези граници на ямата, ще бъде измеримо неразличим от фотонът излъчен от източника на майната си. Измерима неразличимост, над която изпъква тенденцията за нарастване на червеното отместване с разстоянието до източника. Винаги трябва да се правят разумни приближения, за да получаваме смислени резултати.


"При такова приближение и ако не отчитаме и гравитационното влияние на земята върху гравитационната яма (независимо, че земята по принцип е с много по малка маса от гравитационната яма и може да се намира на огромно разстояние) ще е така, но това не ни интересува за разглеждания случай. "

Точно това е разглежданият случай - ями много отдалечени на земята. Ямите в които е земята дават фиксирано червено отместване от далечните обекти (според потенциала на земята в тях), и не могат да обяснят нарастващото червено отместване с отдалечаването на обектите. Изглежда не си разбрал за какво е темата.


"Ще , ще , ще има. Щото когато гравитационната яма мине през правата Земя- Венера близко до Земята (представи си, че е толкова близко че ако се повдигнеш на пръсти и ще я докоснеш, а дали ще оцелееш е башка работа) то вече твоето тиктакане на някакъв периодичен процес ще е под влияние на гравитацията на въпросната гравитационна яма. "

Моето тиктакане го остави. Нищо не казваш за другия край, ако той е по-зле спрямо ямата? Нали беше до Венера, колко му е :)

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

Да, верно е че полето действа до безкрайност, Ами щом е вярно защо бяха всичките излишни приказки? ама какво от това като не можем да измерим това действие след някакви граници? Това е вече технически въпрос, друга бира .



"При такова приближение и ако не отчитаме и гравитационното влияние на земята върху гравитационната яма (независимо, че земята по принцип е с много по малка маса от гравитационната яма и може да се намира на огромно разстояние) ще е така, но това не ни интересува за разглеждания случай. "


Точно това е разглежданият случай - ями много отдалечени на земята. Ямите в които е земята дават фиксирано червено отместване от далечните обекти (според потенциала на земята в тях), и не могат да обяснят нарастващото червено отместване с отдалечаването на обектите. Изглежда не си разбрал за какво е темата.

Разбрал съм, идеята му е да обясни (и замести) червеното отместване на така нареченото Хъбалтово разбягване с влияние на така разглеждалите ями. (И в една скорошна негова тема пак това разглеждахме - да се замести червеното отместване .)
Но проблема му е, че трябва да докаже (поне теоретично) ефект на влияние от така разглеждалите ями . И както му писах такъв ефект ще има само когато ямата пресича правата Зема-Венера. И няма да има ако ямата е в покой или се движи по тази права.
Но за да му се върже идеята като цяло , трябва ямите да са организирани по някакъв си начин (какъв е този начин и дали по принцип това е възможно аз не знам и мисля, че е безсмислено да се разглежда). Т.е. според мен мисията невъзможна.





"Ще , ще , ще има. Щото когато гравитационната яма мине през правата Земя- Венера близко до Земята (представи си, че е толкова близко че ако се повдигнеш на пръсти и ще я докоснеш, а дали ще оцелееш е башка работа) то вече твоето тиктакане на някакъв периодичен процес ще е под влияние на гравитацията на въпросната гравитационна яма. "

Моето тиктакане го остави. Нищо не казваш за другия край, ако той е по-зле спрямо ямата? Нали беше до Венера, колко му е :)

За какъв друг край хортуваш, не схващам. Ако е за вариант когато ямата преминава правата Земя-Венера но далеко от Земята (а дали ще е измеримо това е – технически въпрос) пак в крайна смета на Земята ще се измерва синьо отместване. Но тука има много тънкости дето трябва да се споменат и обяснят и т,н.

"Ами щом е вярно защо бяха всичките излишни приказки?"

Защото не си прочел какво съм казал по-нататък. Заяждаш се на части от цитати.


" Това е вече технически въпрос, друга бира "

Не е само технически въпрос. Говорим за червено отместване, когато можем да го наблюдаваме, т.е. измерим. Когато то е в грешката на наблюдението, не говорим за наличие на такова изместване. Това е определящото и най-важното. Наблюдаваното червено отместване е много по-голямо от този "технически въпрос" и дава силна основа да считаме тези "граници" на гравитационните ями за правилен инструмент, на който можем да стъпим.


"Но проблема му е, че трябва да докаже (поне теоретично) ефект на влияние от така разглеждалите ями . И както му писах такъв ефект ще има само когато ямата пресича правата Зема-Венера. И няма да има ако ямата е в покой или се движи по тази права."

Ами не е така, ако границите на ямата не засягат нито земята, нито венера. Тогава и надлъжно да се движи ямата, и напречно, и на кестерме, няма нищо да промени. Затова понятието "граница на ямата" не е само технически въпрос.


"За какъв друг край хортуваш, не схващам. Ако е за вариант когато ямата преминава правата Земя-Венера но далеко от Земята (а дали ще е измеримо това е – технически въпрос) пак в крайна смета на Земята ще се измерва синьо отместване."

Е от къде ще се вземе това синьо отместване в този случай? Източникът или ще е извън ямата (при същият потенциал както земята в случая) и няма да има никакво отместване, или ще е в ямата и ще има червено отместване. За да има синьо, земята трябва да е в ямата, а по условие не е

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

"Не си измисляй глупости за някакви си граници на ямите,няма такова нещо и за ляк и няма смисъл да си губим времето ."

Пак ли трябва с числа да те замерям? Ок.

Представи си една ЧД с масата на слънцето. Страшно нещо, нали? Създава примерна гравитационна потенциална яма, за каквато говорим.

Какво се случва на разстояние 50 астрономически единици от нея? Проста сметка показва, че там червеното отместване ще бъде z=10^-9. Това червено отместване е еквивалентно на доплеровият ефект предизвикан от тяло движещо се със скорост 4.2 км/с. Това е нищо. При разширението на вселената говорим за наблюдавани червени отмествания от порядъка на 1, 2, 5, 15 и нагоре. И забележи, само на някакви мижави 50 астрономически единици. На една светлинна година това червено отместване става 250 пъти по-малко, съответно еквивалентната скорост на обекта създаващ същия доплеров ефект става 17 метра в секунда. В тази точка ямата няма действие по създаване на наблюдаемо червено отместване, и с чиста съвест можем да я наречем вход или изход на ямата.

Милиард такива ями, наредени една до друга, няма да имат никакъв ефект, щото изхода на едната и входът на следващата (по горната схема) ще имат един и същи потенциал и няма да променят енергията на минаващият фотон. Милиард такива ями събрани на едно място, ще създадат потенциал милиард пъти по-голям, който при същите обстоятелства ще доведе само до z=0.01. Което показва, че за такова струпване на маси трябва да изберем входът по-далеко - на малко над милион светлинни години.

Ако масата в примера е 100 пъти по-голяма от слънчевата, на тези 50 астрономически единици ще имаме z=9.9.10^-7. Или еквивалентната скорост на тяло, създаващо сходен доплеров ефект на разстояние една светлинна година от центъра на такава яма ще бъде около 170 м/с.

Ако не смяташ с разумните приближения ще попаднеш в ситуация на схоластично назландисване - нямала край дупката, трябва да я отчитаме винаги, не си прав, не било така, и безплоден порочен кръг... Ми ето, отчетохме я Пък ти продължавай да се назландисваш.

Големите ями са свързани с масивни черни дупки, като ядрата на големите галактики. Но колкото и да е, винаги има едно разумно разстояние (20-80 пъти диаметъра на галактиката), за което можем да формулираме 'вход' в потенциалната яма създавана от галактиката. А такива разстояния са нищожни за космологичните мащаби.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

[линк]
Even though a transversal motion of the lens does not
affect the deflection angle to FOV, there is an interesting
effect on the observed redshift of the source. This can be
illustrated as follows. When the test particle approaches
the lens it falls into the potential well and gains energy.
During the passage the lens is moving, so that the po-
tential experienced by the particle as it climbs out of the
potential well will differ from that before. The associ-
ated loss in energy of the test particle will therefore not
exactly compensate for its earlier gain. The resulting net
change in energy can be measured as a change in the ve-
locity of the test particle or the energy, i.e. wavelength,
in the case of a photon.
Alternatively one can view the effect in the following
way. The test particle traveling on the rear side of the
8
lens (with respect to the transversal motion) will be de-
flected towards the lens and slow down the motion of the
lens so as to preserve total momentum. The energy loss
of the lens (which is proportional to its initial velocity, see
below) has to be transferred to the particle. For particles
passing on the other side of the lens, this effect has the
opposite sign. We will now quantify these ideas straight-
forwardly by calculating the effect in the framework of
special relativistic kinematics.


...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Забележи, статията е за гравитационни лещи. Това е ситуация на силно поле, и ще е ясно видима като поведение на светлината идваща от тази област. Няма как да я сбъркаш с нормален източник.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

In the case of light and assuming
v‖= 0 we can relate
the relative change in momentum to a shift in frequency
or an additional redshift of ∆z=−αv⊥
, which agrees
with the FOV result of Pyne and Birkinshaw [12] and
that of Kopeikin and Sch ̈afer [20]. In spite of the re-
markably simple derivation, however, our results remain
valid for arbitrary lens potentials and lens and particle
velocities. Equations (29–33) do not even depend on the
physical process which causes the deflection but instead
are valid for any kind of scattering by a massive moving
target.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Всеки смята нещо. Ето например ТУК един другар смята подобна ситуация (не праволинейно движещо се, а въртящо се поле, което засяга светлината по сходен начин) и не стига до извода за redshift (а цитира твоята статия накрая, значи знае за резултатите и).

Позачетох се, и ми направи впечатление следното.
Формула (31) допуска и двата знака.
Формула (32) е разписана за проекциите в дадена посока. В обратната посока някои скорости ще имат обратен знак. Това засяга Vперпендикулярно във формула (33). Т.е. в зависимост от посоката на ямата спрямо посоката на фотона ще трябва да има и синьо отместване.

Друго впечатление, което ми направи е, че се решава задача за двумерна гравитация (не 3D) което не е дискутирано доколко отдалечава решението от реалността. Уравнение (1) е записан с метричен тензор пред dx НУЛА, докато той не може да е такъв за валидно 3D решение. Двумерното решение е много по-просто, но доколко гравитация в плоскост е съпоставима с реалността? Споменава се за съпоставка с Lense-Thirring precession, но там ефекта е в третото измерение (прецесия при движение по другите две измерения).

Погледнах и статията на Копейкин [20] (който получава съвсем друга формула). Той смята сериозно, без двумерни заобикалки. От там има любопитен цитат, оценяващ величината и приложението на такова отместване, стига да го има:

One sees that, in general, not only the translational motion
of the lens with respect to observer generates the gravitational
shift of frequency but also the time-dependent part of
the quadrupole moment of the lens. In addition to this, we
emphasize that the motion of observer with respect to the
solar system barycenter should produce periodic annual
changes in the observed spectra of images of background
sources in cosmological gravitational lenses. This is because
of the presence of the solar system time-periodic part of velocity
v of observer in Eq. ~169!. The effect of the frequency
shift may reveal the small scale variations of the temperature
of the CMB radiation in the sky caused by the timedependent
gravitational lens effect on clusters of galaxies
having peculiar motion with respect to the cosmological expansion.

Тоест едно че ефекта е слаб от порядъка нехомогенностите на реликтовото лъчение, две че е периодичен за земния наблюдател което дава възможност за отсяване. И три, разбира се, е съпроводен с видимо линзиране..

Да, забравих и 4: не е свързан пропорционално на time dilation, а всеки си го оценява рзлично :)

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

Гери, гери, гери пак ми губиш времето.

"Не си измисляй глупости за някакви си граници на ямите,няма такова нещо и за ляк и няма смисъл да си губим времето ."

Пак ли трябва с числа да те замерям? Ок.
Бе гери ти кога си направил пристали сметки та да ме замерващ? Ми то първо трябва да се разбереш какво трябва да се смята и после да смяташ. А ти си преписвал на посоки. Не виждаш ли че в примера ми СЕ РАЗГЛЕЖДА - ЩЕ СЕ ПОЛУЧИ СИНЬО ОТМЕСТВАНЕ, а ти като гламав ми повтаряш червено та червено отместване.


Какво се случва на разстояние 50 астрономически единици от нея? Проста сметка показва, че там червеното отместване ще бъде z=10^-9. Това червено отместване е еквивалентно на доплеровият ефект предизвикан от тяло движещо се със скорост 4.2 км/с. Това е нищо.
При разширението на вселената говорим за наблюдавани червени отмествания от порядъка на 1, 2, 5, 15 и нагоре.

Само тука си познал, че ще има червено отместване, но това е друга бира, бамбашка работа е разширението на вселената и е ясно от къде си преписвал, ама ние разглеждаме влиянието на гравитационна яма върху наблюдател на земята, ахъ.


И забележи, само на някакви мижави 50 астрономически единици. На една светлинна година това червено отместване става 250 пъти по-малко, съответно еквивалентната скорост на обекта създаващ същия доплеров ефект става 17 метра в секунда. В тази точка ямата няма действие по създаване на наблюдаемо червено отместване, и с чиста съвест можем да я наречем вход или изход на ямата.

Пак виж примера какво съм ти писал, никакво червено отместване не разглеждаме:


„Не ми стана ясно от твоят пример В) при дадените условия защо ще има синьо отместване, а не някакво друго (или изобщо да няма)? „

„ Ще , ще , ще има. Щото когато гравитационната яма мине през правата Земя- Венера близко до Земята (представи си, че е толкова близко че ако се повдигнеш на пръсти и ще я докоснеш, а дали ще оцелееш е башка работа) то вече твоето тиктакане на някакъв периодичен процес ще е под влияние на гравитацията на въпросната гравитационна яма.
Но ЕМВ излъчени по ранно (когато ямата е била далеч от правата Земя-Венера) няма да са били повлияни от ямата с пълната сила- казано накратко. Но на връщане ЕМВ ще са повлияни с пълната сила, защото ямата се намира на въпросната права Земя- Венера. И от там измерване на синьо отместване на предварително излъчените ЕМВ. „



Не можеш ли да схванеш елементарни неща? И на една педя над главата ти да мине , и на 1000 км да е или близо до Венера да мине ямата все синьо отместване, с намаляваща стойност като функция на разстоянието.


Като разбереш това, тогава можем да разгледаме ефект когато разстоянието няма никакво значение, не играе никаква роля, т.е. и на края на вселената да е ямата пак ще има наблюдаем и измерим ефект.