имам проблем

Обикновенно когато някой има проблем с другите, то значи че взима себе си прекалено насериозно, което води до чувство да си мислиш че си жертва.
В такива моменти колкото повече глупости са ти в главата, толкова повече се увеличава шанса да ги материализираш наяве , което от своя страна ще те постави в още по нелепа ситуация от преди.
Мисля че разколничето е да се правиш на вятърничева , а в същото време да знаеш точно какво правиш.

направо са чудя от колко различни планети сме туй хората в тоз клуб... и как виждаме съвършенно различни неща, а пък някои като не виждат нищо и си наумяват разни неща, дето ама никъде, никъде ги няма, освен в техните глави, в частта отговаряща за най-големите фантазии не, ми фантасмагории

откъде-накъде джимблес да сий слагала ореол и що аз не мога да го вида, пък на, обясни ми ти сега, щот то, който тряба да обясни, явно няма да може

Аз пък имам обратния проблем-Прощавам всичко и на всички....
Вчера ме разплакаха....
Така и не разбрах индикацията,че не трябва да прощавам от страничен наблюдател ли дойде или от вътрешното ми чувство за справедливост.
Но пак съм на стартова позиция-Простила съм.
Само не мога да се отърва от онова чувство за промяна на статуквото и лудото желание това да не беше се случвало за да не помрачава удоволствието ми от живота и общуването.

Във всяка десятка има нула

Такова поведение е наистина здравословно, препоръчително и даже в един особен вид специализирана литература си има название "сталкинг", грубо преведено на български се означава като "прикриване", но освен буквалното значение има и много повече, по-дълбоки и по-богати смислови нюанси

Нооо, няма как да го обясниш... его-то си умира да се прави на важно и да изисква от другите да го смятат за такова с "огън и меч" и най-вече с истерично тропане на крака, сълзи и сополи...

"Прощавам всичко и на всички" - напротив на мен не си простила


"не разбрах индикацията"; "Простила съм"; "не мога да се отърва от онова чувство за промяна на статуквото"; "лудото желание това да не беше се случвало"; "да не помрачава удоволствието ми от живота и общуването" -

това са все неща от живота и човек трябва да свиква с тях, да ги приема, да реагира, както може и да не съди другите, когато имат "нахалството" да проявяват същите неща

Никога не съм ти се сърдила за да ти прощавам.
Онзи намек,че ми липсваш в моята тема не беше саркастичен,а съвсем искрено удоволствие да разговарям с теб независимо от различните ни позиции които практически дори не са различни просто са пречупени от погледа на различен житейски опит.
Именно разковничето е както може....
Моето можене е опрощаването на всичко,което води до създаване на впечатлението за мен за наивност и слабохарактерност.Поне в реалния живот е така
Та като обобщение.Не се терзая от постъпките на другите,умея да вниквам в чуждата позиция и мотиви.Лошото е,че ми липсва здравословен егоизъм който да регулира отношенията ми ако не в моя полза,то в посока на равнопоставеност в отношението с хората.

Във всяка десятка има нула

прощаването съм решила, че ще е защитата ми

опитвам, силно човече, пък ако е речено ще успея

как изглежда пътечката по която преминава прощаването ти на една непрестанна брутална намеса в личния ти живот, опитите за манипулирането му, ограничаването на свободата ти

добре де, но идеята на това тук е да изясня за себе си как точно да направя, това което знам ... в това ми е проблема всъщност ... недовиждам

Десетте признака на съвършения човек

1. Почти да няма гордост и завист, е признак на съвършения човек.
2. Почти да няма желания и да се задоволява с прости неща, е признак на съвършения човек.
3. Отсъствието на лицемерие и хитрост, е признак на съвършения човек.
4. Да регулира поведението си според Закона за причината и Следствието така внимателно, както хората пазят зениците на очите си, е признак на съвършения човек.
5. Да бъде верен на своите задължения, е признак на съвършения човек.
6. Да бъде способен да поддържа приятелство, като в същото време се отнася безпристрастно към всички същества, е признак на съвършения човек.
7. Да гледа със състрадание и без гняв на тези, които живеят по лош начин, е признак на съвършения човек.
8. Да признава на другите победата, като поема върху себе си поражението, е признак на съвършения човек.
9. Да се различава от тълпата във всяка своя мисъл и практика, е признак на съвършения човек.
10. Да спазва предано и без гордост своите обети за въздържание и благочестие, е признак на съвършения човек.

Из „Учение на тибетските Йоги”

Май хората, които отговарят в някаква степен на признаците на съвършенство, винаги са трън в очите на жадните за признание и стремящи се към съвършенство, и далеч, уви, много далеч от него...
Ама аз какво ли разбирам от съвършени хора...

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

За да се справиш по описания от мен начин , трябва да видиш модела на самото събитие, не да разглеждаш ситуацията като думи или действия които те нараняват.Когато изградиш модела на събитието , вече можеш да лавираш както прецениш за добре. Най-добрия вариант е да оставиш събеседника или автора на твоите лоши настроения да мисли че контролира ситуацията и че става неговото , да мисли че е спечелил, а в същото време ти да си тласнала ситуацията на там, за твое добро.
Но хората все пак са надарени в различни аспекти от живота и ако ти не виждаш модела , то тогава трябва да разбереш каква е твоята дарба и да се възползваш от нея.
Като пример мога да ти дам животинския свят. Тигарът е силен, знае как да напада , знае кога, има стратегия и рядко му се изплъзва жертва, но той не е най-голямия хищник , една жаба или гущер са също толкова добри колкото него , само че използват различни методи.

Знам, че не говориш с мен, и аз не търся диалог с теб. Но имам някакво обяснение за това,което питаш, затова се обаждам.
jeweel иска да каже че джемблес не е светица, а се прави на такава.
Преди време джемблес пусна една тема относно
jeweel , в която няколко ника много гадно обругаха последната. Тя го прие изключително болезнено и я разбирам. Още помня репликата на джемблес за jeweel: ''не съм виждала по-голяма злоба от теб'' или нещо подобно.
Така че мисля, че в тоя клуб някои хора трябва да поискат извинение от други и другите да го приемат и да им простят. Нали темата е за прошката.
Вида

Днешната мисъл-утрешна реалност.

Извини ме, че се намесвам, но същността на прошката ти убягва.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

даваш ми модел как да се справя със ситуация в която хората ми създават проблеми, а аз човечко ... в случая просто търся прошката, защо не успявам да я сътворя в себе си или пък ... аз нещо не те доразбирам

Може би трябва да конкретизираш ,не за друго а за да оеднаквим понятията които изреди,но на прима виста.
Когато се окажа в неблагоприятна за мен ситуация никога не реагирам остро, съсредоточавам се върху интуацията или поведението на човека срещу мен.В такива моменти съм доста непохватна ,толкова,че чак събеседникът ми се шокира ,че му се е разминало.В последващите моменти предпочитам да съм сама и да размишлявам, разигравам различни варианти,дори въображението ми рисува картини на друго мое поведение ако бях различния човек,а не това което съм.Така до момента в които успея да се фокусирам до същността на нещата а именно-кое е важното и определящато за мен.
Така някак си измествам фокуса в съзнанието си от поведението на дадения човек към мен,защото знам ,че аз съм човека който разрешава някой да бъде в живота ми.
Това непрестанно ме смущава при теб.
Ти си знаеш,но всички тези неща които ти изброи са показател за някакъв рецидив при което вече не се касае до прошка,а до пълно игнориране и прекратяване на всякакви отношения.
В такива случаи просто времето извън тези емоции е определящо за прошката.

Във всяка десятка има нула

абе тази прословута тема да вземат да я ковнат отгоре, че взе да ми писва от импровизации ... кхъ, та само за протокола, репликата е:

уважаема госпожо модератор, ако обичате разяснете ми, защо толелирате тая жлъч дет се сипе на поразия от jewel* напоследък

или може би имаш предвид това:

споко ще съм кога усетя отново инатливото чаровно хлапе у теб и овладееш злобата и язвителността си

взема ми става интересно ... сериозно, какво всъщност 'виждате' докато четете

не рецидив, рецидиви

мислиш ли, че в такава ситуация наистина няма място прошката

Какво да ти кажа.
Всичко зависи от теб и от това как възприемаш нещата.Важното за мен е да съм спокойна и уверена в себе си.Все си мисля,че няма начин и другите хора да не са така като им бръкнеш дълбоко в душата.Но знам ли хора разни.
Прошката все пак не е за да докажеш ,че си добър и велик,а да вмъкнеш и приемеш в себе си друг модел на поведение с ясното съзнание,че това може да се повтори,но в по мек вариант,особенно когато си предприел необходимите мерки да ограничиш пораженията върху собственото си его.
А ти споменах в горния си пост,че всичко се прощава.
За някой по тежки ситуации просто е необходимо тотално отдръпване,времето по натам си знае работата.

Във всяка десятка има нула

Явно не навързваш нещата.
Първо да кажа, че ако си преценила дадена ситуация като много обидна, то тогава няма да ти е нужно да прощаваш, тогава просто този човек го забравяш и не се занимаваш с него. Но ако ти се питаш защо не можеш да простиш, то тогава значи че този човек значи нещо за теб и искаш нещата да се променят, но не става.
За да простиш ти е нужно разбиране, а за да се случи това разбиране, трябва да знаеш защо се е случило дадено нещо. Ако имаш ситуация в която някой те е наранил, а ти не можеш да простиш , то това е защото не си разбрала същността на ситуацията в която си и ти самата. Всеки греши и съм забелязал че хората се връзват най-много на случки, които те самите са правили. Ситуации в които се чувстват засегнати не толкова от нечии действия, колкото от своите действия в идентична ситуация.