имам проблем

Да. Така е.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Значи ти категорично отричаш ,че тонът ти към нея е бил обиден и унизителен, така ли?
Тя дори писа в същата или в друга тема,че иска да се самоубие. Тогава някои решиха, че тя манипулира. Странно как никой не се опита да разбере.
Нямам нищо против теб. Но виждам, че тя се измъчва от отношението към нея. Тя не е лошо момиче И не сипе никаква злъч.

Днешната мисъл-утрешна реалност.

още едно отворено прозорче ... Благодаря

имам знаенето защо се случва тази ситуация, но определено ми се губи разбирането ... да уточня, за мен разбирането е сплетено с приемането и на този етап ми е невъзможно да ги разгранича съвсем ... та в този смисъл, едва ли ще заимам разбирането ... тотално ме разби /извинявай за ухилката ми, то не е защото омаловажавам или гледам несериозно, просто ако не се усмихна ще гръмна скоро/

наистина не смятам, че тонът ми е бил унизителен и обиден, моля покажи ми унизителното и обидното в думите ми към нея

Не можеш да ги разграничиш по друга причина. Ситуацията не е важна , важно е решението от нея. Също такак много зависи човека в ситуацията кой е, какъв ти е, дали си заслужава всичко това и още много други неща, на които само ти можеш да си отговориш.

Попитай нея, може би е по-добре на бележки, ако желаеш.Това е между вас двете.

Днешната мисъл-утрешна реалност.

Бе не ми пиши ти списъци на качествата на съвършения човек, щот аз мога 10 да ти извадя, а и сама мога още толкоз да измисля..

Дай ми конкретен персонален пример за "съвършен човек"

джимблес, ти и аз не сме... нито пък една от трите някога са е правила на такава... та ми дай пример за истински жив, действителен човек, който дай съвършеНЕН

Петранке,

няма нужда да ми поясняваш неща, които и без туй нищо не поясняват.

Какво каза сега жевел и какво повтаря жлъчно по отношение на джимблес от сума време, отдавна мий известно.

Абсолютно нищо унизително не виждам в репликите на джимблес, които ти дори не си направила труда да цитираш коректно, а те звучат ето така:

"уважаема госпожо модератор, ако обичате разяснете ми, защо толелирате тая жлъч дет се сипе на поразия от jewel* напоследък"

"споко ще съм кога усетя отново инатливото чаровно хлапе у теб и овладееш злобата и язвителността си"

Само болен мозък може да вижда в тези реплики унижение, обида и тям подобни..

Отделно, дето никога не съм усещала, както и останалите, с изключение на теб и жевел, че джимблес се прави на светица, още повече, че и тя си има трески за дялане, както всички други и си ги знае и си ги показва.

А моето лично мнение е, че жевел от няколко месеца (преди туй не съм и обръщала кой ,какво внимание, а това, на което съм обръщала внимание, имаше и приятни моменти, беше забавна и закачлива) е преднамерено жлъчна, злобна, предизвикателна, с една дума отвратителна.

И не ме карай да ти изкарвам всичките й постинги с жлъч, злоба, провокации (както и твоите) и т.н. щот тогава наистина ще й лъсне голия озлобен задник и няма да може да я спаси никой, най-малко пък ти.

За никакви извинения тук не може и дума да става, освен самата жевел да се извини на джимблес, на мен и на целия клуб, но не е задължително. Както е добре да се извиниш и ти, затова, че тотално нищо не си разбирала в продължение на месеци, но си продължавала да насъскваш, да интригантстваш и да настройваш хората от клуба един срещу друг, но само ако си го осъзнала. Това, обаче се вижда, че не се е случило. Така, че ще дочакаме от теб извинения на кукуво лято.

И ако обичаш, без разни гнусни инсинуации и психологически изнудвания и рафинирани провокации, че сме били докарали озлобеното същество жевел до самоубийство, щот ако е въпроса така, както сте ми писнали вий двете, ей сега ще си тегля куршума, ама ще оставя едно предсмъртно писмо, в което ще те обвиня теб и жевел в системно виртуално следене, провокации и нарушаване на психическия ми виртуален комфорт с цел, да ме подтикнете към самоубийство и няма да съм далеч от истината. И разбира се, ще го гарнирам с всичките ви постинги.

Темата е за прошката, да. И както ти каза и Vitalite, същността на прошката не само ти убягва, ами и си на светлинни години от нея. Човек прощава не заради другия, а преди всичко заради себе си. Да простиш, не означава да се оставиш хора, които не разбират от благоразположението ти, компромисите ти, усилията ти да продължават да сипят злобата си, жлъчта си, мрънканиците си, неразбирането си, негативността си и проблемите си отгоре ти, да заплашват със самоубийство и по този начин да внушават вина на другите за собственото си безотговорно поведение към самите себе си.

Така че, не ми идвай да ми се обявяваш за защитничка на жевел, защото ако наистина и мислеше доброто, щеше да си говориш на бележки с нея ти и да й помогнеш да види себе си, клуба и другите в друга светлина, а не да идваш тук и да създаваш интриги. На жевел никой вече не й обръща внимание и е оставена да си дрънка, с надеждата, че след някой и друг месец, като види, че никой не взема насериозно неконтролируемите й изблици, сама ще се откаже и ще пренасочи вниманието си към нещо по-конструктивно.

А не ти да ми се спотайваш месец-два, след като сама си осра пътеките и да дойдеш пак тук ни лук яла, ни лук мирисала, да връщаш и предъвкваш стари теми, които поначало не са от никакво значение за клуба и да създаваш отново напрежение.

Майтап, бе Уили...

дори и да си ми се сърдила, не е задължително да ми се отсърдваш или да ми прощаваш... но, нищо такова, което да води до сръдни, които после да има нужда да се опрощават, не са се случвали между нас...

и никакъв намек в твоя тема не съм приемала за саркастичен, а дори и да беше, щях да го оценя по достойнство, ако е майсторски написано

И ако ми позволиш да не се съглася, първо с това, че си "Кралица на всеопрощението" (знам, че хиперболизирам думите ти), защото няма човек, който напълно и всичко на всички да е простил, освен преди смъртта си някои хора го правят;

второ, смятам, че повечето хора не разбират същността на прошката и затова им се струва, че са простили и прощават винаги всичко на всички или пък, както в твоя случай, си мислиш, че здравословният егоизъм има общо с истинската прошка..

а това ти хрумва, защото его-то ти те кара да си мислиш, че като прощаваш, това е в услуга и полза на този , на когото прощаваш и в ущърб на теб самата...

За мен, същността на прошката се крие в следните изрази : " Да се научиш да прощаваш - това е подарък, който правим най-вече на самите себе си. Прошката ни освобождава от миналото, от някогашни преживявания и обсебващи отношения. Прошката носи невероятно усещане за вътрешна свобода. Прошката е нещо, от което има нужда най-вече самият прощаващ...

Така че, когато човек прощава, той го прави преди всичко, за да излекува своето сърце и няма значение, дали отсреща някой приема или не прошката му. Тогава, отношението на "простения" не може да те засегне и няма смисъл да се включва "механизма на здравословния егоизъм"... Ти му прощаваш и тогава уверено налагаш такива отношения, които не му позволяват да ти се качва на главата и да те наранява повече...

Преди време, един много умен мъж, а в моите очи направо съвършен, ми каза, че съвършените хора носят Картие и Ферагамо...
А аз при цялото си несъвършенство съм абсолютно съвършена... като всички останали.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Всеки греши и съм забелязал че хората се връзват най-много на случки, които те самите са правили. Ситуации в които се чувстват засегнати не толкова от нечии действия, колкото от своите действия в идентична ситуация.



Това ми е много,хъм как да кажа странно.
Лично за мен засегната се чувствам тогава когато е нарушен някой мой принцип който никога не нарушавам или за да не бъда толкова категорична,когато поведението на даден човек към мен се разминава с поведението което аз демонстрирам към него.

Във всяка десятка има нула

Хубаво си го написала,но както винаги си ме обърнала с краката нагоре
Здравословния егоизъм като механизъм ми е необходим не за да прощавам,а обратното за да не прощавам!
Мисля си,че някой хора имат нужда именно от това фръцкане и тежка ръка за да си седнат на задника.
Прощавам,защото така чувствам нещата в живота и не слагам на кантара някакви ползи за мен или някого.

п.с слагай кавичките където е необходимо купих си нов лаптоп и не мога да ги намеря на клавиатурата

Във всяка десятка има нула

Лично за мен засегната се чувствам тогава когато е нарушен някой мой принцип който никога не нарушавам или за да не бъда толкова категорична,когато поведението на даден човек към мен се разминава с поведението което аз демонстрирам към него.

Човек може да се засегне от всичко, зависи най-вече как му изнася , но въпроса е дали това има нещо общо със думата прошка и нейната интерпретация.
Твойте принципи са си за лично ползване и не виждам защо би се сърдила на някой, ако не ги спазва, това е много жалко. Ти като се срещаш с някой трябва да го приемаш такъв какъвто е , а не да му казваш какви принципи да спазва, камо ли да се сърдиш за това.
Поведението на даден човек е изразяване на неговия характер, а това какво очакваш ти от същия е съвсем друг въпрос, който вече засегнах.
Не те разбирам определено.

Малко се отдалечих от темата,но ми стана интересно от констатацията ти за действията на хората- в конкретния случай ,че хората се връзват най-много на случки,които те са правили.Това определено ме озадачи.
Не е ли нормално след като ти се е случило нещо да си го анализирал и да си направил необходимите изводи и съответно да проявиш по голямо разбиране към дадената ситуация?

А по отношение на принципите просто споменах кога се чуствам засегната!

Във всяка десятка има нула

Ами не, аз не съм те обърнала с краката нагоре, освен, ако ти поначало не си си обърната така, което почвам да подозирам и затова и както винаги нещата ти се струват обърнати с главата надолу...

Та, нали разбираш, когато човек е обърнат с главата надолу, той смята, че това е нормалното положение, а всичко останало му се вижда обърнато с краката нагоре...

Тук има „игра на думи”, но не смятам, че е чак толкова трудна за разбиране...

Няма нищо обратно... точно това казах и аз, с други думи или по различен начин, явно трудно разбираем за теб...

Тогава пак да се опитаме да го обясним...Понеже ти се възприемаш като „вечно прощаващата”, затова и смяташ, че ти липсва здравословния егоизъм... Защото си мислиш, че ако го имаше, нямаше да прощаваш така лесно и щеше да си спестиш много проблеми, свързани с твоята неоценяваната от другите, прошка..

И понеже, според мен, ти имаш погрешно разбиране за същността на прошката, затова ти се струва, че ако имаше здравословен егоизъм, щеше да си по-малко склонна да прощаваш и нямаше да имаш толкова проблеми с хора, на които, според теб непрекъснато прощаваш и те няма да ти се качват на главата всеки път отново и отново...

Пак ще кажа с любимия си израз, че това е т.н. „системна грешка” в разбирането на прошката, която хората масово проявяват и ти не си изключение от това „правило”...

„Здравословният егоизъм” и „непрошката” не са в корелация (взаимовръзка) и от едното не следва другото. Човек може да се научи да прощава истински без да си нарушава „принципа за здравословен егоизъм” от една страна, а от друга – да разреши онези проблеми, които „карат другите да го нараняват”, без да оценяват прошката му...

Това, другите да престанат да те наряняват, няма пряка връзка с това, че ти си им простила или не... Другите ще престанат да те нараняват, да ти се фръцкат и ще си седнат на задника, само ако почувстват твоята вътрешна свобода и сила, стабилност и устойчивост. Тогава и през ум няма да им мине повече да ти „правят номера”...

А такава вътрешна свобода и сила, устойчивост и стабилност, дава именно истинската прошка. Истинската прошка на изток неслучайно я наричат "вътрешно изкуство". Истинската прошка означава, да си се поставил на мястото на другия, да си обул, както се казва неговите чехли, да си преживял неговия живот и да си разбрал защо той е злобен, отмъстителен, защо се фръцка, защо дебне да проявиш слабост и да те нарани и т.н...

Когато разбереш неговите истински мотиви, прошката идва от само себе си... Тогава ти нямаш нужда от това, да му показваш, че си му простил. Нито има нужда, да „отслабваш хватката около врата му”, за да му даваш възможност пак да ти се „фръцка” ...

Напротив, след като вътрешно си му простил, ти се освобождаваш от вътрешните емоции, които те пряват зависим от самонараняващо поведение и „му даваш да се разбере”... Може да не стане веднага, но рано или късно той ще разбере и „ще те остави на мира”... а може дори и да му окажеш такова разтърсващо въздействие, че не да пренасочи неконструктивното си поведение към друга „жертва”, а самият той да се освободи от подобно „самонараняващо” поведение...

И пак да повторя : „Прошката е дар, който правим преди всичко на себе си”... и следователно като такъв тя няма как да има връзка с никакъв егоизъм, независимо здравословен или не...

А, че баща ми, лека му пръст и той имаше часовник "Картие", ама не ми се вижда да беше чак толкоз съвършен... все пак, сега като се позамисля в "тоз смисъл", доста съвършен си беше

Иначе съм напълно съгласна... от мен по-съвършен човек едва ли има и това е най-голямата конкретност, на която съм способна

Кое е нормално и кое - не, е трудно да се каже, защото "нормата" е нещо относително и изменчиво..

Но определено свеки човек има достатъчно наблюдения - лични и общи, че макар и теоретично да изглежда нормално, човек да анализира всичко, което му се е случило, да си е направил съответните изводи и да прояви разбиране към ситуацията, на практика това далеч не е така...

На практика, всеки човек многократно "повтаря грешките си" (въпреки клишето " само глупакът повтаря старите грешки надявайки се на нов резултат"), рядко анализира случките си, още по-рядко си прави изводи и почти никога не проявява разбиране към дадената ситуация, затова тя му се повтаря отново и отново...

Така че, кое е нормално, кое как трябва да бъде, пък как е на практика излиза че са съвсем различни неща...

ПП
Извинявам се за включването...

Еооа, моля ви, престанете да се занимавате с жевел, тя го приема като заяждане, обида и унижение. Жената има психични проблеми, за което се лекува,трябва ли да я дразните постоянно?!
Нямам възможност да ти отговоря подробно на поста
жевел,
Прости ми за горното,но не бих могла да се изразя по друг начин

С което приключвам писането си в този клуб

Вида, мерси за разбирането. Все ми се вижда, че каквото и да кажа (понеже често не съвпада с мнението на овцете), бивам оплюта и сритана от същите тези иначе "светици", защитаващи измисления си морал (който в психотерапията не съществува или е синоним на нещо ограничително и създаващо комплекси. Създали са ми достатъчно извън тоя клуб, че да ми дават допълнително.).
Сега ако такива като еооа, виталите, джъмбълс и не знам кой имат намерение да ми отговарят, предварително им се извинявам, че няма да ги чета с цел да си запазя душевното спокойствие, още повече, че ме мори и грип.