имам проблем

не мога да простя, не успявам при тези непрестанни рецидиви от страна на определени двама човеци

къде бъркам и защо не успявам

a товаришч Сталин би казал че имаш два пpоблема

бе бъзикай се ти, ма мене си ми тежи насериозно

нормално е, тежко е да носиш двама души навсякъде със себе си

Понякога трябва повече време Аз простих след осемнайсет години
И първо простих на себе си, че не успявам да простя на човека

Днешната мисъл-утрешна реалност.

Ух. За да простиш май първо трябва да си позволиш да ги помразиш

Иначе да простиш не значи да се обезчувствиш към това, което хронично правят... няма как. Но на самия факт, че го правят, когато гневът ти се вдигне толкова много, че се счупи в съжаление и в "те не знаят какво правят".


Иначе прошката, казват, минава през това да видиш себе си като същия боклук като тях и през това да им простиш. В това виждам логика, когато искаш да простиш на любим човек, да слезеш до нивото му, за да ти е по-лесно и да простиш.


[линк] Прощавам ти, че си такъв, преди да стана като теб...

..rude & not ginger...

И аз мисля, че е нормално, ако постоянно се държат така зле. Но ти, в стремежа си да достигнеш ниво на "светица", забравяш, че си човек преди всичко и като на останалите нищо човешко не ти е чуждо. Всеки би реагирал така, както ти на това, така че не виждам какво се косиш. А прощаваш ли прекалено, ще започнат да ти се качват на главата.

Прошката не се прави веднъж завинаги, а всеки ден, че и всеки миг, малко, по - малко, колкото можеш... ако не можеш, какво толкова... прощаваш на себе си... и така.
Споко.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

не ми е дадено време ... времето в случая и в този смисъл не е фактор ... не спират ... непрестанно съм заливана

звучиш много логично, но не успявам да приема, че те не знаят какво правят... твърде последователно, повсеместно и спокойно действат вече години
всичко, като че ли е премерено и обмислено, не е някакъв моментен емоционален ефект ... не мога да приема това някак, за да успея да счупя гнева си в съжаление някъде там

абсолютно невъзможно ми се оказва да видя себе си като тях т.е виждам обвивката си по този начин - да, никак обаче не ми помага, но същината си никак, никак не успявам да наместя там, дали наистина в това е проблема
и ако е ... как да го сторя, мамка му

кося се, защото казах вече, тежи ми ... така го усещам, не го мисля ... и спри моля с тия глупости за стремежи за святост, идея нямам що така ме възприемаш, ама определено няма нищо общо с мен

Ами значи пътищата ви трябва да се разделят. Отърви се от тях, пък после на спокойствие ще видиш как лесно ще им простиш.

..rude & not ginger...

ама, то така малко по малко, докато стигна някакъв краен резултат за едно, те са ме обамкали с още десет ... няма ми стигне тоя живот

обаче трябва преразгледам тоя въпрос с прощаването на себе си, ахъм

не могаааа пътищата ни яко са оплетени

Прости на себе си за това, че не можеш да им простиш.
Преразгледай истинските, скрити причини, поради които не можеш да го направиш, и си прости.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Проблемът ти е реален, а не за някаква прошка в главата ти. Не казваш повече, но според мен си трябват действия в реалността, стратегия.

..rude & not ginger...

Основното, върху което човек трябва да отправи своето внимание е, че не се прощава на всяка цена.
Какво означава да се прости?
Да простиш
- признаваш, че си като човека отсреща - човек, който допуска грешки;
- признаваш, че можеш да бъдеш на негово място;
- разбираш, че все пак той е такъв ( а това, че ти не се примиряваш, означава, че и ти си си такава);
- признаваш, че не е толкова фатално - по-скоро житейски урок;
- отчиташ бъдещи контакти;

- Човек си и ти - грешиш. Много хора не правят разлика между допускането на грешка и съзнателния избор да се направи грешка. Едно е да вървиш в гора и да паднеш в дупка - не си знаел - това е грешка; съвсем различно е да виждаш предупредителни табели и въпреки всичко да вървиш в тази посока и ... пак да паднеш - това вече е избор! Първото е човешко, но второто е мн. трудно да се прости, защото е осъзнато, съзнателно...човешко.
- Да признаеш, че може да си в неговото положение - Почти 80% не могат да простят именно, защото не могат да бъдат в това положение. Те не биха стъпили в гората, та камо ли да видят знаците и да продължат.
- Рецидив - той/тя е такъв/такава. Ти не си избрала тази посока за своя. Или ти..или той... ако искате да вървите рамо до рамо е хубаво и да ви е приятно все пак..нали?
- Житейски урок - първи или пореден... Наученото би трябвало да ни дава повече свобода на действие и да ни помага за вземане на правилни решения (за нас... другите явно са ги взели... за тях).
- При повтарящо се поведение и ежедневни контакти, да простиш, да се примириш, да приемеш, че човекът срещу теб е коренно различен от човек, който бе ти носил предимно (само е прекалено) положителни емоции и никога разочарование (или мноооого рядко)... Не всеки го може и не на всеки му се отдава. (Затова има и хора, които повече не си говорят.) Въпрос на вътрешна граница на поносимост.
И всичко това зависи до голяма степен от момента - когато си се осъзнал/а къде си точно на пътя - в началото, с "товар", на равното... И човекът на когото искаш да простиш - какъво е за теб - спътник, потомство, приятел или просто минувач (от последния вид понякога, дори не трябва да им се обръща внимание ).

Таа... за прошката, на която държим, защото сме християнии (нали) - не постим, не спазваме всички християнски закони... дали и в Господ вярваме. Защо тогава и към това да се придържаме - да прощаваме? Не... Не на всяка цена!

айдеее, са почва великата игра на криеница с тези скрити причини ... само да ми паднат
пък да му се не види, знайш ли колко са добри в скриването

На мен ли го казваш. В криеницата съм професионалистка.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

абе не ме шашкай бе, човечко съвсем ... как да докарам стратегия в душата си, щото реално прошката се случва някъде там вътре